Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

196

 

07.12.2016 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова          

                        Мария Маринова         

                                      

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 558 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано само по въззивна жалба вх. № 20340 от 18.07.2016 г. на МБАЛ „Свeта Анна- Варна” АД, подадена чрез адв. Т.Я., против решение № 904/01.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1808/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът е осъден да заплати на Д.М.Я. и М.А.Я. общо сумата от 200 лв. (по 100 лв. за всеки от ищците), представляваща част от 30 000 лв. обезщетение за нанесени им неимуществени вреди от смъртта на сина им Ж.Д.Я. на осн. чл. 49 от ЗЗД, както и сумата от 100 лв., представляваща сторени по делото разноски.

 Във въззивната жалба бланкетно е посочено, че решението на окръжния съд в осъдителната му част е неправилно, поради нарушение на закона, като се моли за отмяната му в тази част и отхвърляне на предявения иск изцяло.

С писмен отговор, подаден чрез адв. Л.Н., ищците Д. и М. Я. са молили за оставяне без уважение на въззивната жалба и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Посочили са изрично, че не обжалват решението на окръжния съд в отхвърлителните му части, макар да имат съображения по правилността му.

Въззивната жалба е подадена в срок, от упълномощен представител на ответник с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в осъдителната му част, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

 Предвид постъпилата въззивна жалба само от ответника МБАЛ „Свeта Анна- Варна” АД срещу осъдителната част на решението на окръжния съд, предметът на въззивното производство включва проверката на решението на първата инстанция само в тази осъдителна част за сумата от 200 лв. В останалата му част, с която са отхвърлени исковете на Д.М.Я. и М.А.Я. по чл. 49 от ЗЗД срещу „Свeта Анна - Варна” АД за горницата над 200 лв. - до претендираните 1 000 лв. - частичен  иск от 150 000 лв., както и изцяло исковете срещу ответниците С.М.П., С.Г.М. при участието на трето лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп” и срещу „Военномедицинска академия – София” при участието на трето – лице помагач ЗАД „Армеец” АД,  по чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД и в частта, с която ищците са осъдени за разноските, решението на окръжния съд, като необжалвано от ищците е влязло в сила.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. Я., е поддържал въззивната жалба. Въззиваемите, чрез адв. Л.Н., са депозирали писмена молба със становище за отхвърляне на жалбата.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед оплакването за нарушение на материалния закон, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от Д.М.Я. и М.А.Я. против С.М.П.,  С.Г.М., Военномедицинска академия – София“  и МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД, при участието на трети лица - помагачи  на ответника С.М. - ЗАД „Булстрад Виена Интершурънс груп и на ответника „Военномедицинска академия – София“ - ЗАД „Армеец“ АД, осъдителни искове: срещу С.М.П. за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000  лева; срещу  С.Г.М.за сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000  лева; срещу  “Военномедицинска академия – София“ за сумата от 25 010 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000  лева; срещу МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД за сумата от 1000 лева, представляваща част от общата претенция в размер на 150 000  лева, претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди от смъртта на сина им Ж.Д.Я., починал вследствие на остра левостранна сърдечна слабост с оток на белите дробове, по твърдението на ищците, че двете ответници физически лица като лекуващи го лекари, не са направили всичко необходимо да поставят правилна диагноза и да предприемат правилно и незабавно лечение, на основание чл. 45 от ЗЗД, а по отношение на юридическите лица – в качеството им на работодатели на физическите лица - лекари, ангажираща гаранционно - обезпечителната им отговорност на основание чл. 49 от ЗЗД.

С оглед предмета на настоящото въззивно производство и обстоятелството, че решението на първата инстанция в отхвърлителната му част е влязло в сила, както и предвид липсата на наведени оплаквания по приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка и правните изводи на окръжния съд в  необжалваната част, настоящата инстанция възприема тази фактическа обстановка и правните изводи на първата инстанция и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По делото е установено, че е налице смърт на пациент, преглеждан от лекари - физическите лица ответници, които са в трудовоправни отношения с юридическите лица ответници като д-р С.М.П. е лекар към Военномедицинска академия – София“, а д-р С.Г.М. - в „Света Анна- Варна“ АД.

Установено е по делото, на база събраните писмени доказателства, свидетелски показания и заключение по съдебно-медицинската експретиза, че ищците са родители на Ж.Д. Я., роден на *** г. починал на 14.08.2008 г., б.ж. на гр.София. От 2002 г. той страдал от заболяване „захарен диабет" тип 1, лечението на което изисквало да приема ежедневно два вида инсулин и да спазва хранителен режим. На 12.08.2008 г. в дома си в гр.Варна, в компанията на гостуващите му приятели от София,  Ж.Я. употребил повече от 100 мл. алкохол, а около 23.30 часа същата вечер отишли заедно на дискотека, където изпил още 100-150 грама алкохол и едно или половин хапче амфетамин „екстази". Не се чувствал добре и си тръгнал по-рано. На другия ден 13.08.2008 г., около обяд 14 часа, той се чувствал много зле и интензивно повръщал, което приятелите му отдали на употребата на алкохол. Около 19 часа, те го завели във Военна болница-Варна и тъй като посочили в спешния кабинет предположението си, че се е натровил с алкохол, били насочени към токсикологичното отделение където Я. бил приет от доктор  С.М.П. Нито пострадалия, нито придружаващите го приятели уведомили д-р П., че страда от диабет, въпреки зададените му въпроси за алергии, употребявани лекарства и други заболявания. След проведения преглед, д-р П. изключила диагнозата „алкохолна интоксикация”, като предвид епидемията от вирусна инфекция с подобни симптоми приела, че пациентът й вероятно страда от вирусна инфекция и назначила лечение за това. След около час и тридесет минути Я. заявил, че се чувства  по-­добре и д-р П. го насочила за домашно лечение с препоръка да потърси личния си лекар или спешен кабинет, ако състоянието му се влоши. Вечерта, след като се прибрал в дома си, Ж. Я. приел голямо количество от високовъглехидратната и наситена със захари напитка „Кока-Кола". Около 23,00 часа същата вечер той отново се почувствал зле, станал неадекватен, говорел заваляно, несмислено и хаотично, разкъсвал мислите си и получил халюцинации. Като видели състоянието му приятелите му го откарали в Спешния център на МБАЛ „Света Анна" - Варна, където бил приет от дежурния лекар д-р С. М. Междувременно в болницата пристигнал Р.Б. — приятел на Я. от студентските му години в гр.Варна, който съобщил на д-р М., че той страда от захарен диабет. Лекарката незабавно назначила изследвания за кръвна захар и киселинно — алкален профил и като установила, че резултатите са многократно над нормата, поставила диагноза „диабетна кетоацидоза". В такива случаи следвало да се назначи лечение с големи дози инсулин, които да бъдат поставяни в продължение на 4 до 6 часа, но тъй като на разположение в спешното отделение имало само две ампули инсулин с изтекъл срок на годност, както и поради обстоятелството, че в лечебното заведение нямало специализирано отделение по „Ендокринология", д-р М. решила да транспортира Я. до отделението по ендокринология към МБАЛ „Света Марина" - Варна, където да бъде проведено адекватно лечение. Със специален реанимационен автомобил, Я. бил транспортиран до МБАЛ „Света Марина", където въпреки положените усилия и проведените реанимационни действия починал на 14.08.2008 г. около 01,49 часа. Установено е също така, че   д-р С.П. е предприела всички възможни и необходими действия за поставянето на диагноза и лечение на Ж. Я. във връзка със снетата анамнеза и обективното състояние на пациента, при отчитане съзнателното укриване от негова страна на важна информация - наличие на сериозна болест - инсулинозависимия захарен диабет първи тип. Поведението на д-р П. е било адекватно на създалата се ситуация, при отчитане на липсата на необходимото съдействие от страна на пациента. Действията й по лечение са били съобразени с поставената диагноза и обективното състояние на пациента и не са в причинна връзка с по — късно настъпилия противоправен резултат. С поведението си, тя не е нарушила конкретна нормативна разпоредба, нито правилото „да не се вреди другиму" и поведението  й не е противоправно, поради което и не може да се ангажира отговорността й по чл. 45 от ЗЗД и искът срещу нея е неоснователен. Предвид неоснователността на иска срещу този ответник, не може да бъде ангажирана и гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя й - Военномедицинска академия – София“ и искът срещу този ответник също е неоснователен. Действията на д-р  С.Г.М. също не са противоправни. Съобщаването на заболяването и поставянето на диагнозата „диабетна кетоацидоза" е станало на етап, който е бил обективно фатален за предотвратяване на вредоносния резултат. Бездействието на д-р М. изразяващо се в непоставянето инсулин с изтекъл срок на годност е професионално и не може да й бъде вменено във вина, като липсва елемент от състава на чл. 45 от ЗЗД, поради което и искът срещу този ответник (С.М.)  също е неоснователен.

С влязлото в сила решение на окръжния съд, исковете по чл. 45 от ЗЗД срещу д-р С.П. и отговарящия спрямо нея по чл.49 от ЗЗД възложител на работата Военномедицинска академия – София, както и по чл. 45 от ЗЗД срещу д-р С. М., са отхвърлени.

Отговорността на ответника МБАЛ „Света Анна" Варна и въззивник в настоящото производство, ищците са обосновали по делото с твърденията, че същият е работодател на д-р М. и възложител на работата й при и по повод на която е била причинена смъртта на Ж. Я.. Твърденията им по делото са, че след като д-р М. констатирала изключително тежкото състояние на пациента и определила точно диагнозата и необходимостта от незабавно поставяне на инсулин и като установила, че наличният в спешното отделение е с изтекъл срок на годност, вместо да вземе такъв от отделението на горния етаж и да го постави на пациента, за да го спаси, е подценила тежкото му състояние и взела решение да го транспортира в друго лечебно заведение - УМБАЛ  Св.Марина”, въпреки риска от превозването и загубата на ценно време за спасяването му, поради което се стигнало до фаталния край. Ищците не са сочили, че болницата  следва да носи отговорност, като възложител на работата и на други лица (извън д-р М.), нито за конкретни противоправни и виновни действия на такива лица и за връзка на тези действия с вредите. Те не са твърдяли незпълнени задължения на трети лица по поддържането на наличен годен инсулин в отделението и вреди от това противоправно поведение. Отговорността на МБАЛ „Света Анна" Варна по делото, ищците са обосновали единствено с противоправните действия на деликвента д-р М.

Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този текст на закона е отговорност за вреди, причинени от другиго. Тя е обезпечително –гаранционна. Фактическия състав, уреден в чл.49 ЗЗД, включва следните елементи: На първо място е необходимо да има възлагане на работата на физическо лице. Това лице трябва виновно да е причинило вреди на трето лице. Увреждащото деяние да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа.

Възложителят на работата може да се освободи от отговорността по чл. 49 ЗЗД, ако бъде установено, че изпълнителят не е причинил никакви вреди; ако неговите действия, респ. бездействие не са виновни и противоправни или ако вредите не са причинени при или по повод на възложената работа.

В настоящият казус, с влязлото в сила решение на окръжния съд е установено, че действията и бездействията на д-р М. не са противоправни и виновни и от тях не са произтекли вреди, поради което и искът по чл. 45 от ЗЗД срещу нея е отхвърлен. В този случай, не са налице и посочените по-горе предпоставки за ангажиране на обезпечително –гаранционната отговорност на МБАЛ „Света Анна" Варна по чл. 49 от ЗЗД, в качеството му на възложител на работата на д-р М. и предявеният срещу този ответник иск по чл.49 от ЗЗД също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Окръжният съд е достигнал до погрешни правни изводи, вследствие нарушение на материалния закон, поради което и решението му в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено и вместо това искът по чл.49 от ЗЗД – отхвърлен и за частта от сумата  200 лв., представляваща уважената част от частичния иск от 1000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед изхода от делото, решението на първата инстанция следва да бъде отменено и в частта, с която МБАЛ „Света Анна" Варна е осъден да заплати разноските за първоинстанционното производство от 100 лева, съобразно уважената част от иска. Въззивникът МБАЛ „Света Анна" Варна не е претендирал присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 904/01.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1808/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която ответникът МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД е осъден на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН **********,***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 *, общо сумата от 200 лева (по 100 лева за всеки от ищците), представляващи част от 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ж. Д. Я., както и В ЧАСТТА, с която МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД е осъден да заплати на Д.М.Я. и М.А.Я. сумата от 100 лв. – съдебно-деловодни разноски за първата инстанция, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от  Д.М.Я. с ЕГН ********** и М.А.Я. с ЕГН **********,***, р-н „Овча Купел“, ул. Маестро Кънев“ № 33 *, против МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД  иск по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Ж.Д. Я., В ЧАСТТА за сумата от 200 лв. (по 100 лв. за всеки от ищците), представляваща горницата  над отхвърлената част от 800 лв. до 1000 лв. - предявен частичен иск от пълен размер на иска 150 000 лв.  

Решението не подлежи на обжалване на осн. 280, ал.2, т.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: