ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№807

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   23.11.2015 година                     в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 552/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „В2М” ООД тр.Варна срещу определение № 2979/18.08.2015 год по гр.д. № 521/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено поради местна неподсъдност на спора и същото е изпратено на Софийски градски съд. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви.

Видно от наведените в исковата молба фактически основания, претендира се обезщетение за претърпените от търговското дружество имуществени вреди, причинени му от приемането от Народното събрание на РБългария на изменения в ЗЕВИ, и в частност – приемането на нова разпоредба на чл. 35”а”, ал.2, с която е въведена „такса” върху производството на електричество само от вятърна и слънчева енергия, която разпоредба е обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 год по конст.дело № 1/2014 год на Конституционния съд. Искът е основан на твърдения за нарушаване на общностното право, чиято защита ищецът е предприел по вътрешноправния ред в Република България.

Поставеният въпрос за приложимия процесуален ред за разглеждане на исковата претенция с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за ЕС е бил разгледан и е намерил своя отговор в Определение № 895 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6936/2014 г., III г. о., ГК, постановено за уеднаквяване на противоречива съдебна практика. В това определение е поставен акцент върху разграничението, което следва да се направи между случаите, когато претендираните вреди произтичат от вче установена незаконосъобразност с нормите на общностното право – и тогава отговорността се ангажира по реда на ЗОДОВ, от случаите, когато тази незаконосъобразност тепърва ще се установява в общ исков процес, какъвто е настоящият. В тази хипотеза приложими са общите норми за непозволено увреждане, предвидени в ЗЗД. Прието е в цитираното определение, че по този начин не се нарушават принципите на лоялно сътрудничество, на равностойността и ефективността, тъй като еднакво за всички правни субекти е гарантиран процесуалният ред за защита правата на увредените лица.

В същия дух е и постановеното от съвместния петчленен състав на ВКС и ВАС определение № 5/12.02.2015 год по адм.д. № 65/2014 год, на което правилно се е позовал първоинстанционният съд. В него е цитирано Решение на СЕО от 19 ноември 1991 г., Andrea Francovich Danila Bonifaci и други срещу Република Италия - обединени дела С-6/90 и С-9/901, според което при липсата на право на Общността, вътрешният правен ред на всяка държава-членка определя компетентните съдилища и регламентира процедурните правила за производствата, предназначени да осигурят пълна защита на правата на лицата, които те придобиват от Общностното право.

За вредите, причинени от органите на изпълнителната и съдебната власт отговорността се реализира по реда на ЗОДОВ. В него обаче не се съдържат разпоредби, ангажиращи отговорността на законодателната власт за вреди, причинени от нейните актове. Тъй като националното ни законодателство не предвижда отделен, специален процесуален ред, по който да се реализира тази отговорност, приложими са общите материални и процесуални правни норми.

Общият исков ред, по който всяко увредено лице може да търси обезщетение за вредите, които са му били причинени неправомерно и виновно, важи за всички равнопоставени правни субекти, поради което не е по-неблагоприятен за ищеца, нито пък създава пречки или прекомерни трудности за него при защитата на правата му.

Настоящият състав възприема изцяло мотивите, изложени от първоинстанционния съд, поради което намира постановеното определение за законосъобразно и правилно.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2979/18.08.2015 год по гр.д. № 521/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                  

                   2.