ОПРЕДЕЛЕНИЕ 703

гр. Варна,   13.12.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 566/17г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Н.К.И. и Е.И.Е. и двамата от гр. Добрич, чрез адв. М. В. ***, против разпореждане1343/30.10.17г., постановено по в. ч. гр.д. № 390/17г. на ОС-Добрич, с което е била върната като процесуално недопустима, подадената от същите жалбоподатели частна касационна жалба вх. № 5670/07.09.17г., насочена против определение № 832/24.08.17г., постановено по същото в.ч.гр.д. № 390/17г. на ДОС. Счита се, че разпореждането е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, тъй като е неправилен извода на ДОС, че решение № 542/09.06.17г. по гр.д. № 709/17г. на РС-Добрич, постановено по искане по чл. 51 от ЗН е охранителен акт и поради това не подлежи на обжалване на осн. чл. 537, ал. 1 от ГПК, а поради това пък и определението за разноските не подлежи на обжалване. Счита се, че нормата на чл. 537, ал. 1 от ГПК касае само решението, с което молбата за издаване на охранителния акт се уважава, а не и определението в частта за разноските на този охранителен акт. Освен това ДОС не е съобразил и разпореждане № 236/19.10.17г., постановено по преписка вх. № 9921/16.10.17г. на ВКС – да отстрани допусната в диспозитива на определение № 1274/10.07.17г. по гр.д. № 709/17г. на РС-Добрич очевидна фактическа грешка при изписване на съдебния акт по делото, по отношение на който е отказано исканото допълване по реда на чл. 250 от ГПК. Неправилно е определянето на настоящите частни жалбоподатели като молители по делото, както и различното третиране на наследниците на общия наследодател относно сторените от тях разноски – на едни от тях се присъждат такива, а на други – не. Счита се, че обжалваното разпореждане противоречи и на нормите на чл. 248, ал. 1 и чл. 250 от ГПК, както и на даденото от самия ДОС указание за обжалваемост на неговия съдебен акт. Отправеното искане е да се отмени разпореждането и на жалбоподателите да се присъдят разноски за ДТ и адвокатски възнаграждения.

Частната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ОС-Добрич по в.ч.гр.д. № 390/17г. е било образувано по частни жалби съответно на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София и на Н.К.И. и Е.И.Е. против определение № 1274/10.07.17г. по гр.д. № 709/17г. на РС-Добрич, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на решение № 542/09.06.17г. по гр.д. № 709/17г. на ДРС в частта му за разноските. В това определение на ДРС са допуснати очевидни фактически грешки като в първите два диспозитива вместо верните номера на делото /гр.д. № 709/17г./ и на решението /№ 542/09.06.17г./ са били цитирани други – гр.д. № 582/13г. и решение № 29/15.07.13г., но поправката на тези ОФГ не е от компетентността на ДОС.

С цитираното решение № 542/09.06.17г. по гр.д. № 709/17г. районният съд се е произнесъл по искането на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София на осн. чл. 51 от ЗН да бъдат призовани лицата, имащи правото да наследят починалия на 16.12.07г. И. Е.И., и да заявят дали приемат или се отказват от неговото наследство. С решението е разпоредено да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследството, водена при РС-Добрич, волеизявленията на Н.К.И. /преживяла съпруга/ и Е.И.Е. /син/ за приемане на наследството, оставено от И. Е.И.; да се впише в посочената особена книга, че Н. Т. И. /внучка/ е загубила правото да приеме наследството от посочения наследодател; констатирано е, че в посочената особена книга е вписан вече отказ № 36/05.05.16г. на К. Т. Г. /внучка/ от наследството на посочения наследодател.

По съществото си производството по чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗН е охранително /така и в доктрината „Закон за наследството. Научноприложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Нормативен текст”, Авторски колектив, ИК „Труд и право”, София, 2016г., стр. 553/. С посоченото решение на ДРС е приключило охранителното производство чрез удовлетворяване искането на заинтересованата страна „Банка ДСК” ЕАД да се призоват лицата, имащи право да наследят починалото лице и да заявят дали приемат или се отказват от наследството му. Това решение на осн. чл. 537, ал. 1 от ГПК не подлежи на обжалване. Последното на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е могло да бъде допълвано или изменяно в частта му за разноските по искане на страните в 1-месечен срок от постановяването му. Определението на районният съд по чл. 248 от ГПК обаче е било необжалваемо на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК именно поради необжалваемостта на охранителния съдебен акт по чл. 51 от ЗН.

С оглед на горното следва да се приеме, че частната жалба на Н.К.И. и Е.И.Е. против определението на ДОС е насочена срещу необжалваем съдебен акт и обжалваното разпореждане за нейното връщане е законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1343/30.10.17г., постановено по в. ч. гр.д. № 390/17г. на ОС-Добрич, с което е била върната като процесуално недопустима, подадената от Н.К.И. и Е.И.Е. и двамата от гр. Добрич частна касационна жалба вх. № 5670/07.09.17г., насочена против определение № 832/24.08.17г., постановено по същото в.ч.гр.д. № 390/17г. на ДОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: