ОПРЕДЕЛЕНИЕ 693

гр. Варна,07.11.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 563/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 37879/18.12.15г., подадена от Д.А.Н. с постоянен адрес *** срещу разпореждане8018/23.07.2015г. по в.гр.д. 1835/2015г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната подадената от Н. частна жалба с вх. № 23067/21.07.15г. срещу решение № 1408/15.07.15г. по същото дело. Не се споделя становището на съда, изразено в обжалваното разпореждане от 23.07.15г., че решението от 15.07.15г. не подлежи на обжалване, поради което и е приел, че подадената срещу същото частна жалба е недопустима. Сочи се, че жалбата е била подадена до ВАпС чрез ВОС, поради което и за ВОС не съществува възможност сам да разглежда жалбата му и да я върне като недопустима, а това е изключителна компетентност на ВАпС. Поддържа се, че функциите на съда, който администрира жалбата не включват и правото му да преценява нейната допустимост. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно.

В предвидения срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВОС по в.гр.д. № 1835/15г. е било образувано по жалба на Д.А.Н. в качеството му на длъжник по изп.д. № 201380704170 по описа на ЧСИ Н. Денчева, рег. № 807 на КЧСИ и с район на действие – съдебния район на ВОС, против действията на ЧСИ, изразяващи се в издаденото на 26.05.2014г. Постановление за възлагане на недвижим имот, с което върху „АЛФАБАНК” АД, гр. София е възложено подробно описано дворно място, собственост на длъжника, на осн. чл. 435, ал. 3 от ГПК. С решение № 1408/15.07.2015г. съдът е оставил без уважение жалбата, посочвайки, че съдебния акт не подлежи на обжалване.

            С частна жалба вх. № 23067/21.07.15г. Д.Н. е обжалвал посоченото решение на ВОС, считайки, че жалбата му е допустима, тъй като с решението си ВОС е приел в своите мотиви, че са били обжалвани действия, които не подлежат на обжалване и е налице отказ на съда да се произнесе по тези възражения на длъжника. И макар, че съдът не е посочил изрично в съдебния си акт, че подадената против постановлението за възлагане жалба е частично недопустима, то следва да се приеме, че в тази си част решението на ВОС има характера на определение, а последното подлежи на обжалване. Счита се, че този съдебен акт е неправилен и следва да се отмени изцяло. Освен това се сочи на наличието на процесуални нарушения, допуснати от ЧСИ при администриране на жалбата на длъжника против постановлението за възлагане, които ВОС не е отстранил. Поддържа се, че по същество решението на ВОС е неправилно, тъй като липсата на пълномощно в полза на процесуалния представител на единия от наддавачите, участвал в публичната продан, и при липсата на отстраняване на този пропуск от ЧСИ чрез потвърждаване действията, извършени без представителна власт, води до възлагане на имота на по-ниска предложена цена.

            С обжалваното разпореждане № 8018/23.07.15г. съдът е върнал тази частна жалба, тъй като е подадена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно, тъй като на осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК решението, с което окръжния съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване. Самият администриращ подадена жалба съд е компетентен да я върне, когато същата е насочена против необжалваем съдебен акт, както е сторил ВОС с обжалваното разпореждане. Не може да се приеме, че решението на ВОС от 15.07.2015г. по в.гр.д. № 1835/15г. съдържа в себе си и определение за частично прекратяване на производството по делото, тъй като не само не съществува изричен диспозитив за прекратяване, но и липсва формирана воля за частичната недопустимост на жалбата на Н. и необходимост от частично прекратяване на производството пред ВОС. Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение е окончателно по арг. от т. 2 на ТР № 3/12.07.05г. по т.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане8018/23.07.2015г. по в.гр.д. 1835/2015г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната подадената от Д.А.Н. *** частна жалба с вх. № 23067/21.07.15г. срещу решение № 1408/15.07.15г. по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: