Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

4

 

гр.Варна,  07.01.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на девети декември, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар Ю.К.,

Прокурор Стефка Якимова,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 568/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от особените представители на Ш.К.И. и на А.Р.И. срещу решение № 258/21.07.2015 г. по гр.д.№ 505/2014 г. на Окръжен съд – Добрич. Всеки от въззивниците обжалва решението в частите му, с които са уважени спрямо него исковете, предявени от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество - в общ размер на 191402.55 лева и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявените искове.

В подадени писмени отговори и в съдебно заседание КОНПИ оспорва въззивните жалби и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Прокуратурата на РБ оспорва жалбите.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу Ш.К.И. и А.Р.И. за отнемане на движимо и недвижими имущество и парични суми на обща стойност 191402.55лева, поради придобиването им от престъпна дейност, по чл.3 ал.1 т.25 от ЗОПДИППД/отм./.

Ищцовата страна твърди, че ответникът Ш.К.И. е осъден за престъпление, попадащо в приложното поле на чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и в периода м. юни 1993 г. – м. май 2014 г. е придобил имущество с неустановен законен източник на средства - при предполагаема връзка с престъплението и по време на брака му с А.И., на стойност 191402,55 лева.

Оспорвайки исковете, особените представители на ответниците навеждат доводи за недопустимост, евентуално - неоснователност на искането. Твърди се липса на причинно-следствена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество; липса на придобито имуществото като облага или като трансформация на средства, придобити от установената пристъпна дейност; разминаване във времето на придобиване на имуществото, престъпната дейност и периода на проверката; липса на законова възможност за отнемане на права, които реално не са в патримониума на ответниците. Иска се прекратяване на производството като недопустимо, евентуално отхвърляне на мотивираното искане в цялост, евентуално отхвърляне по отношение на А.И..

За допустимостта на мотивираното искане е достатъчно наличие на материално-правните предпоставки за отнемане на имуществото, предвидени в чл.3 от ЗОПДИППД/отм./. Евентуално допуснатите нарушения в производството пред комисията не рефлектират нито върху качеството й на процесуален субституент, нито водят до недопустимост на мотивираното искане, която да налага прекратяване на производството /решение №106 от 14.05.2013г. на ВКС гр.д.№1074/2012г. III г.о./. В този смисъл, възражението на ответниците за недопустимост на производството поради допуснати процесуални нарушения в производството пред комисията е неоснователно.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че с определение № 14/30.06.2006г. по НОХД № 320/2006 г. по описа на Добрички окръжен съд е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство, по силата на което Ш.К.И. се признава за виновен в това, че в периода 24.02.2006 г. – 28.02.2006 г. в гр. Добрич, без надлежно разрешително, придобил и държал високорискови наркотични вещества – общо 461.78 грама „марихуана”, на обща стойност 2 770,68 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, което попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 25 от ЗОПДИППД /отм./.

Налице са данни за предишно осъждане на И. за престъпление по чл.308, ал.1 от НК - с присъда № 103/15.04.2003 г. на Районен съд - гр. Русе по НОХД № 1670/2002 г. е признат за виновен за това, че през м. февруари 2001 г. в гр. Варна подпомогнал неизвестно лице да състави неистински официални документи; за това, че на 05.02.2002 г. в гр. Русе, влязъл през ГКПП „Дунав мост” – гр. Русе, без разрешение на надлежните органи на властта, престъпление по чл. 279, ал. 1 НК. За осъждането за престъпление по чл.314 от НК, извършено на 06.02.2001 г., за което се съдържат данни в бюлетина, същият е реабилитиран.

Безспорен е фактът, че Ш.К.И. и А.Р.И. са сключили граждански брак на 04.10.2002 г., прекратен с влязло в сила на 22.03.2011 г. решение №16/17.02.2011 г. по бр.д.№394/2010 г. на БРС. Брачната връзка между двамата, съществувала в проверявания период легитимира А.Р. като ответник в производството за отнемане, въпреки липсата по отношение на нея на наказателноправната предпоставка на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./.

През проверявания период съпрузите са придобили в режим на бездялова съпружеска общност, трансформирана с прекратяването на брака им с развод в обикновена съсобственост, недвижими имоти, автомобили и парични средства, а И. е станал едноличен собственик на капитала на регистрираното през 2008г ЕООД”Макс баущеле”.

С нотариален акт № 4, том VIII, рег. № 11687, дело № 704 от 10.09.2008 г. на нотариус № 158 на НК-Веселин Томов - РС гр.Добрич, Ш.И., чрез пълномощник А.И., закупил недвижим имот - апартамент № 1, находящ се в гр. Добрич, ж. к. „Балик”, блок № 40, вход „В“, етаж 1, със застроена площ от 88.51 кв.м. за сумата от 11000лв., която сума съгласно отразеното в нотариалния акт е заплатена с кредит, отпуснат от ОББ с учредена договорна ипотека за обезпечаването му - в размер на 44000 лева, със срок за погасяване 10.08.2008 г. В периода 2008 г.-2013 г. са направени вноски по кредита в размер на 21896 лв.

Заключението на допуснатата съдебно –техническа експертиза установява пазарна стойност на апартамента към датата на придобиване 52000 лева /236.36МРЗ/. В полза на банката-кредитор по ч.гр.д.№ 5704/2010 г.на ДРС е издаден изпълнителен лист за сумата от 43832.12 лв. - неизплатена главница по договора за кредит и изпълнението е насочено върху ипотекирания апартамент.

С договор от 19.11.2002г., вписан под №178, т.XXV, вх.рег.№10051 от 09.12.2002г., сключен между Община гр.Добрич и Ш.И., последният е придобил по време на брака си с А.И. право на строеж на строително петно в общински имот - УПИ VIII, кв.19 в ж.к.”Балик-Йовково по плана на гр.Добрич за сумата от 7 140лева./71.40 МРЗ според заключението на съдебно-счетоводната експертиза/. Видно от решение по гр.д.№ 600/2006 г. на ДРС правото на строеж е било предмет на предварителен договор, сключен с Х.Ж.Х. на 21.12.2005 г. за сумата от 4500 лева, от която при сключване на договора е платена сумата от 1000 лева, равняваща се на 6.67МРЗ според заключението на съдебно-счетоводната експертиза. По гр.д.№ 4089/2007 г.на ДРС Х.Ж.Х. се е снабдил с изпълнителен лист за сумата от 2000 лева /8.90 МРЗ/, събрани по изп.д.№20097370400064 но ЧСИ №737 Л.Тасева.

Правото на строеж, придобито с договора от 19.11.2002 г. е реализирано от ответниците с построяването през 2006г. на сграда за търговия със застроена площ от 161 кв.м. Заключението на съдебно-техническата експертиза установява разходи за изграждането на сградата в размер на 90370лева /564.81 МРЗ/.

С нотариален акт № 180, том III, рег. № 3769, дело № 383 от 27.05.2010 г. на нотариус № 330 - Радослав Георгиев - гр. Добрич, двамата съпрузи са продали на И.П.И. изградената сграда, находяща се в гр.Добрич ж.к.”Балик-Йовково”, ул.Каменица, ведно с отстъпено право на строеж върху за сумата от 20 000лева. Към датата на продажбата пазарната стойност на имота, изчислена от вещото лице възлиза на сумата от 115 660лева.

През проверявания период ответниците са придобивали два леки автомобила: на 21.06.2007 г. на името на А.И. е придобит лек автомобил м.„Ауди”, модел 100, рег.№ТХ 9018 НХ за сумата от 600лева/3.33МРЗ/, с прекратена регистрация на 20.09.2010 г.; на 18.10.2007г. на името на А.И. - автомобил м.„Рено“, модел „Туинго”, рег. № ТХ 2251 ТХ за сумата от 800 евро /1564,66 лева -8.69МРЗ/ с пазарна стойност към настоящия момент 1000лева.

Разходите за пътувания, съдържащи се в справка на ОД на МВР гр.Добрич, вх.№ 04-846/01.04.2014 г. - съобразно съдебно-счетоводната експертиза, изчислени по правилата на Наредбата за служебните командировки в чужбина, възлизат на сумата от 103659.08 лева /774.87 МРЗ/.

Предвид липсата на представени от ответниците доказателства за действителния им стандарт на живот за периода 2001-2014г. са използвани официалните статистически данни на НСИ при съобразяване на промяната през годините на МРЗ и броя на членовете на семейство. Тези разходи, изчислени от съдебно-счетоводната експертиза за периода възлизат на сумата от 135954.50 лева /697.30МРЗ/.

По делото са приложени справки-извлечения, установяващи, че през проверявания период на името на ответниците са разкрити множество разплащателни сметки и влогове, подробно описани в обжалваното решение., като липсват доказателства за източника на внесените средства, освен средствата от социално подпомагане.

В периода 2008 г.-2009 г. А.И. е получавала социални помощи от Агенция ”Социално подпомагане” - Добрич: 2008г.-100лева /0.45МРЗ/ и 2009 г.- 245 лева/1.02 МРЗ/. Ответницата е реализирала доход от трудово възнаграждение в периода 27.06.2006 г.- 11.08.2006 г. в общ размер от 260.04 лева /1.64 МРЗ/.

Няма данни за реализирани доходи от трудова дейност, за подадени ГДД и за декларирани доходи от търговска дейност от Ш.И.. За целия период на проверката той е реализил общо приходи от 45000 лева - банков кредит 44000лева и договор за делба 1000лева /209.09 МРЗ/.

Разходите за придобиване на движимо и недвижимо имущество, за издръжка на семейство, за учредяване на търговско дружество, за извършване на СМР, за задгранични пътувания, за погасяване на банков кредит и на съдебно установено задължение на стойност от 153811.66лева /893.49 МРЗ/ и съпоставката им с установените законни приходи на двамата ответници от общо 45605.04лева /212.11 МРЗ/, очевидно не разкрива наличието на икономическа способност за придобиването на имущество на значителна стойностпо смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Критерият на пар.1, т.2 от ЗОПДИППД/отм./ се отнася за придобито имущество за целия проверяван период, а не до всяка отделна имуществена единица. Нещо повече, установените законни приходи сочат на невъзможност дори за издръжка на семейството на И. /приходи - 212.11 МРЗ, разходи за издръжка на семейство- 697.30 МРЗ/.

При липсата на установени законни източници на средства, при данни за множество задгранични пътувания, при отчитане на факта, че престъпната дейност на ответника И. е от естество да генерира доходи, при отчитане и на факта, че имуществото е придобито основно в периода след извършване на престъплението по 354а, ал. 1 от НК, и като цяло в периода на цялостната престъпна дейност, включително предходно осъждане за престъпление по чл.308 от НК, извършено през 2001г., с което ищецът обосновава периода на извършената и исканата проверка, се налага извод, че имуществото е придобито в резултат на престъпната дейност на И..

При така установеното се налага извод наличие на предпоставките по чл. 3, вр с чл.4 ал.1 и ал.2, чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД /отм./. Искането за отнемане на незаконно придобито имущество следва да бъде уважено, като се постанови отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 191 402,55 лева. Предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло, а обжалваното решение – потвърдено.

С оглед изхода на спора Ш.И. следва да заплати държавна такса в размер на 1991.99 лева, а А.И. - държавна такса в размер на 1836.05 лева. Двамата ответници следва да заплатят юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 6272.00 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

         

                             Р       Е       Ш      И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/21.07.2015 г. по гр.д.№ 505/2014 г. на Окръжен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Ш.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Апелативен съд - Варна държавна такса в размер на 1991.99 лева.

ОСЪЖДА А.Р.И. с ЕГН ********** *** А, да заплати по сметка на Апелативен съд - Варна държавна такса в размер на 1836.05 лева.

ОСЪЖДА Ш.К.И. с ЕГН ********** *** и А.Р.И. с ЕГН ********** *** А, да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с ЕИК 131463734, съдебно-деловодни разноски в размер на 6272 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.