РЕШЕНИЕ

 

4

 

гр.Варна, 07.01.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение – втори състав, в открито съдебно заседание на десети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 564/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от представляващия Община-Варна - Кмета И.П. срещу решение № 686/2.07.2014 г. по т.д.№ 1720/2013 г. на Окръжен съд-Варна в частта му, с която е осъдена да заплати на „Спедстрой” ЕООД сумата от 18120.00 лева, с която се е обогатила неоснователно - до размера на обедняването на търговското дружество в резултат на ползване без основание на два броя наети автомобили за периода от 1.11.2008 г. до 3.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, до окончателното изплащане на сумата. Оплакванията са за неправилност, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска изцяло.

Подадена е насрещна въззивна жалба от „Спедстрой” ЕООД – Варна срещу същото решение в частта му, с която искът с правно основание чл.59 от ЗЗД е отхвърлен за разликата от 18120.00 лева до предявения размер от 58760.40 лева. Решението е обжалвано и в отхвърлителната му част за сумата от 18164.07 лева – вреди от забава в плащането на главницата от 58760.40 лева за периода от 29.08.2010 г. до 29.08.2013 г. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за уважаване изцяло на иска.

В съдебно заседание всяка от страните оспорва жалбата на противната страна.

Предвид липсата на обжалване на решението в частта му, с която е уважен иска за сумата от 6072.76 лева, представляваща платено от ищеца на трето лице вместо ответника, ведно със законната лихва, то е влязло в сила и тази претенция не е предмет на въззивното производство.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от „Спедстрой” ЕООД – Варна срещу Община – Варна за заплащане на сумата от 58760.40 лева, претендирана като дължима за ползване на два леки автомобила за периода от 1.11.2008 г. до 3.02.2010 г., с правно основание чл.59 от ЗЗД и за сумата от 18164.07 лева, претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата за периода от 29.08.2010 г. до 29.08.2013 г. Претенцията за изплатени вместо ответника суми за доставка на горива към трето лице не е предмет на въззивното производство поради липса на обжалване на решението в тази му част.

Оспорвайки изцяло исковете, Община Варна признава ползването на автомобилите, но твърди липса на основание за това; предявява възражение за погасяване на задълженията поради изтичане на тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД.

Между страните не се спори относно факта, че процесните два броя леки автомобили марка „Рено Меган” са били наети от ищеца с възможност за преотдаването им под наем.

Не се спори и относно това, че през периода от 1.11.2008 г. до 3.02.2010 г. автомобилите са били ползвани фактически от служители на Община – Варна. В тази насока първоинстанционният съд е изслушал показанията на свид.Д.Д. и А.А., установяващи обстоятелството, както и заключението на съдебно-счетоводна експертиза. То установява, че при ответника са осчетоводени разходи за двата автомобила, назначени са шофьори по трудови договори, отчитани са пътни листи и книжки за ползването им.

Безспорно е, че между страните не е сключен договор за наем и такъв не е заплащан.

Следователно, използвайки без основание предоставените й от „Спедстрой” ЕООД два броя леки автомобили, Община Варна се е обогатила неоснователно за сметка на ищцовото дружество, поради което е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД – искът е доказан по основание.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно размера, за който искът е доказан. В случай, че ищецът беше собственик на автомобилите, ползвани от ответника, неговото обедняване би било в размер на средния пазарен наем, който той би получил за периода при отдаването им под наем и същото би било равно по размер с обогатяването на ответника.

В настоящия случай обаче ищецът е наемател на автомобилите и размерът на обедняването му се определя от наемната цена, отразена в подписаните с наемодателите договори – 500.00 лева месечно. За процесния период искът е основателен за сумата от 18120.00 лева. За разликата до предявения размер от 58760.40 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че с оглед характера на вземането – за неоснователно обогатяване, е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката тригодишна давност по чл.111 от ЗЗД.

С оглед липсата на доказателства за отправена покана до ответника за плащане, претенцията за обезщетение за забава в плащането за периода от 29.08.2010 г. до 29.09.2013 г. е недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Предвид изхода на спора, разноски за настоящата инстанция не се присъждат.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 686/2.07.2014 г. по т.д.№ 1720/13 г.на Окръжен съд-Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.