Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

203

гр.Варна, 14.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и трети ноември, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 567/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощниците на представляващия Техническия университет – Варна срещу решение № 910/1.07.2016 г. по гр.д.№ 1098/12 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, предявен срещу Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски” с Център по хидро и аеродинамика-Варна и евентуално съединените с него искове и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на закон, с молба за отмяна и за уважаване на предявените искове, с присъждане на направените по делото разноски.

Пълномощниците на въззиваемата страна оспорват въззивната жалба. Навеждат доводи за недопустимост на постановеното решение поради липса на правен интерес от предяваването на иска. В условията на евентуалност, изразяват становище за правилност на решението. Претендират присъждане на разноските пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени е иск по чл.108 от ЗС, съединен при условията на евентуалност с искове по чл.109 ЗС и чл.73 ал.1 ЗС от Технически университет – Варна, в качеството му на процесуален субституент на държавата против Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски” с Център по хидро и аеродинамика - Варна. Твърденията са, че недвижимият имот, предмет на иска е публична държавна собственост с предоставени права на управление, стопанисване и ползване на ТУ Варна, в качеството му на държавно висше учебно заведение за изпълнение на функциите му, по смисъла на чл.13 ЗВО и чл.89. ал.1 и ал.2 ЗВО. Тъй като ответникът упражнява владение върху реална част от имота без правно основание и е изградил незаконна постройка, върху която твърди да е придобил право на собственост, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл.108 от ЗС.

При условията на евентуалност - при уважаване на главния иск, моли ответника да премахне съществуващата масивна сграда, описана в исковата молба, на основание чл. 109 ЗС.

Също при условията на евентуалност е предявен частичен иск в размер на 51 000 лв., от пълен размер на претенцията 900000 лв. - обезщетение за ползване без основание от ответника и лишаването на ищеца от възможността да ползва процесната част от имота с площ от 6190 кв.м., на основание чл.73, ал.1 от ЗС.

Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е конституирана ката страна в процеса на основание чл.31 ал.2 от ГПК и не изразява становище при разглеждането на спора в двете съдебни инстанции.

Ответната страна изразява становище за недопустимост предявените искове, тъй като между Държавата, като титуляр на правото на собственост и ответника няма спор за принадлежността на това право.

Оспорва твърдението на ищеца, че по отношение на имота му е предоставено правото на стопанисване и управление и моли за отхвърляне на исковете.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателста, че с АДС № 3035/16.05.2000 г., на осн.чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС и чл.68 от ЗДС, на ищеца е предоставен за стопанисване и управление недвижим имот с площ от 189245 кв.м. с изградените в него масивни сгради. В графа предоставени права върху имота е вписано: МНО - Технически университет Варна, на осн. чл.89 ЗВО, в редакцията му от 1999 г. /ДВ. бр. 60 от 1999 г./.

Безспорен е факта, че процесната реална част от 6190 кв.м. попада в актувания имот, като не е отразена в КК. В имота е изградена незавършена „Производствено-административна сграда” от железобетонни панелни елементи на шест нива, със застроена площ от 1524,00 кв.м. – незавършена, въз основа на Разрешение за строеж № 39/31.08.1982 г. издадено в полза на НПО /научно производствено обединение/ „Технология на металите" София за изграждане на „Институт по металознание и технология на металите" към БАН - филиал Варна в района на ВМЕИ, по одобрен работен проект от 13.08.1982 год., съгласуван от САБ с Протокол № 9/13.04.1981 год.

С АДС № 3139/03.08.2000 год. за терен с площ 6190 кв.м., отреден със Заповед на Кмета на Община Варна № Р-167/18.07.2000 год. са обособени два парцела от площадката на ВМЕИ. Имотът е актуван като частна държавна собственост и е предоставена на БАН, в частност - на ответника - Институт по металознание, филиал Варна.

Хронологически - в мотивите на обжалваното решение, съдът е проследил трасформирането на ищеца като висше учебно заведение от създаването му през 1964 г. до настоящия момент, извършеното изменение на уличната регулация през 1964 г. и отчуждаването на имотите, попадащи в терена, отреден за МЕИ през 1971 г.

В последващ АДС № 484/23.03.1987 г. са отразени допълнително отчуждените в полза на държавата имоти за ВМЕИ, освен посочените в първоначалния АДС № 10995/23.09.1971 г., като процесният имот попада в новоактуваната площ.

По сега действащата КК имотът, посочен в последния съставен АДС № 3035/16.05.2000 г. е с идентификатор № 10135.2555.26 и площ от 173 596 кв.м. и в него попада процесния имот с площ от 6 190 кв.м., който не е отразен в КК.

С писмо № 06429/12.07.1999 год. на Министъра на образованието и науката до Областния управител - Варна е направено искане за издаване на нов АДС /предходен АДС № 484/1987 год./, в който като ползватели на имота по предходния АДС да се впишат Технически Университет - Варна и Институт по металознание при БАН-филиал Варна и е изпратена скица № 1348/17.11.1999 г. за парцела който да бъде обособен в самостоятелен и отреден за ИМ при БАН.

Назначените две съдебно-технически експертизи са представили заключения, приети от съда за обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните, съобразно които процесният имот попада в площадка за ВМЕИ както съгласно Кадастрален план, така и съобразно Генерално - застроителен план на ВМЕИ, приет и периодично изменян от 1976 до 1992 г.

В процесния имот е започнало изграждане на масивна монолитна сграда, със застроена площ съгласно КП 1999 г. - 1070 кв.м. Изпълнена е само стоманобетонната конструкция: греди, колони, плочи и частично ограждащи стени от стоманобетонни панели. Покрива не е изпълнен. Не са изпълнени и вътрешните преградни стени. Сградата е на шест нива. Видимо строителството на сградата е изоставено.

По делото са събраните гласни доказателства за осъществяваното от ответника владение върху имота, а назначената ССЕ установява, че сградата, предмет на иска по чл.109 от ЗС е изградена с негови средства и е включена в счетоводния му баланс.

Съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска по чл.108 от ЗС.

С исковата молба е заявен петитум да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на право на публична държавна собственост с предоставено право на управление и за осъждане на ответника да му предаде владението на имота.

Безспорен е фактът, че ищецът Технически университет гр.Варна е висше учебно заведение по смисъла на чл.13 от ЗВО, създадено от държавата, осъществяващо дейността си да управлява предоставената държавна собственост, което обуславя качеството му на процесуален субституент на държавата и допустимостта на предявените искове.

Доказано е, че поземлен имот с идентификатор №10135.2556.26 по КК на гр.Варна е държавна собственост, предоставена на ищеца за управление.

Ответникът също е публично правен субект - самостоятелно юридическо лице - институт към БАН, осъществяващ дейност за развитие на науката във връзка с научни постижения и открия, които да се внедряват в практиката.

Процесният имот е реална част от поземлен имот с идентификатор №10135.2556.26 по КК на гр.Варна, предоставен на ищеца за ползване при създаването му през 1964 год. на основание чл.89,ал.2 от Закона за висшето образование и е със статут на публична държавна собственост.

Със Заповед № Р-167/18.07.2000 год. на Кмета на Община Варна е прието изменение на регулационния план, като от предоставения за управление и стопанисване на ищеца имот е обособен самостоятелен парцел за ответника по делото - ПИ № 1519 по КП от 2006 год. с площ 6159 кв. м., като с акт за частна държавна собственост № 3139/03.08.2000 год. му е предоставено правото на управление и стопанисване върху него.

Изградената въз основа на разрешение за строеж № 39/31.08.1982 год. сграда е на името на ответника, със средства от неговия бюджет и със степен на завършеност груб строеж - самостоятелен обект на правото на собственост.

Собственик на сградата е ответникът, за което е съставен констативен нотариален акт № 128 том.І, рег.№ 7321 дело № 418/2008 год. вписан в АП-Варна с Вх. рег. № 21817 от 29.07.2008 год. акт. № 109, том. LXVІІ дело № 16488.

Изцяло правилен е извода на съда, че процесният имот - държавна собственост е предоставен на ответника за управление от носителя на правото на собственост Държавата, по реда, предвиден в закона и въз основа на реализирано право на строеж. В този смисъл искът с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При отхвърляне на гладвия иск, съдът не дължи произнасяне по въведените в условия на положителна евентуалност искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.73 от ЗС.

Обжалваното решение е допустимо, законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

При този изход на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъда присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 7000 лева. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнагражданеие е основателно – предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените пред настоящата инстанция правни действия.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                      Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 910/1.07.2016 г. по гр.д.№ 1098/12 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Технически университет – Варна, Булстад:000083626, ДА ЗАПЛАТИ да заплати на Ивститут по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски", ЕИК 000662064, разноски за настоящата инстанция в размер на 7000 лева.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         ЧЛЕНОВЕ:          1.

                                                                            2.