ОПРЕДЕЛЕНИЕ 718

гр. Варна,     18.11.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 565/19г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, гр. София против определение № 632/11.10.19г., постановено по гр.д. № 16/19г. на ОС-Шумен, с което производството по делото е спряно до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение от 23.03.2018 г. по гр. дело №3406/2016 г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-234/18, и до произнасянето на Съда на Европейския съюз /по-нататък СЕС/ по преюдициалното запитване, отправено с определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017г. на Софийския градски съд, по което е образувано дело С-319/19. Счита се, че определението е неправилно и необосновано. Изложено е, че в България съществуват независимо един от друг два режима на конфискация – гражданска и наказателна, чрез които се постигат посочените в Директива 2014/42/ЕС цели. Гражданската конфискация има своето начало още преди приемането на посочената директива. ЗОПДНПИ /отм./ и действащият понастоящем ЗПКОНПИ уреждат гражданската конфискация на имущество, за което не е установен законен източник. Цитираната директива хармонизира законодателствата на страните-членки на ЕС по прилагането и изпълнението на наказателната конфискация, но не ограничава държавите-членки да предвидят по-широки правомощия в националното си право относно реализирането и на гражданска конфискация. Изведени са аргументи за тезата на Комисията и от мотивите на решение № 13/13.10.12г. по к.д. № 6/12г. на КС на РБ, с което съдът е приел, че ЗОПДНПИ /отм./ не е противоконституционен. Единствената връзка между производството по ЗОПДНПИ /отм./ и понастоящем действащия ЗПКОНПИ с наказателното производство е това, че повод за започване на производството по отнемане на незаконно придобито имущество е наличието на дадено лице като обвиняем за престъпление измежду посочените в законите. Това е гаранция срещу евентуален произвол на Комисията относно поставяне началото на производството за гражданска конфискация, но след това последното протича без оглед на развитието на наказателното производство – със собствен предмет, цели и правила. Поради това се счита, че не е налице основание за спиране на исковото производство и се претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Д.М.А..

Съдът намира, че подадената частна жалба е недопустима по следните съображения:

Спирането на производството по делото на ШОС не е на някое от основанията, предвидени в нормата на чл. 229, ал.1 от ГПК, а на осн. чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК с оглед висящите дела пред СЕС по отправени от друг национален съд преюдициални запитвания, касаещи приложимия по делото материален закон, и с оглед действието на решението на СЕС по преюдициалното запитване, уредено с нормата на чл. 633 от ГПК.  

В този смисъл макар и поставени в преюдициални запитвания въпроси да са от значение за правилното решаване на конкретен правен спор, решението на СЕС не е преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. То обаче ще бъде задължително за всички съдилища в страната по силата на изричния текст на чл. 633 от ГПК, а тази задължителност произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в член 19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз.

Подчинявайки се на тези цели, в нашия процесуален закон са предвидени разпоредби, регламентиращи отправянето на преюдициално запитване и отражението му върху хода на производството, в частност – неговото спиране до произнасяне на СЕС. Тези разпоредби са специални по отношение на общия ред за спиране, предвиден в нормата на чл. 229, ал. 1 от ГПК и затова постановеното ТР № 8/07.05.2014 год по тълк.д. № 8/2013 год. на ОСГТК е неприложимо в случая.

Постановеното определение за спиране обаче е необжалваемо на осн. чл. 631, ал. 1, изр. второ от ГПК - в този смисъл са Определение № 440/14.10.2019 год по ч.т.д. № 2001/2019 год на ВКС на РБ, І т.о., Определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019 г., II т. о., ТК и др. (въпреки, че пък с други актове на ВКС подобни частни жалби са били разгледани по същество и са потвърдени определенията за спиране - Определение № 138/21.03.2019 по ч.гр. дело № 631/2019 на ВКС, ГК, IV г.о. и Определение № 444/11.10.2019 год. по ч.гр.д. № 3621/2019 год. на IV г.о. на ВКС).

Настоящият състав, приемайки тълкуването на нормата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК, дадено с първата група определения на ВКС, намира, че частната жалба е недопустима като насочена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящото производство следва да се прекрати като недопустимо.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 565/19г. на ВАпС като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: