О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    №  673       /13.12.2013 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 566 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.437 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.В.С. от гр.Варна срещу решение № 2148/24.10.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2014/2013 година, с което производството срещу нея е било прекратено, тъй-като не е нито страна (взискател или длъжник), нито  трето лице по смисъла на чл.435 и чл.523 от ГПК  по изп.д.№ 572/2012 година по описа на ЧСИ с регистрационен № 807 в КЧСИ. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да върне делото на ВОС за произнасяне по съществото на спора.

Насрещната страна Т.Х. ***, в качеството му на взискател е изразил становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да остави без уважение частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но няма процесуална възможност за промяна на атакуваното решение.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

В частта за прекратяване на производството по изпълнителното дело обжалваното решение има характер на определение и правилно е обжалвано пред апелативната инстанция. Но жалбоподателката С. не е имала жалба пред ВОС срещу действията на ЧСИ въпреки, че има качеството на трето за изпълнението лице, на което е признато право на защита срещу изпълнението с жалба по смисъла на чл.435, ал.4 и ал.5 и на защита чрез специалния иск по чл.523, ал.2 от ГПК, поради което няма право да иска връщане на делото на ВОС за произнасяне по същество. Освен това самото решение по същество - първата част от диспозитива на решението на ВОС, не подлежи на инстанционен контрол и то е влязло в сила.

Но като бивш собственик на имота, за който е насрочван въвода във владение и върху който тя заявява самостоятелни права, които са противопоставими на взискателя, жалбоподателката е участник в изпълнителния процес – трето лице. Качеството й на държател на апартамента е безспорно - тя живее в него от преди повече от 30 години. Намерението й, че държи имота като свой е било установено от събраните по делото гласни доказателства. Нещо повече, в нейна полза е и законовата презумпция по чл.69 от ЗС, т.е. докато не се докаже, че тя владее за друг, се счита, че  го владее за себе си. В подкрепа на това са и заведените две дела пред ВРС за установяване на недействителност на продажбите на процесния имот от нейния пълномощник, респективно от първия купувач на взискателя.

По изложените съображения апелативната инстанция намира, че по същество оплакванията в частната жалба са основателни, но процесуалния резултат трябва да се изрази в потвърждавано на обжалваното решение (определение), тъй-като пред ВОС С. не е имала жалба, а актът по съществото на спора (по жалбата на Тодоров) е окончателен съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2148/24.10.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2014/2013 година в частта, в която производството е прекратено по отношение на М.В.С. от гр.Варна.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.