ОПРЕДЕЛЕНИЕ №736

гр. Варна, …02...12.2016 година

 

В ИМЕТО НА ­­­­­­НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 02.12.2016 год. в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

в. ч. гр. дело № 571 по описа за 2016 г. на ВАпС, съобрази:

 

Производството е по чл. 122 от ГПК.

Образувано е по повдигната препирня за родова подсъдност от Варненския районен съд с определение № 12012 от 08.11.2016 г., постановено по гр.д. № 6775/2016 г. по описа на същия съд. В определението е изложено, че предмет на делото са претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, следствие на трудова злополука на лице, престиращо труд по служебно правоотношение, поради което спорът не е трудов, а имуществен по смисъла на чл. 125 от ЗДСл. Предвид цената на предявените искове, съгласно чл. 104, т. 4, предл. първо от ГПК, съдът е счел, че са подсъдни на Софийски градски съд като първа инстанция.

За да се произнесе Варненският апелативен съд взе предвид следното:

В исковата молба пред СГС се твърди, че А.Б. Т. – С. е понесла имуществени вреди в размер на  1 431.72 лв. и неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., следствие на претърпяна трудова злополука, настъпила на 13.11.2012 г., ведно със законна лихва за забава от 13.11.2012 г. до 27.08.2015 г., както и мораторна лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението. Същата изпълнява длъжността „началник на отдел” в отдел КХ при Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна.

Софийски градски съд с определение от 12.05.2016 г. по гр.д. № 11107/2015 г. е приел, че спорът е трудов по смисъла на чл. 357 от КТ, като е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Варненския районен съд.

 

Варненският  районен съд с определение от 08.11.2016 г.  по гр.д. № 6775/2016 г. е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност между Софийски градски съд и Варненски районен съд. Съставът на ВРС е приел, че спорът не е трудов по смисъла на чл. 357 от КТ, а имуществен по чл. 125 от ЗДСл, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ЗДСл, която определя, че спорът за неимуществени вреди и пропуснати ползи от трудова злополука на държавен служител се предявява по общия исков ред.

Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира следното:

Трудови са споровете, визирани в разпоредбата на чл. 357 от КТ, а именно спорове между работника/служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнение на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Поради липсата на разпоредба, която определя други спорове като трудови и предвид кодификацията на уредбата, следва да се приеме, че трудовите спорове са изброени изчерпателно. Ищецът е в служебно, а не в трудово правоотношение с ответника Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, поради което и по отношение споровете за обезщетението за вреди от злополука, приложение следва да намерят разпоредбите на ЗДСл, а не тези по КТ. Спорът по предявените искове от ищеца не е трудов по смисъла на чл. 357 от КТ, а имуществен по смисъла на чл. 125 от ЗДСл /Определение № 191 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 15/2011 г., III г. о., ГК на ВКС и Определение № 316 от 26.05.2011 г. по ч. гр. д. № 249/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС/. Неговата квалификация е такава, каквато я е определил Варненският районен съд – чл. 78, ал. 1 от ЗДСл и тъй като спорът е имуществен /чл. 125 от ЗДСл/, подлежи на разглеждане по общия исков ред, като месната му подсъдност се определя от седалището на ответниците.

По искове срещу няколко ответници от различни съдебни райони, ищецът има право на избор пред кой от тези съдилища да предяви иска, поради което следва да се зачете волята на страната делото да се разгледа от СГС.

Предвид цената на предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ГПК, спорът е подсъден на Софийски градски съд като първа инстанция.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

По повдигнатата препирня за подсъдност от ВРС ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 122 ГПК:

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа спора и да се произнесе по предявените от А.Б. Т. – С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „М.”, бл. 149, вх. 3, ет. 1, ап. 5 срещу Министерство на земеделието и храните на РБ, Българска агенция за безопасност на храните и Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Варна, субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 431.72 лв. и неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., от претърпяна злопополука, е Софийски градски съд.

 ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд.

Копие от определението за сведение да се изпрати на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

                                                                                         2.