Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

1

 

06.01.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

       Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на шестнадесети декември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

 

                   Юлия Бажлекова

 

Секретар: В. Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 575 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от М.А.А. против решение № 281/2014 г., постановено по гр.д. № 442/2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което по предявения от Г.П.П. срещу настоящата жалбоподателка иск по чл.422, ал.1 вр. с  с чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че М.А. дължи на Г.П. сумата от 35 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за поръчка от 05.05.2011 г.,   мораторна лихва върху нея в размер на 11268,24 лв. за периода 05.05.2011 г. - 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение №1030/25.06.2014 г. по ч.гр.д.№1735/2014 г. на ШРС и със същото решение М.А.А. е осъдена да плати на ищеца направените по  ч.гр.д.№1735/2014 г. на ШРС  разноски в размер на 2 275 лв., както и разноските за първоинстанционното производство в размер на 925 лв.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост и е молила за отмяната му. Окръжният съд не взел становище по искането й, доколкото присъдата по н.о.х.д. № 532/2012 г. на Шуменския окръжен съд не е влязла в сила, служебно да изиска от н.о.х.д. № 1268/2014 г. по описа на ВКС пълномощното, с което подсъдимите (съпруг и син на ответницата) упълномощили адвокат по делото (ищеца по настоящото дело). Не указал също така на страните за кои от твърдяните факти не са посочили доказателства и след като ищцата представила медицинската документация за здравословното си състояние към датата на подписване на договора, съдът следвало да й даде указания за назначаване на психиатрична експертиза и без направено искане за такава. В тази връзка е направила доказателствени искания за изискване и прилагане на н.о.х.д. 532/2012 г. на Шуменския окръжен съд, а при висящност на делото пред ВКС (н.о.х.д.1268/2014 г.) за изискване на заверено копие от адвокатското пълномощно, както и за назначаване на психиатрична експертиза, която да се произнесе по въпроса дали ответницата е била в състояние към 05.05.2011 г. да ръководи постъпките си, да сключва договори. Решението било необосновано, защото съдът не обсъдил показанията на свидетеля, допуснат във връзка с твърденията й, че не се е явявала пред нотариуса и не е подписала пред него договора, както и че договорът не й бил четен.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

С определение № 781 от 13.11.2015 г., Варненският апелативен съд се е произнесъл по исканията на въззивницата по доказателствата, обосновани с  допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, като е обсъдил същите и ги е преценил като неоснователни, оставяйки исканията без уважение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата А., чрез пълномощника си адв. Рангелов от САС, е поддържала въззивната жалба, а въззиваемият П. е оспорил същата.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност и служебно във връзка с приложението на императивните материалноправни норми, установи следното:

Производството пред Шуменския окръжен съд е образувано по предявен от Г.П.П. срещу М.А.А.  иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането му по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№1735/2014г. на Шуменския районен съд за сумата от 35 000 лв. – парично задължение по договор № 4099/05.05.2011 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на главницата, за сумата от 11 268,24 лв.- мораторна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 24.06.2014 г. и за заплащане на държавната такса и адвокатски хонорар в заповедното производство в размер на  2 285 лв. Претендирал е и заплащане на сторените по делото разноски.

Ответницата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Навела е възражения за недействителност на договора – за нищожност и унищожаемост на същия.

        По заявление от 24.06.2014 г. на Г.П., в Шуменския районен съд е било образувано ч.гр.д. № 1735 от 2014 г. и в полза на молителя срещу длъжника М.А.А. на 25.06.2014 г. е била издадена заповед № 1030 за изпълнение на парично задължение въз основа на  документ по чл. 417 от ГПК за  сумата от 48 553,24 лв., от която 35 000 лв. – парично задължение по договор № 40 99/05.05.2011 г.,  11 268,24 лв. – мораторна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 24.06.2014 г., 2 285 лв. – държавна такса и адвокатски хонорар, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението 24.06.2014 г. до изплащане на вземането. Разпоредено е било незабавното изпълнение и е бил издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което кредиторът – ищец в настоящото производство е представил доказателства за предявяването на установителния иск по чл.422 от ГПК  в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Искът е допустим.

Установено е от събраните по делото доказателства, че ищецът по делото Г.П.П. е адвокат при Шуменската адвокатска колегия, като с договора от 05.05.2011 г., с нотариална заверка на подписите на страните,  ответницата му е възложила и той се е задължил да поеме  адвокатската защита в производството пред Шуменския окръжен съд, на съпруга й М.Ш. А. и на сина й М.М.Ш., двамата подсъдими по н.о.х.д. № 123/2011 г. по описа на ШОС, срещу заплащане на възнаграждение – за защитата на първия в размер от 20 000 лв. и за защитата на втория в размер на 15 000 лв. Уговорена е била законна лихва върху общата сума от датата на подписване на договора и срок за заплащане на задължението до три месеца. Страните не са спорили, че договорът е бил изпълнен от ищеца, като той е осъществил процесуалното представителство и адвокатска защитата на двамата подсъдими пред окръжния съд в двете първоинстанционни производства (по н.о.х.д. № 123/2011 г. и н.о.х.д.№ 532/2012 г.), по които са били проведени общо 29 открити съдебни заседания. По повод качественото изпълнение на поръчката възражения не са правени и не се е спорило по делото, че уговореното възнаграждение не е било платено от доверителката.

Договорът от 05.05.2011 г. е бил сключен между страните по делото в полза на трети лица, като основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения да се определят като такива по договор за поръчка – чл.2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА, вр. с чл. 280 от ЗЗД. С този договор за поръчка довереникът се е задължил да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, в случая адвокатската защита на подсъдимите по наказателното дело в производството пред окръжния съд, срещу уговорено адвокатско възнаграждение в точно определен размер (договорът за адвокатска защита е винаги възмезден).

Противопоставените от ответницата възражения за недействителност на договора, за нищожност и унищожаемост на същия, при твърденията: че поради влошеното й здравословно състояние (страдала от психично заболяване) и силното й притеснение, че положението на мъжа й  и на сина й е изключително сериозно, не чела договора и не й станало ясно какво подписва; че не е давала съгласие за сключване на договора; че не била упълномощена от съпруга и от сина си да подпише договор за адвокатска защита от тяхно име и че те са упълномощили адвоката да ги представлява по делото и са му платили отделно възнаграждение; че уговореното възнаграждение не било в обоснован и справедлив размер и противоречало на закона – чл. 36, ал.2  от ЗА, доколкото надхвърляло многократно размера на минималното такова, са неоснователни, като настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, към които на основание чл. 272 от ГПК препраща. Само за пълнота на изложението следва да бъде добавено, че от приложената медицинска документация (епикризи от Държавна психиатрична болница -Царев брод № 439 от 2010 г., № 292/2011 г. и 404/2012 г. и етапни епикризи от психиатър амб. № 186/10.2010 и амб. № 1049/12.2011 г.) се установява, че ищцата е страдала от психично заболяване – тежък депресивен синдром в рамките на хронифицирано рекурентно депресивно разстройство датиращо от 15 -20 години, вследствие на силна емоционална травма от трагична загуба на близък човек, което заболяване се е обострило при образуването на наказателното дело срещу съпруга и сина й. Към датата на сключване на договора за адвокатска защита, по нейно искане, тя е била стационирана в психиатричната болница в Царев Брод, където е лекувана с антидепресанти, транквилизатори и съдоразширяващи, като през целия период е била много тревожна, лабилна и не виждала решаване на проблемите си (епикриза № 292/2011 г.). Твърденията й в отговора на исковата молба, обаче че срещата с адвоката е била след проведен телефонен разговор с него относно необходимостта от подписване на документи във връзка с наказателното дело срещу близките й, от предприетите действия по организиране на срещата, включително и превозването й от болницата до кантората на адвоката и на нотариуса от свидетеля И.А.М. (нейн съсед) по молба на дъщеря й, участието й по делото като защитник на подсъдимите (обясненията й в съдебно заседание от 05.11.2014 г.) и осъществяваните контакти с адвоката в течение на процеса именно във връзка с организиране на защитата на съпруга й и сина й, сочат че към датата на сключване на договора тя е разбирала действията си и е могла да ги ръководи. Поведението й по сключване на договор с адвокат, обезпечаващ и гарантиращ охрана на интересите и професионална защита на близките й - подсъдими по тежко наказателно дело, е напълно адекватно и съответно на възникналата стресова житейска ситуация и не обосновава извод за наличие на порок договора по чл. 31 от ЗЗД.

Непрочитането на  договора за правна помощ (каквито твърдения ответницата е изложила) и вследствие на това незнание на съдържанието му, са без значение за действителността му и не водят до порока липса на съгласие по чл. 26, ал.2 от ЗЗД.

Доколкото по делото не  е имало спор, че договорът е бил подписан от ответницата в качеството й на доверител и предвид липсата на изискване за специална форма за действителност на същия (нотариална заверка на подписите на страните), възраженията за нищожност на договора, поради неспазване на нотариалното производство по удостоверяване на подписа й, са неоснователни. Независимо от това и само за пълнота на изложението във връзка с оплакванията във въззивната жалба в тази насока, следва да бъде отбелязано, че официалното удостоверяване от нотариуса в документа, относно личното явяване пред него на  М.А., не е оборено с показанията на свидетеля  на ответната страна И.М., който не е придружавал през цялото време ответницата, а е останал на входа на сградата, в която са се помещавали канторите на адвоката и нотариуса. В съответствие с разпоредбата на чл. 589, ал.2 от ГПК, удостоверяването на подписите може да бъде извършено от нотариуса и при потвърждаване от лицето на предварително положен подпис върху документа, т.е. не е необходимо самото подписване на документа да бъде извършено пред нотариуса, а освен това нотариусът няма задължение за прочитането на документа при удостоверяване на подписа.

В този смисъл, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни, а решението на първата инстанция, с което е уважен изцяло иска по чл. 422 от ГПК и на ищеца са присъдени разноските, като правилно, следва да бъде изцяло потвърдено.

За настоящото производство страните не са претендирали присъждане на разноски, поради което и такива не има се следват.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 281/2014 г., постановено по гр.д. № 442/2014 г. на Шуменския окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на преписа от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: