ОПРЕДЕЛЕНИЕ 70

гр. Варна,     02.02.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 57/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от С. *** чрез адв. Б. Ж. от ВАК против определение № 3411/24.11.14г. по гр.д. № 3392/13г. на ВОС, ІХ с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 10 390.56лв., представляваща разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Твърди се, че определението е недопустимо, тъй като е постановено въз основа на недопустима молба за допълване на определение в частта за разноските. Претендира се същото да бъде обезсилено и производството по допълване на определението в частта за разноските да бъде прекратено, а ако се прецени за допустимо – то обжалваното определение да бъде отменено и молбата да бъде оставена без уважение.Счита се, че не е спазен преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК за депозиране на искането за допълване на протоколното определение от 10.07.14г. за прекратяване на делото, в частта му за разноските. Срокът е едноседмичен и е изтекъл на 17.07.14г., тъй като определението е постановено в открито с.з. в присъствие на представителя на ответника.

В предвидения срок е депозиран отговор от насрещната страна – Държавата, представлявана от упълномощения от областния управител на област с административен център гр.Варна юрисконсулт. В същия частната жалба е оспорена като неоснователна и се поддържа, че обжалваното определение е правилно, обосновано и съобразено с приложимите правни норми. Поддържа се, че ответникът в исковото производство още с отговора на исковата молба е претендирал присъждането на разноски, съизмерими с дължимо юрисконсултско възнаграждение. В срока за обжалване на определението на ВАпС Държавата е отправила искане за допълване на определението в частта му за разноските за всяка от двете инстанции. След като е получил изпратената му от въззивната инстанция молба, първоинстанционният съд е постановил обжалваното понастоящем определение, с което е присъдил юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника, дължимо му за първата инстанция на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК. Счита се, че с оглед своевременно отправеното искане за присъждане на разноски пред ВОС, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл с прекратителното си определение, то и обжалваното определение е постановено въз основа на искане, което не е преклудирано от изтичане на някакъв срок.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

С протоколно определение от 10.07.14г. по гр.д. № 3392/13г. на ВОС, в присъствието на процесуалните представители на всяка от страните по делото, съдът е прекратил производството като недопустимо. Указан е на страните и срока за неговото обжалване – едноседмичен срок от датата на това определение. Недоволната страна /ищецът/ своевременно е обжалвал прекратителното определение, по чиято частна жалба е било образувано в.ч.гр.д. № 458/14г. на ВАпС. Последният с определение № 642/01.10.14г. е потвърдил първоинстанционното прекратително определение. Това определение на ВАпС е обжалвано своевременно и понастоящем е в процедура по администриране на частната касационна жалба. В срока за обжалване на въззивното определение /на 09.10.14г./, Държавата е депозирала молба, с която е отправила искане до ВАпС да допълни на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК определението в частта за разноските, присъждайки й юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции. С определение № 772/14.11.14г. ВАпС е оставил без уважение молбата на Държавата за изменение на определението си от 01.10.14г. в частта за разноските за въззивната инстанция, а в частта, с която искането са отнася до разноски пред първата инстанция, същото е изпратено по компетентност на ВОС, който е постановил обжалваното определение от 10.07.14г.

С оглед на изложеното следва да се отговори на основния въпрос дали с депозираната на 09.10.14г. първоинстанционният съд своевременно е бил сезиран с молба за допълване на прекратителното му определение от 10.07.14г. в частта му за разноските чрез присъждане на такива в полза на ответника.

Съгласно т. 14 от ТР № 6/06.11.13г. по т.д. № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта да разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо. В настоящия случай е било постановено обжалваемо с частна жалба прекратително определение. Срока за обжалване на това прекратително определение е 1-седмичен и е започнал да тече за ответника от деня на заседанието - по арг. от чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е изтекъл на 17.07.14г. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, молбата за допълване на обжалваем съдебен акт в частта му за разноските, следва да се подаде в срока за обжалване /в случая - до 17.07.14г. вкл./, поради което депозираната едва на 09.10.14г. молба от ответника е извън предвидения срок. Обжалваното определение следва да се обезсили като недопустимо, тъй като е постановено въз основа на молба, подадена извън предвидения процесуален срок.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА определение № 3411/24.11.14г. по гр.д. № 3392/13г. на ВОС, ІХ с-в, с което С. *** е осъден да заплати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 10 390.56лв., представляваща разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Държавата, представлявана от МРРБ, подадена чрез юр.к. Св. В. за допълване на протоколно определение от 10.07.14г. по гр.д. № 3392/13г. на ВОС, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му, на осн. чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: