ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

692

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  07.12.2017 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 555/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от „Търговска банка Д“АД гр.София, представлявано от изпълнителните директори А.И.А. и М.Е.Г. чрез пълномощника им юрисконсулт И.Р.А. срещу определение № 2677/18.10.2017 год по гр.д. № 1923/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., четвърти състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 24685/01.09.2017 год срещу действията на ЧСИ Л. С. с рег.№ 895 по изп.д. № 20178950401177, и производството по делото е прекратено. По съображения за незаконосъобразност на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и постановено друго, с което бъде задължен съдебният изпълнител да изготви ново разпределение, като съобрази привилегията на „Търговска банка Д“АД като първи по ред заложен кредитор.

В постъпилия отговор от „Интерконтинентал ТРД“ ООД, подаден чрез адв. М.С. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съдът е бил сезиран със жалба от „Търговска банка Д“АД гр.София срещу разпределението, изготвено на 11.08.2017 год от ЧСИ Л. С. с рег.№ 895 по изп.д. № 20178950401177.

Въпреки непрецизната формулировка, че се обжалва отказът на съдебния изпълнител да извърши разпределение, всъщност се обжалва самото разпределение, извършено с протокол от 11.08.2017 год по съображения, че  при изготвянето му не е било взето предвид вземането на жалбоподателя в качеството му на присъединен взискател по право, като обезпечен кредитор по чл.10 ал.3 от Закона за особените залози. От значение при очертаване предмета на делото е не дадената от жалбоподателя правна квалификация, а тя следва да се определи от съда въз основа на фактическите твърдения в жалбата и събраните по делото доказателства.

От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че с писмо, заведено в деловодството на ЧСИ Л.С. под № 7418/31.07.2017 год по повод получено запорно съобщение,  жалбоподателят е уведомил съдебния изпълнител, че в негова полза е вписан особен залог върху вземанията на длъжника от ДФ“Земеделие“, за които е разкрита специална сметка, по която ще постъпват разплащанията с фонда. Със същото писмо и на осн. чл. 10 ал.3 от Закона за особените залози, жалбоподателят е заявил, че има качеството на взискател, присъединен по право по смисъла на чл. 459 ал.2 от ГПК. С оглед горното, така подадената молба има значението на заявление по чл. 456 ал.2 от ГПК.

В подкрепа на твърдението си, че е кредитор с обезпечено вземане, жалбоподателят е представил заедно с молбата си от 31.07.2017 год потвърждение за вписване от Централния регистър на особените залози и опис на заложеното имущество. Тези доказателства са били достатъчни той да бъде приет като присъединен взискател с обезпечено вземане. Към този момент не е било необходимо представяне на изпълнителен лист, аргумент за което се извлича от разпоредбата на чл. 459 ал.1 изр.второ от ГПК. Ето защо, при изготвяне на разпределението на 11.08.2017 год банката вече е имала качеството на взискател, присъединен по право и съдебният изпълнител е следвало да го вземе предвид.

В мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че разпределението не е извършено по правилата на чл. 460 от ГПК. Развити са съображения относно правното положение на заложния кредитор като взискател, присъединен по право на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОЗ, както и че учреденият залог е противопоставим на трети лица от деня на вписването му – 26.04.2017 год. Съдът е отбелязал също, че жалбоподателят е взискател с право на предпочтително удовлетворяване на осн. чл. 136 а.1 т.3 от ЗЗД, както и че по отношение на него са приложими разпоредбите на чл. 459 ал.1 и чл. 460 от ГПК.

В противовес със тези изводи в крайна сметка съдът е приел, че той няма правен интерес да обжалва, тъй като не е налице отказ на съдебния изпълнител да извърши разпределение, а законосъобразността на самото разпределение не е оспорена. Тази вътрешна противоречивост на мотивите прави определението необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по съществото на жалбата срещу изготвеното разпределение от 11.08.2017 год.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 2677/18.10.2017 год по гр.д. № 1923/2017 год на Окръжен съд Варна, г.о., четвърти състав, с което производството по делото е прекратено и

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по съществото на жалба вх.№ 24685/01.09.2017 год, подадена от „Търговска банка Д“АД гр.София срещу разпределението, извършено с протокол от 11.08.2017 год от ЧСИ Л. С. с рег.№ 895 по изп.д. № 20178950401177.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                         

                   2.