РЕШЕНИЕ

49

Гр. Варна, 12.04.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

При участието на секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

ч.В. гр.д. № 57 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 521, ал.3 ГПК, образувано по  въззивна жалба на Н.П.П. срещу решение № 1577/08.12.2016 год. по в.гр.д. 1186/2016 год. на ОС Варна, с което по реда на чл. 521, ал.3 ГПК е отменено постановление за определяне равностойността на л.а. Форд Мондео“ с рег.№ В 4996 СН от 03.05.2016 год. на ДСИ при ВРС по изп.д. 20163110401020 на СИС при ВРС за разликата над 250 лв. до определението 1500 лв. и вместо него е постановен акт, с който равностойността на веща е определена на 250 лв., ведно с присъждане на разноски.

Във въззивната жалба не са изложени мотиви за незаконосъобразност на атакуваното решение. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на постановлението на ДСИ.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г.И.К., в който жалбата се оспорва и се претендират разноски.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.521, ал.3 вр. чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба Г.И.К. срещу постановление за определяне равностойността на л.а. „Форд Мондео“ с рег. № В 4996 СН от 03.05.2016г. на ДСИ при ВРС, постановено по изп. дело № 20163110401020 на СИС при ВРС. В жалбата се твърдят допуснати процесуални нарушения, тъй като постановлението не е съобразено с писмените доказателства, а оценката не е обективна и не съответства на действителните пазарни условия и цени, състоянието на отделните системи на оценяваната вещ. Иска се отмяна на постановлението и присъждане на разноски.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК пред ОС взискателят Н.П.П. е депозирал отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

         На основание чл.436, ал.3 от ГПК ДСИ Л. С. е приложил към жалбата мотиви на обжалваното действие.

         В жалбата до ВАпС не са наведени отменителни основания, поради което и атакуваният акт следва да се провери с оглед нарушаване на императивни правни норми.

От фактическа страна се установява, че изпълнително дело № 20163110401020 по описа на СИС при ВРС № 20157110400341 е образувано въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 18.12.2015 г. по гр.д. № 13399/2014г. по описа на ВРС, с който Г.И.К. е осъден да предаде на Н.П.П. владението на движима вещ, представляваща л.а. „Форд Мондео 1.8 TDI“, с рег. № В 4996 СН, цвят син, рама № WFOAXX6BBARJ46158, двигател ARJ46158.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 26.01.2016 г., който, в предоставения му двуседмичен срок е предал на съдебния изпълнител един брой ключ и свидетелството за регистрация на автомобила и е уведомил за възможността взискателят да получи в удобно за него време вещта. С молба от 09.03.2016г. взискателят е отправил искане към ДСИ за пристъпване към събиране на равностойността на вещта, предмет на изпълнението. На 06.04.2016 г. ДСИ, в присъствието на страните и вещо лице, е извършил оглед на лекия автомобил. От съставения протокол се установява, че МПС е било лош външен вид – липсват задна броня, капачка на резервоара, свещи, част от оборудването на двигателя е демонтирано и др., както и лош вид на купето – обрасъл в храсти.

С молба от 07.04.2016 г. длъжникът е представил на ДСИ писмени доказателства – протокол за предупреждение от 26.04.2007 г.; заключение по АТЕ от 28.06.2007 г., проведена по досъдебно производство; присъда от 29.09.2011г. по ВНОХД № 486/2011г. на ВОС; определение за ВРС за връщане на ключ за лекия автомобил, в подкрепа на твърденията си, че процесният автомобил не е местен и ползван от 2007 г., че взискателят е получил равностойността му по проведеното наказателно производство, както и че от 2012 г. взискателят е разполагал с втори ключ за автомобила. 

От заключението на вещото лице инж. Генчо Д. по проведената по изпълнителното дело авто – техническа експертиза се установява, че общото състояние на лекия автомобил го прави негоден за експлоатация и че ако същият би бил в нормално състояние, за да се употребява по предназначение, то неговата пазарна цена би била около 1500 лв.

С обжалваното постановление от 03.05.2016 г. ДСИ е определил равностойност на лекия автомобил в размер на 1500 лв.

Пред въззивната инстанция е изслушано заключението по тричленна съдебно авто- техническа експертиза, от което се установява, че към момента на огледа автомобилът е в лошо състояние, олющена боя, с множество следи от корозия по купето, липсваща задна броня, деформации на ламарината по покрива на купето, а долната част  на купето е толкова корозирала, че през образуваните процепи е поникнала храстовидна растителност, двигателят не работи. В заключение експертите са приели, че процесният лек автомобил не е годен за ползване по предназначение, както и че към датата на предявяване на иска с правно основание чл.108 от ЗС по гр.д. № 13399/2014г. по описа на ВРС – 24.10.2014 г. левовата му равностойност е 250 лв. В съдебно заседание вещите лица заявяват, че и към момента на огледа левовата равностойност на автомобила е в същия размер.

По делото пред ОС са събрани и гласни доказателства относно състоянието на автомобила към момента на предявяване на иска.

Съставът на ВАпС намира, че това представлява нарушение на закона, което следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция и без да е релевирано във въззивната жалба, тъй като представлява незачитане на СПН на съдебно решение. С решението по чл. 108 ЗС се установява със СПН собствеността на годна за експлоатация съществуваща вещ, владението върху нея на ответника и се постановява връщане на вещта на собственика. Ако ответникът в исковото производство е имал възражение, че вещта е негодна и увредена още към момента на предяване на иска, е следвало да направи тези възражения в исковия процес, а не в изпълнителното производство. Ето защо, събраните по делото гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани, не следва да се кредитира и заключението на тройната СЕ.

Следва да се приеме от фактическа страна, че към момента на постановяване на съдебното решение, което се изпълнява пред април 2015 год. автомобилът е бил годен за употреба, а към момента на огледа от съдебния изпълнител автомобилът е бил негоден за употреба.  

Съгласно разпоредбата на чл. 521, ал. 2 от ГПК, ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от длъжника се събира равностойността й. Ако последната не e посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебният изпълнител. Смисълът на разпоредбата е да се възстанови стойността на вещ, за която със СПН е прието в изпълняванато съдебно решение, че съществува и подлежи на връщане. Следва да се вземе предвид, следователно, какво е състоянието на вещта, установено със съдебното решение. Следва да се вземе предвид състоянието на вещта към момента на постановяване на съдебното решение и стойността й към момента на установеното изчезване или повреждане.

В конкретния случай въз основа на съдебното решение се установява, че длъжникът е осъден да върне годен за употреба автомобил, който ДСИ е установил, че е междувременно е повреден.

Следователно са налице основания за съдебния изпълнител да приеме, че вещта е развалена по смисъла на закона и да пристъпи към събиране на паричния й еквивалент по искане на взискателя.

Равностойността на вещта представлява реалната й стойност към момента на увреждането й. Тя е установена от вещото лице пред ДСИ на 1500 лв., с оглед характеристиките на автомобила и неговата амортизация.

Това сочи на извод на неоснователност на подадената жалба срещу постановлението на ДСИ, което е следвало да се потвърди.

Тъй като ОС е направил други изводи при нарушение на разпоредбите на ГПК за зачитане на СПН, атакуваният акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който постановлението на ДСИ да се потвърди.

 На въззивника следва да се присъдят разноските за двете инстанции в размер на 415 лв.

С оглед на горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1577/08.12.2016 год. по в.гр.д. 1186/2016 год. на ОС Варна, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г.И.К., ЕГН**********, СРЕЩУ постановление за определяне равностойността на л.а. Форд Мондео“ с рег.№ В 4996 СН от 03.05.2016 год. на ДСИ при ВРС по изп.д. 20163110401020 на СИС при ВРС с взискател Н.П.П., ЕГН **********, за ОПРЕДЕЛЯНЕ ПО РЕДА НА чл. 521, ал.3 ГПК на равностойността на вещта, обект на изпълнение, на 1500 лв.

ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, от гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ  на Г.И.К., ЕГН **********,***, сумата от 350 лв. разноски за въззивната инстанция.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: