Р Е Ш Е Н И Е

21

гр.Варна, 27.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№567/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по следните въззивни жалби:

I/ Въззивна жалба вх.№9562/03.04.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД, гр. Варна, представлявано от управителите Д.А.Д. и Д. У., чрез процесуалния представител адв. В.П. против решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива на решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки по реда на чл.247 от ГПК с решение №778/19.05.2017г., влязло в сила в тази му част, решение №1341/11.08. 2017г. и решение №1571/27.10.2017г., влезли в сила, постановени по гр.д.№2510/ 10г. по описа на ВОС/, в частите му, с които: са отхвърлени предявените от „Ауър Дриймс”ООД искове с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода от 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. против, както следва: 1/ Ф.В.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 2/ К.В.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 3/ К.М.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 4/ Х.П.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 5/ В.Т.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 6/ Ф.Т.Т. за сумата от 2 550, 16 евро; 7/ К.С.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 8/ В.Х.П. за сумата от 566, 71 евро; 9/ Х.Х.П. за сумата от 566, 71 евро; 10/ Г.С.П. за сумата от 566, 71 евро.Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в жалбата съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се осъдят Ф.В.Д., К.В.Д., К.М.Х., Х.П.Х., В.Т.Д., Ф.Т.Т. и К.С.Х. да му заплатят всеки от тях сумата от по 2 550, 165 евро; В.Х.П. и Х.Х.П. да бъдат осъдени да му заплатят всеки от тях сумата от по 991, 74 евро и Г.С.П. да бъде осъдена да му заплати сумата от 566, 71 евро.Претендират се разноски.

Въззиваемите Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д. и Г.С.П. в депозирания писмен отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.Т.У. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението в обжалваните му от „Ауър Дриймс”ООД части да бъде потвърдено.

Въззиваемата В.Т.Д. в депозирания писмен отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.А. А. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от „Ауър Дриймс”ООД части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемите Ф.В.Д., К.М.Х., Ф.Т.Т., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата.

II/ Въззивна жалба вх.№9596/03.04.2017г., подадена от Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д., Ф.В.Д. и Г.С.П. против решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№ 2510/10г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива на решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки по реда на чл.247 от ГПК с решение №778/19.05.2017г., влязло в сила в тази му част, решение №1341/11.08.2017г. и решение №1571/27.10.2017г., влезли в сила, постановени по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС/, в частите му, с които е уважен предявеният от „Ауър Дриймс”ООД против тях иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД като е развален договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№29/05г., досежно техните, съответно на наследодателите им квоти, както и жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Ауър Дриймс”ООД по предявените против тях искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД следните суми, представляващи платена по договора цена, съответстваща на нас -ледствения им дял от продадения съсобствен недвижим имот, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. до окончателното изплащане: 1/ Х.П.Х. - 3 900 евро, 2/ В.Х.П. - 1 516, 66 евро, 3/ К.С.Х. - 3 900 евро, 4/ Х.Х.П. - 1 516, 66 евро, 5/ К.В.Д. - 3 900 евро, 6/ Ф.В.Д. - 3 900 евро и 7/ Г.С.П. - 866, 66 евро.Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по изложените в жалбата съображения като се претендира да бъде отменено в обжалваните му части, ведно със съответните му разноски, и вместо него постановено друго, с което предявените против тях искове с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД бъдат отхвърлени.

По жалбата е депозиран писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „Ауър Дриймс”ООД, в който се поддържа становище за нейната неоснователност и се претендира решението на ВОС в обжалваните му части да бъде потвърдено.

III/ Въззивна жалба вх.№16664/09.06.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД, чрез процесуалния му представител адв. В.П. против решение №778/19.05. 2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е оставена без уважение подадената от „Ауър Дриймс”ООД молба вх.№ 9567/03.04.2017г. в частта й, с която се иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка в отхвърлителния диспозитив на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, в израза „Отхвърля като неоснователен иска на „Ауър Дриймс”ООД против В.Х.П. за сумата от 566, 71 евро” да се чете „991, 74 евро” и в израза „Отхвърля като неоснователен иска на „Ауър Дриймс”ООД против Х.Х.П. за сумата от 566, 71 евро” да се чете „991, 74 евро”; 2/ е оставена без уважение молба вх.№9567/03. 04.2017г. на „Ауър Дриймс”ООД в частта, предявена в условие на евентуалност, с която се иска допълване на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д. №2510/10г. по описа на ВОС; 3/ е оставена без уважение молба вх.№9566/03. 04.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД за изменение на решение №349/14.03. 2017г., постановено по гр.д.№ 2510/10г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските.Твърди се, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по изложените в жалбата подробни съображения като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допуснат поправки на очевидни фактически грешки в диспозитива на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, където в израза „Отхвърля като неоснователен иска на „Ауър Дриймс”ООД против В.Х.П. за сумата от 566, 71 евро” вместо „566, 71 евро” да се чете „991, 74 евро” и в израза „Отхвърля като неоснователен иска на „Ауър Дриймс” ООД против Х.Х.П. за сумата от 566, 71 евро” вместо „566, 71 евро” да се чете „991, 74 евро”.Евентуално, ако не бъдат допуснати исканите поправки на ОФГ, се претендира решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д. №2510/10г. по описа на ВОС, да бъде допълнено по реда на чл.250 от ГПК като се осъдят всеки от ответниците В.Х.П. и Х.Х.П. да заплатят на „Ауър Дриймс”ООД и сумата от по 425, 032 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба -05.11.2010г. върху главницата от 650 евро/част от дължимата от всеки от тях главница от 1 516, 66 евро/.Претендира се и да бъде изменено решение №349/ 14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските като се осъдят Ф.В.Д., К.В.Д., К.М.Х., Х.П.Х., В.Т.Д., Ф.Т.Т., К.С.Х., В.Х.П., Х.Х.П. и Г.С.П. да заплатят на „Ауър Дриймс”ООД и претендираните пред първа инстанция съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение в размер на 3 416, 63лв. /разликата между 5 872, 33лв./който е минималният размер на възнаграждението/ и присъдените 2 455, 70лв./, евентуално да заплатят сумата от 1 044, 54лв., ако се приеме, че  минималният размер на възнаграждението е 3 500, 24лв.Претендират се сторените пред въззивна инстанция разноски.

Въззиваемите Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д. и Г.С.П. в депозирания писмен отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.Т.У. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението в обжалваните му от „Ауър Дриймс”ООД части да бъде потвърдено.

Въззиваемата В.Т.Д. в депозирания писмен отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.А. А. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му от „Ауър Дриймс”ООД части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемите Ф.В.Д., К.М.Х., Ф.Т.Т., редовно уведомени, не са депозирали отговор по жалбата.

На необжалвалите обикновени другари на ответниците в производството К.М.Х., В.Т.Д., Ф.Т.Т., К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д. е указана възможността да се присъединят по реда на чл.265, ал.1 от ГПК към въззивната жалба на Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д., Ф.В.Д. и Г.С.П., като същите в дадения срок не са се присъединили към жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 09.12.2010г., 10.08. 2011г., 22.04.2016г. и 31.01.2017г. ищецът „Ауър Дриймс”ООД, гр.Варна излага, че е сключил с Ф.В.Д., К.В.Д., Х.М.Х., К.М.Х., Ф. Д. П., Р. П.Х., Х.П.Х., В.Т.Д., Ф..Т.Т., К. К. П., Х.С.П. и К.С.Х. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№29/11.11.2005г., съгласно който последните му продават собствения си недвижим имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение №717/11.07. 2000г. на ПК Варна, находящ в гр.Варна, м.”Коджа тепе”, съставляващ имот №3571 по плана на гр.Варна, м.”Траката”/образуван от имот №5874 с площ от 663 кв.м. и имот №874 с площ от 331 кв.м./, целият с площ от 994 кв.м., при съответни граници, за сумата от 39 000 евро, изплатена изцяло на продавачите.Ищецът е лишен от фактическата власт върху имота, който се владее без основание от лицата И. М., Н.М., И.М., М.М. и П.А., твърдящи несъществуващи права, съответно по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот №874 и по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ за имот №5874.Първоначално в исковата си молба, подадена на 05.11. 2010г., е посочил, че в случай, че бъде отхвърлен предявеният от него против И. М., Н.М., И.М., М.М. и П.А. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за осъждането им да му предадат владението върху недвижимия имот, придобит от дружеството с н.а.№29/05г./производството по същия е образувано в гр.д.№ 2260/10г. по описа на ВОС, а настоящите искове отделени от него в гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС/, то следва да бъде ангажирана отговорността на продавачите, привлечени и като трети лица помагачи в производството по иска с пр.осн. чл.108 от ЗС, за съдебното му отстранение, кумулираща в себе си притезание по чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД, предвид което е претендирал в условие на евентуалност-отхвърляне на иска с пр.осн. чл.108 от ЗС да бъде развален договорът, обективиран в н.а.№29/05г., както и продавачите по него, посочени като ответници в исковата молба, да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 39 000 евро, представляваща продажната цена по договора, съобразно техните квоти в съсобствеността според наследствените им дялове, а именно по 3/30, равняващи се на 3 900 евро, за всеки от ответниците Ф.В.Д., К.В.Д., Х.М.Х., К.М.Х., В.Т.Д., Ф.Т.Т. и по 2/30, равняващи се на 2 600 евро, за всеки от ответниците Ф. Д. П., Р. П.Х., Х.П.Х., К. К. П., Х.С.П. и Кос -та С.Х., като сумите се претендират ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.Твърди се и, че продавачите дължат на купувача мораторна лихва върху цялата заплатена им продажна цена/всеки според квотата си/, считано от датата на получаването й 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба-05.11.2010г., т.к. с н.а.№29/05г. продавачите са се задължили в случай на евикция да заплатят на ищеца мораторна лихва върху заплатената продажна цена, считано от получаването им, като евентуалното съдебно отстранение на купувача ангажира отговорността на продавачите за заплащане на мораторна лихва върху подлежащата на връщане продажна цена, предвид което от всеки от ответниците Ф.В.Д., К.В.Д., Х.М.Х., К.М.Х., В.Т.Д., Ф.Т.Т. се претендира сумата от по 2 550, 16 евро/лихва върху главницата от 3 900 евро за периода от 11.11.2005г. до 05.11.2010г./ и от всеки от ответниците Ф. Д. П., Р. П.Х., Х.П.Х., К. К. П., Х.С.П. и К.С.Х. сумата от по 1 700, 13 евро/лихва върху главницата от 2 600 евро за периода от 11.11. 2005г. до 05.11.2010г./.

С молба вх.№25910/10.08.2011г., депозирана докато производството по делото е било спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по цитираното гр.д.№2260/10г. по описа на ВОС, ищецът е посочил, че след завеждане на исковата молба установил, че ответниците Ф. Д. П., Р. П.Х. и Х.С.П. са починали, предвид което е претендирал същите да бъдат заместени в производството от техните наследници, а именно Ф. Д. П. от К.Д. Д., Т.Д.Д., П.Д.Д./тримата наследници на Р. П.Х., а последната била наследник на Ф. Д. П./ и от Х.П.Х./вече конституиран като ответник в лично качество/; Р. П.Х. от низходящите си К.Д.Д., Т.Д.Д., П.Д.Д.; Х.С.П. от Г.С.П.-преживяла съпруга; В. Х.П.-низходяща и Х.Х.П.-низходящ.Претендирал е сумите от по 2 600 евро главница, съответно 1 700, 13 евро мораторна лихва, да бъдат разпределени между наследниците съобразно квотите им или от К., Т. и П. Д. от всеки главница в размер на 1 300 евро/по 866, 67 евро като наследници на Р.Х. и по 433, 33 евро от Ф.П./ и лихва в размер на 850, 05 евро /по 566, 71 евро като наследници на Р.Х. и по 283, 35 евро от Ф.П./.От Х.П.Х. още 1 300 евро главница/като наследник на Ф.П./ и 850, 06 евро лихва/като наследник на Ф.П./. От всеки от Г.С.П., В.Х.П. и Х.Х.П. /като наследници на Х.П./ сумата от по 866, 67 евро главница и 566, 71 евро лихва.

В уточняващата си молба от 22.04.2016г., депозирана след възобновяване на производството, е уточнил обстоятелствената част на исковата си молба, посочвайки, че предвид влязлото в сила решение по горепосочения преюдициален спор, с което е прието, че в качеството си на правоприемник по н.а.№29/05г. дружеството има право на възстановяване на собствеността върху имота на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. §4к, ал.8, т.1, изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. не е придобило собствеността върху него предвид липсата на издадена заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то следва да бъде прието, че продавачите не са изпълнили задължението си по чл.183 от ЗЗД да му прехвърлят собствеността върху имота, предвид което претендира договорът за покупко-продажба да бъде развален.Посочва, че не би го сключил, ако знаеше обстоятелствата, че с н.а.№29/05г. придобива само право на възстановяване на собствеността и е недопустимо да претендира фактическото предаване на владението преди издаването на заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно претендира връщане на продажната цена и заплащане на посочените мораторни лихви.

С определение №1102/26.04.2016г. са конституирани като ответници в производството К.Д.Д., Т.Д.Д., П.Д.Д., Г.С.П., В.Х.П. и Х.Х.П..

С влязло в сила определение №2638/01.11.2016г. е прекратено производството по предявените против Х.М.Х. искове с пр.осн. чл.87, ал.3, вр. чл.189, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.       

В уточняващата си молба от 31.01.2017г. ищецът е посочил, че ответницата К. К. П. е починала в хода на производството/поч. на 01.04. 2013г., след подаване на исковата молба/, наследена от ответника К.С.Х./син/ за квота от ½ и В.Х.П. и Х.Х. П. /внуци, деца на починалия пред нея нейн син Х.С.П./, всеки за квота от ¼, като е претендирал К.С.Х. да бъде осъден да заплати още сумата от 1 300 евро главница и 850, 06 евро лихва, а В.Х.П. и Х.Х.П. всеки още по 650 евро главница и 425, 03 евро лихва.

Обобщени претенциите на ищеца включват: разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№29/05г./с изключение квотата на Х.М.Х.-1/10, спрямо когото производството е прекратено/; осъждане на всеки от ответниците: 1/ Ф.В.Д., 2/ К.В.Д., 3/  К.М.Х., 4/ В.Т.Д., 5/ Ф.Т.Т., 6/ Х.П.Х.; 7/ К.С.Х. за връщане на продажна цена в размер от 3 900 евро за всеки и мораторна лихва в размер на 2 550, 16 евро за всеки; осъждане на К.Д.Д., Т.Д.Д., П.Д.Д. за връщане на продажна цена всеки по 1/3 от тези суми, съответно по 1 300 евро и по 850, 05 евро; осъждане на Г. С. П. за връщане на продажна цена в размер от 866, 67 евро главница и 566, 71 евро лихва; осъждане на В.Х.П. и Х.Х.П. за връщане на продажна цена в размер всеки от тях по 1 516, 67 евро главница и всеки от тях 991, 74 евро лихва.

Ответниците К.В.Д., Х.П.Х., К.С.Х., В.Х.П. и Х.Х.П. в депозираните отговори в срока по чл.131 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.Т.У. и в хода на производството оспорват предявените против тях искове и молят да бъдат отхвърлени предвид уважаване на исковата претенция на ищеца по гр.д.№2260/10г. по описа на ВОС.

Ответницата В.Т.Д. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.А.А. и в хода на производството оспорва предявените против нея искове и моли да бъдат отхвърлени предвид уважаване на исковата претенция на ищеца по гр.д.№2260/10г. по описа на ВОС, с което се отричат твърдяните права на лицата, намиращи се в имота и се приема, че ищецът е правоприемник на правото на възстановяване на собствеността върху него, както и с оглед обстоятелството, че ищецът е знаел или е бил длъжен да знае за статута на недвижимия имот и се е съгласил да го придобие в този му статут преди издаване на заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците Ф.В.Д., К.М.Х., Ф.Т.Т., Г.С.П. редовно уведомени, не са депозирали отговори, не са изразили становище по исковете.

С влязло в сила в тези му части решение предявените против К.М.Х., Ф.Т.Т., В.Т.Д., К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д. искове с пр. осн. чл.87, ал.3, вр. чл.189, ал.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за разваляне на договора досежно квотите им и осъждането им да върнат съответна на квотата им продажна цена са уважени, както и/след частичното оттегляне на въззивните жалби на „Ауър Дриймс”ООД/ са отхвърлени предявените против К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д. искове с пр.осн. чл. 86 от ЗЗД за мораторни лихви.

С първоинстанционното решение е уважен и искът с пр.осн. 87, ал.3, вр. чл.189, ал.1 от ЗЗД в частта му за разваляне на договора досежно квотата на Х.М.Х., въпреки, че производството по отношение на същия е било прекратено, но решението не е било обжалвано в тази му част, съответно е влязло в сила, предвид което въззивният съд не може да се произнася по допустимостта му в тази му част. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По жалбите против решение №349/14.03.2017г., в диспозитива на което са допуснати поправки на очевидни фактически грешки с влязло в сила в тази му част решение №778/19.05.2017г., както и с влезли в сила решение №1341/11.08.2017г. и решение №1571/27.10.2017г.

Предявени са в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване искове с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.189, ал.1 от ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

По допустимостта на решението в обжалваната му част, за която въззивният съд следи служебно.

В подадената от „Ауър Дриймс”ООД на 05.11.2010г. искова молба като ответници по предявените искове са посочени и лицата Х.С.П. и Ф. Д. П..Видно от представеното удостоверение за наследници на Х.С.П. е, че лицето е починало на 14.03.2010г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба.Негови наследници по закон са лицата Г.С.П., В.Х.П. и Х.Х.П..Тъй като Х.С.П. е починал преди датата на подаване на исковата молба, съответно не е съществувал като правен субект към тази дата, не се е и породило процесуално правоотношение с последния в качеството му на ответник, така щото да са налице предпоставките на чл.227 от ГПК за конституиране на наследниците му от съда като негови правоприемници по посочения ред, както е процедирал първоинстационният съд.Въпросът относно допустимостта на исковото производство в хипотеза, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, е предмет на т.д.№1/17г. на ОСГТК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.Съдебната практика е противоречива, като в част от актовете се приема, че, когато исковата молба е подадена против ответник, който е починал към датата на подаването й, но по делото има данни за неговите наследници, или пък в резултат на извършените от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал преди подаване на исковата молба и бъдат издирени наследниците му, тогава се касае за нередовна искова молба, по която съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците й, след което делото продължава в лицето на правосубектния ответник.В тези случаи било ясно, че делото е заведено против починал ответник поради незнанието на ищеца на това обстоятелство или поради незнанието на ищеца как е правилно да се процедура в този случай, но и в двете хипотези ищецът целял да обвърже с правни последици правосубектна страна, т.е. наследниците на починалия, предвид което макар и да не било чиста хипотеза на чл.227 от ГПК тази разпоредба следва да бъде прилагана след като се установи, че исковата молба е нередовна поради посочване на неправосубектен ответник, а искането за конституиране на наследниците е искане за отстраняване недостатък на исковата молба - в този см. определение №436/28.09.2010г. по гр.д. №313/10г., ВКС, I гр.о. и определение №141/28.02.2013г. по ч.гр.д.№1348/13г., ВКС, IV гр.о.В друга част от актовете - напр. решение №221/22.02.2012г. по т.д.№1161/ 10г., ВКС, ІІ т.о., решение №44/19.05.2014г. по гр.д.№4428/13г., ВКС, І гр.о. и решение №275/07.03.2014г. по гр.д.№1996/13г., ВКС, І гр.о. се приема, че не може да се породи процесуално правоотношение със страна, която към момента на предявяване на иска не съществува като правен субект, поради което нейните правоприемници не могат да придобият качеството страна по делото по пътя на процесуалното правоприемство - чл.227 от ГПК или чл.228 от ГПК за замяна на страна, защото приложимостта на тези институти предпоставя надлежно възникнало процесуално правоотношение, каквото липсва при предявяване на иска против лице, което към този момент вече е починало.Когато след узнаване на обстоятелството, че посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, ищецът е подал в съда нова молба, в която е насочил исковете против неговия универсален правоприемник, се касае за нов иск, предявен против правосубектен ответник и съобразно изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК, като обстоятелството дали този иск е следвало да бъде разгледан по вече образуваното дело или по него е следвало да се образува ново дело е без практическо значение, т.к. и в двата случая правните последици за ответника са едни и същи - искът против него ще се счита предявен от деня на постъпване на новата искова молба/респект. молбата за конституирането му/ в съда.Общото в двете разрешения е, че производството не е недопустимо, ако след подаване на исковата молба ищецът, узнавайки, че посоченият в нея ответник е починал преди подаването й, насочи иска си против правосубектен ответник, наследник на първоначалният.Споделяйки второто от разрешенията, съдът приема, че производството пред ВОС от насочване на исковете против наследниците на Х.С.П., респект. и Ф. Д. П., поч. на 13.09.2009г., за претендираните по тях разваляне и суми за посочените квоти не е било недопустимо, но исковете против тях следва да се считат предявени от датата на постъпване на молбата против наследниците, а тя е 10.08.2011г. и касае понастоящем съответно Г.С.П., В.Х.П. и Х.Х.П. за всеки от тях квотата от по 2/90 за имота, съответно и общата сума от 39 000 евро, наследени от Х.П. и Х.П.Х. за квотата от 1/30, наследена от Ф.П..    

По правилността на обжалваното решение.

С н.а.№29/05г. е сключен договор за покупко-продажба между „Ауър Дриймс” ООД като купувач и продавачите Ф.В.Д., К.В.Д., Х.М.Х., К.М.Х., Ф. Д. П., Р. П.Х., Х.П.Х., В. Т. Д., Ф.Т.Т., К. К. П., Х.С.П. и К.С.Х., съгласно който последните му продават собствения си недвижим имот, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение №717/11.07.2000г. на ПК Варна, находящ в гр.Варна, м.”Коджа тепе”, съставляващ имот №3571 по плана на гр.Варна, м.”Траката”/образуван от имот №5874 с площ от 663 кв.м. и имот №874 с площ от 331 кв.м./, целият с площ от 994 кв.м., при съответни граници, за сумата от 39 000 евро, изплатена изцяло на продавачите.

С решение №717/11.07.2000г. на ПК Варна е признато право на собственост на наследниците на Х.П. Георгиев върху недвижим имот, представляващ лозе с площ от 1, 315 дка, находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, землището на кв.Виница, гр.Варна, м.”Коджа тепе”, съставляващ част от имот пл.№11025 по КП от 1956г., а по КП „Горна Трака”, включващ имот пл.№874 с площ от 331 кв.м., имот пл.№5874 с площ от 663 кв.м. и път с площ от 321 кв.м.Посочените продавачи, видно от представените по делото удостоверения за наследници, са всички наследници по закон към датата на сделката на Х.П. ***, поч. 1969г.Тъй като имотът, предмет на цитираното решение на ПК, се намира в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съобразно нормата на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ в действащата му към датата на постановяване на решението, а и понастоящем редакция, а именно към ДВ, бр.68/99г., в сила от 30.07.1999г., и нормата на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ решението на ПК не може да възстанови правото на собственост, съответно същото няма конститутивен ефект, а само признава право на възстановяване на собственост на лицата, заявили имота за реституция, като възстановяването на собствеността, т.е. придобиването му в патримониума на претендиращите реституция, се извършва във втория етап на административното производство с издаване на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във основа на влезлия в сила ПНИ, с влизане в сила на която заповед се възстановява собствеността върху недвижимия имот.ПНИ за територията, в която същият попада-СО, м.”Горна Трака”, е одобрен със заповед на областния управи -тел на област Варна №РД-06-7706-31/03.02.2006г.По имотната ведомост към плана двата посочени имота/със същите номера и като новообразувани имоти по ПНИ/ са записани, съответно на И. М.-лице, твърдящо права по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот пл.№874 и П.А., лице, твърдящо права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ за имот пл. №5874.Формално това записване съставлява пречка за издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на лицата, претендиращи реституция, доколкото от адм.орган е прието при изготвяне на плана, че тези имоти се определят за правоимащи по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и не остава част, която да бъде възстановена на бившия собственик.За да се извърши реституция в негова полза върху същите имоти следва да бъдат опровергани правата на тези лица или с предявен против тях отрицателен установителен иск, или с предявен положителен установителен иск с пр.осн. §4к, ал.8, т.1, изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.С влязлото в сила решение по предявените от „Ауър Дриймс”ООД по гр.д.№2260/10г. по описа на ВОС искове именно против тези лица/съответно и техни правоприемници, които са и във владение на имотите/ са уважени исковете с пр. осн. §4к, ал.8, т.1, изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като е прието за установено, че тези имоти подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а същите тези лица нямат придобити права върху тях, съответно по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, както и чрез придобивна давност. Прието е в това производство, по което настоящите ответници са участвали като трети лица помагачи, привлечени на страната на ищеца, че исковете се водят от „Ауър Дриймс”ООД против тези лица, т.к. дружеството като приобретател по н.а.№29/05г. има интерес да защити правото на възстановяване на своите праводатели и да осигури приключване на процедурата по възстановяване на собствеността чрез издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в своя пол -за, доколкото след сключване на сделката за продажба на имота възстановените собственици не са заинтересовани да провеждат каквито и да било действия спрямо имота, съответно правният интерес от уреждане положението на имота принадлежи на приобретателя, който желае да го запази от претенции на трети лица.Така формираната СПН към 03.02.2016г. по цитираното дело от една страна установява за настоящото производство, че третите лица, намиращи се в имота, предмет на договора за покупко-продажба, записани в имотната ведомост към ПНИ и оспорващи правата на ищеца, нямат право на собственост върху имота, а от друга, че същият имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.След като имотът подлежи на възстановяване към 2016г. следва да се приеме, че към датата на атакуваната сделка от 2005г. той не е бил възстановен на бившите собственици, претендирали реституция.За същия имот и понастоящем не е издадена заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от представеното пред настоящата инстанция удостоверение от 02.02.2018г., издадено от Община Варна, район „При -морски”, нито е започнала процедура по издаване на такава заповед.Поетото по процесния договор за покупко-продажба от продавачите въззиваеми задължение е да прехвърлят правото на собственост върху имота, предмет на договора/всеки за квотата си/.Същите не са били негови собственици тогава/а и понастоящем/, защо -то притежаваният преди обобществяването му имот след премахване на реалните му граници при включване в селскостопанските организации не е индивидуализиран понастоящем като обект на правото на собственост с необходимия административен акт, имащ конститутивен ефект.Предвид горното и следва да бъде прието, че не са изпълнили поетото с договора задължение.Този имот не е собственост на лицата, намиращи се в него и претендирали права, но не се притежава и от продавачите по договора, като съставлява част от земеделските земи, причислени към държавния, съответно общински поземлен фонд, заявени за възстановяване, но не възстановени.След като имотът не принадлежи на продавачите съдът приема, че купувачът разполага с правото да развали договора на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД. Неоснователни са възраженията на въззиваемите, че придобиването на собствеността върху имота от въззивника стои единственост в зависимост от неговото поведение предвид следното.Както се изложи, компетентен орган да издаде заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота е кметът на община Варна.Този адм.орган от своя страна не е бил страна в производството по гр.д.№2260/10г. по описа на ВОС и не може да бъде задължен да издаде такава заповед в полза на лице, което не е заявило имота за реституция по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и в полза на което, като бивш собственик, чийто имот да е бил обобществен, не е издадено от ПК решение за признаване право на собственост по реда на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ.Що се касае до възражението, че въззивникът при сключване на договора е знаел за статута на имота/само признат за възстановяване, но не и възстановен/ и така се е съгласил да го сключи, то дори и горното да е така /въпреки, че не би могло да се приеме, че непознаването на разпоредбата на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ би могло да се приеме за знание по см. на чл.192 от ЗЗД, вкл. и при липса на вписан в СВ акт на трети лица/, то това не би повлияло на възникване на неговото потестативното право да развали договора след като насрещната страна не е изпълнила поетото от нея с договора задължение, а би ограничило обема на отговорността на продавачите до връщане на продажната цена-в този см. напр. Р.№41/05.05.2015г. по т.д.№85/13г., ВКС, І т.о. Предвид разваляне на договора, имащо обратно действие, отпада и основанието на което е получена продажната цена и същата подлежи на връщане.Страните не са оспорвали изявленията си в н.а., че продажната цена в размер на 39 000 евро е била изплатена напълно от купувача на продавачите.По делото е представена и разписка от 11.11.2005г., подписана от всички продавачи, за получен остатък от продажната цена в размер на 35 100 евро.Според квотите си: 1/ Х.П.Х. дължи 3 900 евро/лично 2 600 евро и като наследник на Ф. Добрева П. 1 300 евро/, 2/ В.Х.П. дължи 1 516, 67 евро/от тях като наследник на Х.С.П. 866, 67 евро и като наследник на К. К. П. 650 евро/, 3/ К.С.Х. дължи 3 900 евро /лично 2 600 евро и като наследник на К. К. П. 1 300 евро/, 4/ Х.Х.П. дължи 1 516, 67 евро/от тях като наследник на Х.С.П. 866, 67 евро и като наследник на К. К. П. 650 евро/, 5/ К.В.Д. дължи 3 900 евро, 6/ Ф.В.Д. дължи 3 900 евро, 7/ Г.С.П. дължи 866, 67  евро като наследник на Х.С.П..Главниците се дължат ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-05.11.2010г. до окончателното изплащане, но за Х.П.Х. за частта от 1 300 евро като наследник на Ф. Д. П. по изложените по горе съображения законна лихва от датата 10.08.2011г., така и за В.Х.П., Х.Х.П. и Г.С.П. за законна лихва върху квотите от по 866, 67 евро, наследени от Х.С.П., т.к. това следва да се приеме за датата на постъпване на исковата молба против тях в съда по см. на чл.125 от ГПК за цитираните суми.За горното във въззивната им жалба не са наведени оплаквания, но съдът приема с оглед постановките на ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС, че за осигуряване приложението на повелителни правни норми следва да следи служебно, а нормите на ЗЗД, сочещи, че законна лихва се дължи от деня на забавата и кога се изпада в забава са с такъв характер. 

По изложените съображения съдът приема, че предявеният конститутивен иск за разваляне на  сключения между страните договора досежно квотите на Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д., Ф.В.Д. и Г.С.П. е основателен и следва да бъде уважен, така и предявените против тях искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.Предвид достигане до идентични крайни изводи с тези на първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му от горепосочените лица част с изключение на датата на присъждане на законна лихва върху посочените суми за посочените лица, която следва да бъде 10.08.2011г.                       

Въззивникът претендира и заплащане на законна лихва върху претендираните главници, считано от датата на договора - 11.11.2005г.  до датата на подаване на исковата молба-05.11.2010г. в посочените размери.Поддържа, че законна лихва върху подлежащата на връщане продажна цена се дължи от посочената дата, предвид клаузата в този смисъл, обективирана в сключения между страните договор.Съгласно посоченото в н.а.№29/05г. в случай на съдебно отстранение на купувача от имота, продавачите са длъжни да върнат получената продажна цена, заедно със законната лихва от момента на получаването й.Видно от посочената клауза поставеното от страните условие за възникване задължение на продавачите да заплатят обезщетение в размер на законната лихва върху подлежащата на връщане продажната цена е настъпило съдебно отстранение.За да настъпи съдебно отстранение е необходимо да е налице влязло в сила съдебно решение, с което да е било установено спрямо купувача правото на собственост върху същия имот на трето лице/било то по установителен иск, ако това лице е във владение на имота или по ревандикационен, ако не е/.В настоящия случай със СПН по иска с пр.осн. §4к, ал.8, т.1, изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ са отречени правата на третите лица, намиращи се в имота, т.е. не е налице уважен техен иск за установяване на правото им на собственост върху същия имот, нито иск на други лица против купувача, предвид което съдът приема, че не е настъпило условието, поставено от страните, за да се дължи законна лихва върху подлежащата на връщане продажната цена, считано от датата на договора.В общата хипотеза основанието за възникване на задължение за заплащане на законна лихва е предвидената в чл.86, ал.1 от ЗЗД забава в изпълнението на изискуем паричен дълг.С разваляне на договора отпада с обратна сила основанието, на което е получена продажната цена и тя се дължи на купувача.Простата изискуемост на вземането обаче не поставя автоматично длъжника в забава - вземането става изискуемо след изтичане на срока за изпълнение-чл.84, ал.1 от ЗЗД, какъвто по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че не е уговорен, а ако не е уговорен след поканата-чл.84, ал.2 от ЗЗД или в случая това е датата на подаване на исковата молба поради правоувеличаващата материалноправна последица от предявяване на иска.Предвид горното и исковете за заплащане на законна лихва, считано от датата на договора до датата на подаване на исковата молба са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Поставеното в този смисъл първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му от въззивното дружество част.

По жалбата против решение №778/19.05.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в горепосочените му части

В молба вх.№9567/03.04.2017г. „Ауър Дриймс”ООД е претендирало допускане поправка на ОФГ в диспозитива на решение №349/14.03.2017г. в израза „Отхвърля като неоснователен иска на „Ауър Дриймс”ООД против В.Х. П. за сумата от 566, 71 евро”, който следва да се чете „991, 74 евро” и в израза „Отхвърля като неоснователен иска на „Ауър Дриймс”ООД против Х.Х.П. за сумата от 566, 71 евро”, който следва да се чете „991, 74 евро”, оставена без уважение от ВОС.

Съдът приема, че в мотивите на решението си от 14.03.2017г. първоинстанционният съд не е формирал воля, съгласно която да се счита, че исковете за мораторни лихви против В.П. и Х.П. са били предявени за сумата от 991, 74 евро, а поради техническа грешка в диспозитива на решението да са посочени сумите от 566, 71 евро.Напротив в мотивите е посочено, че исковете са предявени именно за сумите от по 566, 71 евро и за толкова са били отхвърлени. Така и са посочени тези суми в определението на съда по чл.140 от ГПК, като и този проекто доклад е обявен за окончателен в първото и единствено проведено пред ВОС о.с.з.С оглед горното и не би могло да се приеме, че е налице твърдяната от дружеството ОФГ, предвид което молбата му за допускане поправка на такава като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.Поставеното в този смисъл решение в посочената му част следва да бъде потвърдено.     

В молба вх.№9567/03.04.2017г. „Ауър Дриймс”ООД е претендирало в условие на евентуалност, ако молбата му за допускане на исканата поправка на ОФГ бъде оставена без уважение, то решението да бъде допълнено в същия смисъл.

Видно от горецитираните молби на ищеца от 10.08.2011г. и 31.01.2017г. е, че първоначално от В.П. и Х.П. са се претендирали мораторни лихви по 566, 71 евро като наследници на Х.С.П., толкова и от третия му наследник Г.П.-преживяла съпруга.След смъртта на другия наследодател на В.П. и Х.П.-К. К. П./първоначален ответник в производството, починала след подаване на исковата молба/, при наследяването на която те са заместили починалия преди нея/и преди подаване на исковата молба/ неин син и техен баща Х.С.П., ищецът в молбата си от 31.01. 2017г. е посочил, че претендира от В.П. и Х.П. и съответната им квота /всеки по ¼ / от търсената от нея мораторна лихва от 1 700, 13 евро или сумите от по 425, 03 евро за В.П. и Х.П..Останалата ½ се претендира от другия й низходящ К.С.Х..От горното следва, че съдът не се е произнесъл по цялата претенция на ищеца, а именно по отношение на ответниците В.П. и Х.П. за всеки за разликата над  566, 71 евро до 991, 74 евро/т.е. сумата от 425, 03 евро/, предвид което и решението му е непълно.Молбата на страната от 03.04.2017г. е била основателна и неправилно е оставена без уважение /по същество без разглеждане с обжалваната част от решението от 19.05.2017г., имащо характер в тази му част на съдебно определение/.Обжалваният акт следва да бъде отменен и т.к. същият не е по същество допълващо решение по смисъла на чл.250, ал.3 от ГПК /с произнасяне по предявените искове за посочените им части/, то делото следва да бъде върнато на ВОС за допълване на решението с произнасяне по исковете в тези им части.

  С молба вх.№9566/03.04.2017г., подадена в предвидения в чл.248, ал.1 от ГПК срок и при представен от страната списък на разноските по чл.80 от ГПК, „Ауър Дриймс”ООД е претендирало изменение на решението на ВОС от 14.03.2017г. в частта му относно разноските, досежно присъденото му като разноски адв. възнаграждение.Страната е претендирала разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 8 080лв. съгласно представен договор за правна помощ от 22.12. 2010г., изплатено изцяло към посочената дата.В о.с.з. на 15.02.2017г. представляваните от процесуални представители ответници са направили възражение за прекомерност на така претендираното възнаграждение.Предвид възражението и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до 2 455, 70лв., в което се включва и възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 300лв., като са присъдени общо 7 523, 70лв., от които 5 048лв.-д.т. за предявяване на исковете в претендирания от ищеца размер, 20лв.-д.т. за съд.удостоверения, също в претендирания от ищеца размер, и 2 455, 70лв. - адв.възнаграждение.

В молбата си от 03.04.2017г. страната е посочила, че минималното, определено по реда на Наредба №1/04г. на ВАдвС в редакцията й към датата на последното по делото о.с.з. - 15.02.2017г., възнаграждение възлиза на 5 872, 33лв., от които 1 379, 57лв. по иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД; 2 818, 51лв. по исковете с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и 1 764, 25лв. за допуснатото обезпечение на исковете, като последното е определено по реда на чл.7, ал.7 от Наредба №1/04г. на ВАдвС.Счита се, че се дължи сумата от 5 872, 33лв., предвид което се претендира изменение на решението в частта му относно разноските за разликата над присъдените за адв. възнаграждение 2 455, 70лв. до претендираните съгласно молбата 5 872, 33лв., или присъждане още на сумата от 3 416, 63лв.

Ответниците по молбата, представлявани от процесуалните представители адв. Т.У. и А.А., са депозирали отговори по молбата, в които поддържат, че същата е неоснователна.Останалите ответници, редовно уведомени, не са депозирали отговори.

Цената на предявения и уважен против настоящите ответници/след частичното прекратяване на производството по отношение на исковете, предявени против Х. Х./ иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД възлиза на 25 487, 30лв./преди прекра - тяването на 28 319, 30лв./.Минималното възнаграждение в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС в редакцията му към датата на последното проведено о.с.з. пред ВОС, в което са били представени доказателства за направените разноски, същите са претендирани и е направено възражението за прекомерност и към която дата съдът е следвало да преценява налице ли е липса на фактическата и правна сложност на делото, обуславяща редуциране на възнаграждението, въз -лиза на 1 294, 62лв.Минималното възнаграждение по уважените искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД/цена 35 100 евро или 68 649, 63лв./ възлиза на 2 589, 49лв. или общо минималното възнаграждение по уважените претенции възлиза на 3 884, 11лв.Дружеството претендира и присъждане на адв.възнаграждение в размерите по чл.7, ал.7 от Наредба №1/04г. на ВАдвС за обезпечаването на исковете с пр.осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД в размер на 1 674, 25лв.В нормата на чл.7, ал.7 от цитираната наредба е определен размерът на минималното възнаграждение в производство по обезпечение на бъдещ иск.В случая не е провеждано производство по обезпечение на бъдещ иск, в което да са представени доказателства за направени разноски за адв.възнаграждение и които съобразно разрешенията, дадени в ТР по т.д.№6/12г. на ОСГТК на ВКС, да подлежат на присъждане в исковото производство.Обезпечение по делото е било поискано с исковата молба и допуснато от първоинстанционният съд чрез налагане на възбрани върху недвижимите имоти, притежавани от ответниците.В наредбата не е предвидено самостоятелно възнаграждение при поискано обезпечение на предявен иск и то в размерите по чл.7, ал.7, което да се кумулира с предвиденото възнаграждение по предявения иск.Развилото се обезпечително производство в хода на исковото производство следва евентуално да се преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото при определяне размера на възнаграждението.Така и преценявайки го съдът приема, че минималният размер от 3 884, 11лв. следва да бъде увеличен със сумата от 300лв. или общо се дължи сумата от 4 184, 11лв.Разликата с присъдените 2 455, 70лв. възлиза на 1 728, 41лв.Тъй като отказът за изменение на решението в частта му относно разноските след частичното оттегляне на въззивната жалба, а именно по отношение на претенциите против К.Д.Д., Т.Д.Д. и П.Д.Д., за тези лица е влязъл в сила, а на техния дял е съответна сумата от 192, 04лв., то останалите ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1 536, 37лв., като решението на ВОС се отмени в частта му, с която е отказано изменение до посочената суми и вместо него постановено друго в изложения смисъл и се потвърди в частта му, с която молбата за изменение е оставена без уважение в останалата й част, но без частта, касаеща Д..

Въззивното дружество претендира разноски за настоящата инстанция, като по първата подадена от него жалба, т.е. против решението на ВОС от 17.03.2017г., те включват държавна такса и 2000лв. адв. възнаграждение, а последното е уговорено като възнаграждение за жалбата и за изготвяне на отговор по жалбата на другата страна, а по втората, т.е. против решението на ВОС, от 19.05.2017г., включват държавна такса и 1 696лв. адв. възнаграждение.Въззиваемите не са представили доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция.

Разноски за настоящата инстанция на дружеството следва да се присъдят съобразно неоснователната жалба на ответниците в производството и частично основателната негова втора жалба.Първата жалба на дружеството е неоснователна, така и жалбата на ответниците.Съобразно материалния интерес по всяка от жалбите-първата 39 901, 68лв./20 401, 41 евро/, а втората 52 298, 33лв./по иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД - 14 159, 65лв. и по тези с пр.осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД - 38 138, 68лв./19 500 евро/, то следва да му се присъди адв.възнаграждение в размер на 1 134, 45лв., дължимо от ответниците, подали въззивна жалба, като възражението им за прекомерност е неоснователно, т.к. възнаграждението е под минималния размер.Д.т. на въззивника не се дължи предвид неоснователността на неговата първа жалба.Жалбата на дружеството против решението на ВОС от 19.05.2017г. е неоснователна в частта й досежно претендираната ОФГ.Досежно допълване на решението жалбата е основателна, но това не е акт на съда по същество на спора, като делото се връща на ВОС за допълване на решението, предвид което и разноските за адв.възнаграждение по отменяване на този акт следва да се поискат при произнасянето по същество пред ВОС.Жалбата е частично основателна само относно акта на съда по чл.248 от ГПК, имащ характер на съдебно определение, и по тази й част се дължат разноски или 1/3 от адв. възнаграждение, като това е сумата от 565, 33лв.Съдът приема, че съобразно фактическата и правна сложност на делото направеното възражение за прекомерност е неоснователно при предвидения минимум от 300лв.Съобразно основателната част от жалбата се дължи сумата от 254лв., както и съответната част от д.т. в размер на 6, 75лв. или общо 260, 75лв.  

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива на решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки по реда на чл.247 от ГПК с решение №778/19.05.2017г., влязло в сила в тази му част, решение №1341/11.08.2017г. и решение №1571/27.10. 2017г., влезли в сила, постановени по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС/, в частите му, с които е уважен предявеният от „Ауър Дриймс”ООД против Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д., Ф.В.Д. и Г.С.П. иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД като е развален договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№29/05г., досежно техните /съответно и за получените от наследодателите им квоти/, както и същите са осъдени да заплатят на „Ауър Дриймс” ООД по предявените против тях искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД следните суми, представляващи платена по договора цена, съответстваща на наследствения им дял от продадения съсобствен недвижим имот 1/ Х.П.Х. - 3 900 евро, ведно със законната лихва върху част от главницата от 2 600 евро, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. до окончателното изплащане и ведно със законната лихва върху останалата част от 1 300 евро, считано от 10.08.2011г. до окончателното изплащане: 2/ В.Х.П. - 1 516, 66 евро, ведно със законната лихва върху част от главницата от 650 евро, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. до окончателното изплащане и ведно със законната лихва върху останалата част от 866, 66 евро, считано от 10.08.2011г. до окончателното изплащане; 3/ К.С.Х. - 3 900 евро, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. до окончателното изплащане; 4/ Х.Х.П. - 1 516, 66 евро, ведно със законната лихва върху част от главницата от 650 евро, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. до окончателното изплащане и ведно със законната лихва върху останалата част от 866, 66 евро, считано от 10.08.2011г. до окончателното изплащане; 5/ К.В.Д. - 3 900 евро, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11. 2010г. до окончателното изплащане; 6/ Ф.В.Д. - 3 900 евро, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. до окончателното изплащане; и 7/ Г.С.П. - 866, 66 евро, ведно със законната лихва считано от 10.08.2011г. до окончателното изплащане, както и същите са осъдени да заплатят съответните съдебно-деловодни разноски.

ОТМЕНЯ решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№ 2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Х.П.Х. е осъден да заплати законна лихва върху частта от главницата от 1 300 евро, считано от 05.11. 2010г. до 10.08.2011г.; В.Х.П., Х.Х.П. и Г.С.П. са осъдени да заплатят законна лихва всеки от тях върху сумата от по 866, 66 евро считано от 05.11.2010г. до 10.08.2011г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Ауър Дриймс”ООД против Х.П.Х., В.Х.П., Х.Х.П. и Г.С.П. за присъждане на посочените законни лихви.

ПОТВЪРЖДАВА решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о./в диспозитива на решението са допуснати поправки на очевидни фактически грешки по реда на чл.247 от ГПК с решение №778/19.05.2017г., влязло в сила в тази му част, решение №1341/11.08.2017г. и решение №1571/27.10. 2017г., влезли в сила, постановени по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС/, в частите му, с които: са отхвърлени предявените от „Ауър Дриймс”ООД искове с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода от 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба - 05.11.2010г. против, както следва: 1/ Ф.В.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 2/ К.В.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 3/ К.М.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 4/ Х.П.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 5/ В.Т.Д. за сумата от 2 550, 16 евро; 6/ Ф.Т.Т. за сумата от 2 550, 16 евро; 7/ К.С.Х. за сумата от 2 550, 16 евро; 8/ В.Х.П. за сумата от 566, 71 евро; 9/ Х.Х.П. за сумата от 566, 71 евро; 10/ Г.С.П. за сумата от 566, 71 евро.

ПОТВЪРЖДАВА решение №778/19.05.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Ауър Дриймс”ООД, с която се иска допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., по отношение отхвърлителния диспозитив против В.Х.П., където вместо „сумата от 566, 71 евро” да се чете „сумата от 991, 74 евро” и отхвърлителния диспозитив против Х.Х.П., където вместо „сумата от 566, 71 евро” да се чете „сумата от 991, 74 евро”;

ОТМЕНЯ решение №778/19.05.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, имаща характер на съдебно определение, с която е оставена без уважение /по същество без разглеждане/ молба вх.№9567/03.04.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД, в частта й, с която се претендира по реда на чл.250 от ГПК допълване на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., чрез произнасяне от съда и по предявения от „Ауър Дриймс”ООД против В.Х.П. иск за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 1516, 66 евро за периода от 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба, в частта му относно разликата над 566, 71 евро до 991, 74 евро, и чрез произнасяне от съда по предявения от „Ауър Дриймс”ООД против Х.Х.П. иск за  присъждане на мораторна лихва върху главницата от 1516, 66 евро за периода от 11.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба, в частта му относно разликата над 566, 71 евро до 991, 74 евро, и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за допълване на решението с произнасяне по исковете в тези им части.

ОТМЕНЯ решение №778/19.05.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№9566/03.04. 2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД, за изменение на решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, досежно сумата от 1 536, 37лв.  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл.248 от ГПК решение №349/14.03.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му относно разноските КАТО:

ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН **********; В.Х.П., ЕГН **********; К.С.Х., ЕГН **********; Х.Х.П., ЕГН **********; К.В.Д., ЕГН **********; Ф.В.Д., ЕГН **********, Г.С.П., ЕГН **********, К.М.Х., ЕГН **********, В.Т.Д., ЕГН ********** и Ф.Т.Т., ЕГН ********** да заплатят на „Ауър Дриймс”ООД, ЕИК 103947557, още и сумата от 1 536, 37лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №778/19.05.2017г., постановено по гр.д.№2510/10г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молба вх.№ 9566/03.04.2017г., подадена от „Ауър Дриймс”ООД, за изменение на решение №349/ 14.03.2017г., постановено по гр.д.№ 2510/10г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските в останалата й част против ответниците Х.П.Х., В.Х.П., К.С.Х., Х.Х.П., К.В.Д., Ф.В.Д., Г.С.П., К.М.Х., В.Т.Д. и Ф.Т.Т..

ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН **********; В.Х.П., ЕГН **********; К.С.Х., ЕГН **********; Х.Х.П., ЕГН **********; К.В.Д., ЕГН **********; Ф.В.Д., ЕГН ********** и Г.С.П., ЕГН ********** да заплатят на „Ауър Дриймс”ООД, ЕИК 103947557, сумата от 1 134, 45лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерни на неоснователната им жалба, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 ОСЪЖДА Х.П.Х., ЕГН **********; В.Х.П., ЕГН **********; К.С.Х., ЕГН **********; Х.Х.П., ЕГН **********; К.В.Д., ЕГН **********; Г.С.П., ЕГН **********, В.Т.Д., ЕГН **********; Ф.В.Д., ЕГН **********; К.М.Х., ЕГН ********** и Ф.Т.Т., ЕГН ********** да заплатят на „Ауър Дриймс”ООД, ЕИК 103947557, сумата от 260, 75лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерни на основателната част от жалбата му, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: