ОПРЕДЕЛЕНИЕ 778

гр. Варна,18.11.2014г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                      ПЕТЯ ПЕТРОВА       

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 576/14г., намира следното:

            Производството е образувано по частните жалби на П.М.Д. *** и на „ЕРБАУЕР” ЕООД,, гр. Силистра против определение № 295/26.09.14г. по гр.д. № 98/13г. на Окръжен съд – Силистра, с което са отхвърлени молбите им за изменение на решение № 40/28.02.14г., допълнено в частта му за разноските с определение № 56/06.03.14г. чрез солидарното осъждане на ответниците да заплатят по сметка на съда сумата от 4000лв., представляваща дължимата ДТ по делото, именно в частта му за разноските. Жалбоподателката Д. счита, че след като цената на иска е 50 000лв., то и дължимата ДТ е 2000лв. Отделно от това се оспорва допустимостта на определението от 06.03.14г., тъй като дължимата ДТ следва да се определи с решение, а съдът се е произнесъл с определение, което противоречи на ГПК. Претендира определението от 26.09.14г. да бъде отменено като постановено в противоречие на закона, необосновано и немотивирано.

            Дружеството-жалбоподател счита, че с обжалваното определение съдът неправилно го е осъдил да заплати солидарно с другия ответник дължимата ДТ. В случая законът не е предвидил солидарна отговорност за разноски при неколцина субекти на осъдената страна и по арг. от чл. 121 от ЗЗД солидарност няма. Отговорността е разделна, поради което отправеното искане е да се отмени обжалваното определение и да се уважи молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, като ответниците бъдат осъдени за разноските разделно.

            В предвидения срок не е постъпил отговор на частните жалби от насрещната страна.

Частните жалби са подадени в срок и са допустими. В тази връзка настоящият състав на съда приема, че платената от П.М.Д. ДТ по сметка на ВАпС от 15лв. /непоискана и невърната до момента/ във връзка с подадената частна жалба вх. № 909/24.03.14г., която по съществото си е молба за изменение на решението в частта за разноските /така определение № 315/19.05.14г. по в.ч.гр.д. № 248/14г. на ВАпС/, следва да се приеме като заплатена ДТ по настоящата частна жалба. За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Първоинстанционното гр.д. № 98/13г. на СОС е приключило с постановеното решение № 40/28.02.14г., с което съдът по исковете на А.Г.В. е прогласил нищожността на договор за заем от 12.11.12г., сключен между заемодателя „ЕРБАУЕР” ЕООД, гр. Силистра и заемополучателя П.М.Д. за сумата от 50 000лв., на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие и нищожността на договор за залог върху вземане по трудово правоотношение, сключен на 13.11.12г. между залогополучателя „ЕРБАУЕР” ЕООД, гр. Силистра и залогодателя П.М.Д., имащ за предмет залог върху вземането на дружеството в размер на 50 000лв., произтичащо от договора за заем от 12.11.12г., поради липсата на валиден дълг.

С определение № 56/06.03.14г. съдът служебно е констатирал пропуска си да осъди ответниците да заплатят дължимата по делото ДТ, поради освобождаването на ищеца от внасянето на такава, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради което и е допълнил решението си, осъждайки двамата ответници солидарно да заплатят сумата от 4000лв. по бюджета на СВ по сметка на ВСС.

С обжалваното по настоящото дело определение № 295/26.09.14г. първоинстанционният съд се е произнесъл по молбите на ответниците за изменение на решението в частта за разноските /инкорпорирани в частните им жалби срещу определение № 56/06.03.14г./, като ги е отхвърлил. С молбата си /ЧЖ вх. № 909/24.03.14г./ Д. е поддържала, че дължимата ДТ е 2000лв. /4% върху цената на иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, чиято цена е 50 000лв./ и се дължи разделно от двамата ответници. В молбата на дружеството /частна жалба вх. № 966/27.03.14г./ се е поддържало, че същото като ответник не е дало повод за завеждане на делото /поставянето на подпис от неизвестно лице под договора за заем на мястото на предишния управител на дружеството е станало без знанието му/, а веднага след смяната на управителя в лицето на настоящия управител, същият не е потвърдил пълномощията на натоварения с процесуално представителство адвокат. С това следва да се приеме, че не са били потвърдени извършените от името на дружеството процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба, което пък означава, че предявените искове не са били оспорени и са били признати. Налице е според дружеството хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и длъжник за ДТ е единствено първият ответник П.Д..

По частната жалба на П.Д..

Настоящият състав на съда намира, че с исковата молба са били предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединени два иска против двамата задължителните другари в лицето на ответниците - за прогласяване нищожността на всеки един от двата договора, сключени между ответниците /договор за заем от 12.11.12г. и договор за залог върху вземане за трудово възнаграждение от 13.11.12г./ на различни основания за всеки един от договорите, а в условията на евентуалност /ако не се уважат горните искове/ - искове да се прогласи недействителността на тези два договора спрямо ищеца на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Цената на всеки един от двата иска за нищожност се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК – стойността на всеки един от договорите за заем и за залог. В случая стойността на всеки от договорите е по 50 000лв., поради което и на осн. чл. 72, ал. 1 от ГПК дължимата ДТ по всеки от кумулативно съединените искове е по 2000лв., или общо 4000лв.

Съобразно нормата на чл. 77 от ГПК, ако страната остане задължена за разноски /като родово понятие на държавни такси и разноски по делото/, съдът постановява допълнително определение за принудителното им събиране. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, тъй като делото е било решено в полза на ищеца, освободен от ДТ по производството /определение № 307/28.05.13г. по в.ч.гр.д. № 226/13г. на ВАпС/, ответниците са длъжни да заплатят дължимите такси и разноски. Следователно, допълването на решението по делото с определението от 06.03.14г. е в съответствие с посочените по-горе норми на ГПК.

По частната жалба на „ЕРБАУЕР” ЕООД, гр. Силистра.

Следва да се посочи, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК /липсват и двете предпоставки от тази хипотеза/, за да бъде освободено дружеството от заплащане на такси и разноски по делото. Разглеждането на това оплакване, което не е изрично посочено в частната жалба против определението на СОС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, се налага, тъй като то е било релевирано в молбата за изменение на решението в частта за разноските.

По двете частните жалби.

Изхождайки от това, че отговорността за разноски е обективна, невиновна и не е предвидена солидарност на правно-задължените по същата субекти, следва да се приеме, че обжалваното определение, с което са оставени без уважение молбите за изменение на решението в частта му разноските чрез постановяване на разделна отговорност на ответниците, е незаконосъобразно и следва да се отмени.

По горните съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ по частните жалби на П.М.Д. *** и на „ЕРБАУЕР” ЕООД, гр. Силистра определение № 295/26.09.14г. по гр.д. № 98/13г. на Окръжен съд – Силистра, в частта му с която са отхвърлени молбите им за изменение на решение № 40/28.02.14г., допълнено в частта му за разноските с определение № 56/06.03.14г., чрез солидарното осъждане на ответниците да заплатят по сметка на съда сумата от 4000лв., представляваща дължимата ДТ по делото, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ИЗМЕНЯ решение № 40/28.02.14г., допълнено в частта му за разноските с определение № 56/06.03.14г., постановени по гр.д. № 98/13г. на ОС-Силистра като ОТМЕНЯ осъждането в условията на солидарност на П.М.Д.,*** и „ЕРБАУЕР” ЕООД, ЕИК 118582687, гр. Силистра за сумата от 4000лв., представляващи дължимата по делото ДТ.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на П.М.Д. *** и на „ЕРБАУЕР” ЕООД, гр. Силистра срещу определение № 295/26.09.14г. по гр.д. № 98/13г. на Окръжен съд – Силистра в останалите им части.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: