Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

220

 

15.12.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на трети декември, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Пенка Христова

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.  

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 573 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 294 ГПК и се развива, след частичната отмяна от Върховния касационен съд, с решение № 222/07.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1393/2014 г., на решение № 184/21.11.2013 г. по гр.д. № 403/2013 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която предявеният от В.П.В. срещу „Вива” ООД иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен  за сумата от 14 950 лв., ведно със законната лихва от 17.02.2012 г. и за 1 250 лв. разноски и делото е върнато за ново разглеждане в тази част, в друг състав с указания. Върховният касационен съд е потвърдил решението на Варненския апелативен съд /№ 184/21.11.2013 г. по гр.д. № 403/2013 г./, в частта, с която предявеният от В.В. срещу „Вива” ООД иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над 14 950 лв. до размер на сумата от 62 500 лв, т.е. за сумата от 47 550 лв., ведно със законната лихва от 17.02.2012 г. до окончателното  плащане. В останалите части и в частта, с която искът  е уважен до размер на сумата от 86 500 лв. решението на Варненския апелативен съд /№ 184/21.11.2013 г. по гр.д. № 403/2013 г. / е влязло в сила.

Следователно, предмет на разглеждане  в настоящото производство е само жалбата на „Вива” ООД в частта срещу решение № 12 от 22.04.2013 г., постановено по гр.д. № 38 по описа на Силистренския окръжен съд за 2012 г., с която  е уважен иска на В.П.В. срещу „Вива” ООД и „Вива” ООД е осъдено да заплати на „Стил дизайн 08” ООД сумата от 14 950 лв., представляваща извършено плащане без основание от В.В. по банкова сметка *** „Вива” ООД на 02.03.2007 г. и прехвърлено вземане чрез договор за цесия от 28.02.2012 г. между В.В. и „Стил дизайн” ООД, ведно със законната лихва от предявяването на иска  - 17.02.2012 г. до окончателното изплащане.

С решението си Върховният касационен съд е дал и задължителни указания за излагането на аргументи от въззивната инстанция във връзка с възражението на ответника за извършено погасяване на задължението по иска с РКО на л. 15, 16, 20, 21, 22, 26 от кочана на обща стойност 14 000 лв. и с РКО на л.47 и 48 от кочана на обща стойност 950 лв.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът „Вива” ООД, чрез адв. Д.К., е поддържал съответната част от въззивната жалба досежно сумата от 14 950 лв. Депозирал е и писмени бележки.

Въззиваемият В.В. и третото лице – помагач „Стил Дизайн 08” ООД, чрез адв. М.С. са оспорвали жалбата. Депозирали са писмени бележки.

Третото лице – помагач М.В. не е изразило становище.

При новото разглеждане на делото и съобразно предмета на въззивното производство, съдът с оглед дадените от ВКС указания, събраните по делото доказателства и предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е било образувано по предявен от В.П.В. иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата от 149 000 лв., която е превел по банкова сметка ***  „Вива” ООД, без наличие на правоотношение за извършване на плащането.

В хода на производството пред първата инстанция, ищецът В. е прехвълил с договор за цесия вземането си от 149 000 лв. – на „Стил дизайн 08” ООД, като е съобщил прехвърлянето на ответника на 02.03.2012 г. Цесионерът е бил конституиран като трето лице - помагач на ищеца, а впоследствие с определение на окръжния съд е било допуснато изменение на петитума на първоначално предявения иск с искане ответникът „Вива” ООД да бъде осъден да заплати претендираната сума  на „Стил дизайн 08” ООД.

Ответникът е признал факта на внасяне на претендираната сума по сметката му без основание, като по делото се е бранил срещу иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД с правопогасяващо възражение за възстановяването на сумата на ищеца и в тази връзка е представил 100 бр. разходни касови ордери, удостоверяващи платени на ищеца в брой суми в общ размер равен на претендирания. Ищецът е оспорил автентичността и доказателствената стойност на всички касови ордери, като по отношение на тези, предмет на настоящото въззивно производство /на л. 15, 16, 20, 21, 22, 26  и л. 47 и 48 от кочана, приложен на лист 274 и сл. от делото/ и само досежно сумата от 14 950 лв. по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, която е предмет на въззивната проверка, е относимо възражението му, че през 2007 г. като управител на „Вива” ООД е получавал пари от касата, за да покрива разходи на дружеството и плащания към съконтрахенти и тези суми не касаят процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при този фактически състав, ищецът е доказал факта на плащането на паричната сума. Ответникът е признал получаването й без основание. С оглед възражението на „Вива” ООД за възстановяването й на  ищеца с РКО, следва да бъдат обсъдени и процесните разходни касови ордери, с които ищецът е получил суми от дружеството.

С разходни касови ордери с № № 88 и 90 /на л. 47 и 48 от кочана, съответно на л. 321 и 322 от делото/, се установява, че „Вива” ООД е платило на В.В. сумите от 210 лв. и от 740 лв. на дата 03.02.2007 г.  Тази дата, обаче предхожда с месец датата, на която ищецът е превел по банковата сметка на дружеството сумата от 149 000 лв., предмет на иска по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което възражението на ответника, че с това плащане е върнал част от получените без основание средства, е неоснователно. Следователно, за сумата от 950 лв. /с двата РКО на л. 47 и 48 от кочана/ ответникът не е доказал погасяване на задължението си към ищеца и претенцията на последния за този размер е основателна.

В РКО на лист 15, 16, 20, 21, 22, 26  и л. 47 и 48 от кочана на обща стойност от 14 000 лв., касаещи относим към делото период, е посочено  изрично основание за предаването на сумите на В.В. и то е  различно от възстановяването на неоснователно получени средства. Така вписаните основания за плащанията в РКО са както следва: в РКО на л.15 от кочана „сделка с Георги Костов за ЕД от С.Александров”; в РКО на л. 16 от кочана „сделка чрез  Георги Костов за ДГ от Сашо”; в РКО на л.20 от кочана „Николай Костов”; в РКО на л. 21 от кочана „Кръстю за заплати Ситово ООД”; в РКО на л. 22 от кочана „запл. раб. с.Алеково”, в РКО на л.26 от кочана „За моста – ремарке „Мерцедес””. Изричното вписване от дружеството на основанието, на което са били броени парите на В.В., изключва относимостта на тези плащания към възстановяването на преведените от ищеца без основание средства, предмет на иска му по чл.55, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД. С обсъдените РКО за сумата от 14 000 лв. ответникът не е доказал възражението си за погасяване на задължението си към ищеца до този размер, поради което и претенцията на В.В. за плащането на сумата от 14 000 лв. се явява основателна.

С оглед изложеното и с предвид цедираното вземане на „Стил дизайн 08” ООД и заявения петитум за заплащане в негова полза, искът на В.В. по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява основателен допълнително и за сумата от 14 950 лв., извън този, за който първоинстанционото решение е влязло в сила.

С оглед изложеното, решението на окръжния съд, в частта досежно уважаването на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 14 950 лв. е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК и чл. 294, ал.2 ГПК, „Вива” ООД следва да заплати на В.В. сумата от 1 843,20 лв. разноски за всички инстанции /включващи допълнително 972,80 лв. - разноски за първата инстанция и 870,40 лв. -разноски за касационната инстанция/ съразмерно на уважената част от иска, а  В.В. следва да заплати на „Вива” ООД сумата от 953,60 лв. разноски сторени във въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №12/22.04.2013 г., постановено по гр.д. № 38/2012 г. по описа на Силистренския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която „Вива” ООД е осъдено да заплати на „Стил дизайн 08” ООД гр.София сумата  от 14 950 лв., представляваща извършено плащане без основание от В.В. с ЕГН ********** по банкова сметка *** „Вива” ООД гр.Силистра на 02.03.2007 г. и прехвърлено вземане чрез договор за цесия от 28.02.2012 г. между В.П.В. и „Стил дизайн” ООД гр.София, ведно със законната лихва от предявяване на иска  - 17.02.2012 г. до окончателното изплащане.

В останалата част, решението на окръжния съд № 12 от 22.04.2013 г., постановено по гр.д. № 38 по описа на Силистренския окръжен съд за 2012 г., изменено с решение № 184/21.11.2013 г. по гр.д. № 403/2013 г. на Варненския апелативен съд, частично оставено в сила от ВКС с решение № 222/07.11.2014 г. по гр.д. № 1393/2014 г., е влязло в сила.

ОСЪЖДА  В.П.В. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, със съдебен адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк” №128, ет.1, ст.118 чрез адв. М.С., да заплати на „Вива” ООД, гр.Силистра, ЕИК 118505954, представлявано от управителя В.П.,***, офис 6 чрез адв. Д.К., сумата от 953,60 лв. разноски сторени  от ответника във въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА  „Вива” ООД, гр.Силистра, ЕИК 118505954, представлявано от управителя В.П.,***, офис 6 чрез адв. Д.К. да заплати на В.П.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес: гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк” №128, ет.1, ст.118 чрез адв. М.С., сумата от 1 843,20 лв. разноски за всички инстанции /972,80 лв. - разноски за първата инстанция и 870,40 лв. разноски за касационната инстанция/ съразмерно на уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: