О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

745/16.11.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16. 11.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№575/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Р.Ш.А. чрез процесуалния му представител адв.Е.П.против определение №183/20.09.2018г., постановено по гр.д.№82/18г. по описа на ТОС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на осн. чл.129, ал.4, вр. ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че определение е непра -вилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдо -производствените действия по предявените искове.

Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в депозирания отго -вор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител гл. експерт-юрисконсулт Ц.М. поддържа становище за нейната неоснователност и претендират обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№82/18г. по описа на ТОС е образувано след отделяне по реда на чл.210, ал.2 от ГПК на производствата по няколко иска и по няколко дела, както следва.На 06.12.2016г. е депозирана пред СГС искова молба, образувана в гр.д.№15241/16г. по описа на СГС, с предявени искове от Р.Ш.А. против Прокуратурата на Република България с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, с претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 000лв. в резултат от образуваното против ищеца досъдебно производство, впоследствие прекратено, т.к. извършеното не представлява престъп - ление, и претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от незаконно изземване по ДП №588/12г. по описа на РУП Попово и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед, а следствие от горното и оставането му без финансови средства за осъществяване на стопанска дейност, прекратяване на договорите му за аренда и невъзможност да реализира продукция и да получи субси-  дии.С молба, депозирана на 25.10.2017г. по гр.д.№15241/16г. по описа на СГС, ище -цът отчасти е оттеглил и отчасти изменил претенциите си за имуществени вреди, и същите са останали, както следва: 1/ по договор за аренда №ПС-02-12/05.07.2011г. със срок от 10 години, т.е. до 2021г., прекратен 2013г., пропусната полза от добив и реализация на продукция за 342, 069 дка за 9 години/периода 2013г.-2021г./ - сумата от 184 716лв. и от пропуснати субсидии за същия период - сумата от 138 231лв.; 2/ по договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. със срок от 5 години, т.е. до 2016г., прекратен 2013г., пропусната полза от добив и реализация на продукция за 491, 883 дка за 4 години - сумата от 118 051лв. и от пропуснати субсидии за същия период - сумата от 86 571 лв.; 3/ паричната равностойност на незаконно отнетия му слънчо - глед - сумата от 30 000лв.Върху главниците се претендира и законна лихва от датата на увреждане-12.10.2012г.  до окончателното изплащане.Предвид направено в срок възражение за местна неподсъдност на спора от ответника с протоколно определе -ние от 26.10.2017г., постановено по гр.д.№15241/16г. по описа на СГС, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане на ОС-Търговище.

След получаването му същото е образувано под гр.д.№251/17г. по описа на ТОС. С определение №330/20.11.2017г., постановено по гр.д.№251/17г., съдът е отделил част от исковете с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, а именно тези, с които се претендира при -съждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1/ по договор за аренда №ПС-02-12/05.07.2011г. със срок от 10 години, т.е. до 2021г., прекратен 2013г., пропусната полза от добив и реализация на продукция за 342, 069 дка за 5 години/периода 2013г.-2017г./ - сумата от 102 620лв. и от пропуснати субсидии за същия период - сумата от 75 391, 80лв.; 2/ по договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. със срок от 5 години, т.е. до 2016г., прекратен 2013г., пропусната полза от добив и реализация на продукция за 491, 883 дка за 4 години - сумата от 118 051лв. и от пропуснати субсидии за същия период - сумата от 86 571 лв.; 3/ паричната равностойност на незаконно отнет слънчоглед - сумата от 30 000лв., от иска по чл.2 от ЗОДОВ за разглеждане в друго производство на осн. чл.210, ал.2 от ГПК.След отделянето им производството по тези искове е образувано в гр.д.№255/ 17г. по описа на ТОС.

Със същото определение №330/20.11.2017г., постановено по гр.д.№251/17г., съдът е прекратил като недопустимо производството по част от исковете, с които се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, както следва: 1/ по договор за аренда №ПС-02-12/05.07.2011г. със срок от 10 години, т.е. до 2021г., прекратен 2013г., пропусната полза от добив и реализация на продукция за 342, 069 дка за 4 години/периода 2018г.-2021г./ - сумата от 82 096лв. и от пропуснати субсидии за същия период /2018г.-2021г./ - сумата от 60 313, 44лв., ведно със закон -ната лихва върху главниците, считано от 12.10.2012г.  до окончателното изплащане. Определението на ТОС в тази му част е потвърдено от ВАпС с определение №78/ 06.02.2018г., постановено по в.ч.гр.д.№26/18г. по описа на ВАпС.Неговото определе -ние в тази му част и потвърдената с нея част от определение на ТОС са отменени с определение №210/14.05.2018г., постановено по ч.гр.д.№1609/18г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о., и делото е върнато на ТОС за разглеждане на горепосочените предявени искове.

След връщане на делото в ТОС с определение №104/18.05.2018г., постановено по гр.д.№251/17г., съдът е отделил производството по тези искове от производството по иска с пр.осн. чл.2 от ЗОДОВ за разглеждане в друго производство на осн. чл.210, ал.2 от ГПК.След отделянето производството по тях е образувано в гр.д.№82/18г.По молба на ищеца същият е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в производството и е разпоредено изпращането на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника с възможност за отговор в едномесечен срок. Такъв е депозиран на 17.07.2018г., като в същия ответникът е посочил, че е получил само препис от исковата молба, но не и от приложенията към нея, като моли да му бъде изпратен и препис от приложенията към исковата молба и да му бъде даден нов срок за отговор.С разпореждане №166/16.08.2018г. постановено по гр.д.№82/18г. по описа на ТОС, производството по делото е оставено без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, а именно по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - да направи в уточняваща молба конкретизация на обстоя -телствата, на които се основават предявените искове и по чл.128, т.3 от ГПК - да представи препис от представените към исковата молба приложения /заверени преписи от писмени доказателства/.Указано му е и да уточни доказателствените си искания, касаещи предявените искове.С молба от 14.09.2018г., депозирана в рамките на дадения едноседмичен срок, ищецът е посочил подробно обстоятелствата, на които основава исковете си, както и също подробно е конкретизирал доказателстве -ните си искания.

С обжалваното определение №183/20.09.2018г. ТОС е приел, че ищецът е изпъл -нил част от дадените му указания, а именно направил е конкретизация на обстоятел -ствата, на които се основават предявените искове и е уточнил доказателствените си искания, но не е изпълнил указанията за представяне на препис от приложенията към исковата молба за връчване на ответника, и тези за представяне на писмени доказа -телства, предвид което исковата молба подлежи на връщане на осн. чл.129, ал.4, вр. ал.3 от ГПК, а производството по делото на прекратяване.

Съдът приема, че подадената искова молба не страда от посочените от ТОС нередовности предвид следното.Нормата на чл.128, т.3 от ГПК изисква от ищеца представяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея според броя на ответниците, необходими за връчването им на насрещната страна.В настоящия слу -чай при първоначалното образуване на съдебно производство по подадената от Р.Ш.А. на 06.12.2016г. искова молба, а именно това по гр.д.№ 15241/16г. по описа на СГС, ищецът е представил препис от исковата молба и прило- женията към нея за връчване на единствения ответник по делото, т.е. още при пода -ване на исковата молба това изискване на закона е било удовлетворено, съответно исковата молба не е страдала от нередовност по см. на чл.128, т.3 от ГПК.Обстоя - телството, че служебно от съда са били няколкократно отделяни по реда на чл.210, ал.2 от ГПК части от претенциите на ищеца и са били образувани впоследствие в самостоятелни производства не обосновава извод, че при всяко отделяне ищецът е задължен да представя нови преписи от исковата си молба и приложенията към същата, след като той вече е представил изискуемия в случая един бр. препис от исковата молба и от всички приложения към същата/явяващи се заверени копия от писмени доказателства/.За пълнота на изложението следва да бъде посочено и, че преписи от всички приложения, ведно с препис исковата молба, са били връчени надлежно на ответника още по гр.д.№15241/16г. по описа на СГС /т.е. преди отделянето на части от претенциите/, получени от него на 09.01.2017г. съгласно съобщението, приложено на л.270 от делото на СГС.По отношение на второто основание, мотивирало ТОС да върне исковата молба, следва да бъде посочено, че непредставянето на писмени доказателства към исковата молба не представлява нередовност на същата, видно от нормата на чл.129, ал.2 от ГПК, препращаща към нормите на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, но не към тази на чл.127, ал.2 от ГПК.

По изложените съображения съдът приема, че исковата молба не страда от посочените в обжалваното определение нередовности, предвид което и неправилно със същото е прието, че са налице предпоставките, визирани в чл.129, ал.4, вр. ал.3 от ГПК и производството по делото е прекратено.Определението следва да бъде отменено и делото върнато на ТОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №183/20.09.2018г., постановено по гр.д.№82/18г. по описа на ТОС, и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизвод -ствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: