Р Е Ш Е Н И Е № 7

гр. Варна, 14.01.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 571 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на А.С.А. *** чрез адв. Н. Б. *** срещу решение № 1478/27.07.2015г., постановено по гражданско дело № 3127 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен иска й срещу М.С.Я.-М. от гр. Варна, за връщане на сумата от 130 000 евро, дадена на 10.10.2008 г. чрез превод, нареден от ищцата и извършен по сметка на ответницата в МКБ "Юнионбанк", по проектиран, но несключен договор за продажба на етаж от двуетажна къща в с. Приселци, на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска – 09.10.2013 г. до окончателното й изплащане; и въззивницата е била осъдена да заплати на ответницата сумата от 8000 лв., представляваща сторените разноски – платено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Счита се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че дадената от ВОС правна квалификация на иска с оглед наведените от ищцата фактически твърдения и отправено до съда искане, е правилна. Поддържа се, че по делото е установено твърдението на ищцата за предаване на процесната сума чрез б. превод по сметката на ответницата въз основа на устен предварителен договор за продажба на недвижим имот, което обаче не е осъществено /а и не може да бъде реализирано чрез конститутивния иск по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като предварителния договор не е сключен в изискуемата от закона форма/. Но сумата се намира в патримониума на ответницата без основание, поради което е налице неоснователно обогатяване. Едновременно с това се счита, че ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е установила по делото основанието за получаването на сумата – нито че е изпълнила задължението си по твърдяното от ищцата основание, нито по въведено друго основание, което да й дава правото да задържи сумата. Не е доказано от ответницата, че плащането на процесната сума от ищцата е станало в изпълнение на сключено между ответницата и брата на ищцата споразумение, още повече, че превода на сумата е от 10.10.08г., а споразумението е от 24.09.10г. Отношенията между брата на ищцата Васил и ответницата не обвързват самата ищца. Оспорват се изводите на съда, че сумата е дадена по договор за заем, а отделно от това въззивницата се позовава и на допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с формирането на правни изводи въз основа на доказателства, които не са събрани по настоящото дело. Отделно от това по делото не е установено и дарствено намерение на ищцата, с което тя да е платила вместо Васил по споразумението му с ответницата. Нелогичен е извода на съда, че ищцата е изпълнила задължение по чуждия договор, след като не е доказано по делото наличието на самия договор. Неправилно е приетото от съда, че са установени твърдените от ответницата факти, след като не са били ангажирани съответните допустими и преки доказателства, а с косвени доказателства това не е постигнато. Поради това и е останало недоказано на какво основание ответницата задържа платената й от ищцата сума, поради което е налице фигурата на неоснователното обогатяване и предявеният иск следва да се уважи. Претендира се отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на разноските по делото. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна. В с.з. жалбата се оспорва чрез процесуален представител, който депозира и писмени бележки.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск за връщане от ответницата на платената й на 10.10.08г. от ищцата сума от 130 000 евро, поради несключването на договор за продажба на етаж от двуетажна къща в с. Приселци – на неосъществено основание. Правната квалификация на иска е тази по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД.

Ответницата е оспорила, че плащането е осъществено с оглед сключването на така проектиран договор между страните. Твърди се, че плащането от ищцата е осъществено във връзка с правоотношения между брата на ищцата – В.А. и ответницата и нейния съпруг Я.Я., които правоотношения са били окончателно уредени със споразумение от 24.09.2010г. чрез прехвърлянето на недвижим имот на посочено от Васил трето лице. Претендирано е отхвърляне на иска.

Не е спорно между страните, че на 10.10.08г. по б. път е платена от ищцата на ответницата сумата от 130 000 евро с посочено в платежния документ основание „прехвърляне на средства по споразумение” /мемориален ордер л. 5, а копие от самото платежно нареждане на л. 76 от делото на ВОС/. На същата дата, отново по б. път, ответницата е получила и сумата от 60 000 евро от В. А., който е брат на ищцата. Вписано е същото основание в платежния документ - „прехвърляне на средства по споразумение” /мемориален ордер на л. 74, а копие от самото платежно нареждане на л. 77 от делото на ВОС/.

От представената пред банката декларация от А.А. на 10.10.2008г. по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП във връзка с извършения б. превод на горната сума от 130 000 евро, същата е посочила, че средствата имат своя произход от продажба на недвижим имот и наследство, а като основание на превода е посочено „прехвърляне на средства” /л. 168 от делото на ВОС/. При изтеглянето на сума от 200 000 евро от банковата си сметка на 17.10.2008г., М.Я. е декларирала пред банката, че тези средства са лични /л. 193-194 от делото на ВОС/.

На 20.10.08г. ответницата и съпруга й Я.Я. са закупили поземлен имот, ведно с построената в същия сграда на два етажа, находящи се в с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна /на л. 13 от делото на ВОС като част от справката на СВ-Варна/.

От изисканите от трето неучастващо в делото лице документи - „С.Г. Груп” ООД, гр. София, приети като доказателства по делото се установява, че на 08.09.2010г.  В.А. е подписал договор с това дружество, възлагайки му да установи материалното състояние на неговите длъжници Я.и М. Я.и да ги мотивира и подпомогне при погасяване на просрочени задължения. В т. 12 от договора възложителят А. е заявил, че Я. му дължат сумата от 210 000 евро съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД. С анекс № 1 от 08.09.10г. страните са уточнили размерите на възнагражденията, дължими от възложителя А. в зависимост от начина на извършване на погасяване на сумата от длъжниците му /л. 133-138 от делото на ВОС/. Възложителят е представил на дружеството-изпълнител и предварителния договор за продажба на недвижим имот, сключен между него и Я., по силата на който, последните се задължили да продадат на В. А. ***, 11а, на трети етаж с площ от 92.36 кв.м., както и 20.78 кв.м. ид.ч. от дворното място, в която е построена жилищната сграда. Уговорената цена по този предварителен договор е била в размер на 210 000 евро, от която 20 000 евро купувачът е платил предварително при договаряне на сделката, а остатъка от 190 000 евро е следвало да се плати в брой /по б. път/, но не е уточнен момента. Купувачите са заявили получаването на сумата от 20 000 евро. Върху предварителния договор няма поставена дата на сключването /л. 141-142 от делото на ВОС/. В. А. е представил на дружеството изпълнител и копие на мемориалните ордери и платежните нареждания от 10.10.08г. за превод на сумите от 60 000 евро от него на М.Я. и от 130 000 евро от А.А. на М.Я. /л. 143-146 от делото на ВОС/. На дружеството е бил представен и НА № 169, т. 5, рег. № 13091, дело № 809 от 11.10.05г. на нотариус Ж. Кирчева, рег. № 214 на НК, район на действие – този на РС-Варна, по силата на който Я. са придобили имота, предмет на горния предварителен договор /л. 147-148 от делото на ВОС/. На 30.07.10г. е била отправена нотариална покана от В.А. до Я., получена от адресатите на 03.08.10г., за сключване на окончателния договор за апартамент № 24 в гр. Варна, ул. „Кр. Мирски”, 11а, на трети етаж. В поканата А. е посочил, че им е заплатил сумата от 190 000 евро и кани Я. на 05.08.10г. в кантората на нотариус Ж. Костов да му прехвърлят имота. На последната дата Я. не са се явили – така от съставения на 06.08.10г. констативен протокол от нотариус Ж. Костов /л. 155-158 от делото на ВОС/. От представеното копие от НА № 158, т. І, рег. № 1677, дело № 146 от 09.08.10г. на нотариус Катя Паунова, рег. № 382 на НК, район на действие – този на РС-Варна е видно, че Я. са продали горния имот на И. С. И. /л. 151-152 от делото на ВОС/.

На 24.09.2010г. е сключено споразумение между В.А. и М. и Я.Я., с което последните са признали солидарното си задължение към В.А. за сума в размер на 210 000 евро. Страните са се споразумели, че за погасяване на това задължение Я. ще прехвърлят на кредитора си или на посочено от него лице апартамент № 4 в гр. Варна на ул. „Жолио Кюри”, 66, вх. В, втори етаж, със застроена площ от 83.99 кв.м., който е собственост на С.Й.А. и Р.Й.Т.. Кредиторът се е задължил в срок от 30 дни от подписване на споразумението да освободи апартамент № 24 в гр. Варна, ул. „Кр. Мирски”, 11а, на трети етаж /л. 139-140 от делото на ВОС/.

Видно от представеното на л. 64-65 копие на НА № 173, т. 2, рег. № 10312, дело № 336 от 28.09.10г. на нотариус Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, район на действие – този на РС-Варна, че собствениците на апартамент № 4 в гр. Варна на ул. „Жолио Кюри”, 66, вх. В, втори етаж, със застроена площ от 83.99 кв.м., са го продали на К. В. П.за сума, равна на данъчната оценка – 113 609.30лв. На 02.11.10г. В. А. е подписал декларация, с която е удостоверил, че споразумението, което е подписал с Я. удовлетворява вземането му към датата на декларацията, както и че посочения апартамент № 4 в гр. Варна на ул. „Жолио Кюри”, 66, вх. В, втори етаж, със застроена площ от 83.99 кв.м., е прехвърлен на трето физическо лице. За това деклараторът е уведомен, тъй като този имот е обект на следващо друго споразумение, сключено между него и Й.С.А. На същата дата 02.11.10г. последният – Й. Ст. А. е декларирал, че с В.А. имат устно споразумение за съвместна дейност, във връзка с което В.му е предоставил апартамент № 4 в гр. Варна на ул. „Жолио Кюри”, 66, вх. В, втори етаж, със застроена площ от 83.99 кв.м., който е бил прехвърлен директно на трето физическо лице /съгласно т. 5 от споразумение от 24.09.10г., сключено между В. А. и Я./ с цел спестяване на разходи. В тази връзка деклараторът А. пък се е задължил към В. със сумата от 210 000 евро, за обезпечение на чието заплащане е издал и запис на заповед /л. 67-68 от делото на ВОС/.

С решение от 09.03.15г., постановено по гр.д. № 3128/13г. на ВОС, VІІ с-в /невлязло в сила понастоящем/ са били отхвърлени предявените в евентуалност от В. А. против М. и Я.Я. искове: по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД против М. Я. за заплащане на сумата от левовата равностойност на 60 000 евро, дадена по договор за заем от 10.10.08г.; на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за солидарното осъждане на двамата ответници да върнат левовата равностойност на сумата от 20 000 евро, платена им по нищожен предварителен договор от лятото на 2009г. за продажба на недвижим имот; евентуален иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят левовата равностойноскт на сумата от 80 000 евро, дадена им от ищеца при първоначална липса на основание; евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за същата сума, дадена от ищеца на ответниците без основание.

От показанията на свидетелите, разпитани пред ВОС се установява следното: св. Г. Н. живее на съпружески начала с ищцата /така в самите му показания/ и е баща на двете им деца /л. 21-22/, поради което и неговите показания съдът преценява с оглед евентуална му заинтересованост. Същият сочи, че на помен от смъртта на майката на А. ответницата е повдигнала въпроса, че й е необходимо друго по-голямо жилище за семейството. Н. сочи, че е присъствал на много телефонни разговори между ищцата и ответницата, които са били приятелки, но на един от тях, проведен в края на м. 09.08г. или началото на м. 10.08г., М. е казала, че работата вече е на живот и смърт и й трябват 130 000 евро, за да закупи къщата, защото ще я „изтърве”. Тогава А. решила да даде парите, обяснявайки на свидетеля, че М. е обещала да й върне парите или от оборота на заведението, което държи или ще й даде апартамента на ул. „Кр. Мирски”, или ще й даде етаж от къщата в с. Приселци, когато бъде закупена. Отношенията между двете се влошили, когато А. е потърсила парите и попитала М. кога мисли да ги връща. Свидетелят сочи, че уговорката е била М. да избере по кой от трите начина да погаси дълга си към А., но тя не е нито върнала парите, нито прехвърлила апартамента, нито етаж от къщата в с. Приселци.

Свидетелката М. е била управител на банковия клон, в който е извършен превода на сумата от 130 000 евро от ищцата на ответницата. Тогава свидетелката е попитала А. дали имат подписан някакъв договор, защото сумата е голяма и тогава А. е отговорила, че имат споразумение, но нямат подписан договор. Ищцата споменала, че става въпрос за покупка на имот, но свидетелката не помни дали имотът е във Варна или на друго място.

Свидетелят П.Б. е служител на „С.Г. Г.” ООД и на него му е бил възложен случая на В. А. за събиране на сумата около 200 000 евро. За същата В. му обяснил, че е платил по предварителен договор за закупуване на апартамент до Ритуалната зала /на ул. „Кр. Мирски” в гр. Варна/ Тогава свидетелят се срещнал с ответницата М., която е казала, че има проблем с този апартамент и е предложила да прехвърли друг имот до Колхозния пазар /на ул. „Ж. Кюри”/. След като В. се съгласил с това предложение, тогава било подписано и споразумение между страните и в изпълнение на същото Я. са осигурили прехвърлянето на апартамента на Колхозния пазар на трето лице, посочено от В. Последният е споделил на свидетеля, че по-голяма част от парите ги е била превела сестрата на В.. С А. не са провеждани разговори.

Свидетелят Й. А. е брат на ответницата и поради това неговите показания съдът преценява с оглед на евентуалната му заинтересованост /макар и да твърди, че са в лоши отношения със сестра си/. Същият сочи, че между В. и М. е имало договор за апартамента до Ритуалната зала, а след това М. е прехвърлила апартамент на Колхозния пазар. Свидетелят не знае за участие на А., но знае, че В. е искал от сестра си пари на заем за апартамента на М.. През 2008г. семейството на М. е живеело в апартамента на ул. „Кр. Мирски”, а имотът в с. Приселци е купен от мъжа на М., който по това време е имал заведението в гр. Варна. Васко не е искал апартамента на Колхозния пазар да му бъде прехвърлен на него, тъй като тогава имал финансови проблеми.

            По същността на предявения иск и разпределението на доказателствената тежест по установяване в процеса на правнорелевантните факти.

            Съгласно т. 1 от ППВС № 1/79г. на ВС, при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало.

            В тежест на ищцата е да установи наличието на споразумение /договор/ между страните, по силата на което ответницата да се е задължила да сключат с ответницата договор за продажбата на етаж от къща в с. Приселци срещу заплатена й от ищцата сума от 130 000 евро.

            Ответницата не е длъжна да установява правнорелеванти факти от горната хипотеза, но при доказване на фактите, твърдяни от същата като основание за получаване на сумата от ищцата, ще бъде успешно проведено оспорването на предявения иск.

По правните изводи, които се налагат от установената по-горе фактическа обстановка.

Записаното в платежното нареждане като основание за превода от ищцата на паричната сума по банкова сметка *** - „по споразумение”, не доказва наличието на такова споразумение нито неговото съдържание. Такова споразумение не се установява и от показанията на св. М., която е разбрала от ищцата, че сумата се превежда с оглед закупуването на имот, но без да знае от кого и къде е местонахождението на имота. Такова закупуване може да е и предприетото от брата на ищцата относно имота на ответниците в гр. Варна по силата на сключения между тях предварителен договор. Не се установява и наличието на споразумение между ищцата и ответницата и от показанията на св. Н. Същият сочи, че парите са дадени на М., за да закупи тя имот за семейството си /което действително е станало на 20.10.08г. в с. Приселци/, но при уговорка за връщането им – от оборота от заведение или чрез даване вместо изпълнение – прехвърляне на апартамента на ул. „Кр. Мирски” или пък на етаж от къщата в с. Приселци. По същество се твърди договор за паричен заем като самото погасяване на задължението на заемополучателя е или реално или чрез даване вместо изпълнение. Тези показания обаче са освен изолирани, те и не доказват нито договор за заем, нито планиран между страните договор за покупко-продажба на етаж от къщата в с. Приселци като даване по договора за заем вместо изпълнение.

От доказателствата, ангажирани от ответницата действително се установява наличието на договорни отношения между Я. и брата на ищцата В. за бъдещата продажба на имота им в гр. Варна на ул. „Кр. Мирски” за сумата от 210 000 евро, от която са били платени 20 000 евро още при подписване на предварителния договор. Остатъка от сумата е в размер на 190 000 евро, за която Я. са се съгласили, че им е платена от Васил /така в споразумението от 24.09.10г./. Такова плащане от В. е установено да е в размер на 60 000 евро, а остатъка от сумата до 190 000 евро /точно 130 000 евро/ всъщност е платена от А.А. и то в същия ден на плащането и от самия В. /10.10.08г./. Последният е заявил в договора си със „С.Г. Г.” ООД, че вземането му произтича именно от този предварителен договор с Я., а в разговор със свидетеля Б. е споделил, че по-голямата част от сумата е била заплатена от сестра му. В тази връзка следва да се приеме, че предварителния договор между В. и Я. /представения по делото е без дата/ най-вероятно е сключен преди превода на паричните суми от 10.10.08г. За погасяване на дълга си към В. А. за връщане на сумата по предварителния договор /тъй като Я. са прехвърлили имота на друго лице/, длъжниците са обещали прехвърлянето на друг имот, което е станало на 28.09.10г. на посочено от В. физическо лице. За последното е издадена и нарочната декларация от В. А. от 02.11.10г.

От всичко изложено по-горе следва да се приеме, че не е налице плащането на паричната сума от ищцата на ответницата на дата 10.10.08г. с оглед проектиран договор за продажбата на етаж от къща в с. Приселци, който не е сключен. Предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, то и решението на ВОС следва да се потвърди.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 8000лв. – заплатен адвокатски хонорар, които въззивницата следва да бъде осъдена да заплати. Направеното от процесуалния представител на последната възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като определения минимален такъв по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС при материален интерес от 254 257.90 лв. /левовата равностойност на 130 000 евро/ е в размер на 8157.73лв., т.е. заплатения по делото е под минималния размер.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1478/27.07.2015г., постановено по гражданско дело № 3127 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Варна.

            ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН ********** *** да заплати на М.С.Я., ЕГН ********** *** сумата от 8000 /осем хиляди/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: