ОПРЕДЕЛЕНИЕ 771

гр. Варна,     10.11.2015г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 573/15г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.А.С. от гр. Шумен чрез адв. Ж. Ж. *** против разпореждане913/23.09.15г. по гр.д. № 417/13г. на ШОС, с което е върната подадената от нея въззивна жалба вх. № 3764/15.07.15г. против решение № 130/05.06.15г. постановено по делото. Счита се, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е определил дължимата по въззивната жалба ДТ в размер на 4361.40лв., указвайки на въззивницата да я внесе по сметка на ВАпС. Именно в обжалваната осъдителна част решението на ШОС е недопустимо /като произнесено и против С. без да е предявен против нея иск за разликата над 8929лв. до уважения размер от 218 069.80лв./ и незаконосъобразно, което е довело и до неправилност на извода относно размера на дължимата ДТ за обжалване. Поради това и дължимата ДТ за въззивно обжалване следва да се определи като половината от ДТ, дължима върху претендираната за заплащане именно от С. сума от 8929лв., или – 178.58лв. Тъй като е била внесена сума от 25лв., то и се дължи за довнасяне сума от 133.94лв. Иска се отмяна на разпореждането и определяне на коректния размер на дължимата ДТ, която жалбоподателката изразява готовност да заплати.

            В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от ищеца и контролиращата страна.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предприемайки действия по надлежно администриране на подадената от В. С. въззивна жалба вх. № 3764/15.07.15г. първоинстанционният съд е указал на въззивницата, че следва да внесе ДТ, която е определил на общо 4361.40лв. /въпреки, че определена по реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК като 50% от таксата дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, е 4372.19лв. (4% от обжалваемия интерес от 218 609.80лв. /а не върху 218 069.80лв./ е 8744.38лв., а половината от него е 4372.19лв.)/. В дадения от съда срок за изпълнение на това указание /1-седмичен, считано от получаване на съобщението/ въззивницата е депозирала молба с вх. № 4277/18.08.15г. с искане за освобождаване от задължението за заплащане на ДТ за въззивното обжалване. С определението си от 01.09.15г. съдът е оставил без уважение това искане, основано на чл. 83, ал. 2 от ГПК и е разпоредил да се уведоми молителката, че следва в законовия срок да изпълни разпореждането на съда за внасяне на ДТ в съответния размер. Относно срока е посочено, че започва да тече от определението. На въззивницата е връчено съобщение за това определение на 14.09.15г. и поради липсата на предприети от същата действия, на 23.09.15г. е постановено обжалваното разпореждане.

Настоящият състав на съда намира, че с определението от 01.09.15г. първоинстанционният съд не е дал точно указание до въззивницата /извън вече спомената по-горе неточност в дължимия размер на ДТ за въззивно обжалване, който следва да е по-висок/, неизпълнението на което да доведе до връщане на въззивната й жалба. Това е така, защото на страната следва да се укаже каква е продължителността на дадения й срок за изпълнение /било чрез точното му определяне като продължителност, било чрез точно цитиране на приложимата процесуална норма на чл. 262, ал. 1 от ГПК/, както и от кога същият започва да тече. В настоящия случай не е дадено такова указание, защото е посочено само „законовия срок” и то считано от датата на определението /без да е посочено и кое точно определение/, но пък за последното определение страната е уведомена и това е станало на 14.09.15г. /независимо, че съдът е постановил разпореждането си за връщане на жалбата след изтичането и на 1-седмичен срок и след последната дата/.

Съдът дължи даването на точни указания във връзка с отстраняване на пропуски по предприети от страните процесуални действия и само неизпълнението на такива точни указания е основание за налагане на предвидените процесуални санкции.

Обжалваното разпореждане следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционният съд, който да предприеме съответни действия.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане913/23.09.15г. по гр.д. № 417/13г. на ШОС, с което е върната подадената от В.А.С. от гр. Шумен чрез адв. Ж. Ж. ***, въззивна жалба вх. № 3764/15.07.15г. против решение № 130/05.06.15г., постановено по делото, И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за предприемане на съответните процесуални действия по даването на точно указание за внасяне на ДТ в дължимия съобразно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК, размер за въззивното обжалване, в точно определен срок, започващ да тече, считано от датата на връчване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: