Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

202

гр.Варна, 14.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и трети ноември, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 551/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на представляващия Държавен фонд „Земеделие”, гр.София срещу решение № 13/29.02.2016 г. по т. д. № 373/15 г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е оставен без разглеждане поради недопустимост иска срещу Д.Й.Л. по чл. 86 от ЗЗД за сумата от 52322.70 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска. С решение № 87/27.07.2016 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението чрез допълване на участието на третите лица-помагачи в процеса.

Отговор на въззивната жалба не е подаден.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

Въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 583/14 г. на Новопазарския районен съд е издаден изпълнителен лист в полза на Държавен фонд „Земеделие” - София срещу Д.Й.Л., за вземане по договор № 2286/19.10.2006 г. за сумата от 150 595.16 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2011 г. до 24.06.2014 г. в размер на 52 322.70 лева, както и мораторна лихва - от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Предвид оспорването му от длъжника, кредиторът е предявил в условията на кумулативност положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

Оспорвайки предявените искове, ответникът прави възражение за погасяването им по давност, тъй като договорът между страните е подписан на 19.10.2006 г.; превеждането на финансовата помощ е станало на 18.12.2007 г., а действия по принудителното събиране на сумата са предприети от насрещната страна през м. април 2013 г. Моли за прекратяване на производството, в евентуалност – за отхвърляне на предявените искове.

В допълнителната искова молба, ищецът сочи, че в договора съществува мониторингингова клауза със срок на действие до 18.12.2012 г., като счита, че в периода 18.12.2007 – 18.12.2012 г. ответникът е неизправна страна.

В писмен отговор ответникът твърди, че в производството по чл. 422 от ГПК не е допустимо доказването на договорна обвързаност, а само дължимост на спорните суми и обосновава изправността си като страна.

Безспорно е по делото, установява се от заключението на назначената ССчЕ, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че ответникът - като частен земеделски производител има задължения по четири договора за банков кредит, сключени с „Първа инвестиционна банка” АД, на обща стойност на задължението от 312916.12 лева; в лично качество към 12.01.2016 г. има задължения по два договора за кредит със същата банка на обща стойност от 60317.70 лева.

Предвид липсата на подадена въззивна жалба срещу решението в частта му за главницата, решението е влязло в сила. Предмет на настоящото производство е решението, в частта му, с която е оставено без разглеждане искането на ищеца за заплащане на законна лихва за забава от 18.01.2011 г. до 24.06.2014 г. в размер на 52322.70 лева.

Не се спори между страните относно наличието на валидно сключен договор № 2286/19.10.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната присъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/ за сумата от 168387 лева, представляваща 50 % от пълния размер на одобрената инвестиция.

Безспорно е сумата от 150595.16 лева е изплатена, видно от писмо от 07.12.2007 г. и преводното нареждане от 18.12.2007 г., като за разликата от изплатената сума до първоначално определеното финансиране е получен отказ за плащане.

Предвид констатирани неизпълнения на договора при четири извършени проверки от служители на ДФ „Земеделие”:/отсъствие на различен брой животни поради смърт, липса на документи за новозакупени животни, неизпълнение на задължението за застраховане на фонансираните от Фонда активи, разпродаване на животните и техниката/, е съставен доклад № 476/26.02.2013 г. с констатации за нарушения на т. 4.17, т. 4.12. и т. 5.1. г. от договора и е изпратена нотариална покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 30.04.2013 г.

Основният правен въпрос пред настоящата инстанция е подлежи ли на заплащане законната лихва за забава от твърдяната изискуемост на вземането до депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Мораторната лихва е акцесорно вземане, дължащо се наред с главното задължение при наличието на изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на длъжника.

Съдът намира, че по отношение на законната лихва, изчислена от датата на падежа до подаване на заявлението, не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение, по аргумент от т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004 г., ОСТК на ВКС. Макар да касае записа на заповед, следва да се приеме, че то е приложимо и за вземания, основани на документ или извлечение от счетоводни книги за вземания на държавни учреждения, какъвто е и настоящият случай. Това разбиране кореспондира и с практиката на ВКС, вкл. и с тълкувателната такава /решение № 86 от 14.08.2014 г. по гр. д. № 6766/2013 г., IV г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и т. 4 а от ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС/.

В заповедното производство, съдът проверява само формалната доказателствена сила на документа по чл. 417 от ГПК, поради което не е допустимо издаването на заповед за незабавно изпълнение за мораторните лихви върху сумата на задължението за периода от падежа до датата на подаване на заявлението. Аргументите в тази насока са свързани с факта, че документът по чл. 417 от ГПК удостоверява само главното вземане, не и други факти, каквито биха били свързаните с точния момент на настъпване на изискуемостта на задължението, която да послужи за определяне на размера на законната лихва за забава до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

 С оглед на гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

Р       Е       Ш       И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 29.02.2016 г. на Окръжен съд – гр. Шумен по т. д. № 373/2015 г. в частта, с която е оставен без разглеждане искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата от 52322.70 лева, представляваща законна лихва за забава от 18.01.2011 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на въззиваемия – „ДЗИ Общо застраховане” АД и „Уника” АД.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                             2.