ОПРЕДЕЛЕНИЕ 725

гр. Варна,    28.10.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                            ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 554/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от А.Р.Р. чрез адв. Бр. Б. *** против определение № 2863/05.08.15г. по в.гр.д. № 2449/13г. на ВОС, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. Посочва се, че ищцата е изпълнинла дадените от съда указания и са били отстранени всички евентуални нередовности на исковата молба, поради което и се претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че с уточняващата молба от 22.07.15г. ищцата е претендирала ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 49 380 евро /след предприетото от нея изменение на иска чрез увеличаването му по размер - от 27 600 евро на 49 380 евро/, представляваща претърпените от нея вреди, вследствие неизпълнението на продавача да не обременява и освободи имота от наложените вещни тежести, вследствие на което имотът е бил продаден за вземанията на ипотекарния кредитор, а за ищцата-купувач е налице интерес да получи сумата, която е платила за придобиването му – 49 380 евро. Не е претендирано заплащането на две суми – на 49 380 евро и отделно на 27 600 евро, а само е посочено, че последната е размера, за който ответното дружество е учредило ипотека върху придобития по силата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от ищцата имот и съответно ответника не е заличил тази ипотека, поради което имотът е продаден на публична продан.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна (ответното дружество „Манаус-Комерс” ООД-в несъстоятелност, представлявано от синдика Я.С.), с който е посочено, че на осн. чл. 637, ал. 6 от ТЗ образуването на нови дела срещу дружество в несъстоятелност е недопустимо, а образуваните вече – се спират. За вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се предявяват пред съда по несъстоятелността в сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното дело е било образувано след разделянето на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД /останал да се разглежда по гр.д. №2374/13г. на ВОС/ от осъдителните искове на ищцата Р. против посоченото търговско дружество – станали предмет на гр.д. № 2449/13г. С първоначалната искова молба са били предявени осъдителни искове по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна неустойка по предварителен договор от 24.11.07г. в размер на 2743.30 евро за забавата в изпълнение на задължението на ответника за сключване на окончателен договор, както и за заплащане на неустойка в размер на 27 600 евро за неизпълнение на задължението по посочения предварителен договор за необременяването на имота с тежести. За последната сума е посочено, че се състои от сумата от 5486.60 евро, представляваща неустойка в размер на 10 % от продажната цена за неизпълнение на задължението за необременяване на имота с тежести, учредявайки договорна ипотека за сумата от 27 600 евро, както и сумата от 22113.40 евро – размера на действително претърпените вреди (така в самата искова молба и в молбата от 04.09.13г.).

С молба от 07.01.14г. /на л. 65 от делото/ ищцата е уточнила, че сумата от 27 600 евро не е претендирана като неустойка по предварителния договор, а е сумата, за която ответникът е учредил ипотека върху имота и в този смисъл се претендира сумата от 5486.60 евро като неустойка в размер на 10% от продажната цена за неизпълнение на задължение на ответника по договора, а за действително претърпените вреди ищцата е предявила претенция в размер на 22 113.40 евро, което представлява разликата между 27600 евро, за колкото е учредена ипотеката и сумата от 5486.60 евро /размера на неустойката/.

С нова молба от 07.11.14г. е уточнено от ищцата, че се претендира сумата от 2743.30 евро като неустойка за забавеното изпълнение на ответника за прехвърляне правото на собственост върху имота и за забавата на ответника за въвеждане на сградата в експлоатация. Сумата от 27 600 евро се претендира като обезщетение за претърпените от ищцата вреди от неизпълнение на задължения по договора от страна на ответника, а именно – да не обременява имота с тежести и ограничения, а съществуващата ипотека да се заличи, както и за в бъдеще да не се разпорежда с имота и да не го обременява с тежести. Тъй като ответникът е учредил ипотека върху имота след сключването на предварителния договор за сумата от 27600лв., то и същата представлява вреда, тъй като при провеждане на принудително изпълнение върху имота по образувано вече изпълнително дело, то ищцата ще има интерес да заплати тази сума, за да се заличи ипотеката и изпълнението против имота да се прекрати.

В изпълнение на конкретно дадените указания за уточняване на предявените претенции като твърдения на факти и обстоятелства и отправени искания по размери и периоди, което е станало с определение № 3544/05.12.14г., ищцата с молба от 14.01.15г. е уточнила, че претендира неустойка за неизпълнение на задължението на ответника по предварителния договор да извърши строителство на сградата и да я въведе в експлоатация до 08.11.09г. /което не е станало и до настоящия момент/, в размер на 2743.30 евро. Отделно от това претендира и неустойка за неизпълнението от ответника на задължението му по предварителния договор да прехвърли правото на собственост върху обекта в предвидения срок, в размер на още 2743.30 евро. Сумата от 27 600 евро се претендира като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора от ответника, уговорени в чл. 17 и 18 от същия, на общо основание. Тези вреди се счита, че са реално претърпени, а не бъдещи, тъй като имотът е обявен на публична продан. Отделно от това самото обременяване с тежести на имота е вреда, съизмерима с размера на вземането, което е обезпечено с ипотека върху имота – 27 600 евро и поради това тази сума се претендира именно на това основание.

С определение № 179/16.01.15г. първоинстанционният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил по подсъдност на ВРС исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на двете суми от по 2743.30 евро.

След обезсилване от ВКС на определение № 213/31.03.15г. по в.ч.гр.д. № 128/15г. на ВАпС и потвърденото с него определение № 179/16.01.15г. по първоинстанционното дело, в частта му, с която е била върната исковата молба на Р. против ответното дружество с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата от 27 600 евро, ВОС е съобразил че е налице хипотезата на чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ /вземането, претендирано по делото не фигурира в утвърдените от съда списъци на приети от синдика вземания на кредиторите на ответното дружество в производство по несъстоятелност, както и не е включено в постановените от съда определения за одобряване на приетите от синдика вземания/ и е възобновил производството по делото от етапа на отстраняване нередовностите на исковата молба. Дадени са отново подробни указания да се уточни претенцията за заплащане на сумата от 27 600 евро – като договорна неустойка или като претърпени вреди от неизпълнението на договора от ответника.

С молбата си от 22.07.15г. ищцата чрез процесуалния си представител е заявила, че увеличава размера на претенцията от 27 600 евро на 49 380 евро, която сума се явява реално платената за придобиването на имота и поради това се явява и размер на реално причинените вреди от неизпълнение от ответника на задълженията му по чл. 17 и 18 от предварителния договор /за чието неизпълнение няма уговорена неустойка/. Чрез учредяването на ипотека през 2008г., включително и върху процесния имот от страна на ответника за сумата от 27 600 евро, ищцата реално е претърпяла вреди, тъй като имотът в хода на изпълнителното производство е възложен на взискателя – той и ипотекарен кредитор на ответното дружество. Поради това и ищцата е загубила качеството си на собственик върху имота. Поради това и правния интерес на ищцата е да си получи сумата, вложена в придобиването на имота. Отново са подновени твърденията, че е налице вреда за ищцата от самото ипотекиране на имота от ответника и дори и без да е било извършено принудително изпълнение върху него, поради което вредата е в размер от 27 600 евро /размера, за който е ипотекиран имота/ и този размер е размера на дължимото обезщетение. Формулирания петитум е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 49 380 евро, представляваща размера на платените  за придобиването на ипотекирания и впоследствие продаден за дълг на продавача имот – обезщетение за реално причинените вреди от неизпълнението на задължението на продавача да не обременява имота с тежести, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.

При отпадане на предпоставките за спиране на делото по силата на закона /чл. 637, ал. 1 от ТЗ/, обжалваното определение е допустимо.

С оглед на горните обстоятелства следва да се приеме, че въпреки дадените многократно ясни и точни указания, ищцата не е отстранила нередовността на исковата си молба, изразяваща се в противоречие на твърденията, обосноваващи осъдителната й претенция за сума от 27 600 евро /с последно претендиран размер вече от 49 380 евро/. Това е така, защото ищцата първоначално, но и впоследствие - вкл. и с последната си уточняваща молба е твърдяла вреди от неизпълнението на договорно задължение на ответника, които обаче се съизмеряват с размера, за който е бил ипотекиран имота от бъдещия продавач. Следователно, това не представляват претърпени загуби, нито пропуснати ползи, а евентуално бъдещи вреди при реализиране правата на ипотекарния кредитор и заплащане от ищцата на посочената сума, за да бъде освободен имота от принудителното изпълнение. С последната си молба наред с горното твърдение за „реално” претърпени вреди само от ипотекиране на имота, вече е твърдян и междувременно настъпилия факт на възлагане на имота върху ипотекарния кредитор в рамките на предприетото от него принудително изпълнение, насочено върху ипотекирания имот за задължения на ответника, поради което се претендира осъждането на ответника за платената му от ищцата покупна цена. Налице е по съществото си вече твърдение за евентуална евикция /осъществена ще бъде едва, когато ищцата бъде съдебно отстранена било чрез неоспорване на правата на собственост на ипотекарния кредитор след осъществен въвод във владение, било след уважен срещу нея ревандикационен иск, предявен от ипотекарния кредитор/ и претенция за връщане на платената от купувача покупна цена. Следователно, и с последната молба са налице две твърдения за „реално” претърпени вреди, но едното по съществото си представлява твърдение за бъдещи вреди в размер на 27 600 евро, а второто по съществото си е за наличието на евентуална евикция и претенция за връщане на платената цена.

На практика ищцата не е отстранила нередовността на исковата си молба по предявения иск за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договора, изразяващо се в ипотекиране на имота след сключване на предварителния договор.

Поради горното, обжалваното прекратително определение е законосъобразно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от А.Р.Р. чрез адв. Бр. Б. *** против определение № 2863/05.08.15г. по в.гр.д. № 2449/13г. на ВОС, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: