Р Е Ш Е Н И Е

201

гр.Варна, 12 .12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:   ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№568/16г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз -зивна жалба от А.Г.Г. против решение №868/27.06.2016г., постановено по гр.д.№2822/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които А.Г.Г. е осъдена да заплати на А.И.Я. сумата 60 834, 07 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие погасяване на солидарния дълг по договор № HL10289 за кредит, на осн. чл. 127 ЗЗД, както и е осъдена да му заплати сумата 6 954, 54 лв. разноски по делото, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е частично недопустимо - в частта, с която съдът се е произнесъл по увеличената част от исковата претенция предвид недопустимо допускане на увеличение на иска, а в останалата част неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Въззиваемият А.И.Я. поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част да бъде потвърдено.  

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът А.И.Я. излага, че той и ответницата А.Г.Г. са солидарни длъжници по сключен на 09.08. 2006г. от тях с „Българска пощенска банка”АД/сега с наименование „Юробанк Бъл -гария”АД/ договор № HL10289 с предмет паричен кредит в размер на 84 330лв., предоставен им от банката за закупуване на недвижим имот.С получената сума страните закупили при равни квоти недвижим имот - апартамент №12, находящ се в гр.Варна, ул.”Григорий Цамблак”№1, ет.5, върху който учредили договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката по договора за кредит.През м.09.2006г. ищецът започнал изплащането на кредита по договор № HL10289/09.08.2006г.Изплатил окончателно целия кредит на 08.01.2015г., когато и е подал молба пред „Юробанк България”АД за изготвяне на съгласие за заличаване на ипотеката/ипотеката е заличена на 12.01.2015г./.През периода от м.09.2006г. до 12.01.2015г. единствено ищецът е обслужвал кредита по цитирания договор/внасял дължимите вноски/. Ответницата не го е обслужвала, не е внасяла дължимите ипотечни вноски.Опитите на ищеца да се свърже с нея били неуспешни.През 2011г. установил, че същата пребивава постоянно в чужбина, като и понастоящем няма връзка с нея.По силата на договора същата е солидарен длъжник, наред с него, и като такава е следвало да заплати сума в размер на ½ от предоставения кредит по договор № HL10289, а именно сумата от 42 165лв., което същата не е сторила.Тъй като ищецът е изплатил сам кредита, претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 42 165лв., представляваща ½ от усвоения кредит по договор № HL10289/09.08. 2006г. 

Ответницата А.Г.Г. в депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Не оспорва обстоятелството, че с ищеца са солидарни длъжници по договор № HL10289/09.08.2006г. с усвоена изцяло по него сума в размер на 84 330лв., изплатена по сметка на А. Я., както и, че кредитът е използван за закупуване на жилище в съсобственост между страните.Твърди, че същите са живеели на съпружески начала до месец юни 2009г., вкл., като от м.09.2006г. до фактическата им раздяла вноски по неговото погашение е правила единствено ответницата.Общо погасената от нея сума в този период възлиза на 28 507лв./от която разполага с вносни бележки за сумата от 10 078, 30лв./.Оспорва твърденията на ищеца, че всички представени вносни бележки към исковата молба установяват внесени от него суми за погасяване на кредита, т.к. част от тях касаят различни банкови операции - захранване на сметка, захранване на кредитна карта, обмяна на валута, теглене на суми в брой, а друга част удостоверяват внесени суми от трети лица, а не от ищеца.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част, за които съдът следи служебно.

Постановеното от ВОС решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, нито от такива, водещи до недопустимост.

С молба, депозирана преди второто насрочено открито съдебно заседание, ищецът е поискал пред първоинстанционния съд да бъде допуснато на осн.чл.214 от ГПК изменение в размера на предявения иск от 42 165лв. на 66 104лв., като е посочил, че сумата от 66 104лв., представлява ½ от върнатия кредит в размер на 133 814лв./включваща главница, лихви и такси за управление/.С протоколно опре -деление от 18.03.2016г. е допуснато исканото изменение.

В обстоятелствената част на цитираната искова молба ищецът е изложил, че е обслужвал еднолично кредита като е изплатил сам всички задължения по договор № HL10289/09.08.2006г., заплащайки дължимите месечни погасителни вноски.Последните от своя страна включват главница, лихви и съответните проценти от суми -те по годишните такси за обслужване на кредита и сключените застраховки.Посочил е, че ответницата не е заплащала ипотечни вноски, предвид което като солида -рен длъжник му дължи ½ от сумата на усвоения кредит в размер на 84 330лв. и е претендирал сумата от 42 165лв.Обстоятелствената част на исковата молба съ -държа противоречиви твърдения.От една страна се твърди, че ответницата не е заплащала вноските по кредита и дължи половината като солидарен длъжник, а от друга се сочи сумата от 42 165лв. като половината от предоставения кредит.Като солидарен длъжник, твърдящ, че е изплатил цялото задължение към кредитора, ищецът претендира от ответницата разликата над неговата част, т.е. над ½ доколкото длъжниците са двама и не се твърди, че следва друго от отношенията им. Може да се претендира ½ от твърдяното, че е изпълнено задължение, а не ½ от предоставения кредит, защото кредитът може да е усвоен, но да не е върнат.Тази нередовност на исковата молба по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК не е била отстранена при образуване на делото, но с молбата на ищеца, с която е поискано изменение в размера на иска, е уточнено, че сумата включва главница, лихви и так- си, т.е. изплащаните от ищеца погасителни вноски.Отстранението нередовносите на исковата молба, извършено преди второто по делото о.с.з., не е недопустимо, още повече, че за същото съдът следи служебно в хода на цялото производство. Поправеното действие от своя страна се счита за редовно от момента на извършването му-чл.101, ал.2 от ГПК.Предвид горното и съдът приема, че с допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК след отстраняване нередовностите на исковата молба е бил увеличен само неговият размер, а не и едновременно осно- ванието, т.к. ищецът не е въвеждал нови факти, различни от така посочените в исковата молба, от които съответно да твърди, че произтича спорното материално право, така щото да е налице едновременно изменение на основанието и петитума на иска.С оглед изложеното и съдът приема за неоснователни възраженията на въззивницата за недопустимост на постановеното решение в частта му, с която съ -дът се е произнесъл по увеличения размер на иска.

По правилността на обжалваното решение

Предявен е иск с пр. осн. чл.127 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и се установява от представения договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL10289, сключен на 09.08.2006г. с „Българска пощенска банка”АД/сега с наименование „Юробанк България”АД/, че същите са солидарни длъжници, поели задължението да върнат в срок от 180 месеца предос - тавения им от банката кредит в размер на 84 330лв., ведно с всички дължими по него лихви, такси и комисионни в размерите, посочени в договора.Предвидено е, че кредитът ще се погасява с месечни анюитетни вноски.С усвоения кредит страните са закупили с договор, обективиран в н.а.№134/17.08.2006г., при равни квоти недви- жим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Григорий Цамблак”№1, ет.5, ап.12, върху който са учредили договорна ипотека за обезпечаване вземането на банката по цитирания договор с н.а.№135/17.08.2006г.Също не е спорно, че задълженията по договора за кредит за изцяло изпълнени, като въз основа на подаденото от банката заявление ипотеката е заличена на 12.01.2015г.

От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд ССЕ от 16.05. 2016г. на в.л. Б.Ташева, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в изпълнение на договора за кредит е била изплатена с месечните вноски сумата от 132 195, 16лв., включваща главница-83 866, 45лв., договорни лихви-48 312, 69лв. и лихва за просрочие-16, 02лв.Отдел - но от тази сума са били изплатени 494, 95лв.-годишни такси за управление на кре -дита, имуществена застраховка-1512, 36лв., такси за предсрочно погасяване -504лв., такси за просрочен кредит-78лв., други такси-1 439, 95лв.Общо изплатената сума възлиза на 136 224, 42лв.След изследване на всички движения по разплащателна сметка с IBAN ***.Я. и отделно само тези от тях, с които се е извършвало погасяване на кредита, в.л. е установило, че въззиваемият е внасял в брой и превеждал от негова сметка в друга банка суми за погасяване на кредита лично в размер на 99 933, 82лв., като са направени общо 92 постъпления в периода 21.03.2007г.-08.01.2015г.От посочената сума следва да бъде приспаднати сумите, които въззиваемият е теглил на каса и е привеждал като вътрешнобанкови преводи за погасяване на негово задължение по кредитна карта, като след тези приспадания изплатената лично сума за погасяване на кредита възлиза на 98 811, 63лв.Установява се и, че трети лица/извън страните/, общо 8 бр. са внасяли суми по същата сметка, с които суми е било извършвано погасяване на дължимите месечни вноски/приложение №21 от ССЕ/.Трима от тях са изслушани като свидетели пред първоинстанционния съд.Съгласно показанията на св.С. Б. /внесла съгласно ССЕ общо сумата от 11 490лв. в периода 15.10. 2009г.-06.10.2014г./, св.Й. Я. /внесла 3 620лв. в периода 04.07.2012г.-30.10.2014г./ и св.С.И./внесъл на 21.11.2007г. 2 350лв./ тъй като работата на А.Я. е свързана с пътуване по кораби, свидетелите, докато го няма- ло, внасяли по неговата сметка суми за обслужване на кредита му.Свидетелите С.Братоева и св.С.И. връщали дължими му от тях суми по договори за заем, а св.Й.Я./дъщеря на А.Я., чиито показания се ценят при условията на чл.172 от ГПК и доколкото същите съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал/ теглела суми от сметката на баща си в Експресбанк и ги внасяла по сметката му в Пощенска банка за погасяване на кредита.Непротиворечиво от техните показания се установява, че същите са внасяли суми само за А.Я., без да са имали поръчка от А.Г. и без сумите да са им били предварително давани от същата или да са имали сключен договор за заем с нея.Съдът приема, че така установените суми следва да се приемат за част от сумите, изплатени от А. Я., доколкото съставляват дължими му се такива или по сключени договори за заем като заемодател или са суми, теглени от негова друга сметка чрез пъл - номощник и използвани за погасяване на кредита.Неоснователни са възраженията на въззивницата, че сумите, внесени от С.Б. и С.И. не следва да бъдат вземани предвид, т.к. те били внасяни от тези лица, но не за погасяване на кредита. Видно от ССЕ е, че именно с постъпленията по цитираната разплащателна сметка на тези суми банката е удовлетворявала вземането си и след като сумите са внесени за А.Я. и са послужили за погасяване на кредита, същите следва да бъдат включени в общия размер на погашенията, извършени от въззиваемия.Не са навеждани твърдения от въззивницата, съответно и установявани, че сумите, внесени от С.Б. и С.И. са по сключени от нея договори за заем или, че сумите са им били давани от нея предварително.Общо размерът на изплатените лично от А. Я. и от посочените трети лица суми възлизат на 116 271, 64лв.

Съгласно ССЕ А.Г. е внесла по сметката общо 16 181, 45лв. с 25 постъпления в периода 21.08.2006г.-23.03.2009г.След приспадане на изтеглените от нея суми на каса от същата сметка съответно на 10.12.2007г. и 27.12.2007г. в общ размер от 950лв. за погасяване на кредита е изразходвана сумата от 15 231, 45лв. Част от тази сума включва суми, които въззивницата като пълномощник е теглила от банковата сметка на въззиваемия в евро в „SG Експресбанк”АД и е внасяла по сметка, обслужваща кредита.Сумите се установяват от издадената от „SG Експрес -банк”АД  на 12.10.2015г. „история на сметка за периода 26.10.2007г.-01.04.2009г.” и копия от платежни нареждания/л.157-л.163 от първоинстанционното дело/ и са както следва: 1/ на 14.02.2008г. - изтеглени 102, 46 евро, закупени 200лв. и внесени на 14.02.2008г. 200лв.; 2/ на 20.03.2008г. - изтеглени 409, 84 евро, закупени 800лв. и внесени на 20.03.2008г. 800лв.; 3/ на 18.04.2008г. - изтеглени 435, 45 евро, закупени 850лв. и внесени на 18.04.2008г. 800лв.; 4/ на 20.05.2008г. - изтеглени 435, 45 евро, закупени 850лв. и внесени на 20.05.2008г. 803лв.; 5/ на 21.01.2009г. - изтеглени 760 евро/не представен документ за закупуване на лева/, внесени на 21.01.2009г. част от тях - 926, 49лв.; 6/ на 23.02.2009г. - изтеглени 835 евро, закупени 1 629, 92 лв., внесени на 23.02.2009г. 936лв. и внесени на 23.03.2009г. 931лв.Общо внесените суми възлизат на 5 396, 49лв.Тъй като се установява, че сумите са изтеглени от личната сметка на въззиваемия и непосредствено след това/с изключение на последната сума, внесена месец по-късно/ са внесени за погасяване на общия кредит, съдът приема, че същите следва да се приемат за част от сумите, погасени с лични средства на въззиваемия.Неоснователни са възраженията на въззивницата, че платежните нареждания/банкови референции/ не следва да бъдат ценени, т.к. са представени извън преклузивните срокове за това.Сумите, изтеглени от А.Г. от сметката на А.Я. в евро в „SG Експресбанк”АД се установяват от цитираната и представена от него в първото по делото открито съдебно заседение „история на сметка”.Същата е представена по повод въведените в отговора на исковата молба възражения за изплатени от А.Г. суми за погасяване на кредита и представените с него вносни бележки, вкл. за горепосочените суми. Вносните бележки като документи не са оспорени, доколкото въззиваемият не е оспорвал обстоятелството, че сумите са били внесени по сметката от въззивницата.След даване възможност на въззивницата в това заседание за изразяване на становище по документа в двуседмичен срок след това и представянето на такова /л.133/ е поискано от въззиваемия даване възможност за представяне на банковите референции, детайлизиращи точно лицето, теглило сумите от сметка в „SG Екс -пресбанк”АД на посочените дати чрез пълномощно и съответно му е дадена от съда възможност за това.Цитираните доказателства не са събрани в нарушение разпоредбата на чл.146, ал.3, изр.2 от ГПК и следва да бъдат ценени.

Общо установените в производството, че са погасени със средства на въззива - емия суми в изпълнение на договор № HL10289/09.08.2006г. възлизат на 121 668, 13лв., от които половината или сумата от 60 834, 07лв. следва да понесе въззивницата като солидарен длъжник на осн. чл.127 от ЗЗД.Предявеният иск е основателен до размера от 60 834, 07 лв. и следва да бъде уважен за посочената част.

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан -ционния съд решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №868/27.06.2016г., постановено по гр.д.№2822/15г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които А.Г.Г. е осъдена да заплати на А.И.Я. сумата 60 834, 07лв., представляваща обез -щетение за неоснователно обогатяване вследствие погасяване на солидарния дълг по договор № HL10289 за кредит, на осн. чл.127 ЗЗД, както и е осъдена да му заплати сумата 6 954, 54лв. разноски по делото, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

 Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: