Р Е Ш Е Н И Е 192

гр. Варна, 21.12..2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                             МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 575/17г., намира следното:

Производството е образувано по жалба на А.М.М. от гр. Варна, подадена чрез адв. В. Б. от АК-Габрово срещу решение 1125/03.07.2017г., постановено по в. гр. д. 1000/2017г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение жалбата на М., насочена срещу разпределение от 07.02.17г., извършено от ЧСИ З. Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, район на действие – ВОС, по изп.д. № 20168080401018. Претендира се настоящият съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което делото да се върне на ЧСИ със задължителни указания за изготвяне на ново разпределение, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Не се споделя извода на ВОС, че вземането на М., обезпечено с вписана върху продадения имот възбрана, не е привилегировано. Счита се, че на осн. чл. 459, ал. 1 от ГПК, припадащата се на М. сума в качеството му на обезпечен кредитор чрез вписаната върху продадения на публичната продан имот възбрана, следва да се запази по сметката на ЧСИ и да му се предаде след като представи изпълнителен лист. Поддържа се още, че разпределението противоречи на т. 5 от ТР № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, тъй като на кредитора, в чиято полза е допуснато обезпечението /независимо дали това е станало в рамките на обезпечително или изпълнително производство/, следва да се признае право на предпочтително удовлетворение от цената на вещта, предмет на обезпечението. На следващо място е изложено, че вземанията на държавата по т. 5 от изготвеното разпределение спрямо К.К., отразени в удостоверението от 25.01.17г. в размер на 63 317.16 лв., са основани на Ревизионен акт от 15.08.16г., издаден от ТД на НАП-Варна. Този акт обаче е бил обжалван от К. и по образуваното адм.д. № 3058/16г. на Адм.С-Варна е постановено решение от 27.06.17г., което към настоящия момент не е влязло в сила, тъй като подлежи на обжалване пред ВАС. При това положение ЧСИ е следвало на осн. чл. 459, ал. 1 от ГПК да отдели и запази съответните суми до решаване на посочения административен спор, а не да ги разпределя. Формулирано е и особено искане – да се спре настоящото производство до влизане в сила на решението по адм.д. № 3058/16г. на Адм.С-Варна.

В предвидения срок е депозиран отговор от взискателя по изпълнението А.А.Г. чрез адв. П.М., с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Претендира обжалваното решение да бъде потвърдено и да ѝ се присъдят разноските за настоящата инстанция. Счита се, че съдът не може да връща делото на ЧСИ да извършва ново разпределение, а самият съд следва да извърши ново такова, ако разпределението е незаконосъобразно. Сочи се, че наложеното в полза на А.М. обезпечение не го прави привилегирован кредитор, а само присъединен по право взискател. Държавата се явява привилегирован взискател на осн. чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Въпросът за привилегиите се разрешава с чл. 136 от ЗЗД, а не с чл. 456 от ГПК, поради което е неоснователно оплакването за противоречие на решението с т. 5 от ТР № 2/13г. на ОСГТК на ВКС. Обстоятелството, че К. обжалва посочения ревизионен акт не променя наличието на привилегировано вземане на държавата спрямо нея. Евентуално решение по посочения административен спор не касае предмета на настоящото дело, а само отношенията между държавата и К.. Отделно от това, последният аргумент не е поставян като оплакване пред ВОС и поради това не е възможно решението му да е постановено в нарушение евентуална преюдициална зависимост. В най-неблагоприятния за Г. случай, тя не следва да понася тежестта на разноските за обжалванията, тъй като още при образуването на изпълнителното дело е уведомила ЧСИ за наложената в полза на М. обезпечителна мярка и евентуално незаконосъобразно разпределение не е в резултат на действията на взискателката.

Длъжникът по изпълнението К.Ж.К. и Държавата чрез ТД на НАП в качеството си на присъединен по право взискател, не са депозирали отговори на частната жалба.

            Жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, при наличието на интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

            По установеното от фактическа страна съобразно представените доказателства по изпълнителното и съдебните дела.

            Производството по изп.д. № 20168080401018 по описа на ЧСИ З. Д. с рег. № 808 на КЧСИ и район на действие – съдебния район на ВОС, е образувано на 24.08.2016г. по молба на А.Г. против К. Ж. К. за продажбата на подробно описан недвижим имот, изнесен на публична продан като способ за извършване на съдебната делба по гр.д. № 12 503/15г. на ВРС, ХLІІІ с-в, при квоти от по ½ ид.ч. от имота между посочените съделителки.

            В молбата за образуване на изпълнителното дело Г. е посочила, че на 25.06.15г. по изп.д. № 20158080400808 по описа на ЧСИ З. Димитров с рег. № 808 на КЧСИ и въз основа на обезпечителна заповед от 23.06.15г. по ч.н.д. № 814/15г. на ВОС срещу съсобственика К. е било допуснато обезпечение на бъдещите искове на А.М. чрез налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от изнесения на публична продан с решението по делбата имот. Вписването на възбраната на имота като обезпечение на бъдещите искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на А.М.М. против К.Ж.К. се установява от приложеното на л. 3 от копието на изпълнителното дело искане за вписване на възбрана, изпратено от ЧСИ З. Димитров, върху което е отбелязано от СВ-Варна вписването на възбраната върху няколко имота на К., единият от които е ½ ид.ч. от изнесения на публичната продан имот по настоящото изпълнително дело. Това се установява и от удостоверението за вписванията, отбелязванията и заличаванията за този имот, издадено на 20.09.16г. от СВ-Варна – л. 35-37 от изп.д.

            Процесния по изпълнителното дело имот е бил описан на 21.09.16г. /л. 46-47/, определена е пазарната му оценка с помощта на вещо лице и приета на 10.10.16г. от ЧСИ в размер на 5 560 лв./л. 67 на гърба/ и за същия е била насрочена публична продан за периода от 16.12.16г.-16.01.17г. при начална тръжна цена от 4 170 лв. /л. 80/, завършила с протокол от 17.01.17г., с който за купувач е била обявена взискателката Г., предложила цена от 4 201 лв. /л. 100-103/. С този протокол на осн. чл. 495 от ГПК е постановено съделителят, обявен за купувач, в 1-седмичен срок от влизане в сила на разпределението, да внесе сумата, необходима за изплащане дела на другия съделител и привилегированите вземания по чл. 136 от ЗЗД.

            Въз основа на отправеното от ЧСИ искане до НАП за издаване на удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК /л. 107/, такова е била издадено на 25.01.17г. от ТД на НАП-Варна за К.Ж.К. /л. 115/. В същото е било отразено наличието на публични задължения към Държавата в размер на 63 317.16 лв., в т.ч. главница от 39 104.83 лв. и лихви от 24 212.13 лв., които са предмет на изп.д. № 160016291/2016г. Посочено е, че за събиране на вземането на Държавата е наложен запор върху банкова сметка *** К.. На осн. чл. 458 от ГПК ЧСИ е присъединил държавата за тези ѝ публични вземания по настоящото изпълнително дело.

            С протокол от 07.02.17г. помощник на ЧСИ З. Димитров е изготвил предварително разпределение на предложената от взискателката Г. цена за съсобствения имот в общ размер от 4 201 лв. Съобразено е, че липсват задължения на съделителите за данъци към Община Аксаково за продавания имот /Г. има задължение само за такса битови отпадъци/, поради което и вземанията по делото са, както следва:

            1. За таксите и разноските по изпълнението - 768.96 лв. – тези по т. 24 и другите, които са за сметка на съделителите съобразно техните дялове; 4 503.23лв., представляваща таксата по т. 26 за събиране на вземането на Държавата към К. /дължима само от нея/; сумата от 2.20 лв. – таксата по т. 31 за банков превод към НАП във връзка с частичното погасяване на задължението на К. към Държавата;

            2. Вземанията на Държавата в размер на 63 317.16 лв.

            3. Вземанията на А.М. към К.К., обезпечени с вписаната върху имота възбрана.

            Припадащата се сума от предложената цена за всеки от съделителите съобразно дяловете им, е в размер на по 2 100.50 лв. Тъй като обявеният за купувач А.Г. е и съсобственик на недвижимия имот, предмет на публичната продан, то същата следва да внесе само сумата, необходима за удовлетворяване на привилегированите вземания и вземанията за удовлетворяване дела на другия съсобственик. Взискателката Г. дължи такси и разноски по изпълнението в размер на 384.48 лв. /половината от 768.96 лв./. Същата е внесла авансово сума за такси и разноски по изпълнението в размер на 317 лв., поради което и дължи внасянето на сума за такси и разноски в размер на още 67.48 лв. Освен това дължи внасянето и на сумата, припадаща се от предложената цена за другия съделител – 2 100.50 лв., или общо 2 167.98 лв.

            Припадащата се част от предложената цена за имота на съделителя К. в размер на 2 100.50 лв. се разпределя по следния начин: 500.47 лв. за такси и разноски по изпълнителното дело, вкл. т. 24 и т. 26 от ТТРЗЧСИ /на осн. чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД/, и сумата от 1600.03 лв. – за погасяване вземанията на Държавата съгласно удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК от 25.01.17г. на ТД на НАП /на осн. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД/.

            Видно от представеното едва пред настоящата инстанция незаверено копие от невлязло в сила решение по адм.д. № 3058/16г. на Адм.С-Варна, че същото е било образувано по жалба на К.Ж.К. против Ревизионен акт № Р-03000315010685-091-001/15.08.16г. /последната дата обяснява защо в издаденото на 26.08.16г. удостоверение от ТД на НАП е посочено, че К. няма задължения към Държавата – л. 15 от изпълнителното дело/, издаден от органи по приходите, в частта в която същият е бил потвърден и изменен с Решение от 12.08.16г. на Директора на ОДОП Варна при ЦУ на НАП за установяване на задължения за: ДДФЛ за данъчен период 2009г. в размер на 6 794.74 лв. и лихва 4 376.81 лв.; ДДС за данъчен период м. 12.09г. в размер на 25 лв. и лихва от 11.67 лв.; ДДС за данъчен период м. 05.10г. в размер на 6 454.24 лв. и лихва от 2 433.81 лв.; ДДФЛ за данъчен период 2010г. в размер на 825.87 лв. и лихва от 446.74 лв. Общият размер на описаните задължения е 21 368.88 лв. С решението от 25.07.17г. Адм.С-Варна е отменил посочения Ревизионен акт, в частта относно задължението на К. за ДДФЛ за данъчен период 2009г. в размер на 6 794.74 лв. и лихва 4 376.81 лв. и за ДДС за данъчен период м. 12.09г. в размер на 25 лв. и лихва от 11.67 лв. В останалата част жалбата на К. е била отхвърлена. При направена служебна проверка от настоящия съд в деловодната система на ВАС се установи, че посоченото решение на Адм.С-Варна е обжалвано от К. и образуваното адм.д. № 11004/17г. по описа на VІІІ отделение на ВАС е обявено за решаване на 07.11.17г., но решение понастоящем няма постановено.

            Правни изводи въз основа на установената фактическа обстановка и приложимите правни норми.

            Разпределението не е изпълнителен способ. Чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено, при пълен въззив /за разлика от контролно-отменителния характера на защитата по чл. 435 и сл. от ГПК/. Именно поради тази същност на проверката на законосъобразността, се приема, че жалбата по разпределението има суспензивен ефект – така в Определение № 70/12.03.16г. по ч.гр.д. № 1040/16г., І г.о. на ВКС. Последното се подкрепя косвено и от последното изменение на нормата на чл. 495 от ГПК, извършено с ДВ, бр. 86/27.10.2017г., предвиждаща внасянето на сумата от взискателя-купувач в определен срок от влизането в сила на разпределението.

            В съдебната практика се приема, че редът за обжалване на разпределението е допустим и като защита срещу определените от СИ разноски – така и от т. 2 от ТР № 3/2015г., постановено на 10.07.17г. по т.д. № 3/15г. на ОСГТК на ВКС, в което се посочи, че на обжалване подлежи всеки акт на СИ, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

            Изхождайки още веднъж от същността на разпределението, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размерите на предявените от тях вземания и съответстващите им привилегии. Проверката на законосъобразността на разпределението може да обхване и установяването на точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва до момента на разпределението/ или актуалния размер на приетото публично задължение на длъжника, определено въз основа на актуално издадено към момента на разпределението удостоверение от ТД на НАП или съответната община. В този смисъл пък други оплаквания по допуснати нарушения в принудителното изпълнение (например при провеждане на способа, чрез който са постъпили или се дължат сумите, определянето на оценката на продадения имот, начина на разгласяването на проданта), не могат да бъдат предмет на проверката за законосъобразност на разпределението. Процесуално допустимо е оплакването срещу законосъобразността на разпределението, което е основано и на нарушаването на забраната за насочване на изпълнението върху несеквестируем актив – т. 1 от ТР № 2/26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС. Преобладава разбирането, изразено в съдебните актове на съдилищата, че при този контрол за законосъобразността на разпределението, който не е ограничен от оплакванията въззив – подлежат на проверка всички законови изисквания, касаещи реда за удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство и съдът следи служебно за прилагането на чл. 136, чл. 458 и чл. 459 от ГПК - в този смисъл е посоченото в „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”, Второ преработено и допълнено издание, ИК „Труд и право”, София 2017г., авторски колектив, стр. 1277-1279.

            Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общо и принципно уредения случай на разпределение при предпоставките от хипотезата на чл. 460 от ГПК. Разпределението в хипотезата на чл. 495 от ГПК е предварително /антиципирано/ разпределение на бъдещи суми – тези, които СИ посочва, че се дължат от обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или ако взискателят е само един – сумата, с която цената надминава вземането на взискателя-купувач /в последния случай пък това определя дължимата за изплащане сума на длъжника, чийто имот е продаден/. Тази специална хипотеза на предварително разпределение е наложена от обстоятелството, че взискателят, участвал като купувач в публичната продан, не внася предложената от него цена в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК, а на осн. чл. 495 от ГПК това му задължение се прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 от ГПК. Това прихващане по необходимост предполага и постановяването на нарочен акт на СИ /след изменението на чл. 434 от ГПК с ДВ, бр. 86/27.10.17г. – протокол/, в който да бъде отразено припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към длъжника, вземанията на всички останали взискатели, а ако цената е недостатъчна – размера на погасяванията съобразно привилегиите, вкл. и с определянето на дължимите такси и разноски на всеки от взискателите и СИ. Такъв е и случаят на разпределение при възлагане на изнесения на публична продан съсобствен имот на единия от съделителите.

            С влизането в сила на това предварително разпределение, в което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект на прихващането и се стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което той следва да внесе по сметката на СИ. В този смисъл това разпределение макар и предварително /при липсата на реално постъпила сума/ е същинско /макар и поставено под условие/, защото ако след влизането му в сила взискателят-купувач внесе определената му сума в определения от закона срок, ново разпределение не се прави. То е предпоставката и за предприемането на последващите действия на СИ по чл. 455, ал. 2 от ГПК – за превеждане на съответните припадащи се суми на другите взискатели или на длъжника. При това положение разпределението по чл. 495 от ГПК макар и да има предварителен характер и действието му да е поставено в зависимост от сбъдването на едно условие, но при сбъдването му – то става окончателно и с него се осъществяват всички последици, които са и последиците на разпределението по чл. 460 от ГПК.

            Всичко това обуславя извода, че е допустимо предприетото от присъединения по право - по реда на чл. 459 от ГПК взискател А.М. /кредитор, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху имота, който е предмет на изпълнението/, по реда на обжалването на законосъобразността на разпределението по чл. 495 от ГПК, оформено в протокола от 07.02.17г., което обжалване е основано на оплакването за нарушение на реда на привилегиите чрез незачитането на такава, съществуваща в негова полза.

            Настоящият състав на съда споделя становището, че изхождайки от същността на разпределението се определят и допустимите оплаквания за неговата незаконосъобразност, както и характера на уреденото производство по оспорване на тази незаконосъобразност. Ето защо и при тази форма на защита не могат да се преценяват възраженията срещу материалните права на кредиторите, участващи като взискатели в изпълнителното производство. Процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение изобщо е несъвместима с разрешаването на спор за дълга – последният е установен в изпълнителния лист или в документите, легитимиращи по право присъединените кредитори /вкл. и тези с допуснати обезпечения/. По тези съображения следва да се приеме, че повдигнатият по исков или по административен ред спор за материалното право от длъжника или от конкуриращ кредитор, няма преюдициално значение за разпределението – така и Определение № 724 от 8.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4232/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов.

            Предвид така изложеното, то и отправеното искане в жалбата за спиране на настоящото производство до приключването с влязло в сила решение на адм.д. № 3058/16г.- на Адм.С-Варна, е неоснователно. Но дори и горните аргументи да не бъдат споделени, то видно от приложеното незаверено копие на решението на Адм.С-Варна, че предмет на обжалването е ревизионен акт за сума от общо 21 368.88 лв., а удостоверената от ТД на НАП-Варна сума като публични задължения на К. е в размер на общо 63 317.16 лв. – няма данни за оспорване по съдебен ред на удостоверените публични задължения за разликата от 41 948.28 лв.

            На следващо място следва да се отбележи, че действително с указанията, дадени в т. 5 на ТР № 2/13г., постановено на 26.06.15г. от ОСГТК на ВКС, е прието, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана /без значение тези мерки дали са наложени в обезпечително или в изпълнително производство/, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Това произтича от нормата на чл. 459 от ГПК. Поради това им качество /което те са придобили по силата на закона, а не по тяхна молба/ те следва да се уведомяват за всички действия по реализирането на изпълнителния способ срещу имота – за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и за проданта на имота, за разпределението на постъпилите суми.

            В случая, на кредитора А.М., в чиято полза в рамките на обезпечително производство е наложена възбрана върху продавания по изпълнителното дело имот, е връчено извършеното с протокола от 07.02.17г. предварително разпределение. Съвсем друг е въпроса, че разпределението на предложената от взискателя-купувач цена, следва да е съобразно реда на привилегиите, които са уредени в чл. 136 от ЗЗД. Нормата на чл. 459, ал. 1, изр. 2 от ГПК не създава привилегия на вземането на обезпечения с възбраната кредитор, тъй като припадащата му се сума следва да се запази по сметката на съдебния изпълнител и да му се предаде, след като представи изпълнителен лист, но само ако за него е останала сума за разпределение при спазване реда на привилегиите. Обезпеченото с възбраната върху продавания имот вземане на М. е хирографарно, тъй като няма данни вземането да се ползва със специална привилегия, уредена в нормата на чл. 136 от ЗЗД

            С оглед изложеното по-горе, следва да се приеме, че при изготвянето на предварителното разпределение на 07.02.17г. ЧСИ е спазил реда на привилегиите за отделните вземания – посочил е, че взискателят-съделител-купувач, след като приспадне дължимата му се сума следва да внесе невнесената част от разноските по изпълнението, които са за негова сметка, както и припадащате се част от предложената цена за другия съделител, която пък се разпределя отново при спазване реда на привилегиите – по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – за погасяване на такси и разноски по изпълнението, дължими от този съделител, и по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД – за погасяване на част от публичното задължение на същия този съделител към държавата. Липсва остатък, който да се предвиди за бъдещо изплащане /след представяне на изпълнителен лист/ за присъединения по право взискател А.М..

            Разпределението е законосъобразно, поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ответника по частната жалба А.Г. – адв. П. М., следва да се присъдят разноски, изразяващи се в дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 1125/03.07.2017г., постановено по в. гр. д. 1000/2017г. по описа на Окръжен съд-Варна, допълнено с определение № 2222/24.08.17г. в частта за разноските.

ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат П.В.М., ЕГН ********** с адрес на кантората в гр. Варна, ул. „Батак”, № 7, ет. 2, офис 11, сумата от 200 /двеста/ лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: