ОПРЕДЕЛЕНИЕ №705

гр. Варна, …15...11.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

в. ч. гр. дело № 566 по описа за 2016 г. на ВАпС, съобрази:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И.Н.И. от гр. Варна против разпореждане № 4631 от 01.06.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 3405/2015 г., с което е върната като недопустима частна жалба вх. № 13759 от 12.05.2016 г. срещу решение № 480 от 12.04.2016 г. по в. гр. д. № 3405/2015 г. на Окръжен съд – Варна.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се за неправилна констатацията на съда, че посесорните искове не попадат в кръга на изключенията в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК. Моли се за отмяна на разпореждането.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна. В същия се излага становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи за приложение по аналогия на указанията на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС относно определянето на цената на владелческите искове. Моли се за оставяне на жалбата без уважение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Произнасянето на настоящата инстанция по правилността на връщането на частната жалба е обусловено от извода дали се касае до неподлежащ на обжалване съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Предявени са искове в условията на евентуалност за защита на владението върху реална част от ПИ: 39 кв. м., представляващи южна част от имот с идентификатор № 10135.2564.859, при граници: север –  имот № 10135.2564.855, юг – имот № 10135.2564.859, изток – имот № 10135.2564.857 и запад – улица „8-ма” в к. к. „Св. К. и Е.”, гр. Варна.

От представената в първоинстанционното производство данъчна оценка на имота е видно, че същата за целия имот е 37 890.60 лв., състоящ се от общо 779 кв. м., а за частта от 39 кв. м., чието връщане на владение се претендира, е в размер на 1898.60 лв. – посочен в исковата молба. В случая цената на иска за съответната южна част е определена въз основа на данъчната оценка на имота и съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 3 от ГПК, като по този въпрос между страните не е бил повдиган спор по реда на чл. 70 от ГПК.

В посоченото от жалбоподателя решение № 392 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 6/2010 г., II г. о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, владелческият иск по чл. 75 от ЗС е приет за вещен. Цитираното от насрещната страна по жалбата ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, касае въпроса за определянето на цената на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като същото не намира приложение към настоящото производство. Предметът му е свързан с приложимостта ограничението относно актовете, които подлежат на касационно обжалване по отношение на исковете за защита на нарушено владение.

Въззивното решение е постановено на 12.04.2016 г., при действието на редакцията на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съобразно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

 Владелческият иск е иск за защита на правото на собственост по своята същност, въпреки че неговият тесен предмет е защита на фактическо състояние, свързано с основното правомощие, гарантирано от правото на собственост, а именно владението. Владението е фактическо състояние, но фактическо състояние, при което върху една вещ се осъществевява фактическа власт в обема на правото на собственост и с намерение за своене, при определен от закона срок. Следователно, при тълкуване на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК следва да се приеме, че владелческите искове са вещни, макар и предметът им да не е свързан със съществуването на вещно право в тесния смисъл на това понятие. 

Решението по посесорните искове, с които се цели защита на владението като фактическото състояние, подлежи на обжалване пред въззивен съд – винаги окръжен и съответно пред ВКС като касационна инстанция, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Цената на иска от гледна точка на данъчната оценка на недвижимия имот, чието владение се защитава с иска, е ирелевантна в смисъл, че не може да се третира като критерий за обжалваемост, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Въззивните решения, постановени по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, подлежат на касационно обжалване, независимо от цената на иска /Определение № 139 от 28.03.2016 г. по гр. д. № 5561/2015 г., ГК, II г. о. на ВКС и Определение № 111 от 11.03.2016 г. по гр. д. № 5819/2015 г., ГК, II г. о. на ВКС/.

В заключение, ВапС приема, че атакуваното решение на ВОС с върнатата жалба подлежи на касационно обжалване, поради което и подадената касационна жалба следва да бъде администрирана, а не върната на подателя.

Предвид горното, атакуваният съдебен акт на Варненския окръжен съд следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 4631 от 01.06.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 3405/2015 г., с което е върната като недопустима касационна жалба вх. № 13759 от 12.05.2016 г. на И.Н.И. срещу решение № 480 от 12.04.2016 г. по в. гр. д. № 3405/2015 г. на Окръжен съд – Варна и ВРЪЩА делото на ВОС за администриране на жалбата.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

                                                                                      2.