ОПРЕДЕЛЕНИЕ №770

гр. Варна, 10.11.2015г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 572/15г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на КОНПИ-гр. София срещу решение № 130/05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 417 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на Комисията за отнемане на суми, получени от продажбата на недвижими имоти до пълния предявен размер, както и искането за отнемане в полза на държавата на подробно описан недвижим имот в гр. Шумен, собственост на ответника Д.С. и искането за отнемане на наличността на спестовен влог в банка „Пиреос България” АД, с титуляр на влога М.С..

            При извършената проверка за допустимостта на въззивното производство настоящият състав на съда установи следното:

            На първо място, в мотивите на решението е формиран извод до какъв размер е основателно искането на Комисията и до какъв размер следва да се отхвърли, но в диспозитива не е посочен размера, до който се отхвърля предявения иск. Това е необходимо, за да бъдат точно определени не само пределите на силата на пресъдено нещо, но и предмета на въззивното обжалване. В тази връзка делото следва да се върне на първоинстанционният съд, който е компетентен да прецени наличието на ОФГ и в диспозитива на решението да бъде посочен и размера, за който се отхвърля искането, вкл. и по пера. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебния акт следва да дава отговор на претенцията на ищеца, така както е формулирана в петитума на исковата молба /доколкото същата е преценена като допустима от решаващия съд и е била разгледана по същество/.

            На второ място, в диспозитива на съдебния акт е посочено, че се отнема в полза на Държавата на сума в размер на общо 116 320.80лв., представляваща сбор от суми от предоставени/върнати парични заеми на/от трети ФЛ и включват отделно посочени стойности, описани в 20 пункта. Сборът на сумите, описани в тези 20 пункта обаче не е равен на сумата от 116 320.80лв. /а на 116 316.05лв./, поради което и първоинстанционният съд следва да прецени дали е налице допусната ОФГ. Последното има значение за размера на уважената част, което пък ще определи и размер на отхвърлените части, респ. предмета на виззивното обжалване от Комисията.

            На трето място, в жалбата на КОНПИ е посочено, че при присъждане на съдебно-деловодните разноски в размер на 1621лв. е налице грешка в изчисляването, тъй като тази сума не кореспондира с представения списък по чл. 80 от ГПК. Освен това съдът е пропуснал да се произнесе и по поискано юрисконсултско възнаграждение. Налице е искане за изменение/допълване на решението в частта за разноските, по което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК компетентен да се произнесе е съдът, постановил обжалваното решение.

            На четвърто място, в подадената въззивна жалба е налице вътрешно противоречие – от една страна се посочва, че предмет на обжалване е първоинстанционното решение и в частта, с която е отхвърлено искането на Комисията за отнемане в полза Държавата и на наличността по спестовен влог в лева по сметка в банка „Пиреос България” АД, клон Шумен във връзка с нает банков сейф за посочен период, с титуляр по сметката М.С. /така и в петитума на въззивната жалба/, а в самото изложение е посочено, че за това искане действително не са се събрали доказателства и претенцията с основание не е уважена. Това вътрешно противоречие следва да бъде отстранено, за да бъде точно определен предмета на въззивното обжалване.

            Настоящото производство следва да се прекрати и делото да се върне на ШОС за преценка наличието на ОФГ и отстраняването им, за преценка наличието на хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК и съответно произнасяне, и за даване на указания на въззивника за отстраняване на противоречието във въззивната му жалба с оглед определяне предмета на обжалването.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 572/15г. на ВАпС, ГО и ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Шумен, който да съобрази констатациите в настоящото определение за преценка наличието на ОФГ и отстраняването им, за преценка наличието на хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК и съответно произнасяне, и за даване на указания на въззивника за отстраняване на противоречието във въззивната му жалба с оглед определяне предмета на обжалването.

Едва след горното, делото следва отново да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба, ведно с евентуално постъпили жалби срещу допълнително постановени съдебни актове.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: