ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

760

 

Гр.Варна,11.11.2014 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 11.11.2014 г. г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

         ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                         Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 557 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 557/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр.Варна е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 435 ГПК и е образувано по частна жалба на В.Н.П., лично и като пълномощник на баща си Н.Т.П., против определение № 2328 от 11.08.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1755/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу действията на частен съдебен изпълнител  И. С., изразяващи се в постановление за насрочване на публично продан на недвижим имот по изпълнително дело № 201371204001558 и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд е неправилно - незаконосъобразно, като е молил за неговата отмяна и за постановяване на друго такова за връщане на делото на окръжния съд за разрешаването й по същество, след приключване на преюдициални спорове по адм. дело 953/2012 г. по описа на Варненския административен съд и на гр.д. № 15083/2013 г. по описа на Варненския районен съд.

Взискателят Л.К. и длъжникът З.Д. – насрещна страна по жалбата, не са подали отговор на същата.

Частната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателите не са страна в изпълнителното производство, а  участници в качеството им на съсобственици на недвижим имот, спрямо който е било насочено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 201371204001558 по описа на частен съдебен изпълнител И. С., образувано по молба на взискателя Л.Й.К. срещу З.Д.Д..

С жалбата си пред окръжния съд, те са атакували постановлението на частния съдебен изпълнител от 02.07.2014 г. за обявяване на публична продажба на недвижим имот на длъжника З.Д., в частите му относно:- „размера на ид.ч. на длъжника” /от ПИ 10135.1508.55/; - „размера на ид.ч. на жалбоподателите от общите части на сградата с ид. 10135.1508.55.1 – неупом.”  и „размера на площта на апартамент с ид. № 10135.1508.55.1.1 от 38 кв.м.”. Изложили са, че притежават от дворното място идеални части в по-голям обем от тези, които оставали като разлика, след приспадането на идеалните части на длъжника. Вместо 42,04 кв.м. те притежавали 100 кв.м. в съсобствеността. Освен това, в постановлението не бил вписан размера на идеалните им части от общите части на сградата, а апартамента на длъжника  ид. № 10135.1508.55.1.1 реално съществувал с различна, от посочената в документите, площ. Поискали са да се отмени публичната продан за имот  № 10135.1508.55 за размера над ½ ид.част от цялата му площ, съответстваща на 100 кв.м. /т.е. за 59,96 кв.м.ид.ч. от терена вповече от 100 кв.м./, представляващи собственост на З.Д.; - да се отмени публичната продан на жилище ид. № 10135.1508.55., собственост на З.Д. относно идеалните части от общите части на същото, които за длъжника следвало да се намалят до 5/6 от тях; - да се отмени публичната продан на апартамент ид. № 10135.1508.55.1.1 до установяване  на неговата  действителна застроена площ, защото посочената от 38 кв.м. не отговаряла на действителността. Поискали са също така спиране на изпълнителното дело до окончателното решаване на спора касаещ процесните имоти, повдигнат пред окръжния съд, както и пред Варненския районен съд  и пред административен съд Варна.

Окръжният съд е прекратил производството по жалбата, приемайки, че същата е недопустима и този извод е правилен. Това е така, тъй като в новия Граждански процесуален кодекс е въведен изричен списък на действията и отказите на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани. Т.е. вместо генералната възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител /както предвиждаше стария ГПК/ е въведен т.н. „ексклузивен” подход, установен в разпоредбите на чл. 435, чл. 463 и чл. 503 от ГПК, където са визирани конкретните действия и откази на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, както и лицата, разполагащи с право на жалба за всяко от тях.  Така поотделно са посочени действията, допустими за обжалване от взискател, длъжник, съпруг на длъжника, трето лице и лице, внесло задатък. Обжалването на всички останали действия и от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо.

Конкретно, жалбата на П. срещу действието на съдебния изпълнител, изобщо не попада в никоя от визираните в ГПК хипотези, при които е обжалването е допустимо.

Жалбоподателите имат качеството на  съсобственици на имот, предмет на насрочената публична продан и се домогват да установят в изпълнителното производство обема на притежаваните от тях права, за които съществува спор с длъжника. Установяването на тези права не е предмет на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, защото последният не разполага с правомощията да решава спорове за вещни права. В производството по жалба срещу действията на съдебния изпълнител не могат да се решават вещни спорове - в случая за квотите в съсобствеността и за действителните размери на изнесеното на публична продан жилище, като тези спорове подлежат на разглеждане по общия исков ред. Затова и правилно окръжният съд е посочил на жалбоподателите пътят за защита на тези права, а именно – исковия ред.

Оплакванията в настоящата жалба са неоснователни, защото макар и окръжният съд да е посочил по – общо предмета на производството в мотивите на акта си, това не се е отразило на правилността на крайния му извод за недопустимостта на жалбата.

Именно, защото е недопустимо разрешаването на вещните спорове между длъжника и третите лица чрез обжалване на действия на съдебния изпълнител,  окръжният съд е процедирал правилно и в съответствие със закона, като законосъобразния му отказ да разреши спора за квотите в съсобствеността в това производство не съставлява „отказ от правосъдие” в каквато насока са развити съображения в жалбата пред настоящата инстанция.

Несъстоятелни са също така и оплакванията за неуважаване на искането за спиране на изпълнителното дело до приключване, на заведени две дела /гражданско и административно/ относно имота, защото хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК е неприложима в случая, доколкото касае спиране на исково производство, когато в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по него. Визираната хипотеза не попада и в случаите на чл. 432 от ГПК, при които спирането се постановява от съда, а доколкото жалбата е приета за недопустима и изобщо не е разгледана и  съдът се е произнесъл своевременно, спирането от окръжния съд до приключване на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител е било безпредметно.

С оглед изложените съображения, като е достигнал до извода за недопустимост на жалбата и е прекратил производството, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изложените съображения, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2328 от 11.08.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1755/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: