ОПРЕДЕЛЕНИЕ

739

_06_.12.2016 г., гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _06_.12. през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 572 по описа за 2016 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2, ГПК, ПО ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от Л.С.А., ЕГН **********,***, срещу определение № 638/17.09.2016 по ч.гр.д. 466/2016 год. на ОС Добрич, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба вх.№ 13127/01.08.2016 год. срещу определение № 1243/14.07.2016 год. по гр.д. 4110/2015 год. на ОС Добрич. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че искането на страната до делбения съд е неправилно квалифицирано, което е довело до незаконосъобразни актове на РС и ОС. Искането не било за разглеждане на инцидентен установителен иск, а такова по чл. 372 ГПК – допълнителна искова молба, с която се оспорвали писмени доказателства и се искало установяване на допълнителни факти, а прекратяването й препятствало развитието на процеса и съответно актът, с който е извършено, подлежал на обжалване.

Насрещната страна Е.С.М., ЕГН **********, от гр. Добрич, ИЗРАЗЯВА становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по частната жалба в размер на 200 лв.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима и подадена в срок.

Пред ОС производството по делото е било образувано по  частна жалба срещу определение на РС, постановено в процес по съдебна делба, с което са оставени без разглеждане  предявените от Л.С. в делбеното производство отрицателни установителни искове за собственост на Е.С. и Д.М. върху 392 кв.м. в идеални части от дворно място ,цялото с площ от 474 кв.м. , представляващо ПИ с идентификатор 72624.625.681, находящо се в град Добрич по улица „ В” 4 ,заедно с построената с същото дворно място КЪЩА    с площ от 62.80 кв.м.  и  КЪЩА  със застроена площ от 72.20 кв.м. в град Добрич, улица „ В. „ № 4, разположена в същото дворно място, имот с идентификатор 72624.625.681.1 .

Предмет на предявения от Л.С. иск, според нея, е отричаното от нея и претендираното от Е.С. абсолютно право на собственост върху заявени за делба имоти, за които Е. С. има КНА.

Ответникът по частната жалба Е.С. пред ОС е изразила становище за неоснователност на частната жалба, тъй като исковете не били в обхвата на визираните с нормата на чл.343 от ГПК правоотношения.

Пред РС делото се е развило по искове за делба на наследство и за възстановяване на запазена част от същото наследство, чрез намаляване на завещателно разпореждане по отношение на недвижим имот - апартамент №8, находящ се в град Добрич, ул. „С.” № 4.

В срока за отговор на исковата молба Л.С. е поискала включване в делбената маса на: дворно място в гр.Добрич , ул. „В.”№ 4, и находящата се в имота къща за живеене.

На делбата на така заявените имоти, с отговора на молбата за включването им в делбената маса, Е.С. е противопоставила възражение за изключително право на собственост по силата на правни сделки и доброволна делба с участието на Л.С., евентуално за придобиване по давност.

В отговор на правоизключващото възражение на Е.С., в писмено възражение  от 08.06.2016г. Л.С. е отрекла материалната легитимация на първата с доводи за нищожност на разпоредителните сделки.

С искова молба вх.№10022/08.06.2016г., с идентични доводи за нищожност на същите разпоредителни сделки,  Л.С. е предявила по реда на чл.212 от ГПК инцидентен отрицателен установителен иск, че Е.С. и съпругът й Д. М. не са собственици на същите имоти.

С определение №1243/14.07.2016г. първоинстанционният съд е отказал съвместното разглеждане на така заявените претенции по съображение за липса на интерес от предявените инцидентни установителни искове, поради идентичност с предмета на главния иск. 

Това е и определението на РС, което е обжалвано пред ОС Добрич.

По отношение на правната квалификация на иска пред РС и по скоро процесуалния ред, по който следва да бъде разгледано искането, чл. 372 ГПК не намира приложение в случая, тъй като той се намира в глава тридесет и втора на ГПК „Производство по търговски спорове” и не касае делбеното производство. Пред РС Л.С. е поискала със СПН да се разреши преюдициален спор по чл. 343 ГПК по отношение на делбеното производство с цел да атакува представените пред РС титули за собственост на насрещната страна. Това е искане за предявяване на инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, което РС е оставил без разглеждане.

Варненският АпС намира, че обжалването на определение, с което не се приема инцидентен установителен иск, е недопустимо – такова определение не прегражда пътя за процесуална защита на страната, която винаги може да предяви исковете си в отделно производство. Такова определение не е от категорията определения, посочени в чл.274 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, подлежащи на самостоятелен контрол за законосъобразност по реда на обжалването. В този смисъл е т. 7 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1/2013 от 9 декември 2013 г.: определението, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентния установителен иск, не прегражда правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес, а само процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск.

Следователно, подадената пред ОС жалба е била срещу неподлежащ на обжалване акт, следователно – недопустима.

Съставът на ВапС намира, че подадената жалба е неоснователна.

Налице са основания за прекратяване на производството пред ОС.

 Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде потвърден.

В полза на Е.С. следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар пред ВАпС.

Водим от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 638/17.09.2016 по ч.гр.д. 466/2016 год. на ОС Добрич.

ОСЪЖДА Л.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.М., ЕГН **********, от гр. Добрич разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв. за адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: