Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

                                                             № 226

 

14.12.2012 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на пети декември, две хиляди и дванадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

        ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

            Петя П.

Секретар: Ю.К.

Прокурор: Илия Н.

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. №568 по описа на съда за 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, против решение № 1608/21.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1284/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й по чл. 28 от ЗОПДИППД, предявен срещу Б.Т.Й. ***, за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, на обща стойност 617 153,83 лв. и комисията е осъдена да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 1 225 лв.

Жалбоподателят е настоявал, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е молил за отмяната му и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен с отнемане в полза на държавата на претендираното имущество. Молил е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Изложил е съображения, че съдът неправилно и в противоречие с практиката на ВКС е приел, че стойността на процесното недвижимо и движимо имущество е по „придобивните документи, тъй като не са оспорени от ищеца”, а не по действиетлните пазарни стойности към датата на придобиването или разпореждането от ответника. Първостепенният съд неправилно кредитирал като обективен варианта на експертизата от 31.05.2012 г., който не бил достоверен, защото:  разходите на ответника били отразени без да се отчитат  стойностите на имуществото по пазарни цени, съгласно приетите експертизи; неправилно бил включен доход на ответника от 150 000 лв. от продажбата на бар, който не бил негова собственост, а на дружество „АВС” ООД, в което той имал минимален дял; включени били доходи от трудова дейност, установявани по делото с недопустими свидетелски показания, а и опровергани от официалните документи на НАП и справки от работодател; изключена била от разходите на ответника сумата от 135 824,58 лв. във връзка с възлагане на строителство по договор от 15.02.2005 г. касаещ придобития апартамент №10 в гр.Варна по нот.акт № 143/2005 г.; не били възприети разходи за живот, съобразно данните на НСИ. Окръжният съд следвало да възприеме като достоверен вариант на заключението, прието в съдебно заседание от 16.02.2012 г., според който при съпоставката на приходите и разходите на ответника се получавал отрицателен баланс -1 679,65 МРЗ респ. -2 010,07 МРЗ; Налице били предпоставките за отнемане в полза на държавата на имуществото на ответника, защото той бил осъден за престъпление по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД, придобитото имущество било на значителна стойност, липсвал законен източник на дохода за придобиването на това имущество предвид отрицателния баланс при съпоставката на приходите и разходите на проверявания и предвид презумпцията на чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД, при която не се изисквало наличието на връзка с конкретната престъпна дейност, за която лицето е било осъдено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител е поддържал жалбата.

Въззиваемият е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоявал за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски. Неправилна била интерпретацията на комисията, че законът не изисквал наличието на връзка между придобитото имущество и конкретната престъпната дейност, като именно в обратна насока била и задължителната практика на ВКС, с която окръжният съд се съобразил. По делото било установено също така, че стойността на имуществото на ответника от законно установени източници е много по-голяма от направените от лицето разходи. Искът подлежал на отхвърляне и само заради това, че се претендирало отнемане на имущество, придобито много преди или след периода на престъпната дейност. Изложил е подробни съображения за несъстоятелност на всяко от оплакванията на комисията.

Прокуратурата не е взела становище по жалбата. В съдебно заседание, чрез прокурор Илия Н. от Апелативна прокуротура Варна, е заявила становище за уважаване на жалбата, за отмяна на решението на първата инстанция и уважаване на предявения от комисията иск.

Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното: Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва отхвърлителното решение на първата инстанция, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, допустимо, а по наведените оплаквания по правилността му, намира следното:

Пред окръжен съд – Варна са били предявени искове по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД срещу Б.Т.Й. за отнемане на имущество на обща стойност 617 153,83 лв., придобито от прстъпна дейност – престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК и чл. 244 ал. 1, във вр. с чл. 243, ал, 2, т. 3 от НК, попадащи в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД, за които е признат за виновен с вязло в сила спораазумение  от 05.10.2007 г. по НОХД №179/2005 г. на Софийски окръжен съд, а именно: - Масивна едноетажна вилна постройка, състояща се от две стаи кухненски бокс, санитарен възел и изба, построена върху държавно дворно място с площ от 1 040 кв. м., находящо се в строителните граници на с. Полковник Ламбриново, общ. Силистра, цялото съставляващо поземлен имот пл.№ 15, в квартал 5, за което е отреден парцел XI, съгласно отменения по реда на ЗУТ per. план на с. Полковник Ламбриново, одобрен със Заповед №АО-17-62 от 22.09.1986г., ведно с правото на строеж за целия парцел, закупена с Нотариален акт № 35, том VII, per. № 5732, н.дело № 710/2001 г. от 30.10.2001 г.; - Апартамент № 10, находящ се на 4 етаж, със застроена площ от 88.05 кв. м., състоящ се от предверие. тераса, две спални, кухня с дневна, дрешник, баня и тоалет, ведно с прилежащата маза № 4, с площ от 5.53 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в ПИ №134, идентичен с УПИ № IV 2075в, кв.49, 21 микрорайон гр. Варна,  в м-ст „Св. Никола" № 458, в строителните граници на гр. Варна, обл. Варненска, закупен с Нотариален акт № 143, т. III. per. № 5132. дело № 460/2005г. от 29.06.2005 г.; - Офис № 7, находящ се на първи подземен етаж /тяло две/, със застроена площ от 22.50 кв. м., състоящ се от предверие, приемна, склад, баня с тоалет със съответните идеални части от общите части на сградата равняващи се на площ 5.78 кв. м. и от правото на строеж, находящ се ПИ №134, идентичен с УПИ № IV 2075в, кв.49, 21 микрорайон гр.Варна, находят се в м-ст „Св. Никола" № 458, закупен с Нотариален акт № 29, т. 11, per. № 1789, дело № 204/2005г. от 07.09.2005 г.; - Гараж № 21 находящ се на втори подземен етаж /тяло две/, със застроена площ от 22.30 кв. м., със съответните идеални части от общите части на сградата равняващи се на площ 4.76 кв. м. и от правото на строеж, находящ се в ПИ № 134, идентичен с УПИ № IV 2075в, кв.49, 21 микрорайон гр.Варна, находящ се в м-ст „Св. Никола" № 458, в строителните граници на гр. Варна, обл. Варненска, закупен с Нотариален акт № 163, т. II, per. № 2596, дело № 332/2005г. от 02.12.2005 г.; - Дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Острава" № 20, цялото с площ от 170 кв. м„ представляващо УПИ пл. № V, в квартал 10А, по плана на 23 подрайон на гр. Варна, закупен с Нотариален акт № 91, т. IV, per. № 10935, дело № 691/2006г. от 28.08.2006 г.; - Апартамент № 13, на трети етаж, в жилищна група V, със застроена площ на апартамента: 41.96 кв. м., състоящ се от: дневна с трапезария, баня с тоалетна, тераса и антре, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, ведно с 31.35/6274 кв. м. ид. ч. от мястото, в което сградата е изградена, съставляващо УПИ II - 487, 493, квартал 2 601, по действащия подробен устройствен план на к. к. „Слънчев бряг - запад", Несебърска община, Бургаска област, ваканционно селище „Елит- III", закупен с Нотариален акт № 129, т. Vll, per. № 4483, дело № 1246 от 11.07.2005 г.; - Лек автомобил марка и модел "Форд Орион", с ДК№ СС 5077 СС, цвят лимонено жълт, с дата на първоначална регистрация 07.05.1986г., рама № WF0FXXGCAFGT16552, двигател № GT16552; - Лек автомобил марка и модел "Рено Сафран", с ДК№ СС 0944 АС, цвят червен, рама № VF1B54402I 1316533. двигател № Z7XR723F017211; - Сумата от 17 000 лв. от  продажбата с Нотариален акт.№ 29, том XIV, per. № 6831, дело № 2535/2007г. от 07.06.2007 г. на поземлен имот с идентификатор № 02703.27.46, с площ от 10 635 кв.м. ,  находящ се в с. Баня, общ.Несебър, местност „Кашер”, закупен преди това на 08.05.2007 г. с нот.акт № 111, том X, рег.№ 4951, дело № 1840/2007 г.; - Сумата от 1 000 лева от продажбата на 08.08.2005 г. на лек автомобил марка и модел "Пежо 206", цвят сив, с per. №СС 9738 АС, рама № VF32DNFUR42114921. двигател №10FX2J1 " 26674, придобит преди това с договор от 26.04.2002 г.; - Сумата от 12 000 лева. от продажбата на 15.06.2005 г. на лек автомобил марка и модел "Пежо 607", Седан, цвят зелен металик, с ДК№ СС 7662 АК, рама № VF39D3FZE92102845, двигател № 10LJ200932221, закупен преди това с договор от 07.04.2005 г.; -  сумата от 513.76 лв. равностойността на 262.68 EUR по спестовен влог в EUR -BG85UBBS72694411560210, открит на 16.01.2002 г. в ОББ Силистра; - Сумата от 449.73 лева, по спестовен влог в BGN - BG59UBBS80024013625911, открит на 26.06.2003 г. в ОББ Силистра; - Сумата от 1390.96 лева, по разплащателна сметка в лева BG95RZ.BB9'1551004140810, в "РАЙФАЙЗЕНБАНК" /България/ ЕАД; - Сумата от 85.28лв. равностойността на 68.01 USD по спестовен влог в USD -BG17UBBS92001110385707, открит на 10.08.2001 г. в ОББ Централа; - Сумата 112.11 лв. от равностойността на 57.32 EUR по спестовен влог в EUR -BG25UBBS92001410385708, открит на 10.08.2001 г. в ОББ Централа; - Сумата от 315.97лв. равностойността на 251.97 USD разплащателна сметка -BG58BPB1 794011 46375501, открита на 10.05.2001 г. във финансов център София, "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД; - Сумата от 598.93лв. равностойността на 306.23 EUR по спестовна сметка в EURBG55BPBI 794044 46375501, открита на 12.02.2003 г. във финансов център Силистра, "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД; - 5 дяла, от капитала на „ТОПЕЕКО" ЕООД, ЕИК 118529555, регистрирано с Решение № 1312 от 06.10.1995 г. по ф.д. № 954/1995 г. на Силистренски окръжен съд, равняващи се на 50 лв.; - 25 дяла по 100 лева от капитала на „МОБИЛ" ООД, ЕИК 118560000, регистрирано с Решение № 601 от 26.07.2005 г. по ф.д. № 297/2005 г. на Силистренски окръжен съд, вписано в per. 1, том 30, парт. 1834. стр. 138.. със седалище и адрес на управление: п. код 7500, обл. Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, бул. „Македония" № 88, ет. 1, ап. 2, равняващи се на 2 500 лв; - 50 дяла по 100 лева, от капитала на „АВС - ВАРНА" ЕООД, ЕИК 148103858, регистрирано с Решение № 2029 от 02.03.2007 г. по ф.д. № 1121/2007 г. на Варненски окръжен съд, вписано в рег.1, том 76, парт. 18, стр.76,  равняващи се на 5 000 лв.;- 2 000 лв. от капитала на „АВС" ООД, ЕИК 118550045, регистрирано с Решение № 925 от 30.10.2003 г. по ф.д. № 427/2003 г. на Силистренски окръжен съд вписано в рег.1, том 24, парт. 1502, стр. 368.; -  65 бр. акции с номинал 1 лв. - „Оловно - цинков комплекс" АД, равняващи се на 65 лева; - 90 бр. акции с номинал 1 лв. - „Неохим" АД, равняващи се на 90 лева.;- 6 бр. акции с номинал 1 лв. - „Фазарлес" АД, равняващи се на 6 лева;- 27 бр. акции с номинал 1 лв. - „Кораборемонтен завод Одесос" АД, равняващи се на 27лв; -100 бр. акции с номинал 1 лв. - „Топливо" АД, равняващи се на 100 лева; -1 290 бр. акции с номинал 1 лв. - „Индустриален холдинг България" АД, равняващи се на 1 290 лева; - 140 бр. акции с номинал 1 лв. - „Холдинг Варна А" АД, равняващи се на 140 лева; - 412 бр. акции с номинал 1 лв. - „Проучване и добив на нефт и газ" ЕАД, равняващи се на 412 лева; -12 бр. акции с номинал 10 лв. - „Корпоративна търговска банка" АД, равняващи се на 120 лева; - 500 бр. акции с номинал 1 лв. - „Химимпорт" АД, равняващи се на 500 лева.; - 440 бр. акции с номинал 1 лв. - „”Монбат” АД, равняващи се на 440 лева.; - 305 бр. акции с номинал 1 лв. „Зърнени храни България" АД, равняващи се на 305 лева.; - Сумата от 175417,15 лв. от продажбата на ценни книжа.

В мотивираното искане /имащо характер на искова молба/, комисията е настоявала, че са налице предпоставките на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД, предвид това, че по НОХД 179/2005 г. на Софийски окръжен съд, е било сключено споразумение от 05.10.2007 г., с което Б.Й.  е бил признат за виновен за извършени престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3 НК и чл. 244 ал. 1, във вр. с чл. 243, ал, 2, т. 3 от НК, попадащи в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 15 от ЗОПДИППД и той притежавал имущество на значителна материална стойност, за придобиването на което нямало данни за законни източници на средства. Налице били и предпоставките по чл. 4, ал.1 и ал.2 от същия закон.

Комисията е сочила, че в производството пред нея, за периода от 01.06.1983 – 01.06.2008 г. били събрани данни за реализирани от проверяваното лице приходи в размер на 1 903,26 минимални работни заплати за страната и за извършени разходи в размер на 5 029,79 минимални работни заплати за страната, като между двете стойности се явявала отрицателна разлика от 3 126,53 МРЗ, която представлявала  „значителна стойност” по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД.

Ответникът е оспорвал иска.

Прокуратурата е настоявала за уважаване на иска.

Производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е било образувано по реда на ЗОПДИППД /отм./ с решение № 86/14.05.2008 г. на КУИППД, въз основа на постъпило уведомление за образувано досъдебно производство срещу Б.Й. с № БВП20700573ГХД/2007 г. на ОДП – Варна и в хода на проверката било установено, че срещу лицето преди това е било водено наказателно производство по НОХД № 179/2005 г. на Софийски окръжен съд, приключило със споразумение от 05.10.2007 г. С одобреното от съда споразумение, Б.Й. е бил признат за виновен: - в това, че през периода от 22.04.2002 г. до 12.02.2003 г. в гр.Силистра при условията на продължавано престъпление е изготвил тридесет и осем неистински кредитни и разплащателни карти с посочени номера, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл. 243, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца; - и е бил признат за виновен в това, че през периода от 22.04.2002 г. до 26.09.2002 г. в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с М. М. И. и Д. П. П., си  е служил с двадесет и четири неистински кредитни и разплащателни карти с посочени в споразумението номера, които не са ценни книги, като знаел, че те са подправени, поради което и на основание по чл.244, ал.1 във вр. с чл.243, ал.2, т.3 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК съдът го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.

В настоящото производство, комисията претендира за отнемане на имущество, което твърди да е било придобито именно от посочената по-горе престъпна дейност. Това уточнение е необходимо с оглед установеното, че със същото споразумение, проверяваният е бил признат за виновен и в това, че през периода от 30.09.2002 г. до 12.02.2003 г. в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с две други лица е използвал данни – номер на карта и персонален идентификационен номер  на титуляра от платежни инструменти, издадени в чужбина, чрез четиринадесет неистински банкови карти с посочени номера, без съгласието на титуляра , и от това са настъпили значителни имуществени вреди в размер на 4 500 лв. за множество граждани и банки от различни европейски страни, поради което и на осн. чл. 249, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, е бил осъден на „лишаване от свобода” за срок от осем месеца. На осн. чл.23, ал.1 НК за описаните престъпления Б.Й. е наложено най-тежкото  „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 4 години. Причинените с престъплението по чл.249, ал.1 вреди от 4 500 лв. са били възстановени.

Комисията е била уведомена на осн. чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД от Окръжна Прокуратура – Варна, че на 28.11.2007 г. Б.Й. е  бил привлечен по ДП № БВП20700573ГХД/2007 г. на ОДП – Варна като обвиняем за престъпление по чл. 249, ал.3 ГПК, за това, че на 27.11.2007 г. в гр.Варна, изготвил и използвал технически средства – самоделни устройства, представляващи захранващи и видеозаснимащи модули и дисплей, два броя черни кутии, съдържащи микроелектронни компоненти, карта с магнитна лента, два броя преносими компютри, два броя черни самоделни устройства с превключватели с формата на джоб на банкомат, един брой самоделна видеокамера укрита в опаковка в дезодорант, четири броя пластични клавиатури, един брой планка с укрито в нея самоделно електронно устройство, шестнадесет броя преносими електронни памети, един брой хард диск, за да придобие информация за съдържанието на платежен инструмент и в престъпление по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 от НК, за това, че на 27.11.2007 г. в гр.Варна, държал имущество – парична сума в размер на 13910 евро, 2 950 лева, за които е знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление – използване на данни от платежни инструменти без съгласието на титулярите с настъпили значителни имуществени вреди – престъпление по чл.249, ал.1 НК.

В хода на настоящото производство, комисията /лист 382 и сл. от делото/ е представила доказателства за внесен в съда обвенителен акт срещу проверявания Б. Йарданов по обвинения по чл. 249, ал.3 НК; по чл. 249, ал.4, пр.1 от НК; по чл.253, ал.4, ал.3 т.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК; по чл. 253, ал.4, вр. ал.2 от НК; чл.234, ал.1 пр.2 от НК.; 1/ За това, че от 27.06.2007г. до 27.11.2007 г. в гр.Варна, изготвил и използвал /описаните в обвинителния акт/ технически средства, за да придобие информация за съдържанието на платежни инструменти – престъпление по чл.249, ал.3 от НК; 2/ През периода 27.06.2007 г. до 27.11.2007 г. в гр.Варна съхранявал информация за съдържанието на платежни инструменти в /описаните в обв.акт/ преносими компютри и микро карта – престъпление по чл. 249, ал.4, пр.1 от НК; 3/ За периода от 30.10.2001 г. до 18.01.2008 г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, повече от два пъти, извършил финансови операции – закупуване на ценни книжа чрез ИП „Варчев Финанс” ЕООД, извършил сделки с недвижими имоти  в качеството си на купувач по сделките и сделки с движими вещи – леки автомобили /в обвинителния акт по тази точка фигурират всички имоти и вещи, предмет на настоящия иск на комисията по чл.28 от ЗОПДИППД/, за които знаел, че са придобити чрез тежки умишлени престъпления по чл. 249, ал.3 НК, чл. 249, ал.4, пр.1 от НК, чл. 243, арл.2, т.3 във вр. с ал. 1 във вр. чл.26, ал.1 НК, по чл. 244, ал.1 във вр. чл. 243, ал.2 т.3 вр. чл. 20 ,ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, по чл.249, ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 във вр. чл.2 ал.2 от НК – престъпление по чл. 253, ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК; 4/ На 27.11.2007 г. в гр.Варна държал имущество – парична сума в размер на 13 910 евро и 2 950 лв. , за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез тежки умишлени престъпления – чл. 249, ал.3 от НК, чл. 249, ал.4 от НК, чл. 243, ал.2 т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, по чл. 244, ал.1 във вр. чл. 243, ал.2 т.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК, по чл. 249 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 2 ал.2 от НК – престъпление по чл. 253, ал.4 вр. ал.2 от НК; 5/ На 27.11.2007 г. в гр.Варна, в гаража прилежащ към жилището му, находящи се в гр. Варна, местност„Св.Никола” № 458, държал на склад акцизни стоки без бандерол – 1470 кутии цигари „Давидов блу” и случаят не е маловажен – престъпление по чл. 234, ал.1 пр.2 НК.

Престъплението по чл. 249 от НК, предмет на одобреното споразумение по НОХД № 179/2005 г., не е било въведено от комисията като предмет на настоящото производство, а и то не попада в обхвата на закона, а престъпленията, които са предмет на обвинителния акт от 2009 г., са по висящо наказателно производство и също не са въведени от комисията като основание за отнемане на имуществото, претендирано в настоящото производство по чл. 28 от ЗОПДИППД. Освен това, по висящото наказателно производство, срещу проверявания е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 253, ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК в периода от 30.10.2001 г. до 18.01.2008 г. /това по т. 3 описано по-горе/ касаещо придобиването на цялото му имущество, вследствие на това престъпление. Именно, защото не са въведени като предмет на иска по чл. 28 от ЗОПДИППД, не може да бъде изследвана връзка между тези престъпления и придобитото имущество, предмет на отнемане в настоящото производство.

Оплакванията на въззивника във въззивната жалба, че окръжният съд, напълно в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика е извършил оценката на придобитото от ответника имущество по вписаните в придобивните актове стойности, са основателни и настоящата инстанция напълно ги споделя. Видно от твърденията в исковата молба, комисията е оспорила вписаните суми в договорите за продажба и покупка на имущество, като е изчислила същите с помощта на назначени в производството пред нея вещи лица. Имайки предвид, че тя е трето за сделките лице, при оценката на имуществото на ответника следва да намерят приложение пазарните стойности на вещите. Доколкото ответникът също от своя страна е оспорил посочените от комисията пазарни оценки на имуществото, оценката следва да бъде направена с помощта на назначени от съда вещи лица. По въпроса за оценката на имуществото е постановена и задължителна съдебна практика по гр.д. № 269/2009 г., 717/2009 г., 641/2009 г., всички по описа на III г.о. на ВКС. Според нея, стойността на имуществото за проверявания период по см. на чл.3, ал.1 вр. с § 1, т. 2 от ЗОПДИППД е обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето по чл.3, ал.1 от закона. Критерият по цитирания § се отнася до придобитото имущество през процесния период като цяло; стойността е сборна, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експретни заключения. Стойността на имуществото, като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му се съпоставя с друга обективна величина – тази на доходите на лицето от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната – арг. от чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД.

В настоящото производство са били изслушани заключения на вещи лица по СТЕ и САТЕ,  които са установили пазарните стойности на придобитото имущество /надвишаващо 60 000 лв. или 400 МРЗ/ и заключение по икономическа експретиза, съпоставило приходите и разходите на проверявания през периода в различни варианти. Последното заключение е било изготвено от вещото лице Елеонора Трифонова, депозирано по делото на 13.12.2011 г. и допълнено съответно на 08.02.2012 г. и 30.05.2012 г., към което са били приложени и множество приложения с подробни изчисления. При възприетия от настоящата инстанция подход при оценка на придобитото имущество, следва да бъде кредитиран варианта на заключението на вещото лице, съобразил пазарните стойности на имуществото, а това е този по допълнението от 08.02.2012 г. и отразен в приложения № 10 и № 10 А в заключението и установяващ при съпоставка между придобитото имущество и сторените разходи за процесния период, недостиг на средства като краен резултат съответно от – 362,36 МРЗ и – 680,81 МРЗ. Двата варианта, според вещото лице се различават в приравняването на разходите за издръжка на НСИ и доходите на ответника в МРЗ за месец и за година. Именно този вариант от заключението е бил поддържан и от ищеца, но предвид допусната от вещото лице техническа грешка в заключението /тази грешка е била посочена от вещото лице, при първото му изслушване в съдебно заседание на 15.12.2011 г., сумите са били записани в жалбата на комисията като – 1679,65 МРЗ и – 2010,07 МРЗ.

При първия вариант на заключението – в приложение № 10, установеният от вещото лице недостиг на средства не надвишава 400 МРЗ, поради което само на това основание имуществото не може да бъде отнето. Според втория вариант в приложение № 10А, обаче недостигът на средства като краен резултат за проверявания период е в размер над 400 МРЗ, поради което и следва да се прецени в конкретния случай дали за придобитото имущество проверяваният е разполагал със средства от законен източник като се анализират приходите и разходите му, съотнесени към определен период, предхождащ придобиването.

Следва да бъде отбелязано, че доказването на доходите не е ограничено само от официални писмени документи, в каквато насока са били оплакванията на въззивника във въззивната жалба, а може да се установява с всички допустими доказателствени средства в гражданския процес, доколкото ЗОПДИППД не изключва изрично никое от тях. Дали този доход е бил деклариран и дали са били платени данъци за него е без значение за настоящото производство, защото доходът може и да е бил деклариран и пак да има незаконен източник и обратно – да не е деклариран и източника му да не е незаконен. /В този смисъл е решения на ВКС, постановено по гр.д. №339/2010 г. III г.о./.

От събраните по делото доказателства се установява, че от 15.12.1981 г. до 15.05.1985 г., проверяваният е работил като настройчик на печатни платки в ЗИТ „Оргтехника” и „Оргтхника” АД гр.Силистра, като същият според показанията на свидетелите А. Р., С.К. и Р. Р., се отличавал с изключителни способности и умения в областта на техниката, като правел платки за роботи, участвал в секретни разработки на проекти и поради това получавал допълнителни възнаграждения, като месечният му доход надминавал значително /3-4 пъти/ възнаграждението на останалите служители.  След това – през месец септември 1985 г. и от 01.01.1986 г. до 31.01.1989 г. работил в отдел „паркови съоръжения”, и като ел.техник в „Културен отдих и украса” гр.Силистра. През 1991 г. се е регистрирал като едноличен търговец „Б. –Забава” и се е занимавал с търговска дейност и експлоатиране на единствените в града развлекателни електронни игри до около 1994 г. През 1992 г. е било регистрирано и търговското дружество „ТОПЕКО” ООД, което според събраните писмени доказателства е развивало дейност по монтаж на сателитни системи и кабелна телевизионна мрежа /комисията е възразявала единствено за неустановената печалба от тази дейност, предвид липсата на данни за декларирани приходи от нея /л.374 от делото/.  На 06.10.1995 г. ответникът е регистрирал ЕООД „Топееко”, което е развивало дейност,    свързана с кабелна телевизия и с търговия на цигари и алкохол /санитарно разрешение от 19.03.1995 г. и удостоверение на ТДУ Силистра изх.№ 777/22.03.1996 г., че за изтеклата финасова година дружеството е внесло данъчните си задължения/. Според показанията на свидетелите, в периода след 1989 г. Б.Й. е направил първата кабелна телевизия, стопанисвал  забавни елекронни игри, занимавал се с телефонни безжични централи, с ремонт на електронна техника, поддръжка на мобилни телефони и изработка и монтаж на охранителни системи, като тази дейност продължила до около 1997 г. След смъртта на родителите му в началото на м.януари и февруари 1995 г., Й. наследил голям апартамент от 119,62 кв.м. в гр.Силистра, ул. „Макаренко” 66 и гараж, които още същата година /на 05.09.1995 г. и на 05.07.1995 г./ продал. Наследил е също така и малък апартамент в гр.Силистра, бул. „Македония” №88, който не е предмет на иска за отнемане. От двамата си родители наследил и парични средства /удостоверение за влоговете на бащата /л.337 от делото/, изд. след смъртта му и данъчната декларация за декларираното наследство от майката/. Комисията е признала и твърдението на ответника, че е упражнявал трудова дейност в Израел и Р.Франция, като възраженията са били само досежно неустановения конкретен размер на дохода от тази дейност. От м.август 2004 г. до юли 2005 г. ответникът е бил самоосигуряващ се от „АВС” ООД, където е съдружник, а от август 2005 г. до ноември 2007 г. от „Мобил” ООД. През 2006/7 г. е получил хонорар за изработка на система за видеонаблюдение.

Видно е от заключението на вещото лице Т., приложение 10 А, че освен доходите на ответника по приложените справки от „Оргтхника” АД гр.Силистра и „Културен отдих и украса” гр.Силистра, не са били включени други такива от установената по-горе трудова дейност, както и не са били включени доходите от наследените парични средства, а доходът от продажбата на апартамента и гаража са били изчислени по посочената в документа сума при положение, че разходите за придобитото имущество е по пазарни цени. При данните за реализирана в продължение на години трудова дейност и за доходи от наследство и продажба на наследено имущество, се налага извода за наличие на законни източници на средства за закупуването на  автомобили през 1998 г., 2000 г., 2002 г., къщата в с. Полковник Ламбиново през 2001 г., построена върху държавно място, офис от 22,50 кв.м., гараж от 22,30 кв.м. и апартамент с площ от 88,05 кв.м. /с отложено доплащане, според договора, сключен с нотариален акт/ в сграда на етап груб строеж в гр.Варна, местността „Св.Никола” и ваканционния апартамент от 41,96 кв.м. в кк.”Сл.Бряг”, както и сумите за учредяването на регистрираните в този период дружества с участието на ответника, дяловете от които са предмет на иска.

Преди придобиването на 28.08.2006 г. на дворното място в гр.Варна ,ул. „Острава”, ответникът е получил по банков път от дружеството „АБС” ООД сумата от 110 000 лв., а преди придобиването на 08.05.2007 г. на имота в с.Баня, отчужден в кратък срок след това, е получил кредит от банка в размер на 150 000 лв. При положение, че комисията не е навела конкретни твърдения, че получената от ответника сума от 110 000 лв. има незаконен произход, нито такива за връзката й с твърдяната престъпна дейност без значение е, че Й. е бил съдружник в дружеството с минимален дял в него и такова плащане не му се дължало. Придобиването на акциите е станало също след получаването на тези значителни по размер суми, след сключени договори за управление на средства от финансова къща. Влоговете и разплащателните сметки са били разкривани през целия проверяван период а средствата, предмет на отнемане от тях, са в минимални  размери.

Предпоставките, при които в производството по този иск, съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД или да е налице условие по чл.3, ал.2 от ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с конкретната престъпна дейност. Именно, с оглед изложеното по-горе се налага извода за установен от ответника законен източник на средства за придобиване на конкретното имущество, предмет на иска за отнемане, поради което претенцията на комисията се явава неоснователна и подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено и следното: В настоящия казус, комисията изобщо не е изложила никакви твърдения за връзката между конкретното престъпление, за което е осъдено проверяваното лице с придобитото имущество, чието отнемане се претендира, като е настоявала, че такава не следва да се твърди и доказва, доколкото съществува презумпцията по чл.4 от специалния закон. Тези съображения не се споделят от настоящата инстанция, защото според задължителната съдебна практика /решения по гр.д. № 952/2009 г. ВКС IV г.о., гр.д. № 1116/2009 г. IV г.о./ е необходимо да съществува връзка между придобиването  на имуществото с конкретно установената престъпна дейност. Това е така, защото подлежащото на отнемане имущество се определя като облага от престъпна дейност и една от целите на този закон е да предотврати и да се ограничи възможността за извличането и. Придобиването на имущество от извършителя на престъпление по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност. Във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването, т.е. тя да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона.

В настоящия казус, престъпната дейност на ответника е тази, установена със споразумението от 05.10.2007 г. по НОХД № 179/2005 г. на Софийски окръжен съд, а именно, че през периода от 22.04.2002 г. до 12.02.2003 г. в гр.Силистра при условията на продължавано престъпление Б.Й. е изготвил тридесет и осем неистински кредитни и разплащателни карти с посочени номера, които не са ценни книжа – престъпление по чл. 243, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 НК и престъплението по чл.244, ал.1 във вр. с чл.243, ал.2, т.3 НК, че през периода от 22.04.2002 г. до 26.09.2002 г. в гр.Силистра, при условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с М. М. И. и Д. П. П., си  е служил с двадесет и четири неистински кредитни и разплащателни карти с посочени в споразумението номера, които не са ценни книги, като знаел, че те са подправени. Комисията е следвало да изложи конкретни твърдения, за да се направи предположението,  на база на логически изведени съждания, че именно от тази престъпна дейност ответникът е придобил претендираното за отнемане имущество, а не от друга престъпна дейност, включително и тази по чл. 249 от НК, предмет на одобреното споразумение по НОХД № 179/2005 г. или от тази, предмет на висящото наказателно производство, по което както бе посочено по-горе е налице обвинение за престъпление по чл. 253, ал.4 вр. ал.3 т.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК в периода от 30.10.2001 г. до 18.01.2008 г. имащо отношение към придобиването на цялото имущество на ответника или от каквато и да е друга престъпна дейност. Щом по делото не са налице данни за наличието на предполагаемата връзка, имуществото на ответника не може да бъде отнето в полза на държавата. Съдът в производството по чл. 28 от ЗОПДИППД не може да отнема имущество, придобито от друга незаконна дейност, включително и такова с неустановен произход, като това се отнася и до данъчни и други финансови нарушения, свързани с декларираните доходи и имуществото на извършителя на престъплението, доколкото самите те не са престъпната дейност, за която при наличните условия на чл.3 ЗОПДИППД е започнало производството от комисията, като аргумент в тази насока е възможността на комисията по чл. 31 от закона, да сезира данъчните органи и да се използват доказателствата в данъчното производство, когато се отхвърли искането по чл. 28 от закона.

По изложените по – горе съображения, искането на комисията по чл. 28 от ЗОПДИППД се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до идентичен резултат по делото, макар и по различни съображения, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено с мотивите, изложени в настоящото решение.

С оглед изхода от спора и липсата на доказателства за сторени разноски от въззиваемия за настоящата инстанция, такива не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1608/21.08.2012 г., постановено по гр.д. № 1284/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчванетото му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: