Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

200

 

09.12.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на тридесети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 560 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Т.Ц.Т.  и К.Г.Т., подадена чрез адв.В.П., против решение № 1102/16.08.2016 г. по гр.д.№ 3136/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им по чл.109 от ЗС за осъждането на М.Й.Н. и И.К.А.: 1/ да преустановят спирането на лек автомобил, собствен на ответниците, в ПИ с идентификатор 10135.2575.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г. с площ от 1565 кв.м, находящ се в гр. Варна – кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8, при съседи: 10135.2575.838, 10135.2575.835, 10135.2575.834, 10135.2575.833, 10135.2575.1530, 10135.2575.845, 10135.2575.1529; 2/ да премахнат нискостеблени храсти в същия имот, придобит по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 2160/1985г. по описа на Районен съд – Варна, намиращи се пред Ателие № 1; 3/ да възстановят външната стена на сграда 5 с идентификатор 10135.2575.839.5 по одобрения проект, построена в същия поземлен имот с идентификатор 10135.2575.839 по КККР, находящ се на посочения по-горе адрес и въззивниците са осъдени да заплатят на ответниците сторените по делото разноски.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, като са молили за отмяната му и за уважаване на исковете, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложили са оплаквания за неправилна оценка от окръжния съд на събраните по делото доказателства и въз основа на това – за неправилни правни изводи за неоснователност на исковете.

  Въззиваемите М.Й.Н. и И.К.А., чрез пълномощникът им адв. М.Л., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба и са молили за оставянето й без уважение. Изложили са съображения за правилността на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора.

Предявените пред окръжния съд от Т.Ц.Т. и К.Г.Т., в качеството на собственици на 1200/1500 кв.м. по нотариален акт (или 1200 /1565 кв.м. по скица) от имот с идентификатор 10135.2575.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г. с площ от 1565 кв.м, находящ се в гр. Варна, кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8, при съседи: 10135.2575.838, 10135.2575.835, 10135.2575.834, 10135.2575.833, 10135.2575.1530, 10135.2575.845, 10135.2575.1529 срещу М.Й.Н. и И.К.А. искове са по чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците 1/ да преустановят спирането на лекия си автомобил в същия имот с идентификатор 10135.2575.839; 2/ да премахнат нискостеблени храсти в същия имот, намиращи се пред Ателие № 1; 3/ да възстановят външната стена на сграда 5 с идентификатор 10135.2575.839.5 по одобрения проект, построена в същия поземлен имот.

Ищците са поддържали, че към момента са собственици на посочената идеална част от дворното място и собственици на изградена в същото дворно място къща. До 2013 г. те притежавали цялото дворно място, като на 09.10.2013 г. дарили  общо 300 кв.м. идеални части от него - на своите дъщери и внучки. През 2007 г. учредили в полза на „Булстрой” ООД право на строеж върху собственото си дворно място за изграждане на конкретно посочени обекти от жилищна сграда, предвидена за построяване съгласно разрешение за строеж и съгласуван архитектурен проект. Към момента ищците били собственици на самостоятелен обект, представляващ гараж № 2 на партерния етаж в построената сграда № 5. Един от придобитите вследствие реализираното право на строеж от „Булстрой” ООД обекти в сграда №5 – ателие №1, представляващо имот с идентификатор № 10135.2575.839.5.19, собственикът му продал през 2014 г. на „СИНОТЕХ” ООД, чийто управител била ответницата М.Н.. От 2014 г. последната, заедно с ответника И.А. заживели в това ателие, като двамата започнали да паркират автомобила си в незастроената част от дворното място на ищците, с което им пречели да осъществяват пълноценно правото си собственост като използват тази част от двора. Ответниците  засадили в дворното място, непосредствено пред ателието нискостеблени храсти, по начин по който обособили индивидуален двор, с което също пречели на собствениците да преминават през тази част от двора си и да упражняват правото си на собственост като го ползват. Ответниците зазидали двете тераси на обитаваното от тях ателие като премахнали вратите и прозорците и така изменили конструкцията на сградата, като допълнително я натоварили и променили вида на общата част – външна стена на сградата, с което намалили сигурността на ползването на собствения на ищците гараж в сградата – етажна собственост.

С писмения си отговор по делото, ответниците не са оспорвали твърдението на ищците, че ползват част от незастроеното дворното място за паркиране на автомобила си, като възраженията им са, че разполагат с това право, тъй като съгласно одобрените проекти на жилищната сграда, в дворното място са предвидени паркоместа за нуждите на собствениците на обособените обекти в нея и те имат право да ги ползват. По иска за премахване на засадените нискостеблени храсти, без да оспорват твърдението, че са извършили засаждането им,    са посочили, че са изпълнили предвиденото, но неосъществено озеленяване по одобрените проекти, след уведомяването на общината и изразеното от нея съгласие.  По иска за възстановяване на външната стена на сградата (зазиждането на двете тераси на ателие №1) са направили възражение, че не са пасивно легитимирани да отговарят по иска, тъй като собственик на ателието е „Синотех” ЕООД, както и че преустойството е било извършено преди продажбата и сградата е била въведена в експлоатация в този й вид.

Съдът като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло, но в частта, с която са отхвърлени исковете за премахване на нискостеблените храсти в същия имот, намиращи се пред ателие № 1 и за  възстановяване на външната стена на сграда 5 с идентификатор 10135.2575.839.5 по одобрения проект, построена в същия поземлен имот -зазиждането на двете тераси на ателие №1, обжалваното решение е недопустимо поради неучастието на всички необходими задължителни другари на страната на ответниците.

Както е прието в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика решение № 14 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4205/2015 г., II г.о., ГК, уважаването на иска по чл.109 от ЗС чрез премахване на извършеното строителство неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот – както собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени. В същото решение е посочено, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката (чл. 110, ал.1 ЗС), са всички лица, които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на ограничени вещни права.

Според изложените от ищците твърдения, те не са индивидуални собственици на дворното място, а в съсобствеността на същото участват и други лица, като за отчуждаване на 300 кв.м. ид.части от земята в полза на няколко лица те са представили и доказателства по делото. Твърдели са също така, че ответниците са засадили в дворното място нискостеблени храсти, които им пречат да упражняват правото си на собственици и са претендирали за премахването им. По иска за премахване зазиждането на двете тераси на ателие №1 и възстановяване на външната стена на сградата, са изложили твърдения, че собственик на ателието е трето лице – търговско дружество, като са представили нотариален акт за покупката му от „Синотех” ЕООД. При твърденията, че и други лица са съсобственици на дворното място, в което се намират трайно прикрепените растения, чието премахване от ответниците се търси, както и при твърдението, че собственик на ателието, в което се претендира премахване на зазиданите тераси е трето лице, при евентуално уважаване на тези искове по чл. 109 от ЗС ще бъде засегната правната сфера на тези трети лица – по иска за премахването на растенията - съсобствениците на дворното място, а по иска за възстановяването на стената - зазиждането на двете тераси на ателието -  собственикът на ателието. С оглед изложеното по-горе, се налага извода, че тези две групи трети лица са задължителни необходими другари съответно по всеки от исковете по чл. 109 ЗС, с който се засягат техните права и те следва да участват по делото.  Доколкото в конкретния случай производството се е развило само с участието на посочените от ищците ответници, за които се поддържа, че са осъществили засаждането на растенията в двора и зазиждането на терасите на  ателие №1 и смущаващи собственическите права на ищците, съответно върху земята и върху обект –гараж в етажната собственост, следва да се приеме, че първоинстанционното решение е недопустимо в посочените части и подлежи на обезсилване, при което и съобразно постановките на ТР №1 от 9.12.2013 г. по т.д. №1/2013 на ОСГТК (конституирането на задължителни необходими другари не може да бъде направено в настоящата инстанция), след частичното обезсилване делото следва да бъде върнато на окръжния съд с указания за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия за конституиране на всички задължителни необходими другари на страната на ответника – по иска по чл. 109 ЗС за премахването на растенията в дворното място – всички настоящи носители на правото на собственост върху дворното място, а по иска по чл.109 от ЗС за възстановяването на стената на сграда № 5 - зазиждането на двете тераси на ателие №1 – настоящият собственик на ателието.

По правилността на решението на окръжния съд в останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.109 от ЗС за осъждането на ответниците да прустановят да преустановят спирането на лек автомобил в дворното място, съставляващо ПИ с идентификатор 10135.2575.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г. с площ от 1565 кв.м, находящ се в гр. Варна – кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8:

Искът по чл. 109 ЗС (т.нар.негаторен иск) предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Такава защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота (съсобственик или собственик). Целта на исковата защита е да се отрече правомерността на въздействието от страна на ответника, като постанови спрямо него със сила на пресъдено нещо правото на ищеца, и бъде осъден ответникът да преустанови нарушението, а в някой случаи – и да възстанови фактическото положение, съществувало преди нарушението.

Не е било спорно по делото, а и се установява от събраните доказателства, че ищците - съпрузи са собственици на 1200/1500 кв.м. (по скица на 1200/1565 кв.м.) от имот с идентификатор 10135.2575.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г. с площ от 1565 кв.м, находящ се в гр. Варна, кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8, при съседи: 10135.2575.838, 10135.2575.835, 10135.2575.834, 10135.2575.833, 10135.2575.1530, 10135.2575.845, 10135.2575.1529. Правото на собственост те са придобили въз основа на одобрената по гр.д. № 2160/ 1985 г. съдебна спогодба от 19.03.2986 г., вписана в нотариалните книги при РС Варна под № 3270/86 г., с която ищецът Т.Ц.Т. е придобил 14/15 от дворното място и 2/15 ид.ч. от построената в същото място къща, като при режим на СИО по време на брака му с втория ищец – К.Г.Т., двамата - и останалите 1/15 ид.част от дворното място и 2/15 ид.части от жилищната сграда в същото дворно място с договор за продажба от 28.12.1994 г., сключен с нотариален акт № 72, том LIV,дело № 19874/1994г. на нотариус при ВРС.

С нот.акт за учредяване на право на строеж № 175, том 4, рег. № 5467, дело № 730/2007г., вписан в СВ – Варна под № 104, том СХХIII, дело № 30415, вх.рег.№ 38875/14.12.2007 г., ищците учредили на „Булстрой“ ООД – Варна, чрез управителя му С.М.С., право на строеж на самостоятелни обекти в предвидена за застрояване в имота жилищна сграда етажна собственост по съгласуван инвестиционен архитектурен проект, измежду които и за ателие №1, разположено на партерния етаж, със застроена площ от 84,35 кв.м., ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Ищците са запазили за себе си правото на строеж за конкретни самостоятелни обекти от предвидената за построяване в имота жилищна сграда, включително и за гараж №2, разположен на партерен етаж  със застроена площ от 17,85 кв.м. Право на собственост върху земята те не са прехвърляли на приобретателя на вещното правона строеж.

С нот. акт № 119, том II, рег. № 3458, дело № 270/2013г. на нотариус Марина Ташева, рег.№ 334 с район на действие ВРС, ищците дарили общо 300 кв.м. от дворното място на своите дъщери и внучки, както следва: на дъщеря си Т. Т. П. - 50 кв.м.ид.ч., на дъщеря си С. Т. Д. - 100 кв.м.ид.ч., на внучката си Т. С. П. - 50 св.м.ид.ч., на внучката си К.С.П. - 50 кв.м.ид.ч. и на внучката си Н. Е. Д. – 50 кв.м.

Правото на строеж е реализирано, като с удостоверение № 57/10.06.2013 г. сградата е била въведена в експлоатация. Не е било спорно по делото, че понастоящем ищците са собственици на самостоятелния обект – гараж №2 на партерния етаж в новопостроената жилищна сграда. Ателие №1, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 10135.2575.839.5.19 по КККР, със застроена площ от 84,35 кв.м., състоящо се от две стаи, дневна-кухня, баня с тоалет и коридор, при граници по документ за собственост: гараж № 1, ателие № 2 и двор, ведно с 4.7847%, равняващи се на 10.84 кв.м.ид.ч. от общите части на сграда № 5 и от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.2575.839, на 04.03.2014 г., с договор, сключен с нотариален акт № 199, том I, рег. № 1314, дело № 170/2014г. на нотариус Красимира Кангалова, рег.№ 513 с район на действие ВРС, „Булстрой“ ООД продал на „Синотех” ЕООД – Варна, представлявано от управителя М.Й.Н.. Не е било спорно също така по делото, че от този момент двамата ответници обитават ателието, собственост на третото лице.

Според приложения по делото чертеж – ситуация от съгласувания и одобрен проект за строежа на жилищната сграда, площта на УПИ е 1500 кв.м., като застроената площ на съществуващата сграда е 102,70 кв.м. и ЗП на новата сграда – 408,85 кв.м. или общо за парцела застроена площ от 511,55 кв.м. или 34,10 %. Налице е свободна незастроена площ на дворното място, в което са предвидени места за паркиране.

С показанията на свидетелите Е.Д. (включително разпитан и пред настоящата инстанция) и И. И., се установява, че ответниците ползват автомолбил, който паркират в незастроената площ на дворното място. Те не са оспорили с отговора на исковата молба тези твърдения на ищците, като възраженията им са били в насока, че като обитаващи ателие от сградата имат право да ползват и предвиденото по проект паркомясто в незастроената част от двора.

В конкретния казус бе установено, че ищците се легитимират като собственици на посочената по-горе идеална част от дворното място. В последното съществува стара едноетажна постройка – собственост само на ищците, като през 2013 г. е изградена и пететажна жилищна сграда в режим на етажна собственост, за част от самостоятелните обекти в която е било отстъпено право на строеж през 2007 г. от ищците в полза на търговско дружество – строител „Булстрой“ ООД. Ищците не са прехвърлили право на собственост върху дворното място в полза на приобретателя на правото на строеж, като идеални части от земята те са отчуждили в полза на трети лица – техни деца и внуци на 01.10.2013 г. Видно от удостоверението за въвеждане в експлоатация на новата жилищна сграда, към 10.06.2013 г. като възложители и собственици на обекти в сградата фигурират 19 различни лица, измежду които ищците и дружеството – приобретател на правото на строеж. Ателието (№1 на партерния етаж), предоставено за обитаване на ответниците от „Синотех” ЕООД – Варна, е било прехвърлено на последното дружество от „Булстрой“ ООД през 2014 г. с идеалните части от сградата и от правото на строеж, т.е. „Синотех” ЕООД – Варна не притежава право на собственост върху идеална част от дворното място. Горното означава, че  няма припокриване между собствениците на земята и собствениците на обекти в новопостроената в имота сграда в режим на етажна собственост, поради което дворното място не е обща част към етажната собственост и ответниците като обитатели на обект в етажната собственост не разполагат с правото съобразно правата на собственика, да я ползват като такава, включително и да паркират автомобила си. Както е разяснено в решение № 661 от 2.2.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1437/2009 г., I , г.о., ГК, възможно е част от съсобствениците на терена да не притежават обекти от етажната собственост, защото са учредили само право на строеж. В този случай след построяване на сградата – етажна собственост те не изгубват правото на собственост върху терена, или идеална част от него, защото съгласно чл.99 от ЗС правото на собственост не се изгубва освен ако друг не го придобие. Притежателят на правото на строеж придобива сградата или самостоятелен обект от нея, но той не придобива с изграждането й правото на собственост върху терена. Нормата на чл.40 от ЗС определя начина на разпределение на дяловете на съсобствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие по отношение на собствениците на терена, които не притежават обекти от етажната собственост. В случаите когато етажните собственици не са съсобственици на дворното място, или не са единствени съсобственици на дворното място, а има и други лица – съсобственици, които не са етажни собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане само по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното място, което не е обща част, а е съсобствено. Доколкото собственикът на ателието, предоставено за обитаване от ответниците не е съсобственик в дворното място, то правото им на ползване на свободната площ от двора е ограничено от ползването на обекта по предназначението му, което не включва правото на паркиране на личния автомобил в дворното място – собственост на други лица. Такова право не възниква в полза на собственика на ателието (а от там и предоставено на ответниците като използващи го лица) и с предвиждането по одобрените проекти за осигуряване на съответен брой места за паркиране в свободната част от двора, поради което и тези съображения на ответниците са неоснователни. Правото на ищците на собственост върху идеална част от дворното място, включва и правото им да използват свободната незастроена част от двора, включително и като паркират собствени автомобили, като с паркирането на автомобила си ответниците им пречат да осъществяват в пълен обем правото си на собственост. В този смисъл, искът по чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят спирането на автомобила си в дворното място е основателен и следва да бъде уважен.

Като е достигнал до противоположен правен извод по този иск, окръжният съд е постановил неправилен съдебен, който следва да бъде отменен в тази част и вместо това искът – уважен. Решението следва да бъде отменено и в частта на осъждането на ищците за разноските в размер на 500 лв.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 1113,99 лв., представляваща съразмерна на уважения иск част от сторените по делото разноски за производството пред първата инстанция, включваща 533,33 лв. - платено адвокатско възнаграждение в минималния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възражението за прекомерността му е неоснователно. За въззивното производство, ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 787,66 лв., представляваща съразмерната на уважения иск част от сторените разноски, от която сумата от 533,33 лв. е адвокатско възнаграждение също в минимален размер и възражението за прекомерността му е неоснователно. Разноските за останалите два иска, сторени в двете инстанции, следва да се разпределят с оглед резултата от разрешаването им по същество от окръжния съд.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 1102/16.08.2016 г. по гр.д.№ 3136/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете на Т.Ц.Т. и К.Г.Т. против М.Й.Н. и И.К.А. по чл. 109 от ЗС за осъждането им 2/ да премахнат нискостеблени храсти в същия имот, придобит по силата на съдебна спогодба по гр. д. № 2160/1985г. по описа на Районен съд – Варна, намиращи се пред Ателие № 1; 3/ да възстановят външната стена на сграда 5 с идентификатор 10135.2575.839.5 по одобрения проект, построена в същия поземлен имот с идентификатор 10135.2575.839 по КККР, находящ се на посочения по-горе адрес и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от  Варненския окръжен съд, след конституиране на всички задължителни другари, съобразно мотивите на настоящото решение.

ОТМЕНЯ решение № 1102/16.08.2016 г. по гр.д.№ 3136/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете на Т.Ц.Т. и К.Г.Т. против М.Й.Н. и И.К.А. по чл. 109 от ЗС за осъждането им да преустановят спирането на лек автомобил в ПИ с идентификатор 10135.2575.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г. с площ от 1565 кв.м, находящ се в гр. Варна – кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8, при съседи: 10135.2575.838, 10135.2575.835, 10135.2575.834, 10135.2575.833, 10135.2575.1530, 10135.2575.845, 10135.2575.1529, както и в частта, с която Т.Ц.Т. и К.Г.Т. са осъдени да заплатят на М.Й.Н. и И.К.А. сторените разноски от 500 лв., като вместо това  ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА М.Й.Н. с ЕГН ********** и И.К.А., двамата от гр. Варна, кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8А - ателие за творческа дейност № 1, на основание чл.109 от ЗС, да преустановят спирането на лекия си автомобил в поземлен имот с идентификатор 10135.2575.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г. с площ от 1565 кв.м, находящ се в гр. Варна – кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8, при съседи: 10135.2575.838, 10135.2575.835, 10135.2575.834, 10135.2575.833, 10135.2575.1530, 10135.2575.845, 10135.2575.1529, съставляващо неоснователно действие, с които пречат на Т.Ц.Т., ЕГН ********** и К.Г.Т., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, кв.”Виница”, ул.”Константин Павлов” № 8 да упражняват правото си на собственост върху 1200/1500 ид.части (по скица на 1200/1565 кв.м.) от имот с идентификатор 10135.2575.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД–18–92 от 14.10.2008 г., находящ се в гр. Варна, кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8, при съседи: 10135.2575.838, 10135.2575.835, 10135.2575.834, 10135.2575.833, 10135.2575.1530, 10135.2575.845, 10135.2575.1529.

ОСЪЖДА М.Й.Н. с ЕГН ********** и И.К.А., двамата от гр. Варна, кв.“Виница“, ул.“Константин Павлов“ № 8А - ателие за творческа дейност № 1, да заплатят на Т.Ц.Т., ЕГН ********** и К.Г.Т., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, кв.”Виница”, ул.”Константин Павлов” № 8, сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважения иск, в размер на сумата от 1113,99 лв. за производството пред първата инстанция и в размер на сумата от 787,66 лв. за въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: