ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

75/07.02.2019г.

 

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИАНА ДЖАМБАЗОВА                                                              ЧЛЕНОВЕ:              МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                  РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивино ч. гр. дело № 57/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.Л.С. против разпореждане на ОС – Варна № 7102/23.10.2018г., постановено по гр.д. № 1718/2017г., с което е върната депозирана от нея въззивна жалба против постановеното по същото дело решение № 806/04.05.2018г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че съдът не е уведомил страната за произнасянето си по депозирана от нея молба с искане за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на въззивната жалба, както и че не се е произнесъл по направено със същата молба искане за освобождаване от такси. Излагат се доводи, че до стабилизиране акта по чл.83 ал.2 ГПК внасяне на дължимата държавна такса не се дължи, а при условие, че молбата не бъде уважена, то съдът следва да посочи нов срок. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на разпореждането за връщане на въззивната жалба и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл.83 ал.2 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – К.Д.Б., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

С разпореждане от 21.08.2018г. първоинстанционният съд е оставил без движение депозираната в срока по чл.259 ГПК въззивна жалба на М.С. против постановеното по гр.д. № 1718/2017г. решение в частта му, в която е уважен предявения против жалбоподателката иск с правно основание чл.55 ал.1, предл. 1 ЗЗД и е указал на същата, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да отстрани констатираните нередовности като представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 722,14 лева и препис от жалбата за насрещната страна.

Съобщението с указанията на съда е редовно връчено, лично на адресата, на 10.09.2018г., след края на съдебната ваканция, поради което и дадения срок е започнал да тече считано от датата на връчването. В последния ден на срока - 17.09.2018г. жалбоподателката е депозирала по пощата молба, в която е поискала от съда срокът за отстраняване на нередовностите на бъде продължен, поради финансови затруднения, а в условията на евентуалност, в „случай, че не успее“ да бъде освободена от заплащането на държавна такса.

С разпореждане от 20.09.2018г., първият работен ден след получаване на молбата в съда, искането за продължаване на срока е било уважено, като е даден нов 2-седмичен срок, считано от изтичане на първоначалния /17.09.2018г./.

Безспорно е, че съобщение за това разпореждане не е изпращано на страната, както и че в дадения нов срок, изтекъл на 01.10.2018г., същата не е предприела каквито и да било процесуални действия.

Едва на 19.10.2018г. жалбоподателката е депозирала молба с вх. № 30354/19.10.2018г., с която поради това, че не е получила уведомление за удължаване на срока, евентуално за освобождаване от държавна такса е поискала да й бъде даден нов срок за внасяне на следващата се сума, евентуално да бъде освободена поради вече посочените финансови затруднения.

По тази молба окръжният съд се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, приемайки, че исканията са направени след изтичане на дадения от съда срок, поради което същите са оставени без разглеждане, а въззивната жалба е върната, на основание чл.262 ал.2 ГПК.

Този резултат се споделя от настоящата инстанция като правилен и законосъобразен.

            Съгласно изричната разпоредба на чл.63 ал.2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния, т.е. началният момент от който тече новия срок е посочен в цитираната норма. За съда, който своевременно се е произнесъл по искането не съществува задължение да уведомява страната за постановеното продължаване, респ. отказ искането за продължаване на бъде уважено. Страната е длъжна сама да следи за това и да предприеме следващите се процесуални действия. В този смисъл е налице и константна съдебна практика /Опр. № 692/06.11.2013г. по ч.гр.д. № 6631/2013г., ІІІ г.о. на ВКС, Опр. № 753/21.10.2014г. по ч.гр.д. № 5380/2014г., ІІІ г.о. на ВКС, Опр. по ч.т.д. № 304/2010г., І т.о. на ВКС, Опр. по ч.т.д. № 432/2010г., І г.о. на ВКС, Опр. по ч.гр.д. № 4451/2018г., г.о. на ВКС, Опр. по ч.гр.д. № 4196/2016г., г.о. на ВКС и др./.

            В настоящия случай, в продължение на един месец след депозиране на молбата по чл.63 ГПК жалбоподателката е проявила процесуално бездействие. Депозираната от нея нова молба от 19.10.2018г. е след изтичането на продължения с 2 седмици срок, поради което и на основание чл. 64 ал.1 вр. чл.63 ал.1 ГПК новото искане за продължаване на срока правилно е оставено без разглеждане.

            Що се отнася до оплакванията за непроизнасяне по искането за освобождаване от държавна такса, то видно от изложеното в първата молба от 17.09.2018г., вх. № 26860/19.09.2018г., същото е направено в условията на евентуалност – ако не бъде уважено искането за продължаване на срока, респ. ако не успее да изпълни указанията на съда в дадения нов срок. С оглед на това и предвид уважаване на молбата по чл.63 ГПК за съда не е съществувало задължение за произнасяне. А надлежно уведомяване на съда за невъзможност и искане за освобождаване от държавни такси в продължения срок не е направено от жалбоподателката.

            Действията на съда са обусловени от процесуалното поведение на страната, поради което и не е налице твърдяното в частната жалба нарушаване правото й на защита.

            Ето защо, като е оставил без разглеждане молбата с вх. № 30354/19.10.2018г.  и е върнал депозираната от М.С. въззивна жалба, първоинстанционият съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

            На основание чл.78 ГПК и направеното от насрещната страна искане жалбоподателката следва да бъде осъдена да й заплати разноски за настоящото производство в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на ОС – Варна № 7102/23.10.2018г., постановено по гр.д. № 1718/2017г., с което е върната депозирана от М.Л.С. въззивна жалба против постановеното по същото дело решение № 806/04.05.2018г.

 

ОСЪЖДА М.Л.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78 ГПК.

 

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.