ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

701

 

Гр.Варна, 13.12.2017 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 13.12.2017 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. №571  по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.

Частно гражданско дело № 571/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по частна жалба на П.Ж.Н., подадена чрез адв. П.Н. от ВАК, против определение № 325/28.09.2017 г., постановено в.гр.д. № 188/2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавната такса по същото въззивно дело.

Жалбподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие със закона и е молил за отмяната му с уважаване на искането за освобождаване от заплащане на дължимата за въззивното производство държавна такса от  1 278,88 лв. 

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от  лице с правен интерес от обжалването му, като неизгоден за него. Същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

С определение от 02.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 188/2017 г. по описа на ШОС, окръжният съд е оставил без движение въззивната жалба на П.Н. против решението на районния съд с указания за внасяне на дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на  сумата от  1278,88 лв.  В срока за изпълнение на указанията на съда, въззивникът е подал молба за освобождаването му от заплащането й. Приложил е декларация за материално и гражданско състояние, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал данни за доходи, за семейно положение, за имуществено и здравословно състояние.

С обжалваното определение, окръжният съд е оставил без уважение молбата по съображения, че не са налице „достатъчно изчерпателни данни“, от които да може да се направи основателен извод, че молителят не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

В случая са налице основанията за освобождаване на ищеца от заплащане на държавната такса за въззивното производство,  поради следните съображения:

От приложените документи в настоящото производство  и декларираните данни за материално и гражданско състояние в декларация по образец, във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК се установява, че ищецът е мъж в трудоспособна възраст в добро здравословно състояние и живее със съпругата и дъщеря си (в ученическа възраст -на 18 години, родена на *** г.) в едно домакинство. Доходите на семейството, по данни от декларацията, са от работни заплати на съпрузите в размери от по 460 лв. месечно. В тази насока са и сключените от всеки от тях трудови договори с уговорено месечно възнаграждение от по 460 лв. Видно от приложеното удостоверение от 09.10.2017 г., П.Н. е получил трудово възнаграждение от ЕТ „Алес -90-Валентин Вълчанов –Диян Стоянов“ за месец март 2017 г. от 172,96 лв., а за периода от месец април 2017 г. до месец септември 2017 г. – е получавал такова от „Ясен Христов“ ЕООД в размери от 255 лв. – до 460 лв. Полученият за периода от м.10. 2016 г. до м.09.2017 г. от съпругата Вяра Никова общ брутен доход е в размер на 2  793,17 лв., или средно от 232,76 лв. месечно, като в последните два месеца е съответно 509,68 лв. и 443,20 лв. Ищецът е декларирал, че със съпругата си притежават само 1/10 ид.част от жилище от 80 кв.м. в гр.Шумен, както и че нямат моторно превозно средство, не притежават дялове и акции в търговски дружества и нямат парични влогове. Декларирал е и липсата на заболявания, които налагат постоянни разходи за лечение.

За потвърдените с декларацията данни за липсата на други доходи, освен от доказаните трудови възнаграждения и липсата на друго недвижими имущество,  освен посочената идеална част от жилището в гр.Шумен, както и за липсата на МПС, молителят носи наказателна отговорност, поради което и съображенията на окръжния съд за липсата на „достатъчно изчерпателни данни“ в декларацията, послужило и като основание за отхвърляне на молбата, не се споделят от настоящата инстанция. При преценка за липса на достатъчно информация за необходимите за произнасянето по молбата данни, съдът е следвало да даде възможност на молителя да представи доказателства, а при съмнение относно декларираните данни е могъл и сам да събере информация в тази насока, като при евентуално установяване на доходи и имущество, включително и в хода на производството, окръжният съд е в правомощията си да изиска внасянето на сумите по делото и да сезира съответните компетентни органи. 

Имайки предвид, че в производството по чл. 83, ал.2 от ГПК, съдът  преценява реалната финансова възможност на страната да извърши плащането и предвид изложеното, се налага извода, че молителят няма достатъчно средства да заплати държавната такса за въззивното производство в размер на сумата от 1 278,88 лв. Налице са основанията по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от заплащането й. Направеният в обратния смисъл извод от окръжния съд е неправилен, поради което постановения от него акт следва да бъде отменен и молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК – уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 325/28.09.2017 г., постановено в.гр.д. № 188/2017 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК на П.Ж.Н. за освобождаване от заплащане на държавната такса по същото въззивно дело, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСВОБОЖДАВА на осн. чл. 83, ал.2 от ГПК въззивникът П.Ж.Н. от заплащане на дължимата за въззивното производство по в.гр.д. № 188/2017 г. на Шуменския окръжен съд държавна такса от 1 278,88 лв.

Определението не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: