Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        № 178      /04.11.2014 година, гр.Варна

 

                                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                    ПЕНКА Х.

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 551 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалби на „Е и г” АД гр.София, присъединен взискател  в качеството му на заложен кредитор  и на „М г” ЕАД гр.Варна, длъжник по изпълнението, срещу решение от 09.07.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 338/2014 година, с което жалбите им срещу разпределението на постъпили суми от изпълнението по протокол № 2/17.03.2014 година по изп.д.№ 042/2013 година по описа на ЧСИ с рег.№ 876 в КЧСИ са оставени без уважение, а в частта на искането за обезсилване на недопустими действия на ЧСИ същите са оставени без разглеждане, като недопустими. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се иска от апелативната инстанция да го отмени, да направи ново разпределение на постъпилите суми съобразно доводите в жалбите и евентуално назначена нова СИЕ относно дължимия за публичната продажба ДДС, като им присъди разноските по делото. Направено е и доказателствено искане за назначаване на СИЕ, която да установи дължимия ДДС за процесната публичва продан, както и направените разноски по проданта от взискателя „И” АД гр.София.

Насрещната страна по жалбите „И” АД, взискател по изпълнението и купувач по проданта, оспорва двете жалби и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Двете жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, който намира субсидиарно приложение в изпълнителния процес, апелативната инстанция препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Оплакванията за неправилност и за необоснованост в двете жалби са идентични, поради което те ще бъдат разгледани паралелно и се отнасят до: извършване на недопустими изпълнителни действия от  ЧСИ (опис и публична продан) за процесния имот-депо за твърди отпадъци „отвал”, който веднъж бил продаван като движима вещ , а след това и като недвижима вещ, които оплаквания ШОС е оставил без разглеждане, тъй-като е приел, че жалбите пред него в тази част са недопустими; неправилно изчисляване на дължимия ДДС с оглед годината на застрояване на сградите и неправилно изчисляване на разноските, направени от взискателя - купувач по публичната продан. Тези оплаквания не могат да бъдат споделени от апелативната инстанция.

От една страна, правото на жалба в изпълнителния процес възниква само за случаите и страните, за които това е изрично предвидени в ГПК и преди всичко чл.435. Извън изрично предвидените случаи и страни, включително и с доводи за недопустимост или за нищожност на съответното изпълнително действие, подадените жалби следва да се приемат за недопустими, а производството по тях следва да се прекратява. В този смисъл е константната практика на съдилищата и обжалваното решение на ШОС, поради което в тази част това решение се явява правилно и обосновано и следва да се потвърди. Позоваването от въззивниците на изолирана съдебна практика, която не се споделя от настоящата инстанция, не дава основание да се приеме обратното.

От друга страна, при определяне на дължимия за случая ДДС, ШОС, респективно ЧСИ, се е позовал на назначената от последния СТЕ - л.2848-л.2854 от том ІХ на изпълнителното дело, приложено към в.ч.гр.д.№ 548/2014 година на ВАпС. Нейното заключения не буди никакво съмнение, тъй-като е обективно и изчерпателно, съобразено е с наличните по делото доказателства и актуалната правна уредба, поради което и апелативната инстанция го кредитира, като основа за своите изводи. Наред с това, по същите съображения не се налага повторно събиране на доказателства в тази насока и поради това исканията на двамата жалбоподатели за назначаване на нова СИЕ за определяне на дължимия ДДС в случая са неоснователни. Оплакването, че размера на разноските на взискателя-купувач по публичната продан не са правилно определени от ЧСИ, респективно от ШОС, не е мотивирано и поради това не може да бъде уважено искането за назначаване на нова СИЕ.

По изложените съображения следва да се приеме, че двете жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и обосновано и в частта на оставяне без уважение на първоначалните жалби по съществото на самото разпределение.

При този изход на делото на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски .

Водим от горното, ВАпС

 

                                                         Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.07.2014 година на Шуменския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 338/2014 година.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.