ОПРЕДЕЛЕНИЕ 708

гр. Варна,16.11.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 570/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от З.С.А., лично и в качеството си на законен представител на малолетния си син С.Б.А., и от М.Б.А., и тримата от гр. Шумен, представлявани всички от адв. Ц. Т. ***, срещу определение № 337/10.09.2016г. по гр.д. 550/2015г. на Окръжен съд-Шумен, в частта му, с която е допълнено постановеното по делото определение №287/13.07.16г. в частта му за разноските, като жалбоподателите в качеството им на ищци, са били осъдени да заплатят на ответника Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, гр. София, сумата от 11 203.85лв., представляващи направените по делото разноски. Счита се, че определението е неправилно, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и не е оценил доказателствата по делото. Излага се, че независимо, че на 20.06.16г. ответникът е бил депозирал отговор на подадената от ищците искова молба, ШОС не е изпратил препис от този отговор на ищците, а им е изпратил единствено депозираната от ответника на 14.06.16г. молба с искане за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК. Това е лишило ищците от възможността да организират своята защита чрез изменение на размера или основанието на иска си. На 23.06.16г. ответникът е депозирал отговор на исковата молба и по делото, образувано по-рано пред СГС и се предполага, че отговорите по двете дела би следвало да са еднакви. Сочи се, че ответникът е следвало да отправи претенцията си за присъждане на разноски още с подаване на молбата си от 14.06.16г. за прекратяване на делото, поради което се поддържа, че искането за присъждане на разноски е било преклудирано. Отделно от това се сочи, че ищците са трима и са с различни предявени по размер претенции, а първоинстанционният съд е определил общо разноските, без да определи съответно припадащата се част от задължението от общо присъдената сума. Претендира се обжалваното определение да бъде отменено.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, гр. София чрез адв. Т. Я. ***, с който последната е оспорена като неоснователна. Оспорва се поддържаното от жалбоподателите, че искането за допълване на прекратителното определение на ШОС в частта му за разноските е било преклудирано, тъй като към момента на изтичане на срока за подаване на отговор на исковата молба по делото, съдът не се е бил произнесъл по молбата за прекратяване на производството по делото, което именно е наложило изготвянето и депозирането на отговора на исковата молба с искането за присъждане на разноските. Направени са били разноски за адвокатско възнаграждение, за което са били представени и доказателства за заплащането им. Считат се за неоснователни възраженията на жалбоподателите за допуснати процесуални нарушения от съда при администриране на делото и в частност – неизпращането на отговора на исковата молба на ищците, тъй като същите не касаят правото на разноски на ответника в настоящата хипотеза. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок и от страни с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е било образувано по исковата молба, подадена на 23.09.15г. от З.С.А., лично и в качеството си на законен представител на малолетния си син С.Б.А., и от М.Б.А., и тримата от гр. Шумен против Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, гр. София за заплащане на всеки от ищците в качеството им на наследници /съпруг на първата и баща на втория и третия ищец/ на починалия на 05.03.13г. Бисер А. Асенов, чиято смърт е настъпила вследствие на претърпяно на 26.09.10 г. ПТП в гр. Гент, Белгия, обезщетения до пълния им дължим размер, за претърпени имуществени и неимуществени вреди /след получени частични обезщетения от ответника на осн. чл. 284 от КЗ/. Отправените искове са били: за заплащане на всеки от тримата ищци на сумите от по 30 498. 33 лв., представляващи обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в загубата на доход от страна на Бисер Асенов за периода от 2 години и половина от датата на произшествието до датата на неговата смърт; за заплащане на З.А. сумата от 4 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загубата на доходи за времето на полагане на грижи за съпруга си Бисер Асенов; за заплащане на З.А. на сумата от 70 000 лв., на М.А. на сумата от 90 000 лв. и на С. Асенов на сумата от 100 000 лв., като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Бисер Асенов, изразяващи се в болки, страдания, морални и психически травми. Общият претендиран размер на обезщетенията е равен на 355 794.99лв., върху който се иска и присъждане на законна лихва от 26.09.10г. до окончателното им изплащане.

След като с определение от 13.03.16г. по ч.т.д. № 208/16г. на ВКС, І т.о. е било отменено определение от 24.11.15г. по в.ч.гр.д. № 620/15г. на ВАпС, с което е било пък потвърдено определението на ШОС за оставяне без уважение молбата на ищците за освобождаване от ДТ по делото, и ищците са били освободени от заплащането на ДТ по първоинстанционното дело, ШОС с разпореждане от 19.04.16г. е разпоредил изпращането на препис от исковата молба на ответника с възможността за подаване на отговор в 1-месечен срок. Преписа е получен от ответника на 18.05.16г. С молба от 14.06.16г. ответникът е посочил, че на 13.06.16г. е получил препис от исковата молба на същите ищци и със същите предявени искове против ответника, по която е било образувано гр.д. № 18347/2014г. на СГС, ГО, 1-11 състав, поради което е отправил искане за прекратяване на производството по делото на ШОС на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК. Молбата е подадена чрез адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници”, гр. София, чрез адв. Т. Я.. Представено е пълномощно от 27.05.16г., с което представляващия ответника е упълномощил посоченото дружество за процесуално представителство по делото на ШОС, като е уточнено, че представителството ще бъде осъщствено заедно или поотделно от изброени адвокати, измежду които е и адв. Т. Я. /л. 73 от делото на ШОС/.

Съдията-докладчищк от ШОС е разпоредил препис от тази молба да се връчи на ищците с възможността да изразят становище в 1-седмичен срок от получаването на молбата. Преписът от тази молба ищците са получили на 04.07.16г.

Междувременно на 17.06.16г. в срока за отговор на исковата молба /изтичащ на 18.06.16г./, ответникът е изпратил по куриер отговора на исковата молба, в който отново е поддържано искането за прекратяване на делото на осн. чл. 126, ал. 1 от ГПК, направено е възражение за местна подсъдност на делото, което се иска да бъде разглеждано от СГС, изразено е становище за недоупстимост на исковете и искане за прекратяване на делото, а евентуално – за неоснователност на исковете и за тяхното отхвърляне. С този отговор на исковата молба /прикрепен към корицата на първоинстанционното дело/, е отправено искане за присъждане на разноските по делото , които възлизат в размер на 25 812лв., изразяващи се в изплатено адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при необходимост това изявление следва да се счита за списък по чл. 80 от ГПК. Към отговора на исковата молба е представено заверено от адв. Т. Я. копие на издадената от посоченото по-горе Адвокатско дружество фактура № 3590/27.05.16г. за адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по делото на ШОС, възлизащо в размер на 25 812лв. с ДДС. Във фактурата е посочен начина на плащане – по сметка. От представеното извлечение от банкова сметка ***, разкрита в „Алианц Банк България” АД, ФЦ „Хр. Ботев”, гр. София, се установява, че на 30.05.16г. ответникът е заплатил по банков път сумата от 25 812 лв. по фактура № 3590.

В срока за изразяване на становище по молбата на ответника от 14.06.16г., ищците са депозирали на 08.07.16г. молба, с която са направили изявление, че оттеглят иска си. С определение № 287/13.07.16г. ШОС е прекратил делото поради оттегляне на исковете. В срока за обжалване на това определение - на 08.08.16г. ответникът е депозирал молба, с която е отправил искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските, като на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответното сдружение се присъди и адвокатското възнаграждение, за което са представени доказателства за плащането му. По тази молба ищците са изразили същото становище, което е в основата на оплакванията в частната жалба по настоящото дело, релевирайки и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника.

С обжалваното определение № 337/10.09.16г. ШОС е допълнил прекратителното си определение в частта за разноските, осъждайки ищците да заплатят сумата от 11 203.85лв. /след редуцирането му до минималния такъв/, представляващи направените от ответника разноски и е оставил без уважение молбата на ответника за присъждане на разноски в останалата част до претендирания размер от 25 812лв.

С оглед на всичко изложено следва да се приеме, че искането на ответника за присъждане на разноските, отправено с отговора на исковата молба, регистриран на 20.06.16г. /и изпратен в срока по чл. 131 от ГПК/, е своевременно релевирано и е обвързало съда да се произнесе по него. Ответникът не е бил длъжен да отправя това си искане още с молбата от 14.06.16г. за прекратяване на делото. Релевирането на искането за разноски с отговора на исковата молба е своевременно, а дори и то би било в срок, ако беше релевирано за първи път и след прекратяване на делото поради оттегляне на исковете, което е станало в закрито с.з., тъй като устни прения по делото не са се състояли /по арг. от приетото в т. 11 от ТР № 6/2012г., постановено на 06.11.13г. от ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/12г./.

От горното следва, че съдът още с прекратителното си определение е следвало да се произнесе по това искане за разноските. След като не го е сторил, то на основание своевременно подадената от ответника молба в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и въз основа на представените доказателства за реално заплащане по банков път на уговореното адвокатско възнаграждение, съдът е допълнил определението си и е присъдил такова в полза ответното сдружение, редуцирайки го в минималния му определен в Наредба № 1 на ВАС размер при материален интерес от общо 355 795 лв.

Съдът намира, че в случая не следва да се уважава и оплакването на жалбоподателите, основано на твърдението за неправилното им осъждане общо да заплатят разноските в размер на 11 203.85лв., вместо това да стане разделно – съобразно предявената претенция от всеки един от ищците. Така, както ШОС е присъдил разноските означава, че сумата от 11 203.85лв. се дължи общо и по равно от всеки от ищците – в размер на по 3 734.62лв. Ако това оплакване бъде уважено, то положението единствено на З.А. би било по-благоприятно, но положението на двете й деца /останалите частни жалбоподатели/ би било влошено. Това е така, защото от общо дължимото минимално възнаграждение за един адвокат на ответника при материален интерес от 355 795 лв., равняващо се на 11 203.85лв. /определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС преди изменението на наредбата чрез създаването на нова ал. 5 на чл. 2 с ДВ бр. 84/25.10.2016г., при която възнагражденията следва да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно/, то дължимата пропорционално /съобразно размера на предявените от всеки един от ищците искове – от З.А. исковете са общо за 104 798.33лв., от С.А. са за общо 130 498.33лв. и от М.А. – исковете й са за общо 120 498.33лв./ от всеки един от тях сума би била съответно: от З.А. 3299.54лв., от С.А. – 4109.57лв. и от М.А. – 3794.74лв. При това положение е невъзможно да се влошава положението на част от жалбоподателите за сметка на един от тях, поради което и частната жалба е изцяло неоснователна.

Определението на ШОС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Разноски за настоящата инстанция не са претендирани от ответника по частната жалба и такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 337/10.09.2016г. по гр.д. 550/2015г. на Окръжен съд-Шумен, в частта му, с която е допълнено постановеното по делото определение №287/13.07.16г. в частта му за разноските, като З.С.А., лично и в качеството й на законен представител на малолетния си син С.Б.А., и М.Б.А., и тримата от гр. Шумен, са били осъдени да заплатят на ответника Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, гр. София, сумата от 11 203.85лв., представляващи направените по делото разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страната пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: