Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

204

 

02. 12. 2014 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на деветнадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

      ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                         Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 558 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, съответно от К.С., подадена чрез адв. Б. и от И.Г.Х., подадена чрез адв. Б.Д., двете против решение № 1176 от 28.07.2014 г., постановено по гр.д. № 3641/2012 г. по описа на ВОС, с което е прието за установено по отношение на И.Г.Х. и по отношение на К.С., че М.Й.Д., С.Н.И., Н.И.И. и И.И.И. са съсобственици при части 1/2 /една втора/ ид. част за М.Й.Д. и по 1/6 /една шеста/ ид. част за С.Н.И., Н.И.И. и И.И.И. на РЕАЛНА ЧАСТ от недвижим имот, а именно 1401 /хиляда четиристотин и един/ кв.м. от поземлен имот с идентификатор  No 10135.2552.2775 по КК на административен район „Приморски” Община Варна, ж.к. „Изгрев 1”, целият с площ от 3394,55 кв.м., при граници на реалната част: ПИ 10135.2552.197, 10135.2552.357, 10135.2552.2776 и останалата част от имот 10135.2552.2775, която реална част е защрихована със зелени линии и точки между буквите А,Б,В и Г по комбинирана скица № 1 към заключение на вещото лице Ш. Х., л.210 от делото, на основание чл.124 ГПК.

-                    Въззивникът К.С. е настоявал, че обжалваното решение на окръжния съд е недопустимо, евентуално – неправилно като е молил за обезсилването му, съответно – за отмяната му и отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски. Навел е следните оплаквания: - искът по чл. 124 от ГПК бил недопустим, като лишен от правен интерес, доколкото ищците разполагали с иска по чл. 53, ал.2 от ЗКИР; - неправилно окръжният съд приел, че ищците се легитимирали като собственици на процесния имот, тъй като не се установявала идентичността на процесната реална част с имота на праводателката им Й. П. по нотариален акт от 1948 г.; - окръжният съд не изследвал ограничението, въведено с разпоредбата на чл.12 от ЗСГ; - липсвали и доказателства за наличие на законово или договорно правоприемство на ищците относно имота, придобит от Йовка Петрова; - не били налице и елементите на фактическия състав на придобивната давност, заявено като евентуално основание на иска за собственост, защото не ищците, а ответникът упражнявал фактическата власт и владял имота, а освен това, не можел да се придобие имот, за който процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяването му не била приключила.

-                    Въззивникът И.Г.Х. е навел оплаквания за недопустимост на обжалвания съдебен акт, като постановен по недопустим иск, предвид липсата на правен интерес от предявяването му, евентуално за неправилност на обжалваното решение на окръжния съд, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е настоявал за обезсилването, съответно за отмяната му и отхвърляне на иска. Молил е за присъждане на сторените по делото разноски. Сочил е, че ищците са обосновали правен интерес от предявяването на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР, а не за иска по чл.124 от ГПК, който се явявал недопустим. Липсвал и правен интерес от воденето на иска срещу него, доколкото той отчуждил имота преди завеждане на делото и не претендирал към момента права върху него. Необоснован бил извода на съда за наличието на идентичност между закупения от Й. П. през 1948 г. имот и имоти 1030 и 1031 по КП от 1973 г., както и за идентичност с претендираната процесна реална част от ПИ 10135.2552.2775. Не били обсъдени в пълнота от съда и въпросите за правоприемството в правата на ищците от техните праводатели, както и наличието на идентичност между лицето, посочено като приобретател в нотариалния акт от 1948 г. и наследодателя на ищците, предвид различието в имената. След възстановяване на имота на ответника от поземлената комисия през 1994 г. той влязъл във владение на същия и го владял до прехвърлянето му на втория ответник. Окръжният съд не съобразил и не обсъдил заключението на вещото лице за липсата на идентичност между имотите, описани в нотариалните актове на праводателите на страните от 1948 и от 1949 г. и в разписния лист от КП от 1956 г. Необоснован бил и изводът на съда, че постановеното от поземлената комисия е нищожен административен акт.

-                    Лицата на насрещната страна – М.Й.Д., С.Н.И., Н.И.И. и И.И.И., чрез адв. Д., са подали писмени отговори, с които са оспорили двете въззивни жалби и са настоявали за потвърждаване на обжалваното решение, като допустимо и правилно, по подробно изложени в отговорите съображения.

-                    Всеки от двамата жалбоподатели е подал отговор по жалбата на другия и е изразил становище за основателността й.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях, допустими са и редовни.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, от въззивниците се е явил само И.Х., който е поддържал жалбата си. Процесуалният му представител адв. Д. писмено е изразила становище, че поддържа жалбата и искането за отмяна на решението на окръжния съд с отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите, лично и чрез адв. Д. са молили за потвърждаване на обжалваното решение.

 

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

    Предявените искове са по чл. 124 от ГПК, за установяване правото на собственост на ищците върху реална част от ПИ 10135.2552.2775 към момента и спрямо всеки от двамата ответници и са допустими. Това е така, тъй като допустимостта на исковете и в частност правния интерес от воденето им срещу ответника И.Г.Х. е обоснован с твърденията за вписването в регистъра на собствениците на недвижими имоти към действащата към момента кадастралната карта, одобрена през 2008 г. за ПИ 10135.2552.2775 на неговия наследодател Г. Х. С., както и с твърденията за нищожност на прехвърлителната сделка, сключена с втория ответник, а спрямо втория ответник - с легитимацията му на собственик, извеждана от договора за покупко – продажба, сключен с първия ответник с нотариален акт № 15 от 30.10.2012 г. на нотариус Огнян Шарабански, като по отношение на двамата и с твърденията за упражнявана към момента фактическа власт върху процесната реална част от имота. За допустимостта на иска е достатъчно твърдението за упражняване на такава власт, като дали в действителност това е така е въпрос по съществото на делото. Затова възраженията на ответниците за липсата на правен интерес от иска по чл. 124 от ГПК, предвид възможноста от завеждането на осъдителния такъв по чл. 108 от ЗС са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

Освен това, ищците разполагат с иска по чл. 124 от ГПК за установяване на собствеността им към момента върху реална част от конкретен самостоятелен имот /заснет по кадастралната карта/ и допустимостта му не е обусловена от воденето на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР /в редакцията към завеждане на иска, понастоящем чл. 54, ал.2 от ЗКИР/, тъй като кадастралната карта, с която е заснет имота е понастоящем действащата такава, като за територията няма изготвени и приложени регулационни планове. Затова и възраженията на въззивниците в тази насока са неоснователни, а цитираната от жалбоподателя К.С. практика е постановена при действието на ЗТСУ /отм./ и не е относима към конкретния казус.

По правилността на обжалваното решение, предвид събраните по делото доказателства и с оглед заявените във въззивните жалби оплаквания, Варненският апелативен съд намира следното:

Установено е по делото, с приложените удостоверения за наследници, че Й. Я. П. е починала на 05.09.1969 г. и е оставила за свои наследници по закон съпруг Д. И. П. /починал на 07.12.2003 г./, и три деца – син Б. Д. П., дъщеря С. Д. Д. и син И. Д. И.. С. Д.Д. е починала на 14.12.2005 г. и е оставила единствен законен наследник – дъщеря М.Й.Д. /първия ищец по делото/, а И. Д. И. е починал на 10.01.2012 г. и е оставил законни наследници – съпруга С.Н.И. и синове Н.И.И. и И.И.И. /съответно ищци № 2, 3 и 4 по исковата молба/.

На 26.12.1937 г., според приложеното свидетелство за венчание, е бил сключен църковен брак между Й. Е. М. и Д. И. П.

С договор от 27.01.1948 г., сключен с нотариален акт No 58 том I рег. 353, дело No 93/1948 г. на Варненски нотариус, Й. Д.И. е закупила от М. И. О. лозе във Варненските лозя, местността „Франга дере” с площ от 3425 кв.м., при съседи към момента на придобиване на имота: от две страни дере, безстопанствена хавра и К. Х. Реална част от този имот в размер на 1000 кв.м. от южната страна на целия имот, при посочени граници: от две страни дере, Н. Б. и Й. Д.И., купувачката Й. Д.И. дарила на единия от синовете си – Б. Д. П. на 07.10.1965 г. с нот акт No 49 том XI дело No 3649/1965 г. След смъртта на Й. Я. П. /поч. на 05.09.1969 г./, на 09.07.1984 г. с договор, сключен с нот. акт 123 том VIII дело No 3026/1984г. на ВН, съпругът й Д. И. П. дарил на сина им И. Д. И. собственото си лозе от 1000 кв.м., находящо се в местността „Франга дере”, Варненско землище, ведно с построената в него дървена барака, при граници: Б. Д. И., Н. Б., наследници на Й. П. и Г. С. На 27 декември 1984 г., с договор сключен с нотариален акт  No 109 том XV дело No 6159/84 г., Д. И. П. дарил на дъщеря им С. Д.Д., собствената си ½ идеална част от лозе, цялото от 1200 кв.м., находящо се в местността „Франга дере”, Варненско землище, при съседи за цялото място: С. П. П., И.Г. С., Д. Д. И. и И. Д. И.. С констативен нотариален акт от 27.12.1984 г., с № 131, т. XIII, д. № 6158/1984 г., С. Д.Д. е била призната за собственик на  ½ ид.част от лозе, цялото от 1200 кв.м., находящо се в местността „Франга Дере”, Варненско землище при съседи за цялото място: С. П. П., И.Г. С., Д. Д. И. и И. Д. И.

Ответникът И.Г.Х. е наследник на Г. Х. С., като с решение № 204 от 06.04.1994 г. на Поземлена комисия гр.Варна за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Варна е било възстановено правото на собственост на наследниците на последния в съществуващи стари реални граници на имот: нива от 3,330 дка., седма категория, находяща се в строителните граници на гр. Варна, квартал Изгрев /Франга дере/, имот 1029, парцел 1030 от кадастрален план, изработен 1968 г., при посочени в решението граници /съседи/: изток – пл.1033, 1037, запад  и юг – дере, север – залесителен пояс, пл. 1044. Правото на възстановяване е било признато само въз основа на декларация по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ /в ред. ДВ бр.98/1997 г. В протокол № 247/20.07.1994 г. на ОбПК гр.Варна е удостоверен извършен въвод във владение на наследниците на Г. Х. С. в имота, който е описан с площ от 3,330 дка, находящ се в строителните граници на гр.Варна, м. Франга дере, представляващ пл.№ 1029, 1030 от КП 1971 г. при граници: изток – пл.№ 1033, 1037, запад и юг-дере, север – залесителен пояс и пл.№ 1044. Приложена е и скица на имота.

На 30.10.2012 г. с нотариален акт №15, том IV, рег.№ 8406, дело № 604 от 2012 г. И.Г.Х. е продал на К.С. /втори ответник по делото/ поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2775 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрена 2008 г., номер по предходен план 1029, 1030, стар идентификатор 10135.2552.355, целият с площ по скица 3 395 кв.м., а по документ за собственост с площ 3 330 кв.м., находящ се в гр.Варна, общ. Варна, район Приморски, ж.к. „Изгрев-1”, с трайно предназначение урбанизирана територия.

Във връзка с твърдението на И.Г.Х., че възстановената с решението на поземлената комисия земя е била притежание на неговия наследодател Г. Х. С., ответникът е представил по делото нотариален акт за покупко-продажба № 96, том IV, д. 224/1949 г., от който се установява, че на 30.12.1949 г. К. Г. Ш. е продала на Г. Х. С. собствената си хавра, находяща се в землището на гр.Сталин, в местността „Франгенско дере” с пространство 6,136 дка.

По делото няма доказателства за отнемането на имота от Г. С.

Имотът, от който се претендира процесната реална част е с идентификатор 10135.2552.2775 по действащата в момента кадастрална карта, одобрена със заповед  РД 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и в регистъра е записан на Георги Х. Станчев /наследодателя на първия ищец/ с основание на собствеността – решение на поземлената комисия № 204/06.04.1994 г. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно – техническите експертизи, за тази територия имало изработени следните планове: - кадастрален план от  1956г., кадастрален план от 1973г.  и действащата към момента кадастрална карта и  кадастралните регистри на административен район  Приморски от 2008 г. При комбиниране на плановете от 1956 г. и 1973 г., вещото лице е установило, а това се вижда от приложените към заключението скици, че имоти пл.№1030 с площ от 1386 кв.м и 1031 с площ от 1481 кв.м по КП 1973г.,  попадат в границите на имот № 9304 с площ от 3210 кв.м., като в разписния лист към плана от 1956 г. за последния имот е бил вписан като собственик, без посочен титул за собственост, Г. Х. С. В разписния лист към кадастралния план от 1973г., имоти пл. №1030 и 1031 първоначално са били записани на Й. Д. И. /също без посочен титул за собственост, като записът за имот 1031 впоследствие е бил променен на Б. Д.П. с основание за собствеността от 1000 кв.м. – договора за дарение, сключен с нот.акт №49/1965 г. За първи път в кадастралния план от 1973 г. е заснет и имот №1029- с площ от 1888 кв.м. /съседен на имот №1030 от западната му страна/ като за него в разписния лист към плана е бил вписан Г.Хр.С. Според вещото лице за имота, закупен през 1948 г. от Й. Д.И. било налице съвпадение със заснетия имот 9304 по КП от 1956 г. по местност, приблизителна площ и две граници, а за имота, закупен от Г. Х. С. с нот. акт No 96/1949г., съществувало съвпадение само по местност и една граница, като била налице чувствителна разлика в площта по нотариалния акт - 6 136 дка. и площта на имот № 9304 по КП-1956 г. от 3 210 кв.м.

Според комбинираната скица към заключението на вещото лице, с процесния имот с идентификатор № 10135.2552.2775 по действащата в момента кадастрална карта, имот № 1030 по КП от 1973 г. се припокрива с площ от 1 375 кв.м., а имот № 1031 по КП от 1973 г. се припокрива с площ от 26 кв.м., или общо с площ от 1401 кв.м., която напълно съвпада с процесната реална част от ПИ 10135.2552.2775.

По възражението на въззивниците за липсата на идентичност на лицето, закупило имота през 1948 г. с праводателката на ищците:

Идентичността на купувачката по нотариалния акт от 1948 г., записана като Й. Д.И., с Й. Я. П.- съпруга на Д. И. П. и посочената в свидетелството за венчание Й. Е. М. се установява по делото, както следва: С удостоверението за идентичност на лице с различни имена No АУ14998313Н от 15.01.2014 г., издадено от компетентен орган - съответното длъжностно лице от Община Варна, дирекция „ИАО”, в кръга службата му, в установената форма и ред и въз основа на данните, съдържащи се в регистрите за гражданско състояние се доказва, че имената Й. Я. П. и Й. Е. М. са имена на едно и също лице, родено на *** г. и починало на 05.09.1969 г. Удостоверението като официален документ се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства и тази доказателствена сила не е оборена от насрещната страна. Й. Я. П. е съпруга на Д. И. П. и майка на И. Д. И., С. Д.Д. и Б. Д. П. като това е видно от приложените удостоверения за раждане и от удостоверенията за наследници. В насока на извода, че Й. Д.И. /имена в нотариалния акт от 1948 г. и в договора за дарение от 65 г./ и Й. Я. П. са имена на едно и също лице е и обстоятелството, че в нотариалния акт за дарение от 65 г. е посочено, че надарения Б. Д. П. е син на дарителката, записана с имената Й. Д.И., както и това, че при удостоверяване самоличността на купувачката в нотариалния акт от 1948 г. са ползвани свидетели, а не документ за самоличност и записването на купувачката Й. с презиме и фамилия Д.И., представляващи лично и бащино име на съпруга й, е в синхрон с установените по това време традиции при сключените преди 1944 г. бракове, съпругата да запазва само личното си име, а за бащино и фамилно име да приема личното и бащиното /респ. фамилно/ име на съпруга си. В тази насока е постановената от ВКС практика по реда на чл. 290 ГПК – решение № 372 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 90/2009 г., I г.о.

С оглед изложеното се налага извода, че имената Й. Д.И., Й. Я. П. и Й. Е. М. са имена на едно и също лице – купувач по договора за продажба от 1948 г., дарител по договора за дарение от 1965 г., съпруга на Д. И. П. и майка на Б., И. и С., поради което и оплакванията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.

По възражението на въззивниците за липсата на идентичност на закупения от Й. Д.И. през 1948 г. с имот №9304 по КП-1956 г. и имоти 1030 и 1031 по КП-1973 г., част от които попадат в границите на имот с идентификатор 10135.2552.2775 и съставляват процесната реална част:

Доколкото първия план за местността е от 1956 г., към момента на покупката на имота от Й. Д.И. /Й. Я.П./ през 1948 г. имотът не е бил индивидуализиран с посочване на номер, а с местността и съседите му, които обаче във времето са се променили. Имот № 9304 по КП от 1956 г. е съседен на имот № 9305 по КП от 56 г., записан в разписния лист на Н. Б., чийто син Ж. Б. Б. е бил разпитан по делото в качеството на свидетел. Според последния, майка му притежавала имота от 1945 г., а той самия бил там от 1955 г. Познавал дядо Д. още от тогава,  като имотът на Д. и Й. И. бил съседен от запад по цялата дължина на тяхното място. Това се установява и от скицата на вещото лице, от която се вижда разположението на имот № 9305 като съседен на имот № 9304 от КП от 56 г. Свидетелят е заявил пред съда, че познава и децата на Д. и Й. – Б., С. и И., които ползвали мястото през всичките тези години, като Б. в най-долната му част откъм дерето, И. по средата, а С. в горната му част. Б. продал своето място около 1990 г.,  а И. ползвал имота най-дълго, допреди да почине преди две години. След смъртта на С., в имота идвала дъщеря й М., която свидетелят посочил в залата. Свидетелят е заявил също така, че от север на неговия имот бил П., който граничел и с имота на Д., в частта ползвана от С. Изнесеното от свидетеля кореспондира с изготвената комбинирана скица и заключението на вещото лице, според които по кадастралния план от 1973 г., имот № 9305 по КП от 56 г.  е заснет като отделни имоти - с № 1032, който видно от разписния лист по плана, е записан на Н. Б. /майка на свидетеля/ и имот №1033 – на М. П. Затова и свидетеля е пояснил, че имотът на съседа му от север /П./ граничи на запад с имота на С. Изнесеното от този свидетел кореспондира и с показанията на свидетеля В. А. А., който е съсед по лозе на ищците от 1967 г. и е посочил, че познава лично Д. И. П., жена му Й. и трите им деца Б., С. и И., от които сега само Б. бил жив. Според свидетеля мястото било около три декара, разделено за ползване между трите деца на Д. П. по около един декар, като в най-долната му част бил Б., по средата И. и най-горе С., като имотът, в частта на Б. и И., отдясно граничел с имота на баба Н. и сина й Ж. /свидетелят Ж. Б. Б./. Заявил е, че И. починал преди две години, като преди това редовно ходел в имота и го поддържал. Освен децата на Д. никой друг не бил влизал в мястото. Свидетелят познавал ответника И.Х. като колега, и при среща преди дестина години, той му казал, че има имот, но този който посочил бил извън имота на ищците. Съдът кредитира напълно показанията на тези свидетели, в достоверността на които няма основание да се съмнява, тъй като те не са в родствена връзка със страните, не са заинтересовани от изхода на делото и имат преки и непосредствени впечатления за релевантните за делото обстоятелства и период от време. Тези показания се подкрепят и от писмените доказателства по делото и кореспондират и се допълват от заключението на вещото лице. Изнесеното от тези свидетели не се опровергава и от показанията на другата група свидетели – М. Г. М. и  Д. С. С., които нямат данни за осъществяваното владение на имота в този период.

Вписването на имот № 9304 от КП от 56 г. на името на наследодателя на ответника Х. в разписния лист, без посочено основание за това, не променя извода, че именно този имот е бил във владение на Д. и Й. още от закупуването му през 48 г. Освен това, в подкрепа на извод за идентичност на имота, е и обстоятелството, че при действието на кадастралния план от 73 г. върху стария № 9304 са били заснети имоти 1030 и 1031, които са били вписани в разписния лист към този план именно на името на Й. И.. За първи път с плана от 73 г. е заснет и съседния от западната страна имот № 1029 /той изобщо не е заснет по кадастралния план от 56 г./, който в разписния лист е записан на Г.Х.С. /наследодателя на ответника И.Х./ и описан като съсед от запад на процесния имот в нотариалните актове за дарения. Също в насока на идентичността на процесния имот с придобития от Й. И. /Й. Я. П./ е и заключението на вещото лице, с което се установява идентичността по местност, площ и две граници на закупения от Й. И. имот, при установената категорично от свидетелските показания източна граница на същия. В тази насока са и данните за съвпадение на имената на продавача Марийка Овчарова и една от границите на имота на Й. И. по нотариалния акт от 1948 г., а именно: К. Х., с две от границите на имота на съседката й от източната страна –Н. Б., вписани в нотариалния акт от 1945 г., а именно: И. О. и К. Х. При всички прехвърлителни сделки за дарение, като документ, установяващ правото на собственост на прехвърлителя, пред нотариуса е бил представян нотариалния акт на Й. И. No 58 том I рег. 353, дело No 93/1948 г. С оглед изложеното, данните по делото категорично водят до извода за идентичност на имота, поради което и доводите на въззивниците в обратна насока не се споделят от настоящата инстанция.

Процесната реална част от имот ПИ 10135.2552.2775 е част от закупения през 1948 г. Й. И. имот, който впоследствие са придобили нейните деца чрез сделки за дарение и по наследство, а след тяхната смърт са били наследени от ищците по делото. Не е имало спор по делото, че всички разпореждания с частите от имота са били извършени между законните й наследници и само в полза на децата й, както и че прехвърлената на Б. И. реална част от имота, не попада в процесната такава. Не е имало и спор, че приобретателите И. И. и С. Д., наследодатели на ищците в настоящото производство, са своили прехвърлените им части от имота в равни идеални части, както и че ищците като техни законни наследници придобиват правата в квотите им по закон, съответстващи на посочените от тях в исковата им молба. Ответниците не са навели в първоинстанционото производство възражения по действителността на прехвърлителните сделки и не са оспорвали с конкретни доводи правата на собственост на приобретателите по сделките за дарение, поради което и такива не са били въведени в предмета на изследване пред първата инстанция и по тях съдът не се е произнасял. Затова е недопустимо такива да бъдат навеждани едва във въззивното производство.

Възраженията на жалбаподателите, че окръжният съд не е изследвал въпроса дали е било възможно ищците и техните праводатели да притежават  имот със земеделски /селскостопански/ характер, ако не се занимават със селскостопанска дейност, съобразно чл. 12 от ЗСГ и постановената задължителна съдебна практика  - Постановление № 8 от 06.03.1980 г. на Пленума на ВС, както и относно допустимия размер за притежаване на земеделска земя, не могат да бъдат разглеждани в това производство, доколкото такива не са били заявени своевременно, в преклузивните срокове пред първата инстанция, не са били въведени като част от спорните обстоятелтства по делото, не са били събирани доказателства в тази насока и окръжният съд не е имал задължението служебно да обсъжда.

Противопоставените от първия ответник права на собственост, произтичат от решение No 204/06.04.1994г. на Поземлена комисия гр.Варна, с което на наследниците на Г. Х. С. е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 3,330 дка. седма категория, находяща се в строителните граници на гр.Варна, съставляваща имот No 1029, парцел No 1030 от кадастрален план изработен 1968 г.за възстановяване в стари реални граници на имоти № 1029 и 1030. Доколкото заявителя не е притежавал документи за собственост, в реституционното производство той се е възползвал от съществуващата тогава възможност да установи правата си с декларация по чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ /стара ред./. Тези права са изрично оспорени от ищците, поради което в тежест на ответника е да ги установи в производството. Както бе посочено, по делото липсват каквито и да е данни за отнемане на имот от наследодателя на  първия ответник, а освен това не са налице и доказателства за идентичност на имота по нотариалния акт за покупка от 1949 г. и имот № 9304 от КП от 56 г., респ. с имоти №№ 1030, 1031 по КП от 73 г. Установено бе по делото и че праводателите на ищците са владели както имот № 9304 от КП от 56 г., така и съответстващите му по плана от 73 г. имоти №1030 и 1031 още от 1958 г. до момента и никога същите в този период не са били отнемани, а твърдения това да е било сторено в предходен период не са били навеждани. Само на това основание е достатъчно да се направи извода, че в полза на ответника не е възникнало правото на реституция за посочените имоти, засегнати от правния спор и решението на поземлената комисия в тази част не може да създаде такива.

Недоказано, с оглед събраните по делото доказателства е възражението на ищците за нищожност на прехвърлителната сделка между двамата ответници. Същата е действителна, но не е прехвърлила права на собственост върху процесната реална част. Щом първия ответник не е придобил право на собственост върху тази реална част от имота, той не е могъл и да прехвърли същата на втория ответник по силата на сключения между тях договор за продажба. Затова и последният не притежава правото на собственост върху процесната част от имота.

С оглед изложените съображения, исковете по чл. 124 от ГПК, основани на придобиване по наследство от преките наследодатели, а от тях чрез сделки за дарение и наследяване от общия наследодател Й. Я. П. са основателни и правилно са били уважени от окръжния съд, който е изложил и подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща. Евентуалният иск по чл. 124 от ГПК основан на придобивна давност, не следва се разглежда.

Решението на окръжния съд не страда от наведените в жалбите пороци и като постановяващо идентичен на постановения във въззивното производство резултат, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК въззивниците И.Х. и К.С. следва да заплатят на въззиваемите М.Д., С.И., Н.И. и И.И. сторените от последните разноски в размер на сумата от 2000 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар на процесуалния им представител адв. Д. за настоящото производство, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК и доказани с договори за правна помощ.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1176 от 28.07.2014 г., постановено по гр.д. № 3641/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА И.Г.Х. ***, ЕГН ********** *** и К.С., гражданин на Белгия, род. на ***г., ЛНЧ **********, с адрес гр. Варна, с.о. „Горна Трака” 623 8 855 да заплатят на М.Й.Д. с ЕГН **********,***, С.Н.И. с ЕГН ********** ***, Н.И.И., с ЕГН ********** *** и И.И.И., с ЕГН ********** ***, сумата от 2 000 лв., представляваща сторените разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Д. за процесуално представителство във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: