Р Е Ш Е Н И Е

№ …25/13.03.2019 г.

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Юлия Калчева

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 569 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Я.И.Б., чрез процесуален представител адв. Е.И. от САК против решението на ОС – Варна, постановено на 23.07.2018г. по гр.д. № 184/2018г. в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника против Прокуратурата на Република България искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила на 23.01.2013г. оправдателна присъда, постановена по НОХД № 1087/2008г. на ВОС, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за водените наказателни дела във всички инстанции, за горницата над присъдената с първоинстанционното решение сума от 1 000 лева до предявения размер от 41 500 лева, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и в частта по отхвърлената претенция за заплащане на обезщетение за забава върху тези възнаграждения за периода 23.01.2015г. -  22.01.2018г. за горницата над присъдената сума от 304.64 лева до предявения размер от 12 657.88 лева, на основание чл.86 ЗЗД.

            В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, постановено в противоречие с установеното от доказателствата. Сочи се, че след като е приел, че във всички инстанции по водените наказателни дела въззивникът е бил представляван от адвокат, то необоснован се явява извода на съда, че приетите като доказателства анекси към договор за правна помощ нямат достоверна дата. Твърди се още, че съдът не е обсъдил и взел предвид договор за процесуално представителство и защита с № 0377926, удостоверяващ плащане на сумата от 10 000 лева и за който е приел, че е представен по КНД № 1853/2012г. на ВКС.

            Иска се от съда да отмени така обжалваното решение и постанови друго, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени.

            В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

            В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Прокуратура на Република България. В с.з., чрез процесуален представител се изразява становище за неоснователност на жалбата.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.   

    Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.

            Изложените в исковата молба фактически твърдения, относими към предмета на спора /предвид частично прекратяване по исковите претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно определение първоинстанционния съд от 13.06.2018г./ са, че с Постановление от 19.11.2004г. по сл.д. №1166/2004г. въззивникът Я.Б. е бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и т.9 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. По така повдигнатите му обвинения е внесен обвинителен акт, по който е било образувано НОХД № 726/2006г. по описа на ОС - Варна. Производството се е развило в поредица от дела, образувани по реда на инстанционния контрол и неколкократна отмяна и връщане на делото от АпС - Варна и ВКС. С присъда, постановена по НОХД № 1087/2008г. на ОС - Варна въззивникът е бил оправдан и по двете му повдигнати обвинения. С оглед последвалите обжалвания същата е влязла в сила на 23.01.2013г., с постановяването на решение на ВКС по КНД № 1853/2012г. Твърди се, че във всички инстанции е бил защитаван от Адвокатско дружество "И. и Недялков", за което е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 41 500 лева, подробно посочени в уточнителна молба от 03.04.2018г. и които се сочи, че съставляват претърпени от него имуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнатите му обвинения от ответната страна. С оглед на това е сезирал и съда с искане да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за така претърпените имуществени вреди в размер на тази сума, ведно със законната лихва върху нея в размер на 12 657.88 лева за периода от 23.01.2015г. до датата на подаване на исковата молба - 22.01.2018г. /съгласно допуснато по реда на чл.241 ГПК изменение/.

            Наведените в срока по чл.131 ГПК възражения срещу тези искови претенции от ответната страна са, че същите са погасени по давност, както и че не е налице твърдяната имуществена вреда. Във връзка с последното се оспорват представените с исковата молба анекси към договор за правна помощ с доводи, че същите не са в кориците на наказателните дела, както и че в материалите по следственото дело, респ. двете първоинстанционни производства липсва договор за правна помощ, отговарящ на изискванията на закона за адвокатурата и утвърдения от САК вид и форма. Оспорва се достоверността на датата и извършването на реално плащане на посочените в анексите суми. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения поради това, че въззивникът е бил представляван и от друг адвокат.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените в жалбата оплаквания и въз основа на събраните по делото доказателства, и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, респ. наведени в жалбата оплаквания относно установената въз основа на ангажираните доказателства фактическа обстановка, а именно, че срещу въззивника са били повдигнати обвинения за извършването на престъпления по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 и т.9 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. По същите е било образувано НОХД № 726/2006г. по описа на ОС - Варна, като с протоколно определение от 18.09.2006г. съдът е върнал делото на ВОП поради допуснати съществени процесуални нарушения. След повторното внасяне на обвинителния акт е образувано НОХД № 1918/2006г., по което след проведени множество съдебни заседания /подробно посочени в протокол от с.з. от 05.07.2018г. по настоящия спор/, с присъда от 20.09.2007г. въззивникът е оправдан по обвинението по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК, а за обвинението по чл.354а ал.3 т.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.2 ал.2 от НК са му наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от четири години, което на основание чл.47 ал.1 б.”б” от ЗИН да изтърпи при първоначален строг режим, и глоба в размер на 8000лв. С решение № 108/18.06.2008г. по  ВНОХД № 454/2007г. на ВАпС присъдата е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. Образувано е НОХД № 1087/2008г. по описа на ВОС, като с присъда № 5/15.01.2009г. въззивникът е признат за невинен и по двете му повдигнати обвинения. По протест на Прокуратурата, с решение № 111/01.07.2009г., постановено по ВНОХД № 90/2009г. на ВАпС оправдателната присъда е потвърдена. Отново по протест на обвинението с решение № 515/16.12.2009г. по КНД № 539/2009г. на ВКС, III н.о., въззивното решение е отменено в частта му, с която е потвърдена първоинстанционната присъда по делото само относно престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 и т.9 от НК вр.чл.18 ал.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част. В частта относно оправдателната присъда по другото престъпление съдебният акт е потвърден. С оглед на това предмет на последващите съдебни производства е само предявеното обвинение по чл.116 НК, като делото е било възложено по реда на чл.43 т.3 от НПК за разглеждане от Бургаския апелативен съд /БАпС/. С решение № 27/02.05.2011г. по ВНОХД № 163/2010г.  по описа на БАпС отново е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 1087/2008г. на ВОС.По по протест на прокурора е образувано КНД № 1961/2011г. на ВКС, III н.о. и с решение № 518/19.01.2012г. касационната инстанция е отменила решението по ВНОХД № 163/2010г. на БАпС и върнала делото за ново разглеждане, образувано като ВНОХД № 26/2012г. по описа на БАпС. С решение № 41/17.07.2012г. оправдателната присъда отново е потвърдена. Подаденият от Прокуратурата касационен протест е оставен без уважение с постановено по КНД № 1853/2013г. на ВКС, II н.о. решение № 540/23.01.2013г.

С решението от 23.01.2013г. въззивникът е бил окончателно оправдан, поради което и е налице първата от изискуемите се предпоставки по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез Прокуратурата на РБ, за обезвреда на претърпените от въззивника вреди в резултат на неоснователно повдигнатите му обвинения.

В наказателния процес не е регламентирана отговорността за разноските по защитата, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, поради което същата се урежда от общите правила на гражданската отговорност. В тази връзка съдебната практика е константна, че тези разноски съставляват имуществена вреда в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, която подлежи на обезщетение именно по реда на чл.2 ал.1 ЗОДОВ.

Следователно, за основателността на настоящата искова претенция е необходимо да бъде доказано не само осъщественото процесуално представителство в наказателния процес, но и реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Наред с това, с оглед направеното възражение за прекомерност, за да се приеме, че претендираната вреда е в причинна връзка с незаконното обвинение, на доказване подлежи и обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение е адекватно на тежестта на обвинението и осъществената процесуална защита /ТР № 1/2017г. на ОСГК на ВКС/.

В тази връзка безспорно е установено по делото, че във всички гореописани съдебни производства Я.Б. е бил представляван от Адвокатско дружество „И. и Недялков“ чрез адв.И., както и от адв. Георгиев от ВАК. Съобразно направената от първоинстанционния съд справка с материалите по наказателните дела, само по първото образувано НОХД № 726/2006г. и по последното КНД № 1853/2012г. са представени договори за правна помощ и съдействие за процесуално представителство, сключени между въззивника и Адвокатско дружество „И. и Недялков“. Във всички останали производства адв.И. е приеман от съда и участвал като редовно упълномощен защитник.

В представения по НОХД 726/2006г. договор е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, с посочване, че е заплатено при сключването му. Установено е също така, че представените пред първоинстанционния съд по настоящия спор 10 бр. анекси /л.43-л.52/, в които са уговаряни конкретни размери на адвокатски възнаграждения за всяка една инстанция по наказателното производство не се съдържат в съответните наказателни дела. Това, обаче не сочи на извод за липса на връзка между осъществената процесуална защита и претендираната вреда. Както бе посочено по-горе, доколкото в наказателния процес не се присъждат разноски в полза на подсъдимия при оправдаването му, то не съществува законова норма, задължаваща го да представя доказателства за направените от него разноски. В тази връзка наведеният аргумент от въззиваемата страна за недължимост на претендираните възнаграждения поради непротивопоставимост на датата на подписване на процесните анекси е неоснователен. Още повече, че Прокуратурата не е трето лице по см. на чл.181 ал.1 ГПК. За да бъде такова е необходимо тя да черпи права от страна по тези договори, каквото условие в случая не е налице  /в т.см. Решение № 177/2012г. по гр.д. № 1672/2011г., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 176/2010г. по гр.д. № 3960/2008г., І. Г.о. на ВКС; Решение № 235/2010г. по гр.д. № 176/2010г., ІІ г.о. на ВКС и др./.

Ето защо, настоящата инстанция приема, че процесните анекси, с изключение на анекс № 8 от 01.03.2010г., са относими към посочените в тях наказателни дела, съставляващи етапи от воденото срещу въззивника наказателно производство вр. обвиненията по чл.116 НК и чл.354а НК. Анекс № 8 визира ВНОХД № 6/2010г. по описа на ВАпС, каквото дело не е сред посочените в исковата молба и разноски за адвокатско възнаграждение по него не са претендирани.

Изрично в коментираните анекси е посочено, че уговореното във всеки един от тях адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева по анекс № 2/04.09.2016г. и на по 3 500 лева за останалите е заплатено към момента на подписването им. В тази си част същите имат и характер на разписка за извършено плащане. Волеизявления на страните в тази насока не са опровергани, поради което и следва да се приеме за доказано, че сумите по тях са платени.

По същите съображения следва да се приеме за доказано в настоящия процес и плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лева по КНД № 1853/2012г., съгласно приложения по това дело договор за правна помощ, съдържащ изрично обективирани в него изявления за плащане на сумата в брой /протокол от с.з. от 05.07.2018г./.

Или общо заплатената от въззивника сума за адвокатски възнаграждения по наказателните дела във всичките инстанции е 41 500 лева, от които по присъдените 1 000 лева за НОХД № 726/2006г. на ВОС първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Горните изводи налагат разглеждането и на направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на претендираните и заплатени адвокатски възнаграждения. При извършването на тази преценка съдът отчита тежестта на повдигнатите обвинения и предвидените за тях наказания, извършените във всяка една от фазите на наказателното производство процесуални действия, обезпечаващи постановяването на крайния съдебен акт в съответната инстанция /брой и явяване в с.з., действия по събиране на доказателства, пледоарии по същество, изготвяне на жалби, респ. отговори по протести, действия вр. наложените мерки/, наличието и на друг упълномощен адвокат и при съпоставяне на уговорените за всяка инстанция възнаграждения с минималните размери по Наредба № 1/2004г. към момента на висящността на наказателния процес.

Безспорно е, че повдигнатото обвинение по чл.116 вр. чл.18 НК е изключително тежко, като предвиденото за него наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Минималното адвокатско възнаграждение за защита по това обвинение е 1 200 лв. /ред. ДВ бр.64/2004г./ и 1 800 лева, съгласно ред. ДВ бр. 2/2009г.

Предвиденото наказание за престъплението по чл.354а ал.1 НК е лишаване от свобода от две до осем години, а минималния размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по наредбата е 300 лева до 2009г. и 500 лева за останалия период до влизане в сила на оправдателната присъда.

Първото образувано НОХД № 726/2006г. на ОС – Варна е прекратено и върнато на Прокуратурата на процесуално основание, без да е даван ход на съдебното следствие. Поради това и не може да се приеме, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 500 лева кореспондира на обема на осъщественото процесуално представителство и постигнатия резултат, изхождайки от очакваната цел при уговарянето му. Поради това и съдът намира, че за горницата над 1 500 лева за тази инстанция същото се явява прекомерно, респ. за разликата над 1 500 лева до заплатената сума от 3 500 лева не е налице причинна връзка между вредата и действията на ответника.

 В производствата по НОХД № 1918/2006г. на ОС – Варна, ВНОХД № 454/2007г. на ВАпС, НОХД № 1087/2008г., последвалото ВНОХД 90/2009г. и КНД № 539/2009г. са извършени съществените действия по процесуалната защита от адв.И. – проведени са множество съдебни заседания по събиране на доказателства, в които този защитник е участвал, изложени са фактически и правни доводи в хода на съдебното следствие и съдебните прения, депозирана е въззивна жалба и отговори на протести, а като краен резултат е постановена окончателна оправдателна присъда по обвинението по чл.354а ал.1 НК и оправдателна присъда по другото обвинение на първа и втора инстанция. Ето защо съдът намира, че заплатените адвокатски възнаграждения за тези съдебни инстанции в размер на по 3 500 лева не се явяват прекомерни, независимо от наличието и на друг упълномощен адвокат.

Що се отнася до последвалите разглеждания на делото след първото отменително решение от касационната инстанция /двете въззивни производства пред БАпС и двете пред ВКС/, настоящият състав отчита, че предмет на обвинението е само това по чл.116 НК, резултатът по него от въззивната инстанция е потвърждаване на вече постановената по НОХД № 1087/2008г. на ВОС оправдателна присъда, проведени са максимум по две съдебни заседания в съответната инстанция, касационното производство и при двете обжалвания е инициирано само от Прокуратурата и делото е връщано с конкретни указания до въззивния съд. Поради това и претендираните адвокатски възнаграждения в размер на по 3 500 лева, респ. 10 000 лева за последното касационно производство са прекомерни спрямо осъществената от адв. И. процесуална защита и минималния размер от 1 800 лева по Наредба №1/2004г. Същите следва да бъдат определени в размер на по 2 500 лева за всяка инстанция.

Или общия размер на вредите, съставляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателния процес и подлежащи на обезвреда на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е 29 000 лева, от които 1 000 лева вече са присъдени с влязлото в сила в необжалваната му част първоинстанционно решение. До този размер тази искова претенция е основателна, като за горницата над тази сума до претендираните 41 500 лева искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.86 ЗЗД върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от датата на увреждането - влизане в сила на оправдателната присъда. С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност и предприетото по повод на него изменение на иска, претендирания начален период е 23.01.2015г. Дължимата сума, начиная от тази дата до завеждане на исковата молба - 22.01.2018г., изчислена от съда с програмния продукт на Апис за главница от 28 000 лева, предвид влязлата в сила част от решението и по тази претенция, е в размер на 8 529.95 лева. Искът за заплащане и на тази сума също се явява основателен.       

Поради частичното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от него решение в обжалваната му част следва да бъде отменено до размер на сумата от 28 000 лева по иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и до размер на сумата от 8 529.95 лева по иска с правно основание чл.86 ЗЗД. В останалата част, в която тези искови претенции са отхвърлени обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за производството пред първата инстанция в размер на още 1 460.31 лева, наред с присъдените 52.15 лева.

Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2 000 лева е неоснователно, тъй като същото е под минималния размер съгласно Наредба № 1/2004г. С оглед на това дължимите разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса, които следва да бъдат присъдени в полза на въззивника за настоящата инстанция съобразно уважената част от жалбата му са в размер на 1 311.34 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд – Варна, постановено на 23.07.2018г. по гр.д. № 184/2018г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Я.И.Б. против Прокуратурата на Република България искове до размер на сумата от 28 000 лева от отхвърлената претенция по иска с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и до размер на 8 529.95 лева от отхвърлената част по иска с правно основание чл.86 ЗЗД И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Я.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила на 23.01.2013г. оправдателна присъда, постановена по НОХД № 1087/2008г. на ОС - Варна, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за водените наказателни дела във всички инстанции, наред с присъдената с първоинстанционното решение сума от 1 000 лева, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 8 529.95 лева /осем хиляди петстотин двадесет и девет лева и 95 ст./, представляваща законна лихва върху главницата от 28 000 лева за периода 23.01.2015г. -  22.01.2018г., наред с присъдената такава от първоинстанционния съд в размер на 304.64 лева върху сумата от 1 000 лева, на основание чл.86 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част.

В частта, в която исковите претенции са били уважени, решението на ОС - Варна не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Я.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 460.31 лева /хиляда четиристотин и шестдесет лева и 31 ст./, представляваща дължими разноски за първоинстанционното производство, наред с присъдените такива в размер на 52.15 лева, както и сумата от 1 311.34 лева /хиляда триста и единадесет лева и 34 ст./, представляваща разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на обжалване, при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.