Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №  15 /19.02.2014 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:Д. ДЖАМБАЗОВА

                                                                                        ИВАН ЛЕЩЕВ

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 563/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.К.О. *** срещу решение № 1562/12.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2449/2011 година, с което е отхвърлен, като неоснователен, иска й за изкупуване съгласно чл.33, ал.2 от ЗС на 4/10 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Херман Шкорпил” №18 за сумата от 80000.00 евро, които са били прехвърлени по 1/10 ид.ч. от четирима от съсобствениците (Й.К.В., С.И.Б., В.И.М. и Ж.Н.П.) на друг от съсобствениците - В.Г.П., чиято съпруга В.К.П., като трето-външно на съсобствеността лице е станала също съсобственик, но без преди това продавачите да са предложили тези части на жалбоподателката за продажба при същите условия. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, да уважи иска и да присъди направените разноски за настоящата инстанция.

Насрещните страни Й.К.В., С.И.Б., В.И.М. и Ж.Н.П.,***, чрез процесуалния си представител адв.Т. ***, оспорват въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение и да присъди разноските за един адвокат за тази инстанция в размер на 2400.00 лева.

Насрещните страни - съпрузите В.Г.П. и В.К.П.,***, чрез процесуалния си представител адв. Ж. Я. ***, оспорват въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като им присъди разноските за тази инстанция в размер на 1200.00 лева.

С частна жалба въззивницата е обжалвала и определение № 2792/19.09.2013 година на ВОС, постановено по същото гр.д.№ 2449/2011 година, с което в допълнение на горепосоченото решение тя е осъдена да заплати на първите четирима въззиваеми разноски пред първата инстанция в размер на 3580.00 лева.

Процесуалният представител на тези въззиваеми адв. Т. *** е депозирал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и моли да се потвърди обжалваното определение.

Въззивната и частната жалба са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваните съдебни актове, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

1.Относно спора по материалното право - за иска по чл.33, ал.2 от ЗС:

Потестативното право да се предяви конститутивния иск по чл.33, ал.2 от ЗС възниква при сложен фактически състав, който включва:съсобственост между две или повече лица върху недвижим имот, включително и върху правото на строеж, прехвърляне по действителна (валидна) продажба на идеална част от тази съсобственост на трето лице, чуждо на съсобствеността, без преди това сделката да е предложена по надлежния ред на другите съсобственици и предявяване в двумесечен (преклузивен) срок от продажбата на конститутивния иск за заместване на купувача(ите) по продажбата на идеалната част(и). Изискването е тези предпоставки да са налице кумулативно, т.е. едновременно.

В настоящият случай е абсолютно безспорно, че майката на жалбоподателката-М. Г. В., както и още девет нейни братовчеди са наследили своята леля Виолета Димитрова Вълканова, като всеки от тях е получил по 1/10 идеална част от наследството й, включително и върху процесния имот – застроено дворно място в гр.Варна, ул.”Херман  Шкорпил” № 18. Безспорно е също така, че първите четирима от въззиваемите, в качеството си на съсобственици са прехвърлили по договор за продажба на друг сънаследник и съсобственик-петия въззиваем В.Г.П. по 1/10 ид.ч. или общо 4/10 идеални части от посочения имот, като при нотариалното изповядване на сделката, като купувач на тези части се явява само той, а не и неговата съпруга В.К.П., за общата сума от 80000.00 евро.

Спорният по делото въпрос е, дали заради това , че купувачът В.Г.П. е в брак с В.К.П., е налице опорочаване на сделката за продажба и тя може да се квалифицира като заобикаляща правилата на закона, съответно да поражда правото на иск по чл.33, ал.2 от ЗС.

Апелативната инстанция намира, че отрицателния отговор на този въпрос е безспорен, тъй-като:

От една страна, формално купувач по процесната сделка на 4/10 ид.части от имота на ул.”Херман Шкорпил” № 18 в гр.Варна е само съсобственика по наследство В.П.. Това само за себе си изчерпва фактическия състав на основанието по чл.33, ал.1 от ЗС, т.е. за останалите съсобственици не е възникнало право на изкупуване, включително и за жалбоподателката, дори тя да притежава по замяна с нейната майка М. Г. В. 1/10 ид.ч. от същия имот.

От друга страна, съпругата на купувача П. по презумпцията на чл.21, ал.1 от СК става съсобственик на придобитото по време на брака, доколкото тази презумпция не бъде оборена по надлежния ред. Това означава, че нейната част в СИО за този имот не е резултат от сделка, каквото е изискването на закона, а на предположението, че има принос в придобиването на средствата, с които е заплатен имота. В никакъв случай обаче тази правна последица - разпростирането на собствеността по презумпцията на закона и върху съпруга не-купувач не може да се приравни на случай, че купувача е трето за съсобствеността лица. Освен това по, аргумент за противното и за по-силното основание, не може да се приеме, че ако В.П. не е в брак то процесната сделка е законосъобразна, а ако е в брак същата тази сделка е в нарушение на закона. Нещо повече, наличието на СИО в случая е само с оглед защита семейните интереси на двамата съпрузи, а не с оглед на защита на права или интереси на външни за семейството лице, както това се опитва да използва в случая жалбоподателката. Няма житейско и юридическо оправдание,  да се приеме, че в случая за жалбоподателката е възникнало право на изкупуване - да замести купувача по процесната сделка. В този смисъл е и ТР №5/28.11.2012 година на ОСГК на  ВКС по тълкувателно дело №5/2012 година.

По изложените съображения е ирелевантно, дали сделката по замяна между жалбоподателката и нейната майка за 1/10 ид.ч. от процесния имот е обхваната от някаква форма на недействителност. Това прави безпредметно и обсъждането от ВОС на направените от ответниците по иска възражения за недействителността на договора за замяна. Вярно е, че за да се приеме една сделка за увреждаща представлявания (в случая  поставената под запрещение майка на жалбоподателката) се изхожда преди всичко от критерия за еквивалетност на престациите, но е вярно, че за подобни случаи имат значение и други обстоятелства, включително и роднинската връзка, възможността дори и за дарение на процесния имот, както и особената нужда на запретената Маргарита Градева Вълканова от самостоятелно жилище. В този смисъл неправилно ВОС е приел в мотивите си, че жалбоподателката не е станала собственик на 1/10 ид. част от процесния имот, още повече, че евентуално увреденото лице по смисъла на чл.40 от ЗЗД не са съпрузите Попови, които са релевирали възраженията относно недействителността на замяната, а запретената Маргарита Вълканова и тяхната процесуална активност не може да накърнява правната сфера на Вълканова.

2.Относно спора за разноските пред първата инстанция:

При горния изход на делото по същество пред въвзивната инстанция правилно разноските пред ВОС са били възложени върху жалбоподателката. Оплакванията, в частната жалба, че не са били своевременно представени и приети съответните доказателства пред ВОС за направените разноски не се споделят от въззивния съд.

По изложените съображения ВАпС намира, че въззивната жалба и частната жалба са неоснователни, а обжалваното решение и обжалваното определение на ВОС следва да се потвърдят.

При този изход на делото въззивницата следва да понесе разноските за водене на делото в настоящата инстанция на първите четирима от въззиваемите, които са в размер на 2400.00 лева, както и на В.Г.П., които са в размер на 1200.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

                                                  Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1562/12.07.2013 година и определение №2792/19.09.2013 година на Варненския окръжен съд, постановени по гр.д.№ 2449/2011 година.

ОСЪЖДА Д.К.О. ***, с ЕГН ********** да заплати на Й.К.В. ***, с ЕГН **********, С.И. ***, с ЕГН **********, В.И.М. ***, с ЕГН********** и Ж.Н.П. ***, с ЕГН ********** общо сумата 2400.00 (две хиляди и четиристотин) лева разноски за един адвокат, както и на В.Г.П. ***, с ЕГН ********** разноски за един адвокат в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването  му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.