ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

743./27.11.2019

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 574/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на П.Й.П., чрез процесуален представител адв. М. против определение № 446/23.10.2019г. на ОС – Разград, постановено по гр.д. № 268/2019г. и с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на Министерство на вътрешните работи като трето лице-помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК.

            В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от исканото привличане. Твърди се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца е издадена от МВР след извършеното от него сезиране на компетентните органи за наличието на данни относно нарушения на служебната дисциплина от страна на ищеца, както и че в решението на административния съд за нейната отмяна изрично е посочено, че за част от нарушенията /описани в т.3 от заповедта/, същата е издадена след предвидения в чл.195 ЗМВР срок. С оглед на това счита, че ще е налице връзка между бездействието на наказващия дисциплинарен орган и евентуално уважаване на предявения срещу него иск по настоящото дело, което обстоятелство сочи, че обосновава правния му интерес от привличането на МВР като негов помагач. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и уважи молбата му по чл.219 ГПК.

            В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ищеца Н.П.Н..

            Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

            Първоинстанционното производството е образувано по предявени от Н.Н. против жалбоподателя П.П., Н.К., В.Б. и Т.К. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 100 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неправомерни действия на ответниците, изразяващи се в подадени до МВР, чийто служител е ищеца, сигнали за извършено от последния злоупотреба със служебно положение, корупционно поведение и извършване на нерегламентирана дейност, а в условията на евентуалност за разделното им осъждане при предявен иск срещу всеки един от ответниците за сумата от по 25 000 лева.

В срока по чл.131 ГПК жалбоподателят П. е депозирал писмен отговор, с който исковете срещу него са оспорени като неоснователни. С отговора е направено и искане за привличана на МВР като трето лице-помагач на негова страна, на основание чл.219 ГПК. Макар и конкретни твърдения, обосноваващи правния му интерес от това искане да не са изложени, то от изложеното в отговора и от изричните доводи срещу законосъобразността на обжалваното пред настоящата инстанция определение, наведени в частната жалба, може да се направи извод, че искането е обосновано с постановената отмяна на издадената във връзка с подадените сигнали заповед за налагане на дисциплинарно наказание срещу ищеца и мотивите за тази отмяна.

Настоящият състав на съда намира, че това обстоятелство не обуславя правен интерес от привличането. Причината поради която дисциплинарната отговорност спрямо ищеца не е реализирана е ирелевантна за отговорността на жалбоподателя. Последната е основана на твърдения за извършено от него противоправно поведение, а не за такова от страна на ищеца, в частност нарушение на служебната дисциплина. Относимо към предмета на настоящия спор би било обстоятелството дали ищецът е извършил деянията за които са подадените сигнали, а не дали тези деяния съставляват дисциплинарни нарушения по см. на ЗМВР, както и дали подаването на сигналите съставлява неправомерно поведение. Поради това и при евентуалното уважаване на исковата претенция срещу жалбоподателя същият не разполага с каквито и да било регресни права спрямо МВР, явяващо се дисциплинарно наказващия за  ищеца орган. По тази причина и МВР няма правен интерес от постановяването на благоприятно за ответника-жалбоподател съдебно решение.

Ето защо не са налице предпоставките на чл.219 ГПК вр. чл.218 ГПК, поради което и обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 446/23.10.2019г. на ОС – Разград, постановено по гр.д. № 268/2019г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на Министерство на вътрешните работи като трето лице-помагач на страната на ответника, на основание чл.219 ГПК.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване /т.9а ТР № 1/2013г./.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.