Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

193

25.11.2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                   Юлия Бажлекова

 

Секретар: В. Т.

Прокурор: Р. Големанова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 563 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 202/18.06.2015 г., постановено по гр.д. № 130/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на Я.И.К., подадена чрез адв. Х.Х. от ДАК, против решение № 202/18.06.2015 г., постановено по гр.д. № 130/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му срещу Прокуратурата на Р.България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие повдигнато неоснователно обвинение срещу него за извършено престъпление по проведено наказателно производство по ДП №774/2014 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-гр.Добрич, за горницата над сумата от 700 лв. до претендираните 25 001 лв.

Жалбоподателят е изложил съображения за неправилност на решението в обжалваната му отхвърлителна част, поради неправилно приложение на материалния закон- на чл. 52 от ЗЗД. Молил е за отмяната му в тази част и за уважаване на иска в пълния му претендиран размер от 25 001 лв., ведно с лихвите от датата на увреждането, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В частта на жалбата касаеща размера на разноските, окръжният съд се е произнесъл с определение № 876/06.10.2015 г., което е влязло в сила.

Писмен отговор по жалбата, насрещната страна не  е подала.

- По въззивна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Добрич, против решение № 202/18.06.2015 г., постановено по гр.д. № 130/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, В ЧАСТТА, с която прокуратурата е осъдена да заплати на Я.И.К. сума от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпяни от същия неимуществени вреди вследствие повдигнато неоснователно обвинение срещу него за извършено престъпление по проведено наказателно производство по ДП №774/2014 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-гр.Добрич, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на влизане в сила на постановлението на Добричка районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство-22.10.2014 г. до окончателното й изплащане и прокуратурата е осъдена да заплати на ищеца сторените в първоинстанционното производство разноски от 10 лв. държавна такса за водене на делото и 42 лв. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част и отхвърляне на иска. Неправилно окръжният съд, при липса на събрани в тази връзка доказателства и позовавайки се единствено на съдебната практика и житейската логика за обичайните негативни преживявания, достигнал до извода за претърпяни от ищеца неимуществени вреди и за наличие на причинна връзка с незаконното обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от страните, Я.К. чрез адв.Х. и Прокуратурата чрез прокурор Големанова, са поддържали въззивните си жалби и са оспорвали жалбата на насрещната страна. Я.К. чрез адв. Х. е претендирал присъждане на разноски по приложен списък, като в съдебно заседание е пояснил, че за настоящата инстанция са сторени такива само за държавната такса, а адвокатското възнаграждение е платеното за производството пред окръжния съд.

И двете въззивни жалби са подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части, като неизгодно за тях, редовни са и следва да бъдат разгледани.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По оплакванията за неправилност, установи следното:

Производството пред Добричкия окръжен съд е било образувано по искова молба на Я.И.К., с която срещу  Прокуратурата на Република България е бил предявен иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 25 001 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП №774/2014 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-гр.Добрич, което впоследствие е прекратено с влязло в сила постановление от 06.10.2014 г. на Районна прокуратура-гр.Добрич, ведно със законните лихви върху претендираната сума, от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство до окончателното й изплащане.

Ответникът е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му.

Установена е от събраните по делото доказателства следната фактическа обстановка, по отношение на която страните не са навели оплаквания във въззивните жалби:

Наказателното производство срещу ищеца (ДП №774/2014 г. по описа на Първо РУП-гр.Добрич) е било образувано на 25.08.2014 г. (като бързо производство по чл.356 ал.3 от НПК) въз основа на докладна записка от 24.08.2014 г. от дежурен инспектор към Първо РУП-Добрич за установено на 24.08.2014 г. в 11,00 часа правонарушение от Я.И.К.. С постановление на разследващ полицай при Първо РУП-гр.Добрич от 25.08.2014 г. и предявено на ищеца в 12,20 часа на същия ден, той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.345 от НК - за това, че на 24.08.2014 г. в гр.Добрич си служил с контролни знаци - регистрационни табели с №16246, издадени за друго МПС, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка”. Проведен е бил само един разпит на обвиняемия - на 25.08.2014 г. от 12,30 часа до 13,00 часа. В същия ден (на 25.08.2014 г.), разследващият полицай е уведомил районната прокуратура в гр.Добрич за образуваното наказателно производство срещу ищеца (бързо производство по чл. 356, ал.2 от НПК), като с постановление от 29.08.2014 г. на прокурор при Добричка районна прокуратура, поради необходимост от събиране на доказателства, е било разпоредено извършване на разследването по общия ред. Наказателното производство срещу ищеца е било прекратено с постановление на прокурора от 06.10.2014 г., поради това, че извършеното от Я.К. не представлява престъпление от общ характер, вкл. такова по чл.345 от НК. Със същото постановление, влязло в сила на 22.10.2014 г., е била отменена и наложената му мярка за неотклонение „подписка”.

Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В настоящия казус е налице последната хипотеза, като незаконността на повдигнатото обвинение е обусловена от прекратяването на наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Съдът не споделя оплакванията на Прокуратурата, че тя не следва да отговаря по иска, тъй като досъдебното производство било образувано от полицейски орган като бързо производство по реда на чл.356 от НПК, защото прокуратурата е била уведомена още в същия ден за него и от този момент (от образуването му на 25.08.2014 г.) тя има качеството на контролиращ и наблюдаващ производството орган. И прокурорът и разследващия полицай са органи на досъдебното производство и тяхната дейност е взаимносвързана, като именно в качеството си на орган осъществяващ надзор и контрол върху дейността на разследващия орган, прокурорът е постановил на 29.08.2014 г. преминаване от реда на бързото производство към общия ред на производство. Тази обвързаност в действията на разследващ орган и прокуратура (прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор, който в рамките на това си правомощие може да проучва и проверява всички материали по досъдебното производство и да дава указания по разследването, да участва в самите действия по разследването, да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на разследващия полицай) е основание държавата да понесе отговорността за вреди от незаконното обвинение както чрез всеки орган поотделно, така и чрез двата органа солидарно (§1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.53 от ЗЗД). В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя мотивите на окръжния съд в тази насока.

Във въззивните си жалби, всяка от страните е навела оплаквания за неправилни изводи на окръжния съд, с оглед оценката на събраните по делото доказателства за конкретните вреди, съответно от ищеца - за неотчитане на всички претърпяни от него вследствие незаконното обвинение вреди, а прокуратурата – за липсата на такива.

При преценката на претърпяните от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица. Отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с увреждащото действие.

Конкретно твърдяните от ищеца в исковата молба вреди са: лишаване от право на придвижване извън пределите на страната, отнемане на всички граждански права, лишаване от право на нормален живот, изживяване на притеснения и психически тормоз при първоначалното 24-часово полицейско задържане и при непрекъснатите разпити от разследващите органи, изживяни душевен доскомфорт, страдания, тормоз, чувство на омерзение и обида от действията на органите на досъдебното производство и от заклеймяването му като престъпник, респ. опетняване на името му в обществото, лишаване от възможност близо месец да осъществява трудова дейност поради влошено здравословно състояние. На поставените от първоинстанционния съд въпроси по реда на чл. 145 от ГПК, ищецът чрез процесуалния си представител, е отговорил, че твърдяното от него лишаване от право на придвижване извън пределите на страната касае единствено 24-часов период на задържане от полицейските органи, както и че не поддържа от незаконното обвинение да е настъпило влошаване на здравословното му състояние.

По делото няма писмени доказателства за осъществено полицейско задържане на ищеца за 24 часа, а и доколкото твърдяното такова по реда на чл.72-74 от ЗМВР има характер на административен акт и задържането е с характер на принудителна административна мярка, при налагането и контрола на която прокуратурата не разполага с правомощия, а полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, отговорността на прокуратурата не би могла да бъде ангажирана. Затова и твърдяните вреди от задържането (ограничаване правото на придвижване, включително и да напуска страната, притесняван и психически затормозен, отнети граждански права), не могат да бъдат зачетени във връзка в отговорността на прокуратурата и в тази насока оплакванията на ищеца за несъобразяването им от окръжния съд са неоснователни. По делото ищецът не е доказал и влошаване на здравословното му състояние конкретно от незаконното обвинение (което освен това не е и поддържал такова, както бе посочено по-горе), вследствие на което да не е могъл да работи и да е преживял негативни емоции от това, като показанията на свидетеля Й. за физическа травма от превишаване правата на полицията при полицейско задържане, са неотносими към въведения предмет на делото. Затова и оплакванията във въззивната  жалба на ищеца в тази връзка също са несъстоятелни.

Настоящата инстанция не споделя и оплакванията на прокуратурата, че по делото не са доказани вреди, стоящи в причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение, защото такива са конкретно установени с показанията на разпитаните свидетели Д. Р. и А. Й. Според тях, заради проблемите с полицията в България, Я.К., който от три – четири години живеел в Лондон, се чувствал огорчен, бил „бесен на системата” и не искал повече да идва в България (св. Р.), бил изнервен и ядосан на цялата ни система, защото бил арестуван за нищо (св. Й.). Именно тези изявления на ищеца пред свидетелите сочат, че той е изживял обичайните (с оглед конкретиката на случая) негативни чувства на унижение, омерзение и душевен дискомфорт, като в тази насока е налице и съдебна практика на ВКС решение № 391 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 271/2009 г. на III г.о., според която и да не са представени доказателства за сочените вреди, обезщетението за тях следва да се определи на осн. 130 от ГПК (отм.), (съответстващ на чл.162 от ГПК 2007 г.) – по човешка презумпция. Тази практика  е задължителна за настоящата инстанция. Както е прието в т. 1 на ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, в своята съвкупност съдържащите се в различни решения на ВКС по чл. 290 ГПК тълкувателни мотиви, с които се посочва правилната съдебна практика по прилагането на определен текст от закона, формират, заедно с юридически задължителните тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в тълкувателната си част, съдържаща разрешението по въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване, решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК са задължителни за долустоящите съдилища. Затова са неоснователни доводите на прокуратурата за незадължителност на практиката на ВКС и оплакванията за съобразяването й от окръжния съд.

Няма основание да се отрече и достоверността на показанията на разпитаните свидетели, заради евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото (единият е близък приятел, а другият - братовчед на ищеца, като в жалбата на прокуратурата е отбелязан този факт), защото те са имали преки и непосредствени впечатления за преживяванията на Я.К. точно след обвинението и освен това казаното от тях е в синхрон с житейската логика за изживените отрицателни емоции. Недоказани, обаче са останалите твърдения на ищеца за вреди - за тревоги заради неизвестността от изхода на делото, за влошаване на отношенията му с близките, за опетняване на доброто му име, за ограничаване на правото му на придвижване.

С оглед изложеното по-горе, доказани са конкретни неимуществени вреди и причинната връзка с незаконното обвинение на ищеца и те следва да бъдат обезщетени.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.

В настоящия казус, при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид от една страна, че ищецът е неосъждан млад човек, който живее в чужбина, както и че привличането му като обвиняем е станало при краткото му завръщане  в България, че от незаконното обвинение е изпитал негативни емоции (огорчение, унижение, омерзение и душевен дискомфорбил, бил е изнервен и ядосан на цялата ни система), както и от друга страна, че посочените емоции не са били с голям интензитет, имайки предвид и обстоятелството, че наказателното производство срещу него е за леко престъпление (чл.345 от НК) и е продължило в период около два месеца, приключило е в разумен срок с прекратяването му от прокурор, че единствените извършени спрямо ищеца действия от органите на разследването са привличането му като обвиняем и разпита му, извършени в един ден (на 25.08.2014 г.) и с продължителност от 40 минути. Следва да се отчете, освен това и наложената му най-лека мярка за неотклонение „подписка”, която не е ограничила правата му, включително и на придвижване, доколкото той е отпътувал за Англия само след няколко дни. Повдигнатото му обвинение не се е отразило негативно в отношенията с близките му, нито с приятелите му и не е довело до здравословни проблеми, нито е имало някакви трайни последици и отражение в живота му занапред. Предвид изложените съображения, за обезщетяване на причинените му от незаконното обвинение вреди, предвид изложените съображения и с оглед принципа на справедливост, на осн. чл. 52 от ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата от 700 лв.

До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, при отчитане на релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелства, поради което и оплакванията и на двете страни за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, наведени с въззивните жалби, са неоснователни. Обжалваното решение не страда от визираните в двете жалби пороци и като правилно то следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода от спора и доколкото разноски за адвокатска защита в настоящото производство не са сторени от въззивника К. и не са претендирани такива за настоящата инстанция, такива не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 202/18.06.2015 г., постановено по гр.д. № 130/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: