О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                     №  774       /18.11.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                         И. ЛЕЩЕВ

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 562 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.Г.Д. от с. Каменци, Силистренска област, чрез процесуалния си представител адв. В.М. от СлАК, срещу определение № 242/05.08.2014 година на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 327/2013 година, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове, оставена е без уважение молбата й за възстановяване на част от платената по делото държавна  такса в размера над 7625.00 лева до 30500.00 лева и е осъдена да заплати на Областен управител на Силистренска област юрисконсултско възнаграждение в размер на 23405.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени изцяло, включително в частта за присъждане на разноски и да върне делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия, съответно връщане на надвнесената държавна такса.

Насрещната страна ЗММ”Стомана” АД гр.Силистра, чрез процесуалния си представител адв. И.М. от СлАК оспорва частната жалба и моли да се потвърди обжалваното определение.

Насрещната страна Областен управител на Силистренска област оспорва частната жалба и моли да се потвърди обжалваното определение.

Насрещните страни Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на икономиката, енергетиката и туризма не са изразили становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на с пора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Предявените от жалбоподателката искове са два (установителен по чл.124 от ГПК и осъдителен по чл.108 от ЗС), а именно:1.Да бъде признато за установено, че в отношенията й с Министъра на ИЕТ, Министъра на РРБ, Областния управител на Силистренска област и ЗММ”Стомана” АД гр.Силистра,  отчуждаването на самостоятелен парцел с площ 8200 кв.м със стар пл.№ 3364 по плана на гр.Силистра от наследодателя й Минчо Коцев Цонев, нейн баща, е неправомерно по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и 2.Да бъде признато за установено, че в отношенията си със същите ответници тя е собственик на процесния имот, като бъде осъдено ЗММ”Стомана” АД гр.Силистра да й предаде владението на имота.

Първият от тези искове е недопустим, тъй-като в случая с оглед на обстоятелствата и петитума на първоначалната и допълнителните искови молби за процесния имот с пл.№ 3364 по плана на гр.Силистра  с площ от 8200 кв.м е налице доказателства, че е бил отчужден по ЗПИНМ и за него е определено парично обезщетение (виж съдебното решение за изменение на дадената от комисията по ППЗПИН оценка-л.48 от делото на СОС). Това означава, че за този имот не е приложима разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и за него не е допустимо установяване, че е отчужден  неправомерно. Отчуждителното производство е завършено, била е обжалвана само оценката и с решението на СОС тя е станала окончателна. Независимо от това, съгласно чл.7, ал.1 от ЗВСОНИ исковете за възстановяване на собствеността за имоти, за които не е получено обезщетение и които са придобити от трети лица в нарушение на действалото законодателство, се предявяват в едногодишен преклузивен срок, считано от 21.11.1997 година-виж § 2 от ЗОСОИ. Следователно, към датата на предявяване на първоначалната искова молба в СРС преклузивният срок е изтекъл отдавна

Вторият иск, който съдържа в себе си установителна и осъдителна част, също е недопустим, тъй-като за реституционните претенции (вещни или облигационни) по ЗВСВНОИ по ЗТСУ … има предвиден друг ред, който задължително изисква отмяна на отчуждаването, а такова обстоятелство в случая не се твърди от жалбоподателката. Независимо от това преклузивните срокове за предявяване на реституционни претенции по този закон, както и по ЗОСОИ и по ЗППДОП са изтекли съответно на 21.05.1998 година, на 25.04.1999 година и на 22.05.1998 година.

С обжалваното определение СОС е оставил без уважение молбата на жалбоподателката да й възстанови ¾ от внесената държавна такса за първия иск в размер на 30500.00 лева, т.е. за разликата над 7625.00 лева. И в тази част обжалваното определение следва да се потвърди, тъй-като всеки съд, който е сезиран с една гражданскоправна претенция служебно е задължен да следи за редовността на исковата молба и за надлежното упражняване на правото на иск, съответно за допустимостта на искането. В настоящият случай въз основа на назначената СТЕ още пред СРС е установено каква е стойността на спорното право по първия иск, което по своя характер не е вещноправна претенция и правилно е определена държавна такса в размер на 4% от тази стойност. При това положение апелативната инстанция счита, че няма основание да се възстановява каквато и да е част от внесената за този иск държавна такса.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение в тази част е правилно и следва да се потвърди.

По отношение на искането на жалбоподателката обжалваното определение да бъде отменено в цялост се съдържа и искане за отмяната му и в частта, в която тя е осъдена да заплати на Областен управител на Силистренска област  юрисконсултско възнаграждение в размер на 23405.00 лева. Апелативната инстанция намира, че по съществото си това е искане за изменение на обжалваното определение в частта на посочените разноски по смисъла на чл.248, ал.1, предложение второ от ГПК и то следва да се върне на СОС, за да се произнесе по него, като съобрази както фактическата и правна сложност на спора, така и стадия, в който делото е прекратено, за да може определения (присъдения) размер да е обоснован и справедлив.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                        О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 242/05.08.2014 година на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 327/2013 година в частта, в която производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове и е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване на ¾ от внесената държавна такса с общ размер от 30500.00 лева.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

След влизане на определението в сила делото да се изпрати на СОС за произнасяне по искането на жалбоподателката да се измени обжалваното определение в частта за присъденото юрисконсулстко възнаграждение в полза на Областен управител на Силистренска област.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.