Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   № 31 /11.03.2015 година, гр.Варна

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                             ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 567 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.218з от ГПК (отм.).

Образувано е след като ВКС на РБ, Трето гражданско отделение, с решение № 187/06.11.2014 година, постановено по гр.д.№ 7187/2013 година, е отменил решение № 112/04.07.2013 година на ВАпС, постановено по в.гр.д.№ 240/2013 година, с което е било потвърдено решение № 1160/11.06.2012 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1943/2010 година, с което е отхвърлен предявения от Н.И.Т. *** иск срещу М.Г.К. и С.О.К.,***, за присъждане солидарно на сумата от 105253.00 лева, представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем за едноличното ползване от тях през периода 01.03.2001 година до 23.01.2006 година на съсобствения им  имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Княз Борис І-ви” № 22, представляващ  магазин с площ от 36.86 кв.м , ведно с изба от 48 кв.м., както и 38.82 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, като неоснователен. При това положение е налице висящност на въззивната жалба на Н.Т. срещу горепосоченото решение на ВОС, а апелативната инстанция дължи ново произнасяне по съществото на спора - основателен ли е и до какъв размер евентуално предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС за процесния имот и за посочения период.

С отменителното решение на ВКС са  дадени задължителни  указания по тълкуването и прилагането на закона - какъв е предявения иск, за кой имот се отнася претенцията и за кой период да се  установи средния пазарен наем, като се назначи съответна експертиза.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е частично основателна - само за сумата 65284.00 лева.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Предявеният иск е по чл.31, ал.2 от ЗС. Тази квалификация се обуславя от обстоятелствата и петитума на исковата молба, в който смисъл е и решението на ВОС и на отмененото решение на ВАпС, но тя  е потвърдена и от ВКС на РБ, както при допускане до касационно обжалване на решението на ВАпС, така и в  последвалото го отменително решение, спрямо което настоящият състав на апелативната инстанция се счита обвързан.

Между страните по делото е възникнала съсобственост (по ½) върху процесния имот от 20.06.2003 година (виж НА № 105/2003 година - л.8 от приложеното гр.д.№ 12296/2010 година на ВРС). За въззиваемите М.Г.К. и С.О.К. е налице пасивна солидарност, тъй-като към момента на предявяване на иска те са съпрузи и притежаваната от тях ½ ид.ч. е в режим на СИО. От своя страна преди това Н.Т., заедно с останалите съсобственици на имота са отправили нотариална покана до М.К., получена от него на  27.01.2000 година, да освободи имота и да им заплати обезщетение в размер на средния пазарен наем за времето през което са били лишени от ползването му - виж л.20 от делото на ВОС. С оглед на квалификацията на  иска по чл.31, ал.2 от ЗС, той се  явява основателен по принцип  само за периода от възникване на съсобствеността - 20.06.2003 година до предявяване на иска - 23.01.2006 година, тъй-като в съответствие с тълкуването на ВКС по отменителното  в случая решение, изпратената от въззивницата Т. покана до ответника М.К. го ангажира, макар, че към този момент той не е съсобственик, а само държател на вещта. В този смисъл в случая не е необходимо да се връчва друга покана, за да е налице основателност на претенцията, а останалите предпоставки за уважаване на иска са налице и са безспорни.

От друга страна, от заключението на назначената от ВАпС експертиза се установява, че за процесния период средния пазарен наем за процесния обект възлиза на 77555.00 лева, като в тази сума обект № 1 - магазин на ул.”Княз Борис І-ви” , с площ 17.16 кв.м., участва със 100% (реално заплащан наем за него), а за останалите обекти са взети 80% от офертните цени. Съдът намира, че и за първия обект следва да се приложи същото намаление ( с 20%), тъй-като макар и да има данни за плащания за него наем, то този обект представлява своеобразен еталон и е по-скоро изключение спрямо останалите обекти, взети в заключението. Освен това, наличните обилни доказателства за многократните трансформации на процесния имот в годините чрез преустройването му в различни по площ и предназначение търговски обекти, потвърждават извода на съда, че процесния имот не може да се счита за еднакъв (сходен) с първия обект, тъй-като освен еднаквото местоположение, техните функционални и бизнес-характеристики са различни. Така например след приспадане на посочените 20% за първия обект заключението на експертизата добива следния вид, а именно: за 2003 година дължимия средно пазарен наем е в размер на 12457.00 лева, за 2004 година-19721.00 лева, за 2005 година-32909.00 лева и за 2006 година-1697.00 лева, или общо за периода 20.06.2003 година - 23.01.2006 година  дължимата сума е  в размер на 66784.00 лева.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че дължимото обезщетение за процесния обект за процесния период възлиза на 66784.00 лева. От тази сума следва да се приспаднат сумите по представените пред ВОС  десет разписки - общо за   1500.00 лева, тъй-като те не са оспорени по надлежния ред. Същите са представени пред ВОС  в с.з. на 16.12.2011 година - л.246, на гърба, абзац трети и в това заседание не са оспорени, като процесуалният представител на въззивницата Т. е поискал да изрази становище в следващото заседание. В следващото редовно съдебно заседание, на което е даден ход на делото - на 02.03.2012 година разписките не са оспорени, а това е направено едно заседание по-късно - на 06.04.2012 година. Вероятно заради несвоевременното оспорване ВОС не е държал нарочно определение за откриване на производство по оспорването и тези доказателства не са изключени от доказателствения материал по смисъла на чл.156 от ГПК (отм.), поради което ВАпС ги взема предвид. При това положение от сумата 66784.00 лева следва да се приспаднат 1500.00 лева.

С оглед на горното солидарно дължимата от въззиваемите сума е 65284.00 лева. За разликата до пълния размер на предявяване претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Тази сума е много близко както до предложеното в нотариалната покана на въззивницата Т. изчисление на обезщетението, така и до становището на въззиваемите, изразено от техния процесуален представител в устната му пледоария пред ВОС в с.з.на 18.05.2012 година - л.301 от делото на ВОС.

При този резултат за главния иск, субсидиарния иск за законни лихви е основателен  от деня на предявяване на иска - 23.01.2006 година.

Въззивният съд не може да сподели развитите в писмените бележки на процесуалния представител на въззиницата доводи за уважаване на иска в пълен размер. От една страна, за основателността иска по чл.31, ал.2 от ЗС правно релевантен е момента на възникване на съсобствеността. За предходния период основанието и петитума на иска за обезщетение е друго, но съдът не е сезиран с такъв иск.

От друга страна, избеното помещение не може да бъде приравнявано на търговската площ на магазина, независимо от фактическото положение към процесния период. В това отношение апелативната инстанция споделя изцяло приетото в заключението на СТЕ - завишаване само с 20%. Впрочем и всички останали предходни експертизи са възприели толеранс от 20-30% за избеното помещение. Не могат да бъдат споделени и доводите за възприемане на заключението на втората тройна СТЕ на ВОС-л.281 от делото на ВОС, най-малкото защото едно от вещите лица по нея е било на категорично особено мнение по размера на дължимото обезщетение, което според него възлиза на 59592.00 лева за целия период, а не на 210506.00 лева, каквото е становището на другите две вещи лица и въз основа на което е направено увеличение на цената на иска от 20000.00 лева на половината от посочената сума, т.е. за 105253.00 лева. Освен това дворното място при застроените имоти има подчинено спрямо сградата положение и правилно вещите лица, включително и по настоящата експертиза, не са начислявали дължим наем  за дворно място, както претендира въззивницата.

Не могат да бъдат споделени и доводите на въззиваемите, че в случая се дължи наем само за магазин с площ  8 или 10  кв.м, както и че след като въззивницата е получавала наем, то тя няма право на иск за по-голям размер от този наем. Както беше посочено и по-горе въззивният съд е обвързан от указанието на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, поради което без съмнение приема, че дължимото обезщетение е спрямо юридически съществуващата между страните обвързаност - съсобственост на магазин от 46 кв.м и избено помещение с площ от 48 кв.м. на посочения адрес в гр.Варна. Освен това получавания от въззивницата Т. наем по посочените десет разписки възлиза общо на 1500.00 лева за десет различни месеца.Тази сума обаче е близо двадесет пъти по-малка от дължимите според съда суми за месеците по посочените разписки, а това е достатъчно за да е налице критерият „значителност” по смисъла на гражданския закон (поне разлика от 10%).

При този изход на делото направените от страните разноски следва да се присъдят съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска, включително и разноските за касационната инстанция. С оглед на това въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивницата общо 9100.00 лева разноски, а въззивницата на въззиваемите общо 3100.00 лева.

            Водим от горното, ВАпС

 

                                                                    Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯ решение № 1160/11.06.2012 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1943/2010 година в частта, в която предявения от Н.И.Т. *** иск срещу М.Г.К. и С.О.К., за заплащане на сумата 65284.00 лева, представляваща обезщетение за еднолично ползване от тях през периода 01.03.2001 година - 23.01.2006 година на съсобствения им имот в гр.Варна, ул.”Княз Борис І-ви” № 22, представляващ магазин с площ 36.86 кв.м., ведно с прилежащата към него изба с площ 48 кв.м, както и на 38.82 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място е отхвърлен и вместо него  ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА М.Г.К. *** с ЕГН ********** и С.О.К. *** с ЕГН ********** да заплатят солидарно на Н.И.Т. *** с ЕГН ********** на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата 65284.00 (шестдесет и пет хиляди, двеста осемдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за еднолично ползване  от тях през периода 01.03.2001 година - 23.01.2006 година на съсобствения им имот  в гр.Варна , ул.”Княз Борис І-ви” № 22, представляващ магазин с площ 36.86 кв.м, ведно с прилежащата към него изба с площ 48 кв.м, както и на 38.82 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, ведно със законната лихва върху главницата от 23.01.2006 година до окончателното й изплащане,  както и разноски по делото за всички инстанции в размер на 9100.00 (девет хиляди и сто) лева.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Варненския окръжен съд в частта, в която предявения от Н.И.Т. *** иск срещу М.Г.К. и С.О.К.,***, е отхвърлен за разликата от 65284.00 лева до 105253.00 лева.

ОСЪЖДА Н.И.Т. *** с посочения ЕГН да заплати на М.Г.К. и С.О.К.,***, с посочените ЕГН-ра разноски по делото за всички инстанции в размер на 3100.00 (три хиляди и сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.