Р Е Ш Е Н И Е

20

гр. Варна,  26.02.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

Като разгледа докладваното от съдия Христова

Въззивно гр.д. 570 по описа за 2017 г.:

Настоящото производство е образувано по въззивни жалби по реда на чл. 247, ал.4 ГПК вр. чл. 258 ГПК на всяка от насрещните страни в първоинстанционното дело, както следва:

І. Въззивна жалба от „Алфа 04” ЕООД, гр. Варна против решение № 1342/14.08.17г. по гр.д. № 702/16г. на ВОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 397/20.03.17г. по същото дело, като след израза „до изтичане на 5-годишен давностен срок”, да се чете „на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС”, вместо изписаното „на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС”.

В тази жалба се твърди, че петитумът на молбата за поправка на ОФГ не съответства на диспозитива на решението, което е в коренно различен смисъл. Твърди се, че решението е недопустимо. Твърди се, че с решение за поправка на ОФГ е подменена волята на съда в основното решение. Евентуално се твърди, че решението за поправка на ОФГ е неправилно. Иска се обезсилване на решението, евентуално отмяната му и постановяване на ново, с което текстът „5 годишен“ в края на първи абзац в диспозитива му да се замени с текст „10-годишен“.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Ел Ка Ве Транс” ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 115749145, в който жалбата се оспорва. Твърди се, че решението е недопустимо, но на друго основание – липса на правен интерес, с оглед на отмяната на първоначално постановеното решение от ВАпС. В евентуалност се твърди, че решението е правилно. Твърди се, че волята на съда е изразена в мотивите и тя е, че „И двата иска са основателни“, от което се извежда довод, че съдът е приел искът за придобиване по кратката давност за основателен и следователно е следвало тази воля да съответства на диспозитива.

         ІІ. Въззивна жалба на „Ел Ка Ве Транс” ЕООД, гр. Пловдив против решение № 1373/15.09.17г. по гр.д. № 702/16г. на ВОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 397/20.03.17г. по същото дело, поправено с решение № 1342/14.08.17г., като в диспозитива вместо израза „… покупко-продажба 23.03.05г. и до изтичане на 5 годишен давностен срок, на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС”, да се чете „… покупко-продажба 23.03.05г. и до изтичане на 10 годишен давностен срок, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС”.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, а и неправилно, поради допуснати нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място се твърди, че не може втори път да се поправя ОФГ, която вече веднъж е поправена с решение. Твърди се, че съдът не може сам да изменя решенията си. Твърди се, че съдът е следвало да разгледа втората молба като такава за допускане на поправка на ОФГ в първото решение по чл. 247 ГПК, а не на основното решение. Твърди се и липса на интерес от поправката на първоначално постановеното решение, което е отменено с решение на ВАпС.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от „Алфа 04“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК 103916857, в който жалбата се оспорва като изцяло неоснователна. Твърди се, че с второто решение не се подменя, а се доизяснява волята на съда. Иска се отхвърляне на жалбата

Всяка от страните поддържа своята жалба и оспорва тази на насрещната страна.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС е първоинстанционно, по искова молба на „Алфа 04“ ЕООД, гр. Варна срещу „Ел Ка Ве Транс” ЕООД, гр. Пловдив, с която са предявени искове за собственост по чл. 108 ЗС за имот в гр. Варна, върху който се твърди, че ищецът е упражнявал необезпокоявано давностно владение повече от 10 години преди отнемане на владението му. Предявени са главен и евентуален иск с различни придобивни основания за ищеца. По главния ск се твърди придобиване на имота по чл. 79, ал.1 ЗС, чрез 10 годишно недобросъвестно давностно владение. Евентуално се твърди придобиване на имота чрез добросъвестно пет-годишна давностно владение по чл. 79, ал.2 ЗС/ искова молба, л.7 от делото на ОС./.

С решението си от 20.03.2017 год. ОС Варна е постановил следното: „ Осъжда … да предаде на … владението ….на осн. чл. 108 ЗС като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕООД „Алфа 04“ с ЕИК… и седалище…е придобило собствеността върху имота по давност чрез непрекъснато владение от датата на сключване на договора за покупко-продажба 23.03.2005 год. до изтичане на 5 годишен давностен срок, на осн. чл. 79, ал.1 ЗС.“

В мотивите на същото решение в края четем “Предвид начина на съединяване на исковете, съдът приема, че следва да уважи главния иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗС.“ По-горе в решението е прието, че „ В настоящия казус, следва да се приеме, че и двата иска са основателни като няма пречка ищецът да е придобил собствеността по реда на чл. 79, ал.1 ЗС, като добросъвестен владелец, а той е бил такъв в периода 23.03.2005 г. до изтичане на 5 годишния срок. В последствие титулът му за собственост е обявен за относително недействителен и ако не е придобил собствеността след изтичане на 5 години и владението му е недобросъвестно то е изтекъл по-дълъг срок от 10 години, в който период давността не е прекъсвана в нито една от хипотезите на ЗС и ЗЗД.“ /запазени правопис и пунктуация./.

Постъпила е молба от „Алфа 04“ ЕООД от 05.07.2017 год. за поправка на ОФГ в решението от 20.03.2017 год. Твърди се противоречие в изведената в мотивите воля на съда и диспозитива на решението, като се иска поправка в следния смисъл: в края на първия абзац на диспозитива да се замени израза „5 годишен“ с „10-годишен“.

По тази молба е постановено решение от 14.08.2017 год., с което съдът е приел, че следва да се допусне поправка в следния смисъл: поправено е посоченото правно основание в диспозитива на решението от чл. 79, ал.1 ЗС, както е в първоначалното решение, на чл. 79, ал.2 ЗС.

Решението от 20.03.2017 год. междувременно е обжалвано пред ВАпС, който е постановил решение след съдебно заседание на 05.07.2017 год. и преди поправката на ОФГ, с което е отменил решението на ОС и е постановил друго, с което е отхвърлил исковете за собственост, като е приел, че главен е искът, основан на добросъвестно владение, а евентуален е искът, основан на недобросъвестно владение, с оглед направени уточнения от страната с молба от 25.04.2016 год. В мотивите си съдът е приел, че е налице ОФГ в правното основание, посочено в диспозитива на решението.

След постановяване на това решение ОС е разгледал втора молба за поправка на ОФГ „в допълнително съдебно решение“, подадена от „Алфа 04“ ЕООД на 24.08.2017 год. В тази молба ищецът за пореден път заявява, че като главен е предявил иск, основан на 10-годишно недобросъвестно владение, а като евентуален – такъв, основан на 5-годишно давностно владение. Твърди се, че волята на съда да уважи главния иск е съвсем ясна. Твърди се, че в допълнителното решение е прието, че молбата за поправка на ОФГ е основателна, ето защо е следвало да бъда уважена с диспозитив, съответстващ на искането на страната. Искането в молбата е: диспозитивът на допълнителното решение вместо постановения от съда: „след израза „до изтичане на 5-годишен давностен срок“ в диспозитива на допълнителното решение да се чете „на осн. чл. 79, ал.2 ЗС“ вместо „чл. 79, ал.1 ЗС“ да бъде променен на: „вместо израза „до изтичане на 5-годишен давностен срок“ да се чете „до изтичане на 10-годишен давностен срок““.

По тази молба е постановено решение на ОС от 15.09.2017 год., с което е допусната поправка на ОФГ в първото решение на ОС от 20.03.2017 год. в посочения по-горе смисъл: допусната е поправка в диспозитива на решение №397/20.03.2017 год., поправено с решение № 1342/14.08.2017 год., постановени по гр.д. 702/2016 год. по описа на ВОС, както следва: на стр. 484 /л.14 от първоначалното решение/ от делото на ВОС, ред 17 от горе надолу, след вместо „… покупко-продажба 23.03.05 г. и до изтичане на 5 годишен давностен срок, на осн. чл. 79, ал. 2 от ЗС”, да се чете „… покупко-продажба 23.03.05 г. и до изтичане на 10 годишен давностен срок, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС”.

По допустимостта на жалбите: Действително, първоначалното решение на ВОС е отменено изцяло, като вместо него е постановено друго от ВАпС, с което и двата иска за собственост са отхвърлени. Решението на ВАпС, обаче, не е влязло в сила и срещу него е подадена касационна жалба. Това прави настоящото производство допустимо. Налице е правен интерес за евентуална коректна поправка на ОФГ в първоинстанционното решение, щом отменящото го въззивно решение все още не е влязло в сила.   

І. По жалбата срещу решение № 1342/14.08.17 г. по гр.д. № 702/16 г. на ВОС:

Предмет на обжалваното решение е наличието или липсата на ОФГ в решението на ВОС от 20.03.2017 год.

ОФГ е налице при 1. Ясно формирана воля на съда – недопустимо е по реда на чл. 247 ГПК да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съда /така напр. Решение №55 от 06.07.2009 год. на ВКС по т.д. 541/2009 год. на Іт.о., ТК/; 2. Несъответствие между отразеното като воля на съда в мотивите и обективираното в диспозитива на решението.

В решението си от 14.08.2017 год. ВОС е приел, че в решението от 20.03.2017 год. е формирана воля за уважаване на иска по чл. 79, ал.2 ЗС, на основание на петгодишната придобивна давност. В този смисъл е постановил и допуснатата поправка.

Съставът на ВАпС намира, че с решението си от 14.08.2017 год. ВОС е подменил изразената в основното решение воля, която се извежда от цитираните по-горе мотиви и която е в смисъл, че следва да бъде уважен главния иск, който е основан на десетгодишно давностно владение, съответно придобиване по чл. 79, ал.1 ЗС. Видно от мотивите на решението от 20.03.2017 год., че съдът е допуснал грешка в посочване на правното основание на придобиването на собствеността в двете хипотези на чл. 79 ЗС, но това не е основание за ОФГ, а евентуално може да се вземе предвид при инстанционния контрол.

В настоящото производство не може да се обсъжда как е следвало да бъдат разгледани съединените искове и коя е вярната логика и алгоритъм за разглеждането и уважаването им. Не може да се обсъжда какво е следвало да формира като воля съда, а само каква е била изразената с решението воля.

Задачата на настоящия съд е само да установи има ли несъответствие по смисъла на чл. 247, ал.1 ГПК и законосъобразно ли е отразено то в обжалваното решение.

Настоящият състав намира, че с решението си от 20.03.2017 год. ВОС е изразил ясна воля да уважи главния иск така, както го е докладвал – този, основан на 10-годишната давност и това неправилно е отразено в диспозитива на решението от 20.03., където грешката не е в посоченото правно основание, а в посочената продължителност на давностния срок.

Този извод се налага от: доклада на съда; изразеното в последния абзац от мотивите – волята да се уважи главния иск, липсата на произнасяне с два диспозитива по главния и  евентуалния иск; липсата изобщо на мотиви в смисъла, посочен от представителя на въззиваемото дружество относно допустимостта на съединяването на двата иска за собственост в порядъка на исковата молба.

С решението си от 14.08.2017 год. ВОС е подменил тази своя воля, което противоречи на принципа за неотменяемост на постановения от съда вече акт от същия съд и на характера на производството за поправка на ОФГ. Така напр. Решение № 1132 от 20.07.2001 год. на ВКС по гр.д. 2163/2000 год. на ІV ГО на ВКС; Р 246/17.04.2003 год. на ВКС по гр.д. 684/2002 год. на І-во ГО на ВКС; Опр 85/01.06.2010 год. на ВКС, ІV ГО по гр.д. 1654/2009 год.; Опр 479/14.09.2015 год. на ВКС по ч.т.д. 1016/2015 год. на ІІ ТО на ВКС и др.

Съставът на ВАпС намира, че решението от 14.08.2017 год. е неправилно, тъй като е постановено в допустимо производство, но при неправилно формирана воля на съда при преценката за наличие на ОФГ. То следва да се отмени и вместо него да се допусне друго, с което да се поправи в решението от 20.03.2017 год. само продължителността на давностния срок от 5 годишен на 10-годишен.   

ІІ. По жалбата срещу решение № 1373/15.09.17г. по гр.д. № 702/16г. на ВОС:

Решението от 15.09.2017 год. е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по втората молба за поправка на ОФГ в решението от 14.08.2017 год. следва да бъде прекратено пред двете инстанции.

С решението от 15.09.2017 год. ВОС е допуснал повторна поправка в основното решение от 20.03.2017, след като е бил сезиран със съвсем друго искане, а именно за поправка на решение от 14.08.2017 год., от една страна, а от друга страна, след като вече се е произнесъл по исканата поправка с решение от 14.08., макар и неправилно. Веднъж постановил решението си от 14.08.2017 год., ВОС не може да го изменя отново.

След резултата от предходната жалба, ВАпС намира втората молба за поправка на ОФГ в решението от 14.08.2017 год. за лишена от правен интерес.

В настоящото производство не могат да се претендират разноски преди окончателния резултат по съществото на спора, поради което и такива не се присъждат.

Предвид горното , съдът

                                     РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 1342/14.08.17г. по гр.д. № 702/16г. на ВОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 397/20.03.17г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в  решение № 397/20.03.17 г. по гр.д. 702/2016 год. на ВОС в следния смисъл: В диспозитива на решението, на л. 484 от делото на ВОС, ред 17 от горе надолу, вместо текста „… покупко-продажба 23.03.05 г. и до изтичане на 5 годишен давностен срок, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС”, да се чете „… покупко-продажба 23.03.05 г. и до изтичане на 10 /десет/- годишен давностен срок, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС”.

ОБЕЗСИЛВА решение № 1373/15.09.17г. по гр.д. № 702/16г. на ВОС като недопустимо, и ПРЕКРАТЯВА пред ВОС и пред ВАпС производството за поправка на ОФГ в решение № 1342/14.08.17г. по гр.д. № 702/16г. на ВОС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :