ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

 

733

 

Гр.Варна,30.10.2015 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 30.10.2015 г. г. в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. ч.гр.д. № 553 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 553/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по две частни жалби, съответно № 28419 от 23.09.2015 г. от П.С.И., подадена чрез адв. П.Н. и с № 28420/23.09.2015 г. от Н.Д.И., подадена чрез адв. И.Д., двете против определение № 3143 от 09.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2365/2015 г. по описа на Окръжен съд –Варна, с което са оставени без разглеждане въззивните им жалби срещу действията на частен съдебен изпълнител  Станимира Данова  по изпълнително дело № 20157180400009, изразяващи се в наложена възбрана върху недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се на 4-ти етаж в жилищна сграда, намираща се в гр.Варна, общ.Варна, ул.“Велес“ № 20, с обща застроена площ 161кв.м., състоящ се от три спални, дневна с кухненски  бокс, перално помещение, килер, две бани с два тоалета и пет тераси и е прекратено производството по делото

Жалбоподателите са изложили съображения за неправилност на обжалваното определение, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за разглеждане по същество на подадените жалби.

Молили са за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Сочили са, че окръжният съд неправилно приел жалбите им за недопустими, доколкото в тях били изложени съображения за несеквестируемост на възбраненото жилище. Недопустимостта на жалбата не се извеждала и от задължителните указания на т.1 от ТР №2/26.06.2015 г., както приел окръжния съд. Определението било постановено от състав, спрямо който били налице основанията за отвод по чл.22, ал. 1, т.6 от ГПК.  Неправилно било прието също така, че въпросът за секвеституемостта бил вече разрешен с влязло в сила решение на окръжния съд, защото в случая били постановени две противоречиви решения по отделните жалби на длъжника и на неговия съпруг, според едното от които имотът бил приет за несеквестируем, а според другото – за секвестируем. Освен това въпросът за секвестируемостта можело да бъде пререшен.

Писмен отговор е подал взискателя „Уникредит Булбанк” АД, с който е оспорил жалбите и е молил за потвърждаване на обжалваното определение. Изложил е съображения за правилността на обжалвания съдебен акт.

Частните жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовни са и допустими, поради което подлежат на разглеждане.

Жалбоподателите имат качеството съответно на длъжник и на съпруг на длъжника по изпълнителното дело, образувано по молба на „Уникредит Булбанк” АД за принудително събиране на парично задължение.

В жалбите си пред окръжния съд, двамата съпрузи са твърдяли, че след като по предходна жалба на съпругата Н.И., с влязло в сила решение на окръжният съд (решение № 541 от 24.03.2015 г. по в.гр.д. № 897/2015 г.на ВОС) установил несеквестируемостта на възбраненото жилище на съпрузите и отменил действието по възбраната, съдебният изпълнител отново възбранил имота им. За повторно наложената възбрана от 16.04.2015 г., жалбоподателите узнали на 30.06.2015 г. Изложили са съображения за наличието на противоречащо на първото решение второ такова, постановено по жалба на съпруга П.И. срещу първата възбрана (решение  от 05.06.2015 г. по в.гр.д. № 1547/2015 г.на ВОС), в което имотът им бил приет за секвестируем. Настоявали са, че съдебният изпълнител не се съобразил с установената несеквестируемост на жилището им по първото решение на окръжния съд и продължил изпълнението срещу него, възбранявайки го повторно. Отделно от това са изложили съображения за несеквестируемостта на имота и са молили за отмяна на изпълнителното действие възбрана на имота им, наложена на 16.04.2015 г.

Взискателят е оспорвал жалбите по съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на същите.

Съдебният изпълнител е приложил писмени обяснения.

Варненският апелативен съд, като взе предвид доказателствата по делото и с оглед наведените на жалбите оплаквания, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съобразно чл.503, ал.3 ГПК, правата на съпруга-недлъжник да оспорва изпълнението са приравнени на тези на съпруга – длъжник.

Съгласно дадените задължителни разрешения в т.1 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС на РБ, ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Последните като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, но на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект  за събиране на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на публична продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото  посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.

Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана. Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта.

На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия. Със  същото решение е прието, че налагането на запор/възбрана върху непотребими вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и не я нарушава.

Предвид изложеното, подадените пред окръжния съд жалби, макар и в тях да е поискано отменяване на конкретно действие на съдебния изпълнител като несъвместимо с несеквестируемостта, са били предявени срещу действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението срещу жилището им, при твърдения за несеквестируемостта  му, с начален момент на насочването на изпълнението – възбраната на имота.

Както бе посочено по-горе, жалбата си срещу насочването на изпълнението срещу несеквестируем имот, длъжникът може да подаде и преди да му е съобщена наложената възбрана и тази жалба е допустима дори и ако е преждевременна. Дали в действителност възбраната накърнява несеквестируемостта е въпрос по същество. За допустимостта на жалбата е достатъчно да се твърди насочване на изпълнението срещу несеквестируем имот и както бе посочено това е сторено от жалбоподателите.

Именно заради допустимостта да се обжалва всяко насочване на изпълнението срещу твърдян за несеквестируем имот, преценката дали е налице задължителна установеност на секвестируемостта или несеквестируемостта и за хипотезите за преразглеждане на въпроса са такива по същество на жалбата срещу насочването на изпълнението, а не по допустимостта й. Затова и оплакванията на жалбоподателите в тази насока са основателни.

 Съображенията им, обаче за опорочаване на първоинстанционния акт, като постановен от състав със същия съдия-докладчик, произнесъл решение по предходната жалба на длъжника, са неоснователни, тъй като не са налице хипотезите по чл. 22, ал.1 , т. 1-6 ГПК, като разглеждането на друго дело с участието на същите страни изобщо не съставлява основание за отвод на съда.

С оглед изложените съображения, като е приел, че жалбите срещу действието на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението са били недопустими, окръжният съд е процедирал неправилно и определението му следва да бъде отменено, а делото -  върнато за разглеждане на жалбите по същество.

Разноските за настоящото производство следва да се присъдят с оглед крайния резултат от делото.

Поради изложеното,  Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 3143 от 09.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2365/2015 г. по описа на Окръжен съд –Варна и ВРЪЩА  делото на Варненския окръжен съд за разглеждане на подадените от П.С.И. и Н.Д.И. въззивни жалби с вх.№№ 6776/03.07.2015 г. и 6774/03.07.2015 г. срещу действията на частния съдебен изпълнител С. Д..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: