ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№698./08.11.2018г.

 

.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 570/18г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю.Б.С., ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка и законен представител Г.Ю.Х., ЕГН ********** против определение № 373/27.09.2018г. на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 307/2018г., с което е върната исковата им молба по предявен иск с правно основание чл.62 ал.4 СК като недопустим и производството по делото е прекратено.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че след като ищците са навършили 14 години, то могат да упражнят правата си по чл.62 ал.4 СК. В подкрепа на този довод се позовават на мотивите по особеното мнение към ТР № 2/2015г. на ОСГК на ВКС. Иска се от настоящата инстанция да отмени определението на първоинстанционния съд и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от частната жалба не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 307/2018г. по описа на ОС – Шумен е образувано по предявени от жалбоподателите искове с правно основание чл.62 ал.4 СК за оспорване произхода им от вписания в регистрите за гражданско състояние като техен баща ответник Б.С.Х..

Безспорно е, че към датата на депозиране на исковата молба ищците са навършили 14 години, поради което и по арг. от разпоредбата на чл.14 ЗЛС вр. чл.28 ал.2 ГПК им е призната дееспособност, в т.ч. и правото да упражняват свои права по съдебен ред, но при условието на дадено съгласие и от родител. В същото време искът по чл.62 СК има строго личен характер, поради което и предпоставя предяването му да е обусловено единствено от преценката на лицето, имащо право да оспорва законовата презумция за бащинство. Такова право на самостоятелна и независима преценка притежават само навършилите пълнолетие лица. Това са и основните мотиви на даденото разрешение в ТР № 2/2015г. на ОСГК на ВКС по въпроса от кога започва да тече едногодишния срок за предявяване на иска за оспорване на бащинство от детето, а именно от навършване на пълнолетие. Следователно, макар и да е процесуално дееспособно до този момент детето не разполага с правото на иск.

Цитираното ТР съставлява задължителна съдебна практика по този въпрос и правилно е съобразено от първоинстанционния съд. Изложените аргументи в особеното мнение към него нямат задължителен характер и не дерогират взетото от мнозинството на ОСГК на ВКС решение.

                С оглед на горното, като е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, ОС – Шумен е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 373/27.09.2018г. на ОС – Шумен, постановено по гр.д. № 307/2018г.

 

Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.