ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

56

 

                                               14.02.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 14.02.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

        Членове: Петя Петрова                              

                          Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 56 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №56/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К.Д.Б., подадена чрез адв. Т.И., против решение № 806/04.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1718/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът й срещу М.Л.С. по чл. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 25 341,80 лв., с която ответницата неоснователно се обогатила, представляваща разликата над уважения размер от 36107 лева до пълният претендиран от 61448,80 лева, формиран като извършени плащания с платежни нареждания от 27.07.2015 г. на сума в размер на 3885,24 лева, от 17.08.2015г. на сума в размер на 4400 лева, на 24.08.2015г. на сума в размер на 5200 лева и на 14.09.2015г. на сума в размер на 11856,56 лева.

Въззивницата е навела оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му отхвърлителна част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част с уважаване на иска до пълния претендиран размер, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Сочила е, че вследствие на допуснати процесуални нарушения от окръжния съд е била лишена от възможността да събере допустими доказателства и да докаже иска си, поради което е заявила и искания за допускане на такива в настоящата инстанция, а именно: - издаване на съдебно удостоверение за пред „Първа инвестиционна банка“ за снабдяване с официално становище отразени ли са в системата на банката и извършвани ли са преводи на парични суми по посочените сметки във връзка с процесните платежни нареждания; издаване на съдебно удостоверение за пред ВКС, евентуално за изискване на информация по служебен път, за снабдяване с писмено становище дали по посочените банкови сметки във ВКС са постъпвали суми във връзка с процесните платежни нареждания; -за допускане до разпит на К. Н. К., работила като сътрудник на ответницата към датата на изготвяне на платежните нареждания и посочена като наредител в тях, „за да установи обстоятелствата във връзка с превеждането на сумите“; - за допускане до разпит на трима свидетел, присъствали към момента на предаването на сумите от ищцата на ответницата, „за да установят кога, какви суми и на кого са били предадени“. Изложила е, че окръжният съд не взел предвид направеното от ответницата с отговора на исковата молба признание на факта, че е получила всички посочени в исковата молба суми, както и не отразил в доклада по делото като безспорен между страните този факт, въпреки изричното й искане. Затова, в хода на целия процес ищцата не смятала за нужно да доказва изрично признати от ответната страна обстоятелства. Счита, че ако съдът бе извършил надлежен доклад, в който да посочи че не приема направеното признание на ответницата и бе дал указания, че ищцата носи доказателствената тежест да установява допълнителни факти, тя щеше да заяви исканията си по доказателствата.

Насрещната страна М.Л.С. е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността й е молила за нейното отхвърляне. Противопоставила се е на исканията по доказателствата поради преклудирането им, предвид липса на направено признание на посочения факт и на процесуално нарушение на окръжния съд в тази връзка.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответната му отхвърлителна част, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

По доказателствените искания и по направеното позоваване на пороци на доклада на окръжния съд: Настоящата инстанция намира, че е налице процесуално нарушение на окръжния съд по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, което е свързано с неуказването с доклада му, че ищцата не е посочила доказателства за твърдяните от нея факти по предаването на ръка на суми в кантората на ответницата на 27.07.2015г. на сума в размер на 3885,24 лева, на 17.08.2015г. на сума в размер на 4400 лева, на 24.08.2015г. на сума в размер на 5200 лева и на 14.09.2015г. на сума в размер на 11856,56 лева или в общ размер от 25 341,80 лв. (за които й били предоставени впоследствие четири платежни нареждания от същите дати, приложени по делото), което заедно с възприетото от нея (от ищцата) като признание на тези факти  изявление на насрещната страна в отговора на исковата молба и предвид липсата на изрично произнасяне на съда по искането й за приемане за безспорно установен по делото на този факт, е довело до лишаването й от възможността да ангажира доказателствата си в тази връзка. Затова, исканията й по доказателствата не са преклудирани, като същите са и относими към предмета на спора и следва да бъдат уважени, като на страната следва да бъдат издадени исканите удостоверения за снабдяване с посочената информация от „Първа инвестиционна банка“ АД и от ВКС, да бъдат допуснати до разпит, при условия на водене трима свидетели за установяване на обстоятелствата по предаването на процесните суми на ръка в кантората на адвокат С. на посочените дати, както и да бъде допусната до разпит свидетелката К. Н. К. при условия на призоваване, след посочване от ищцата с писмена молба на адрес за призоваването й.

Предвид, обаче наличието на невлязло в сила към момента определение № 75/07.02.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 57/2019 г. по описа на ВнАС, с което е потвърдено разпореждане на окръжния съд за връщане на въззивната жалба и на насрещната страна М.С. срещу същото решение в осъдителната му част и необходимостта от разглеждане на въззивните жалби в едно производство, съдът намира, че следва да спре настоящото въззивно производство до приключване на посоченото дело с влязъл в сила съдебен акт. 

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДА СЕ ИЗДАДАТ на въззивницата К.Д.Б., представлявана по делото от адв. Т.И. от ВАК, след заплащане на държавната такса, две съдебни удостоверения, които да й послужат:

1. пред „Първа инвестиционна банка“ АД, клон Варна, по силата на което да се снабди с официална информация от банката отразени ли са в системата на банката и извършвани ли са преводи на парични суми по посочените сметки във връзка с: - платежно нареждане от 27.07.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 3885,24 лева по сметка с IBAN ***аредител К. Н. К., задължено лице Р. П. и основание – „довнасяне държавна такса касационна жалба по гр.д.3807/2005г. ВРС; - платежно нареждане от 17.08.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 4400 лева по сметка с IBAN ***аредител К.Н.К., задължено лице Р.П. и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г. ВРС“; - платежно нареждане от 24.08.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 5200 лева по сметка с IBAN ***аредител К. Н.К., задължено лице Р. П. и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г. ВРС“; -платежно нареждане от 14.09.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 11856,56 лева по сметка с IBAN ***аредител К. Н.К., задължено лице Р. П. и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г. ВРС“.

2. пред Върховен касационен съд, по силата на което да се снабди с официална информация дали по банковите сметки във ВКС с IBAN ***BNBG96613100178103 в БНБ са постъпвали суми във връзка с: - платежно нареждане от 27.07.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 3885,24 лева по сметка с IBAN ***аредител К. Н. К., задължено лице Р. П. и основание – „довнасяне държавна такса касационна жалба по гр.д.3807/2005г. ВРС; - платежно нареждане от 17.08.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 4400 лева по сметка с IBAN ***аредител К. Н.К., задължено лице Р. П. и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г. ВРС“; - платежно нареждане от 24.08.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 5200 лева по сметка с IBAN ***аредител К. Н. К., задължено лице Р. П.и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г. ВРС“; -платежно нареждане от 14.09.2015г. за извършен банков превод на сума в размер на 11856,56 лева по сметка с IBAN ***аредител К. Н. К.задължено лице Р. П. и основание – „гаранция по гр.д.3807/2005г. ВРС“. В случай, че такива са постъпили, какво е движението им, респ. налични ли са или възстановени и на кого.

Допуска в качеството на свидетел на въззивницата лицето К. Н.К. за установяване на обстоятелствата по превеждането на сумите, при условия на призоваване и след посочване от ищцата с писмена молба на адрес за призоваването й в едноседмичен срок.

Допуска на въззивницата трима свидетели, при режим на водене, за установяване на обстоятелствата по предаването на процесните суми на ръка в кантората на адвокат С. на посочените дати.

СПИРА  въззивното производство до приключване на производството по в.ч.гр.д. № 57/2019 г. по описа на ВнАС с влязъл в сила съдебен акт.

Делото да се докладва на съдебния състав незабавно след приключване на производството по в.ч.гр.д. № 57/2019 г. по описа на ВнАС с влязъл в сила съдебен акт.

 

Само в частта на спирането, определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: