ОПРЕДЕЛЕНИЕ 711

гр. Варна, 15.12.2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 562/17г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на Г.С.И. от гр. Варна против определение2756/25.10.17г., постановено по в.гр.д. № 2188/2017г. по описа на ОС-Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 23 349/21.08.17г., срещу действията на ДСИ при ВРС по изп.д. № 9119/15г., изразяващи се в Постановление за разноски и липсата на произнасяне по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК, и производството пред ВОС е прекратено. По същество са изложени оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да издаде постановление по чл. 521, ал. 2 от ГПК и за незаконосъобразност на Постановлението за разноските по изпълнителното дело. Отправените до съда искания са свързани с това ДСИ да бъде задължен да издаде постановление за доказаните чрез назначената по изпълнителното дело САТЕ вреди по автомобила и необходимите за поправянето им разходи и разноски, както и пропуснати ползи за собственика му - взискателел; да се отмени постановлението за разноски на ДСИ от 08.08.17г. и да се присъдят разноските в полза на взискателя в пълния им размер от 581 лв.; да се  произнесе съдът по отказа на директора на Дирекция „МДТ” на Община Варна за преизчисление на данъка върху процесния автомобил със сумата от 571.05 лв. на осн. чл. 60, ал. 9 от ЗМДТ за времето на незаконното му задържане от длъжника. Към частната жалба е приложено заверено от страната копие на писмо от 27.09.17г. на директора на Дирекция „МДТ” при Община Варна, с което се сочи, че не е налице основание за освобождаване на жалбоподателя от заплащането на данък върху превозните средства.

В предвидения срок е постъпил отговор от насрещната страна – длъжника по изпълнителното дело „ТЕТ-61” ЕООД, гр. София, чрез адв. Ел. Е. ***, с който частната жалба се счита за неоснователна. Излагат се подробни съображения, обосноваващи законосъобразността на обжалваното определение и се претендира неговото потвърждаване. Претендират се и разноските по делото за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Жалбоподателят И. е взискател по изп.д. № 9119/15г. по описа на ДСИ при ВРС, образувано на 20.08.15г. въз основа на изпълнителен лист от 08.07.15г., издаден по гр.д. № 1199/14г. на ВРС, Х с-в, с който „ТЕТ-61” ЕООД е осъдено да предаде на И. владението върху подробно описан лек автомобил, на осн. чл. 108 от ЗС. С молбата си за образуване на изпълнителното производство взискателят е предложил алтернативни „изпълнителни способи” за изпълнение от дължинка, имайки предвид техническото състояние на автомобила – длъжникът да предаде автомобила в състоянието, в което е бил в деня на задържането му, ведно с всичките му принадлежности и вещи към посочения момент, както и да заплати сумата от 625 лв. като обезщетение за пропуснатите ползи на взискателя; или, длъжникът да предаде автомобила в настоящото му състояние, ведно със сумата от 1250 лв., необходима за възстановяването му; или, длъжникът да заплати на взискателя сумата от 2 822.50 лв. като обезщетение за претърпяната загуба и пропуснатите ползи, като автомобилът бъде снет от отчет и бракуван.

След първоначално нестаналото предаване на вещта от длъжника, насрочено за 10.03.16г., принудителното предаване е осъществено на 28.03.17г. По изпълнителното дело е изготвена на 17.04.17г. САТЕ относно техническото състояние на процесния автомобил и е дадено заключение относно минимално необходимите разходи за привеждането му в употреба.

На 10.05.17г. взискателят И. е депозирал „иск” пред ДСИ, с който е поискано произнасянето от последния по чл. 521, ал. 2 от ГПК като освен посочените в заключението стойности, да се присъдят и дължимите от взискателя пътни данъци, такси, дължими премии по застраховка „ГО” и технически прегледи – общо в размер на 846.05 лв. Претендирано е още от ДСИ да присъди и разноските по изпълнението в размер на 581 лв., както и деловодни разноски по изпълнителното производство в размер на 200 лв. Произнасяне по искането по чл. 521, ал. 2 от ГПК няма.

С постановление от 08.08.17г., на осн. чл. 79 от ГПК, ДСИ е определил разноските по изпълнителното дело, дължими от длъжника в общ размер от 334.84 лв. Указано е, че постановлението подлежи на обжалване пред ВОС.

С подадена в указания в постановлението от 08.08.17г. срок, взискателят е обжалвал пред ВОС липсата на произнасяне от ДСИ на искането му по чл. 521, ал. 2 от ГПК, както и за признатите му разноски по изпълнителното дело в размер на 334.84 лв., претендирайки разноски в размер на 581 лв. Искал е и задължаване на ДСИ да се произнесе по искането му за определяне на дължимите суми за възстановяване на автомобила и пропуснатите ползи и дължими други разходи по същия, по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят е искал и да се установят причините, поради които ДСИ А. на 10.03.16г. не е осъществила принудителното предаване на автомобила, а се наложило това да се изпълни от ДСИ Калчева на 28.03.17г.

Настоящият състав на съда намира, че за взискателя не е предвидена възможността да осъществява процесуална защита чрез обжалване незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в Постановление за определяне на разноските по изпълнението. Такава възможоност е предвидена единствено за длъжника – така чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Редът за защита на взискателя в такава хипотеза е посредством обжалване на действия или откази на съдебния изпълнител, но само в предвидените от законодателя хипотези по чл. 435, ал. 1 от ГПК и в зависимост от конкретиката по изпълнителното дело – да се обжалва отказа на съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително събиране на дължими според взискателя разноски по изпълнението; да обжалва постановление за разпределение на събрани по делото суми; да обжалва разпореждането за приключване на изпълнителното дело при наличието на неудовлетворени вземания на взискателя за разноски по изпълнителното дело. Поради това и жалбата до ВОС в тази част е била недопустима и определението е законосъобразно.

Действително по изпълнителното дело взискателят, считайки, че е налице хипотезата на чл. 521, ал. 2 от ГПК, е отправил искане до ДСИ за произнасяне чрез определяне стойността на вредите /претърпени загуби и пропуснати ползи/ и дължимото за тях обезщетение. На първо място, такова произнасяне по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК по изпълнителното дело липсва, поради което и подадената жалба е недопустима само на това основание. На второ място, отправеното от взискателя искане за произнасяне по този ред на чл. 521, ал. 2 от ГПК, всъщност съдържа в себе си претенции за накърнени материални права, които могат да бъдат разрешени само по исков ред, а не и от съдебния изпълнител. Подадената до ВОС жалба, съдържаща оплаквания срещу липсата на произнасяне по реда на чл. 521, ал. 2 от ГПК, е била недопустима и определението и в тази част следва да се потвърди като законосъобразно.

Извън предмета на предвидената от законодателя защита срещу незаконосъобразността на действията на съдебния изпълнител остават и оплакванията относно смяната на държавния съдебен изпълнител по делото, извършил принудителното пердаване на вещта, отказа на ДСИ да осъществи разговор с взискателя в рамките на приемното му време, както и отказа на Община Варна да освоби собственика на процесния автомобил от заплащането на данък върху преводните средства.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по частната жалба се дължат направените за настоящата инстанция разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за един адвокат в размер на 200 лв., за чието реално заплащане са представени доказателства на л. 16 от настоящото дело

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение2756/25.10.17г., постановено по в.гр.д. № 2188/2017г. по описа на ОС-Варна.

ОСЪЖДА Г.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕТ-61” ЕООД, гр. София, ЕИК 121419419 сумата от 200 /двеста/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: