Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

187

25.11.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                  Мария Маринова

 

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 554 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 3541/30.09.2016 г. на Р.М.Й., А.Й.И. и „Юзеиров 3” ЕООД, подадена чрез адв. Д.Д. от ТАК против решение № 99 от 12.09.2016 г., постановено по гр.д. № 74/2014 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е отнето в полза на държавата по иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество следното незаконно придобито имущество: поземлен имот 064025, представляващ нива с площ от 3,809 дка, трета категория, находящ се в землището на с.Славяново, общ.Попово, обл.Търговище, местността „Казалджик” на осн. чл. 66, ал.2 от ЗОПДНПИ и сумата от 5000 лв., представляваща пазарната цена на продадения поземлен имот № 035003, представляващ нива, с площ 12.488 дка, ТРЕТА категория, находящ се в землището на с. Посабина, на осн. чл. 72 във вр. с чл.66, ал.2 ЗОПДНПИ.

Жалбоподателите са настоявали, че решението на окръжния съд е неправилно, поради нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано, като са молили за отмяната му и за отхвърляне на иска на комисията в тази част. Молили са и за присъждане на сторените по делото разноски.

Комисията е подала писмен отговор на жалбата, с който е оспорила същата и по изложени съображения за правилността му е молила за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от упълномощен представител на лица - необходими другари по делото, с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

Производството по гр.д. № 74/2014 Г. пред Търговищкия окръжен съд е било образувано по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) по чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) срещу Р.М.Й., А.И. и „Юзеиров 3” ЕООД, представлявано от Р.Й., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 1 022 048,62 лв.:  - от  Р.М.Й., отнемане: на основание чл.62, във връзка с чл.63, ал.2, т.1 от ЗОПДНПИ, на недвижим имот - апартамент гр.Попово, налични суми по банковите му сметки, равностойност на 500 дружествени дяла, притежавани от него в капитала на „Юзеиров-3“ ЕООД и равностойността на 90 дружествени дяла, притежавани в капитала на „Ардем Лимитид“ ООД;  - от Р.М.Й. и съпругата му А.Й.И. отнемане: на осн. чл. 62, вр. чл.63, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ на притежавани и към момента недвижими имоти и автомобили  „Фиат Мареа” и „Форд Мондео”; на осн. чл.72, вр. чл. 63, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ на суми, представляващи паричната равностойност по пазарни цени на отчуждени недвижими имоти; - от „Юзеиров 3” ЕООД, отнемане: на осн. чл. 66, ал.2 от ЗОПДНПИ на притежавани и към момента от дружеството недвижими имоти, леки автомобили „Ивеко”, „Крайслер Вояджър” и „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ”, колесен трактор  ТК 80, тракторно ремарке РСД и равностойността на 510 дружествени дяла, притежавани от „Юзеиров 3” ЕООД в капитала на „АХИ” ЕООД; на основание чл. 72, вр. чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ на суми, представляващи паричната равностойност по пазарни цени на отчуждени недвижими имоти.

Обжалваното решение № 99 от 12.09.2016 г. по гр.д. № 74/2014 г. по описа на Търговищкия окръжен съд е постановено,  след частичното обезсилване с решение №14 от 10.02.2016 г., постановено по в.гр.д. № 581/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, на постановеното по същото дело решение № 107 от 29.06.2015 г., поправено с решение  № 151 от 30.09.2015 г., а именно: В ЧАСТТА, с която са били ОТНЕТИ в полза на ДЪРЖАВАТА, по иска на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество гр.София от „Юзеиров 3“ ЕООД, на основание чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 043006, представляващ НИВА, с площ 3.466 дка, ЧЕТВЪРТА категория, находящ се в землището на с. Славяново, ЕКАТТЕ 67091, общ. Попово, обл. Търговище, местността „СЪРТА”, при граници: имоти № 000174, № 500078, № 043004, № 043010, № 043007, с цена 1 005 лв.; на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 035003, представляващ НИВА, с площ 12.488 дка, ТРЕТА категория, находящ се в землището на с. Посабина, ЕКАТТЕ 57875, общ. Попово, обл. Търговище, местността „ГЕЕДЖИК”, при граници: имоти № 000171, № 035001, № 035002, № 035004, с цена 4 620 лв. и делото е било върнато в тази част на окръжния съд ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ  по заявените претенции за отнемане на ПИ 064025, представляващ нива с площ от 3,809 дка в землището на с.Славяново, общ.Попово, обл.Търговище, местността „Казалджик” и за отнемане  5000 лв. – пазарна стойност на отчуждения ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 035003, представляващ НИВА, с площ 12.488 дка, ТРЕТА категория, находящ се в землището на с. Посабина.

С влязлото в сила решение №14 от 10.02.2016 г. на Варненския апелативен съд в.гр.д. № 581/2015 г., предявеният иск на Комисията бил уважен изцяло в останалата му част.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността с оглед наведените оплаквания намира следното:

Новото в приложимия по настоящия казус Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) се състои в това, че развитието и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата. Новите положения предопределят и разширеното понятие за подлежащото на отнемане имущество, за каквото по силата на чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ се счита имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

Така, съгласно изричната норма на чл. 62 от ЗОПДНПИ, по реда на този закон се отнема в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а за незаконно придобито имущество, според чл.1, ал.2 от същия закон, се смята имуществото за придобиването на което не е установен законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и т.н.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.

Както бе посочено, за разлика от отменения ЗОПДИППД, новият ЗОПДНПИ не предпоставя отнемането на имуществото от връзката на придобиването му с установената в наказателното производство престъпна дейност на проверявания. В новия ЗОПДНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата в двата закона ясно личи и от заглавията им, като на отнемане по стария закон подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по новия – незаконно придобито имущество. В случая, основанието Комисията да образува производството е било налице – Р.Й. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 255 от НК, попадащо в предметния обхват на закона – чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ. Както бе посочено и по-горе, законодателят не е поставил производството по отнемане на незаконно придобитото имущество в зависимост от хода на наказателното производство, като последното е само предпоставка за образуване на проверката, целта на която е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници.

В този смисъл в настоящото съдебно производство, започнало по искова молба на комисията по новия закон (ЗОПДНПИ), не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното престъпление от проверявания. Затова оплакванията на въззивниците за отнемане на имуществото при липсата на такава връзка – са неоснователни.

Съгласно чл. 62 от ЗОПДНПИ, по този закон се отнема в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в случая според чл. 66, ал.2 от закона, имуществото по чл.62 включва и незаконно придобитото имущество от юридическото лице, което е контролирано от проверяваното лице (проверяваният Р.Й. притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко го контролира -  & 1, т.2, б. „а” от ДР на закона). Доколкото част от имуществото е отчуждено, отнема се паричната му равностойност (чл. 72 от закона), а ако незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло преобразувано в друго имущество – отнема се преобразуваното имущество (чл.70 от закона).

Незаконно по смисъла на ЗОПДНПИ е имуществото за което не е установен законен източник (чл.1, ал.2 от закона), като законни са конституционно признатите и законово регламентирани източници.

Установяването на „значително несъответствие” над 250 000 лв. за целия проверяван период е предвидено от законодателя на етапа на извършване на проверката от комисията, като такова правило за съдебното производство липсва. Затова, в съответствие с чл.62 от ЗОПДНПИ, в настоящото дело подлежи на установяване законният източник на всяко отделно имущество, претендирано от държавата за отнемане и преценката за отнемане следва да бъде направена конкретно.

По отношение на твърденията и доказването на законни източници за придобиването на имуществото:

Като законни източници за придобиване на имуществото си, с отговора на исковата молба, Р.Й. е посочил сумата от 900 000 лв., с твърдения, че същата е дарена от брат му (60 000 лв. през есента на 1999 г., 700 000 лв. през 2001 г. и за периода от 2005 г. до 2007 г. още 140 000 лв.). За доказване на това твърдение е представил декларация от А. Й., в която той сочи, че предоставил на Р.Й. в периода от 1999 г. до 2007 г. сумата от 900 000 лв. за „лично ползване”. Декларацията е частен свидетелстващ документ, изходящ от трето лице и не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно верността на заявеното в нея и затова тя не установява твърденията за получени средства от ответника на твърдяното основание.

Другото твърдение е за внесени в страната в периода от 25.10.2005 г. до 18.10.2008 г. и декларирани в митнически декларации 340 000 евро. Самото декларирането на средствата  в митническите декларации не прави източника им законен и той също подлежи на доказване. Според ответниците произходът на тези средства са плащания по 37 бр. комисионни договора с трети лица – 129 500 евро (253 279,96 лв.), 5 договора за заем  на стойност 191 000 евро ( 373 563,53 лв.) и 4 договора за признаване на задължения за предоставени парични средства от три лица общо на стойност 70 000 евро (136 980,10 лв.). От приобщените като писмени доказателства по настоящото дело такива от НАХД № 240/2012г. по описа на Търговищки окръжен съд се установява, че с влязло в сила на 05.12.2012 г. решение проверяваният Р.М.Й. е признат за виновен в това, че не е подал данъчна декларация за финансовата 2008 г. и използвал документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите по приходите, като избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 89 473 лв., като до приключване на досъдебното производство внесъл в бюджета необявеното данъчно задължение – престъпление по чл.255, ал.4 във връзка с ал.3 и ал.1, т.1 и т.6 от НК. Сезирането на прокуратурата е станало от органите по приходите, които при извършване на данъчна ревизия на „Юзеиров -3” ЕООД са констатирали значителни разходи за покупка на имоти от дружеството при липса на доходи от дейността му. Предвид обясненията на управителя и едноличен собственик на капитала му Р.Й., за финансиране на дейността със собствени средства, внесени в страната със същите митнически декларации, те са изследвали наличието на такива. Представените доказателства пред органите по приходи, по извършената и на Й. данъчна ревизия и непризнати като източник на средствата, са процесните комисионни договори, договори за заем и за признаване на задължения. Съставът на престъплението, за което Р.Й. е признат за виновен, включва и неистинността на представените пред данъчните органи документи. Именно в наказателното производство това е установено, видно е и от мотивите на съда. Решението по чл.78 а от НК е задължително за гражданския съд, съгласно чл.300 от ГПК, включително и за установените обстоятелства – част от състава на престъплението. Такова е неистинността на комисионните договори, договори за заем и писмените изявления за признаване на задължения. Затова възраженията в обратна насока не се споделят от настоящата инстанция. Независимо от изложеното, само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че от мотивите на решението на наказателния съд не е ясно дали установената неистинност на документите обхваща и договорите за заем и признаване на задължения, обстоятелството, че сумите са били върнати от ответника към момента на наказателното дело, предполага той да е разполагал със средства за връщането им, които за нуждите на настоящото производство също трябва да имат законен източник, а такъв няма.

Следователно, за внесените в страната суми по митническите декларации  в общ размер от 340 000 евро не е установен законен източник.

        С приобщаване на материалите от наказателното дело, писмените доказателства стават част от доказателствата по настоящото дело. Такива са и събраните в хода на разследването, по реда чл. 6 от Конвенцията за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси между държави членки на ЕС, чл. 3 и чл. 4, т. 1 предложение 2 и т. 2 от същата конвенция доказателства. Според информационен бюлетин на Федералната правна полиция на Кралство Белгия срещу Р.М.Й. е образувано сл.д. N:002736/2011 г. Нотиция: TU.IRC.139/11DE за следните престъпления в Кралство Белгия: трафик на хора с цел експлоатация на работници с утежняващи обстоятелства, престъплението е извършено в периода 08.02.2011 г. в 00.00 ч. и 08.02.2011 г. в 22.00 ч.; търговия на черно, престъплението е извършено между 08.02.2011 г. в 00.00 ч. и 08.02.2011 г. в 05.00 ч.; нарушение на закона във връзка с назначаването на работа на чуждестранни работници, престъплението е извършено между 08.02.2011 г. в 00.00 ч. и 08.02.2011 г. в 05.00 ч. От писмо на Федералната правна полиция на Белгия по сл. д. N:002736/2011 г. Нотиция: TU.IRC.139/11DE се установява, че по отношение на ответника (Р.М.Й.) е било открито ново досие под N:TU.27.F1.000981/11, поради следните престъпления: нарушение закона за ДДС, пране на пари, нарушение на закона за данъците и приходите, нарушение закона за счетоводството. Посочено е, че българската фирма „Фреш Еър”-ЕООД, ЕИК 175191257 с управител А.М.Й. /брат на Р.Й./ е набирала български работници за белгийската фирма „EPS Belgium” BVBA с дата на първоначална регистрация 09.10.2007г. с N: по ДДС: BЕ.0892.654.574, в която съдружник е Р.Й., а управител е неговата съпруга А.Й.. Предметът на дейност на фирмата е отглеждане на кокошки в други белгийски предприятия, период от 09.10.2007 г. Набирането на работниците се е оказало измама, поради това, че последните не са можели да работят правомерно в Белгия - нарушение на местното трудово законодателство. Фирмите са използвали нелегални български работници. Получените фондове в Белгия, възлизащи на 1 153 480.96 евро, никога не са били декларирани в Белгия. Р.М.Й. е извършвал същата дейност и с друга фалирала към днешна дата белгийска фирма “Ардем” – дружество с ограничена отговорност; национален № по ДДС:882192234, дата на първоначална регистрация 26.06.2006г. със съдружник Р.Й.. В измамническите набирания на работници са участвали и следните фирми: “Зеви” дружество с ограничена отговорност, национален № по ДДС:821578914, дата на първоначална регистрация 17.12.2009г. със съдружник до 03.09.2010 г. Р.М.Й.. От показанията на Р.М.Й., дадени пред белгийските власти и включени в досието му (с протокол 1320/11), както и след проверка във FIOD “Финанси”-белгийските данъчни служби, се установява, че както Р.М.Й., така и неговата съпруга А.И. не са подавали никакви декларации във връзка с личното данъчно облагане в Белгия”. Също така е посочено, че  фирма  “Ардем” – дружество с ограничена отговорност със съдружник Р.Й. няма или не е имала регистрация по ДДС. Снети са и допълнителни обяснения от Р.М.Й. (с протокол 1321/11 г., представляващ официален документ, в който се съдържа признание на ответника пред съответното длъжностно лице на неизгодни за него факти), в които той обяснява, че част от тези незаконни приходи е ползвал за закупуване на МПС – бусове от фирма EPS BVBA. Друга част е използвал за покриване на разходите си за живеене, политическите си дейности в България и инвестиция в недвижими имоти в България. В същите тези показания Й. прави признания, че никога не е плащал нищо на белгийската държава, както и чe не е заплащал данъци по ДДС.

Със събраната от белгийските власти информация за незаконната дейност на проверявания и неговата съпруга в Белгия (към 2011 г.) пряко се оборват твърденията им за реализиране на средства от търговска дейност,  включително и чрез посочените дружества, от законен източник в Белгия, които да са послужили за придобиване на имуществото, предмет на осъдителния иск на комисията.

Независимо от това, разгледани конкретно, твърденията им за получавани средства от законен източник в Белгия не са доказани. Приложените към отговорите на исковата молба документи (на листове от 1462 до 1469 и от 1472 до 1477) установяват подаването през месец април 2014 г. в Белгия на коригиращи данъчни декларации на Р.Й. за данък върху общия доход за стари години – за 2006 г. – 25 000 евро, за 2007 г. -25 000 евро, за 2008 г. – 25 000 евро и за 2009 г. - 25 000 евро. Тези документи не доказват нито реално получаване на такива средства нито техния произход и затова не установяват законен източник по смисъла на ЗОПДНПИ и за нуждите на настоящото производство.

След завеждане на делото, на 11.09.2014 г., ответникът Р.Й. е подал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., с които е декларирал получени доходи от трудово правоотношение от източник в чужбина за стари години – за 2009 г. - 48 895,75 лв. и за останалите по 58 674,90 лв. Към всяка от декларациите е приложил „фиш” за трудово възнаграждение на управител, съответно за  сумата от 25 000 евро за 2009 г. и по 30 000 евро годишно за останалите години. Фишовете не са подписани. Те носят печат на следните дружества – издатели: „Юропиън Полтри Сървисиз” (учредена през 2007 г. със съдружници ответниците А. и Р. Й.) - за фишовете за 2009 и 2010 г. и „Ойропесе Плоймфи Сървисиз –Белгия” (учредена през 2011 г. със съдружници Р.Й. и Е.К.) за останалите години от 2011 до 2013 г. Оспорено е от ищеца реалното получаване на доходи по тези фишове от ответника и плащането им от дружествата на посоченото основание и за съответния период. Имайки предвид, че тези документи са съставени от дружества, контролирани от ответниците и в тях са изнесени изгодни за последните факти и при липсата на достоверна дата, деклариране и представяне на фишовете пред данъчните органи едва след завеждане на делото през 2014 г. и липсата на доказателства от търговската документация и счетоводствата на двете дружества за наличие на такова задължение и за реалното му заплащане, включително и на платежни документи, налагат извода, че фишовете са неистински - не отразяват вярно посоченото обстоятелство за плащане на трудово възнаграждение на управител. Не са опора за друг извод обясненията на свидетелката К., която е заявила, че всяко от дружествата „Айлин“ ООД, Айтен“ ООД, „Юзеиров“ АД, „Маджик лайф“ ООД, „Ойропесе Плоймфи Сървисиз - Белгия“ ООД, “Темпо Тиймс“ ООД (регистрирани в Белгия с участието на Й.), на които била изпълнителен директор, както и двете сдружения с нестопанска цел „Мюсюлмански Демократичен съюз“ и „Юропиън ред крисент” заплащали на Й. ежемесечно суми от по 2 500 евро месечно и годишни дивиденти. Свидетелката К. е съдружник с ответника в „Айлин“ ООД, „Ойропесе Плоймфи Сървисиз - Белгия“ ООД, “Темпо Тиймс“ ООД и съучредител на „Мюсюлмански Демократичен съюз“ и „Юропиън ред крисент”, управител е на други негови дружества и има общи икономически интереси с проверявания и съпругата му, поради което е заинтересова от изхода на делото.

Извод за наличието на средства от законни източници в чужбина не се налага и от подписаните от двамата съпрузи – ответници по иска декларации, с които всеки от тях е заявил, че плащал съответно като управител на дружествата (А.Й. за „Ардем” ООД и „Юропиън Полтри Сървисиз“ ООД) или като „главен акционер” (Р.Й. за същите дружества), ежемесечно по 2 500 евро на другия съпруг за трудово възнаграждение, както и годишни дивиденти. Не доказва законен източник и декларацията на самия ответник, но попълнена с други имена, за финансирана от самия него дейност по закупуване на имоти в България. Тези документи са изявления на ответниците относно изгодни за тях факти и нямат обвързваща съда доказателствена сила.

Твърденията за доходи от отдадени под наем лични на Й. микробуси, на контролираните от него четири дружества „Ардем” ООД, „Юропиън Полтри Сървисиз“ ООД, „Ойропесе Плоймфи Сървисиз - Белгия“ ООД и “Темпо Тиймс“ ООД с договори за наем от 01.08.2006 г. , 01.11.2007 г., 01.11.2011 г. и 01.09.2014 г. не са доказани, не само защото по признанията на самия ответник пред белгийките власти покупката на микробусите е била финансирана със средства от установената незаконна дейност на територията на Белгия, но и защото тези частни документи са подписани от заинтересованите лица -ответницата Й. и от съдружничката К. и няма доказателства от търговските книги на дружествата за действително изпълнение на задължения по тези договори в съответните периоди.

Преценката за наличието на законен източник на придобитото имущество, следва да се направи на база съпоставката между имуществото и нетните доходи (по смисъла на §1, т.5, т.6 от ДР на ЗОПДНПИ).

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и на база заключението на вещото лице Милена Петрова във варианта по допълнителната съдебно – икономическа експертиза, в таблица 2.2 от заключението намира следното:

Сумата от 5 800 лв. е от продажбата през 2005 г. на товарен автомобил – „Мерцедес 407 Д” бордови, ДКН Т 8935 АС, придобит преди  проверявания период – на 21.10.2002 г., поради което източникът му не е незаконен. Затова тази сума правилно е приета като доход на ответниците. Доходите от продажба на МПС, съответно за 2009 г. -  18 000 лв. и за 2010 г. – 16 000 лв. са от продажбата на придобити през процесния период превозни средства (товарен автомобил „Ивеко”  ДКН Т 0890 КТ; лек автомобил „Крайслер Вояджър” Т 2596 КТ и лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с ДКН Т 8058 КТ), поради което при липсата на установени законни източници за  придобиването им и сумата от продажбата им не представлява законен източник на доход. Не следва да бъдат включвани към доходите на ответниците и сумите от 106 169 лв. за 2009 г. и 12 330 лв. за 2010 г., защото същите са получени от продажбата на придобити през проверявания период недвижими имоти, за които липсват установени законни източници.

Горното налага извода, че ответниците Р.М.Й. и А.Й.И. не са установили по делото никакви доходи от законни източници за целия проверяван период, с изключение на сумата от 5 800 лв. от продажбата на лек автомобил през 2005 г. Това означава, че включените в допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза на вещото лице Петрова, във варианта по таблица 2.2 суми като доходи от продажба на МПС за 2009 г. и 2010 г. (18 000 лв. и 16 000 лв.), от продажба на недвижими имоти за 2009 г. и 2010 г. (106 169 лв. и 12 330 лв.) по годишни данъчни декларации за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. (общо 202 430 лв.) следва да бъдат извадени при съпоставката. При това положение без значение е дали разходите за издръжка на семейството ще бъдат изчислени по данни на НСИ или Евростат, защото и в двата случая при липсата на доходи (с изключение на 5 800 лв.), разликата с разходите на първите двама ответници е отрицателна величина за всяка една от проверяваните години.

Ответникът „Юзеиров -3” ЕООД е контролирано от Р.Й. юридическо лице по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗОПДНПИ, тъй като последният е едноличен собственик на капитала и негов управител. На основание чл.66, ал.2 от ЗОПДНПИ на отнемане подлежи имуществото от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното  лице или свързаните с него лица самостоятелно или съвместно. Дружеството е вписано в търговския регистър на 23.06.2008 г. През 2008 г. (т.7 от заключението на вещото лице М.Петрова), дружеството е придобило недвижими имоти на стойност 343 128 лв., през 2009 г. – имоти на стойност 67 975 лв., през 2010 г. – имоти на стойност 82 455 лв. и през 2011 г. – имоти на стойност 51 787 лв. В същото време е декларирало отрицателен финансов резултат за 2008 г., за 2009 г. – приходи в размер на 243,39 лв., за 2010 г. – също отрицателен резултат, за 2011 г. – положителен финансов резултат от 48 434,76 лв. и за 2012 г. – положителен финансов резултат от 2 257 лв. След извършена данъчна ревизия на дружеството за периода от учредяването му през 2008 г. да края на 2008 г. е било установено, че същото не е имало реализирани приходи, а е сторило разходи за покупка на множество имоти. Сумите за покупката на имотите през 2008 г. са с произход  внесени по сметки на дружеството средства от Р.Й. в общ размер за 2008 г. - 596 488 лв. (табл.6.2 от заключението на вещото лице Петрова). При така изложеното, и при данните, че част от имотите са били продадени и са генерирани средства от тях също с незаконен произход (през 2009 г. – 43 524 лв., през 2010 г. – 125 567 лв., през 2011 г. – 48 811 лв.), се налага извода, че всички недвижими имоти закупени от „Юзеиров 3“ ЕООД през 2008 г., през 2009 г., през 2010г. и през 2011 г. са с незаконен източник.

Следователно, незаконен е и източникът на средства за закупуването от „Юзеиров 3“ ЕООД, с нотариален акт №146, том VII, дв. вх. рег. № 3042/28.04.2009 г. на СВп-Попово, на  поземлен имот № 043006, представляващ нива с площ 3,466 дка в землището на с. Славяново, общ. Попово, местността „Сърта”. Този имот е отчужден на 18.03.2010 г. с договор за замяна, сключен с нотариален акт № 105, том II, дв.вх.рег.№№1060/18.03.2010 г. на СВп-Попово и срещу него дружеството е получило в собственост ПИ 064025, представляващ нива с площ от 3,809 дка в землището на с.Славяново, общ.Попово, обл.Търговище, местността „Казалджик”. Последният, доколкото е придобит от дружеството срещу имот, закупен със средства от незаконен източник, също е придобит с незаконен източник на средства и подлежи на отнемане на осн.чл.70, вр. чл. 66, ал.2 от ЗОПДНПИ.

Имот № 035003, представляващ нива с площ 12,488 дка, в землището на с. Посабина, общ. Попово, обл.Търговище, местност „Гееджик”, който е придобит от дружеството с нотариален акт № 3, том II, дв. вх. рег.№798/03.02.2009 г. по описа на СВп-Попово, също е закупен със средства от незаконен източник. Той, обаче е бил продаден на 17.11.2011 г., поради което и на отнемане подлежи неговата пазарна стойност от 5000 лв. на осн. чл. 72, вр. с чл. 66, ал.2 от ЗОПДНПИ.

В този смисъл, искът на комисията за отнемане на посоченото незаконно придобито имущество е основателен и в тази част, поради което той следва да бъде уважен.

Решението на окръжния съд не страда от визираните във въззивната жалба пороци и като правилно то следва да бъде потвърдено.

Комисията не е претендирала за присъждане на разноски за настоящото производство, поради които такива не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 12.09.2016 г., постановено по гр.д. № 74/2014 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: