ОПРЕДЕЛЕНИЕ №685

гр. Варна,05.11..2018г.

            Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                МАРИЯ МАРИНОВА

            като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 554/18г., намира следното:

            Производството по настоящото дело e приключило с окончателен съдебен акт – определение № 657/24.10.18г., с което е било потвърдено разпореждане № 5726/24.08.18г. по в.гр.д. № 1155/18г. на ВОС. С определението си по настоящото дело съдът е осъдил частния жалбоподател „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна да заплати на насрещната страна „КНМ Груп” ЕООД, гр. Варна, сумата от 200 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК – разноски за настоящата инстанция.

            С молба, депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, е отправило искане настоящият съд да измени определението си по делото в частта му относно разноските, тъй като се поддържа, че разноски в производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК не следва да се присъждат. Изложени са аргументи, че интересът в това производство не е самостоятелен и е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Необосновано се счита кумулирането на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските”, за който процес нормата на чл. 81 от ГПК не е относима. Налице е позоваване и на съдебна практика на ВКС по този въпрос.

            В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор, в който се поддържа, че молбата е неоснователна. Сочи се, че производството пред настоящия съд е било относно допустимостта на обжалването на съдебен акт, постановен по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК /законосъобразността на разпореждане за връщане на частна жалба против определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК/, а не относно законосъобразността на самото определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Поради това и на общо основание по чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК разноски следва да се присъдят. Цитирана е съдебна практика на ВКС.  

            Съдът намира, че молбата намира правното си основание в нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена е от заинтересована страна и в предвидения от закона срок, поради което същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            Настоящият състав на съда споделя становището, че в производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК, развиващо се пред съда, постановил съдебния акт, чието изменение или допълване в частта за разноските се претендира, разноски не се дължат. Това е така, защото това е несамостоятелно производство, касаещо произнасянето по акцесорната претенция за разноските по делото, като процесуалния закон дава възможността самият съд да промени своето произнасяне, ако същото не съответства на правилата относно разпределението на тежестта за разноските, техния размер и доказване на извършването им.

            Когато обаче се касае до проверка от по-горната инстанция относно законосъобразността на произнасянето на съда по искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, то се приложими общите правила по чл. 78 от ГПК и горната инстанция дължи произнасяне по разноските, тъй като с нейния съдебен акт, делото приключва в тази инстанция. Прокарано докрай обратното на изложеното становище означава, че страните ще са задължени да извършват разноски при обжалването на съдебния акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК /за заплащането на ДТ по частната жалба в размер на 15 лв. (чл. 19 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК), както и за адвокатско възнаграждение, ако се използват услугите на адвокат, тъй като възнагражденията се дължат за всяка инстанция, вкл. и за изготвяне на частна жалба (чл. 11 от Наредба № 1 на ВАдв.С)/, но няма да могат да претендират поемането им от насрещната страна, ако частната жалба е основателна.  

             В настоящия случай пък предмет на делото пред АпС-Варна е била законосъобразността на разпореждане за връщането на частна жалба, насочена против определение на ВОС, произнесено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Непосредствения предмет на проверката следователно е бил различен от самото определение на ВОС по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Това на още по-силно основание обосновава дължимостта на разноските на страната, в „чиято полза” е постановен съдебния акт.

            По арг. от чл. 248, ал. 3 от ГПК и имайки предвид, че определението на апелативния съд по чл. 274, ал. 2 от ГПК е необжалваемо, то и настоящото определение не подлежи на обжалване.

            Водено от горните съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за изменение на определение № 657/24.10.18г. по ч.гр.д. № 554/18г. на ВАпС в частта му за разноските.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: