ОПРЕДЕЛЕНИЕ 675

гр. Варна,31.10.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 574/18г., намира следното:

Производството е образувано по частната жалба на М.С.М. чрез адв. В.Д. *** против определение № 2195/29.08.18г. по в.гр.д. № 1970/18г. на ОС-Варна, с което е прекратено производството по делото в частта относно насрещната въззивна жалба на М.М., подадена лично и в качеството ѝ на законен представител на детето Р. А. Т., поради просрочие на жалбата. В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че съдът не е съобразил нормата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, тъй като в изпратеното на М. от ВРС съобщение с препис от въззивната жалба на насрещната страна, ѝ е даден едноседмичен срок за писмен отговор на въззивната жалба и за подаване на насрещна въззивна жалба. Именно в този едноседмичен срок, започнал да тече на 25.07.18г., е подадена насрещната въззивна жалба по пощата – на 31.07.18г. Поради това се счита, че жалбата е подадена в законния срок, въпреки визирания в чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН по-кратък срок. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна А. Д. Т. от гр. Варна е подал отговор на частната жалба чрез адв. Бр. Б.. Същата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното определение. Счита се, че насрещната въззивна жалба по делото е била подадена извън срока за отговор на подадената от ответника по делото въззивна жалба, който е уреден като продължителност с нормата на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, която се явява специална по отношение на тази по чл. 263, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството пред ОС-Варна по в.гр.д. № 1970/18г. е било образувано по въззивна жалба на ответника А.Т., както и по насрещната въззивна жалба с вх. № 52059/02.08.18г. по вх. регистър на ВРС, подадена от М.М., действаща лично и като законен представител на Р. Т., насочени срещу различни части от решение № 2860/18.06.18г. по по първоинстанционното гр.д. № 5303/18г. на ВРС, ХVІІІ с-в. При администрирането на въззивната жалба на Т. чрез връчването ѝ на насрещната страна, е посочен 3-дневен срок за подаването на отговор – разпореждане № 26493/05.07.18г. по делото на ВРС. Това съответства на нормата на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН. В изпратеното до М.М. съобщение, с което ѝ е връчен на 24.07.18г. препис от въззивната жалба, на същата е било указано, че „в едноседмичен/двуседмичен срок можете да подадете писмен отговор, за който се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и чл. 261 от ГПК”. Освен това в съобщението е допълнено, че делото е по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ и на осн. чл. 61, ал. 2 от ГПК сроковете не спират да текат през съдебната ваканция. Посочено е още в това съобщение, че препис от ВЖ се изпраща на насрещната страна и на ДСП-Варна и на страните следва да се укаже възможността в ТРИДНЕВЕН срок от получаването ѝ да подаде отговор /л. 7 от в.гр.д. № 1806/18г. на ВОС, което е било първоначално образувано само по въззивната жалба на Т./. 

Горното обуславя извода, че на страната са дадени множество и различни указания относно продължителността на срока за подаване на отговор на връчената ѝ въззивна жалба, подадена от насрещната страна по делото – едноседмичен/двуседмичен срок и ТРИДНЕВЕН срок. Неяснотата следва да се тълкува в полза на страната, подала насрещната си въззивна жалба в едноседмичен срок от получаването на въззивната жалба на другата страна,  по арг. от нормата на чл. 62, ал. 3 от ГПК – срокът не се смята за пропуснат, когато съдът по погрешка е определил по-дълъг от законово определения срок.

Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ВОС за разглеждане и на насрещната въззивна жалба, подадена срещу решението на ВРС.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ определение № 2195/29.08.18г. по в.гр.д. № 1970/18г. на ОС-Варна и ВРЪЩА  делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по раглеждане на въззивната жалба на ответника и на насрещната въззивна жалба на молителката, насочени против различни части от решение № 2860/18.06.18г. по гр.д. № 5303/18г. на ВРС, ХVІІІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: