Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  204

 

гр.Варна,  08.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и пети ноември, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 560/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Н.Н.К. срещу решение № 1482/27.07.2015 г. по гр.д.№ 2114/2012 г. на Окръжен съд – Варна, VІ състав, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД срещу „Трансконсулт груп” ЕООД за сумата от 100000 евро и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на главния или на евентуалния иск.

Въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и онадлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на субективно и евентуално съединяване искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД от Н.Н.К. против „Трансконсул груп" ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя В.К.К. с цена на иска 100 000 евро, с левова равностойност в размер на 195 583 лева. Твърденията са за сключен между страните на 22.05.2008 год. договор за дружество, по силата на който ищецът предоставил на ответното дружество исковата сума с цел влагане в извършвана хазартна дейност. Претендира се връщане на сумата като дадена при първоначална липса на основание – нищожност на договора поради: невъзможен предмет, противоречие на закона, липса на съгласие и сключване поради измама; евентуално основава претенцията за връщане на отпадвало основание.

При условията на евентуалност е предявена претенция по чл.240 от ЗЗД – за връщане на същата сума като дадена по договор за заем от същата дата – след отправена покана за връщане.

Оспорвайки предявените в условията на евентуалност искове, ответникът твърди, се че на 22.05.2008 год. между страните били подписани два договора: за заем на сумата от 100 000 евро, получени от ответника и за дружество със съучастие, с който ищеца е трябвало да предостави сумата от 100 000 евро за издаване на лиценз за хазартна дейност. Тъй като по втория договор ищецът не е превел договорената сума, дружеството ответник не се е снабдило с лиценз за хазартна дейност.

Оспорва надлежното връчване на нотариалната покана от 17.08.2010 год. и твърди поради неспазване разпоредбите на чл.50 ал.3 от ГПК и възраженията за недействителност на договора.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 22.05.2008 год. страните са сключили договор за дружество със съучастие. Постигнато е съгласие за съучастие в извършването на хазартна дейност, като ищецът е направил вноска чрез банков превод в размер на 100 000 евро с посочено като основание за превода - „заем.

С нотариална покана, връчена на 17.08.2010 г. ищецът е заявил, че разваля договора за дружество със съучастие и иска връщане на платената сума в размер на 100 000 евро в пет дневен срок - поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника по делото.

Безспорно е, че ответното дружество никога не е имал лиценз за провеждане на хазартни игри нито към момента на сключване на договора, нито към момента на предявяване на иска.

Между страните е сключен и договор за заем от 22.05.2008 г., по който ищецът е предоставил на ответника сумата от 100 000 евро за срок от пет години с годишна лихва в размер на 6,5%. С допълнително споразумение от 22.07.2008 год. страните са предоговорили условията на договор за заем, като са приели, че сумата от 100 000 евро, преведена по банков път се счита върната на ищеца, а договорът се прекратява, считано от 31.12.2008 год.

Назначените две графологически експертизи установяват автентичността на подписа под анекса, положен от ищеца.

По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД:

Институтът на неоснователното обогатяване намира приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност за реализиране на претенцията по друг ред.

Твърденията са за нищожност на договора за дружество на цитираните в исковата молба основания, водеща до начална липса на основание, евентуално – за прекратяване на договора за съучастие, обосноваващо претенция за връщане на сумата от 100 000 евро на неосъществено основание. Претендира се връщане на даденото при начална липса на основание или при наличие на основание, съществувало към момента на сключване, с последваща невъзможност за изпълнение.

При всички хипотези на неоснователното обогатяване следва да е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Разместване на имуществени блага по договора за съучастие не е доказано. Извършеният паричен превод от ищеца на ответника на сумата от 100 000 евро е безспорен факт, но като основание за превода е посочен договор за заем. При липсата на доказателства за дадена сума от 100000 евро по договора за съучастие, претенцията за връщането й по чл.55, ал.1 от ЗЗД е неоснователна – и при начална липса на основание, и на отпаднало основание. По този договор не е налице изпълнение на задълженията на ищеца за превеждане на сумата от 100 000 евро, като основание за претенцията му за неоснователно обогатяване.

При тази установеност, без значение за спора са доводите за нищожност на цитирания договор на посочените от ищеца основания - невъзможен предмет, противоречие на закона, липса на съгласие и сключване поради измама. Въпреки това - за пълнота, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно валидността на договора за дружество със съучастие, с обстойно обсъждане на всички възражения на ищеца относно неговата действителност.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.240 от ЗЗД във връзка с договора за заем от 22.05.2008 год.

Безспорно е по делото, че страните са били в облигационни отношение по силата на договор за заем от 22.05.2008 год. По този договор ищецът е изпълнил задължението си за предаване по банков път на сумата от 100000 евро, предмет на заема. В хода на производството са представени писмени доказателства, установяващи предсрочно прекратяване на договора за заем, като сумата от 100 000 евро се счита за върната, съгласно допълнително споразумение от 27.07.2010 год.

Предвид доказването на автентичността на допълнителното споразумение, съдържащо в себе си изявление, че задължението на ответника по договора за заем за връщане на получената сума е изпълнено, следва извод за неоснователност на претенцията по чл.240 от ЗЗД.

Правилно съдът е приел, че обективно евентуално съединените искове са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноските пред настоящата инстанция в размер на 6500.00 лева, съобразно приложения списък. Неоснователно е възражението на пълномощника на въззивника за прекомерност, предвид цената на иска и факта, че въззиваемият е бил представляван от двама адвокати.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

Р       Е       Ш      И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1482/27.07.2015 г. по гр.д.№ 2114/2012 г. на Окръжен съд – Варна, VІ състав.

ОСЪЖДА Н.Н.К., да заплати на ТД „ТРАНСКОНСУЛ ГРУП" ЕООД, ЕИК:200012780, разноски за настоящата инстанция в размер на 6500.00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.